В уводната статия се казва: «Инсайдър», неговият издател, редакторите му и целият екип дълбоко съжаляват за сериозната обида, нанесена на една от най-големите филмови звезди в Холивуд, чиято честност и почтеност не подлежат на съмнение.

Репортерите на «Инсайдър» са научили скандална подробност относно тази дописка и нейния произход. Снимките на Кейт Хамилтън, целящи да я покажат в полов акт с млад мъж от Сан Диего, който впоследствие се самоубива, са били предоставени на редакторите на «Инсайдър» не от друг, а от представители на Брайънт Хейс, директор на «Континентал Пикчърс» и от няколко години заклет неприятел на Джоузеф Найт и съпругата му.

Хейс, видимо ядосан, от драматичното засенчват през 1940 г. на широко бюджетната му продукция «Съдбовна зима» от епохалния филм на Найт «Краят на дъгата» и разярен от невиждания успех на Кейт Хамилтън в следващия филм на Найт «Кадифената паяжина», е изпратил лично фалшифицираните снимки, на «Инсайдър» като част от отмъщението си срещу Найт.

Планът на Брайънт Хейс се е обърнал срещу самия него, както се разбира от извинението, публикувано в днешната редакционна колона. Питаме се само до каква степен този удар по престижа на Хейс ще се отрази на финансово разклатеното студио «Континентал Пикчърс», което от пет години се бори да възстанови името си отпреди катастрофалния провал на «Съдбовна зима». Някои наблюдатели са на мнение, че деветте живота на Хейс като директор на «Континентал» вече са изтекли и му е време да отстъпи ръководството на някой друг.“

Брайънт Хейс стоеше пред бюрото на Арнълд Спек в офиса му, кацнал високо над Шесто Авеню в Ню Йорк.

Въпреки че се държеше с привичното си достойнство, той метафорично стискаше шапката си в ръка и го съзнаваше. Бе претърпял съдебно поражение от неочаквания свидетел-фотограф, призован от Нравствения легион. Снимките, на които бе заложил толкова много, се бяха оказали фалшификати и Джоузеф Найт за пореден път бе осуетил плановете му.

Но много по-пагубна за него бе постъпката на Колдър Съдърланд, който назова името на Хейс на заглавната страница на вестника си като източник на фалшивите обвинения. Заради това разкритие Хейс занапред щеше да минава в цял Холивуд, а и в национален мащаб, за злобен тиранин, прибягнал до клевети, за да навреди на един голям филмов творец и на легендарната му жена.

Ударът по репутацията на Брайънт Хейс като уважаван ръководител на голямо филмово студио бе унищожителен.

И така, след всички тези години на борби, преструвки, отбиване на удари и атаки, Арнълд Спек най-после разполагаше с нужното оръжие, за да съсипе Брайънт Хейс.

Спек седеше зад бюрото си със самодоволен израз на лицето.

— Направих каквото можах пред съвета, Брайънт — рече той със зле прикрито тържество в гласа. — Но нищо не помогна. Взе се решение, че при тези обстоятелства единственото възможно нещо е да си подадеш оставката. И то незабавно.

Той се облегна назад и всмуква от пурата си.

Въпреки че думите му не бяха неочаквани, ударът по Брайънт Хейс бе зашеметяващ. Краката му се подкосиха. Искаше му се да се отпусне в кожения стол до себе си, но дори в този ужасен миг не можеше да достави на Спек удоволствието да се покаже слаб.

— Предполагам, че не ти е интересно да изслушаш моята позиция.

Спек се усмихна.

— Разбира се, че ми е интересно, Брайънт. Мъчно ми е за теб. Аз съм на твоя страна. Трябва да го знаеш след всички тези години. Но се страхувам, че решението на съвета е окончателно. Ще трябва веднага да заминеш за Холивуд и да започнеш да си събираш нещата. В началото на идната седмица там ще имаме нов човек.

Хейс присви очи.

— И кой ще е той?

Спек изтръска пепелта от края на пурата си.

— Временно аз. Познавам финансовите въпроси, а имам представа и от творческата страна на кинопроизводството благодарение на многото години съвместна работа с теб. Ще се опитам да пооправя нещата.

Хейс горчиво се усмихна. Знаеше, че новото положение няма да е временно.

