— Не беше точно компания за веселба, господин Дикенс — каза Томас със строго изражение, защото знаеше, че това си беше сериозна работа. — Горката мис Джеси беше цялата в кръв, а господин Джеймс я носеше. Не, хич даже не беше за веселба.

— Не това имах предвид. Разкажи ми какво се случи.

След като беше измъкнал всички възможни факти от всеки един от тях, Гордън Дикенс поглади мустаците си, вторачи се в Джеси и каза:

— Доколкото разбирам, ти и Джеймс Уиндам сте съперници. Винаги съм залагал на Джеймс, но ти го побеждаваш в поне половината от случаите, което със сигурност не е най-правилното от твоя страна. Виждал съм те да се опитваш да го блъснеш с коня си, виждал съм те да риташ с крак към него, виждал съм го и него да се опитва да те отклони в канавка. Вие сте врагове, Защо тогава ще защищаваш него и ще заплашваш Алън Белмонд? Защо изобщо ще си правиш труда да спасяваш тази кобила? Това не е била твоя кобила.

— Аз обичам Суийт Сузи. Тя е прекрасна. Предполагам, не сте намерили двамата мъже, които я откраднаха? Или който и да било там, който ги е наел да я откраднат?

Гордън Дикенс през тези дни беше прекалено зает с женитбата си и с изучаването на страхотните удоволствия на брачното легло, за да се занимава с този проблем, но си премълча за това. Сети се как беше прекарал ранните часове на тази утрин и от спомена го обляха топли вълни на задоволство. На кого му пукаше за някакъв си скапан кон, когато Хелън лежеше там и го чакаше, усмихваше му се и протягаше ръце към него?

— Все още не съм попаднал на никакви следи — отвърна той с глас, леден като балтиморски пролетен дъжд. Как смееше това проклето момиче да го разпитва? — Не отговори на въпроса ми, Джеси Уорфийлд.

— Нямаше значение, че Суийт Сузи принадлежеше на Алън Белмонд, който не беше много приятен човек. Щях да се опитам да спася Суийт Сузи, дори и да беше собственост на Мортимър Хаки, една наистина презряна твар. Както и да е, Алън Белмонд дразнеше всички, крещеше най-различни обвинения по адрес на Джеймс — абсолютно безпочвени обвинения — и аз поисках да го ударя.

— А може би вместо това си го застреляла?

Джеймс, който се беше облегнал на полицата на камината, внезапно се хвърли напред и се надвеси застрашително над Гордън Дикенс. Сграбчи го за яката и го разтърси:

— Това е най-нелепото нещо, което е излизало някога от твоята уста! Само я погледни — побеляла е като платно от страх. Добре си мери приказките, иначе аз ще те накарам да го направиш.

— Джеймс, не разбираш ли, че аз просто си върша работата? Тя наистина го е заплашвала. Обича да се прави на мъж, възможно е да използва и пистолет като мъж и…

С желанието единствено да отвлече вниманието на Джеймс, когото виждаше, че изгаря от нетърпение да забие юмрука си в лицето на Гордън, доктор Хулахан бързо изстреля:

— Предполагам, не знаете, че Алън Белмонд някога искаше да се ожени за Ърсюла Уиндам, сестрата на Джеймс?

Джеймс рязко се извърна към него и се опули така, сякаш му бяха пораснали рога:

— Е да, но той не се ожени за сестра ми, така че аз не съм имал никаква причина да го убивам. Откъде, по дяволите, знаеш за това, Данси!

— Съпругата на господин Белмонд се разболя скоро след като се бяха оженили. Тогава тя беше и много потисната, бледа и все с насълзени очи. Сподели с мен, че той започнал да я отбягва почти веднага след женитбата им, че дори на няколко пъти я бил наричал Ърсюла в моменти на, хм, на нежност.

Джеймс се обърна и се загледа в Данси Хулахан. После пусна Гордън Дикенс, разсеяно изтупа предницата на сакото си и леко го бутна обратно на стола му.