Само ако Колдър Съдърланд не бе упоменавал името му в опровержението си! Хейс му бе правил безброй услуга. От петнайсет години осигуряваше на „Инсайдър“ половината от мръсотиите, без оглед на това кому нанасят вреда и кому помагат. Двамата заедно фактически царуваха над Холивуд.

Но Съдърланд нямаше голям избор, когато изобличителните показания на експерта фотограф го притиснаха до стената. Избра да спаси себе си и вестника с цената на Брайънт Хейс. Нямаше как да предпочете приятелството и предаността пред собственото си оцеляване. Още по-малко холивудското приятелство и холивудската преданост.

Стореното сторено. Заради Колдър Съдърланд и Джоузеф Найт Хейс бе станал ненадежден. Дългата му прославена кариера бе приключила.

Хейс събра последните останки от достойнството си, пристъпи напред и протегна ръка.

— Арнълд, за мен бе удоволствие да работя с теб. Желая ти успех.

— Благодаря и подобно, Брайънт — отвърна Спек. — Ти беше страхотен директор на студиото. Ще ни липсваш.

В очите на Спек садистично блесна тържество. Задържа ръката на Хейс малко по-дълго, за да го накара добре да почувства обидата.

Брайънт Хейс издържа доколкото можеше, после издърпа ръката си. Обърна се и излезе.

Всичко бе свършило.



След като Хейс излезе от кабинета му, Арнълд Спек остана неподвижен, потънал в мисли. Димът от пурата се виеше над главата му и се устремяваше към тавана. Устните му бяха извити в усмивка.

После се наведе напред и позвъни на секретарката си.

— Свържи ме с дома на Брайънт Хейс в Калифорния.

— Но нали господин Хейс току-що излезе от кабинета ви? — попита секретарката озадачено.

Въпреки раздразнението си, Арнълд Спек трябваше да се усмихне.

— Каръл, кога ще се научиш да правиш това, което ти казвам?

— Веднага, сър — прозвуча смирено гласът на секретарката.

Арнълд Спек се облегна назад и зачака междуградска линия.

Докато изпускаше дима от пурата си към тавана, от устата му се отрони звук, който доста приличаше на котешко мъркане.

13

Докато Брайънт Хейс излизаше от нюйоркския офис на Арнълд Спек, дребничкият му камериер Карлхайнц Рехер седеше сам до плувния басейн в имението на Хейс в Бел Еър и пиеше бутилка от най-доброто шампанско, което можеше да се намери в избата на Хейс.

Карл, без да бърза, се наслаждаваше на шампанското. Отпиваше на малки глътки и вкусваше аромата на хубавото вино, а очите му се рееха над разкошното владение на неговия работодател и най-стар неприятел.

Днес Карл Рехер бе щастлив, по-щастлив от когато и да било в объркания си, зле потръгнал живот.

Защото днес той бе победил Брайънт Хейс.

Карл прекрасно знаеше защо Хейс бе извикан в Ню Йорк от управителния съвет. Знаеше, защото бе прочел опровержението в „Холивуд Инсайдър“.

В този момент — мислеше си Карл — Брайънт Хейс сигурно се чуди как така непогрешимото му обвинение в снимки срещу Кейт Хамилтън се бе обърнало срещу самия него и сто на сто проклина Колдър Съдърланд с всичката ярост на лошото си сърце. Но Хейс никога нямаше да научи истинската причина за провала си.

Човекът, подготвил възмездието над Брайънт Хейс, бе дребничкият Карл Рехер.

Хейс много умело бе измъкнал изобличителните снимки на Кейт Найт от бедния Норман Уеб. Холивудският му инстинкт добре му послужи и страхливият Уеб не успя да му се опре. Прибягвайки до стария си съучастник Колдър Съдърланд, Хейс се бе държал като истински холивудски хищник, усетил мириса на кръв и бързащ да довърши жертвата си.

Но Хейс проведе цялата деликатна акция от собствената си къща, пренебрегвайки офиса си в студиото. Под собствения си покрив се чувстваше най-сигурен. Дори остави негативите на Кейт Найт и младия Крис Хетинджър в чекмеджето на бюрото си.

На надменния Хейс изобщо не му мина през ума, че домът му се управлява от Карл Рехер, който познаваше всяко ъгълче в него и подслушваше всеки разговор, провеждан между стените му.

Така Рехер научи за снимките преди всеки друг и намери негативите там, където Хейс тъй неблагоразумие ги бе оставил.

Когато подслуша телефонния разговор на Хейс с Ню Йорк, Карл осъзна, че Хейс залага всичко на тези снимки и на унищожението на Кейт Хамилтън. „Континентал Пикчърс“ щеше да състави бюджета си за цялата идна година на базата на предположението, че „Сбогом на любовта“ няма да бъде завършен и пуснат по екраните.

И всичко това зависеше от негативите, които Хейс бе донесъл вкъщи и оставил в чекмеджето на бюрото си.

Това бе невероятен случай, какъвто се удаваше веднъж в живота на човек.

На Карл, когото дългите години фотографска дейност и работата по специалните ефекти бяха превърнали в експерт по всички въпроси, свързани с филми, не му бе необходимо да умува повече от час, за да реши какво да прави. В момент, когато знаеше, че Хейс няма да е там, той задигна негативите. Нае една тъмна стая в оживена част на Олимпик Булевард. С търпението на художник отдели главата на Кейт Хамилтън от всеки негатив, извърши някои майсторски манипулации за доекспониране и ретуширане и отново ги върна на предишните им места.

Останалото свършиха два-три дискретни телефонни разговора.

Докато отпиваше на малки глътки от шампанското на работодателя си, Карл Рехер нямаше как да не се усмихне на тази върховна ирония в холивудския си живот. В наетата тъмна стаичка той бе взел реалното и го бе направил нереално. Бе накарал истинското да изглежда неистинско. Така в съда злополучните негативи нямаше да бъдат взети за това, което всъщност бяха: доказателство за младежките прегрешения на Кейт Хамилтън.

Това е Холивуд, каза си Карл, всемогъщата власт на илюзията, по-силна дори от самата действителност. Власт, която може да разруши съдби и кариери. Тя бе съсипала Уеб и самия Рехер, както и безброй други като тях. Но този път илюзията бе приканена, да спаси кариерата и може би цялото бъдеще на една млада жена.

Това, което Карл Рехер започна в тъмната стая, го довърши Колдър Съдърланд на заглавната страница на „Холивуд Инсайдър“. А днес в Ню Йорк началниците на Брайънт Хейс му нанасяха смъртоносния удар.

Карл Рехер вдигна чашата.

Тъкмо я поднасяше към устните си, когато телефонът иззвъня.

Той вдигна слушалката.

— Карл, ти ли си? — каза един глас, който той веднага позна.

— Да, сър — отвърна Карл, загледан в мехурчетата шампанско. — Аз съм.

— Всичко мина по начертания план — каза Арнълд Спек. Гласът му бе плътен и силен, въпреки пукота на междуградския разговор. — Ти свърши прекрасна работа. Поздравявам те.

— Благодаря ви, сър — каза Карл и завъртя чашата. — За мен беше удоволствие.

— Договорът ти ще е в пощата днес следобед — продължи Спек. — Седем години по пет хиляди седмично с премии за всеки филм, който режисираш, и специални поощрения за всички „Оскари“, които очакваме да спечелиш за „Континентал“. Ще се върнеш отново на върха, Карл, където ти е мястото.

— Благодаря ви, сър — усмихна се Карл. — Много сте любезен.

— В понеделник смятам да съм вече там — рече Спек. — Ще обядваме заедно.

— С нетърпение ще ви очаквам, сър — отвърна Карл. — Благодаря, ви.

— Аз ти благодаря, Карл. Никога не забравям направената ми услуга. А тази, която ти ми направи, е невероятна. Надявам се, че ще ни свързва дългогодишна и ползотворна дружба.

Разговорът приключи. Карл с усмивка вдигна чашата шампанско и обходи с очи владенията на Брайънт Хейс.

„За този, който се смее последен — каза си той, все още усмихнат. — Наздраве.“

14

На 12-и август 1946 година „Сбогом на любовта“ бе завършен.

В трескавите седмици след кратката криза около снимките на Кейт в „Холивуд Инсайдър“, която струва на Брайънт Хейс холивудската му кариера и увеличи стократно интереса на публиката към „Сбогом на любовта“, Джоузеф Найт хвърли и последната частица от творческата си енергия в завършването на филма.