— Предупреждавах Алис да не се омъжва за него — заговори Джеймс. — Той се ожени за Алис Стодър напук на Ърсюла, която се омъжи за Джиф. Предполагам, се е надявал, че ще я накара да ревнува. Само че не се получи. Той не искаше да повярва, че тя не желае да се омъжва за него, че предпочита Джиф Попълтън. А и Алис също не ми повярва. — Той погледна Гордън Дикенс право в очите. — Ще трябва да измислиш как да държиш всичко това зад зъбите си, Гордън. Абсолютно всичко, ясно ли е? А и ти също, Данси. Е, да, добре разбирам защо го изрови и го изплю точно преди малко. Ето, вече съм се овладял и няма да удуша Гордън, поне в следващите пет минути. Запомнете, всички вие тук, че цялата тая работа няма нищо общо с убийство на Белмонд.

Гордън Дикенс нервно си играеше с вратовръзката.

— Аз трябва да изпълня своя дълг. И все пак съм съгласен с теб, Джеймс, че никое от тези неща няма каквато и да било връзка със злополучната смърт на този мъж.

Джеси се обади:

— Кой мислиш, все пак, че е убил господин Белмонд, Джеймс?

— Нямам ни най-малка представа. Както ти сама каза, Джеси, той не беше особено приятен човек. Слушай, Гордън, Алън Белмонд имаше двама партньори в бизнеса. Между тях тримата май имаше сериозна борба за надмощие. Ти проучил ли си този въпрос, например?

— Да. И тримата са се ненавиждали един друг. Взаимно са се обвинявали в злодеяния, злоупотреби и мошеничества. — Гордън Дикенс се изправи с мрачно изражение. — Истинска каша. Надявах се виновният да бъде някой от вас. Така всичко щеше да е толкова по-просто.

— Е, няма що, благодарим ти, Гордън — саркастично отбеляза Данси Хулахан.

— Да не забравяме и конните надбягвания — обади се Ослоу. — Господин Белмонд участваше в залаганията по пистите, и то с големи суми, както съм чувал, но не винаги си плащаше, когато губеше. Носят се и слухове, че на миналогодишното първенство за балтиморската купа бил виновен за отравянето на Рейнбоу — четиригодишен чистокръвен кон, чийто баща беше Белъргон, а майка му беше кобилата Медли. Конят, на който Алън заложил, спечелил, така че и той спечелил, при това много пари. Но това, разбира се, са само недоказани неща.

— Всичко е недоказано — каза Гордън Дикенс и въздъхна. — Дори светът е недоказан — добави той философски, пак въздъхна и се изправи. Поизпъна жилетката на сакото си. Беше му широка. Значи беше отслабнал. Но се чувстваше много добре. Знаеше, че това се дължи на всичките онези неща, които вършеше нощем и рано сутрин.

— Дяволите дано да му бяха взели очите на Белмонд! — Той огледа всички с мрачно раздразнение. — Защо просто не се беше хвърлил с коня си от оная скала, когато прескачаше препятствието на Милър? Тогава щеше да е нещастен случай и с това всичко щеше да приключи.



Госпожа Уилхелмина Уиндам здраво стискаше сина си под ръка:

— Сега пък кой ли е дошъл при горкичката Алис? Но ти ще се отървеш от този посетител, който и да е той, Джеймс. Ние с теб вече сме тук и затова само ние сме тези, които могат да предложат съчувствията си на бедната вдовица. Някои хора са досадни направо като гризачи.

Джеймс беше дошъл до градската къща на Белмонд, която се намираше на Сейнт Пол Стрийт, за да предложи на Алис каквато и да било помощ. И тук беше намерил майка си — тя току-що слизаше от ландото, което й беше купил преди три години. „А, моето мило момче“, беше казала тя и му бе позволила да й помогне да слезе на земята, след което го бе хванала под ръка.

— Ти казала ли си на Алис, че ще я посетиш?

— Разбира се, че не, но това няма значение. Иди да се погрижиш за тези посетители, Джеймс.

Нейните гости бяха Гленда и Джеси Уорфийлд.

Слабичка прегърбена женица ги въведе в голямата гостна на Белмонд. Облечена в светложълта муселинена рокля, Гленда се беше настанила удобничко върху канапето. Джеси стоеше изправена до Алис, положила ръка върху превитите рамене на вдовицата. Пак беше облякла една от захвърлените рокли на сестра си — светлосива вълнена рокля, която я правеше да изглежда като млада монахиня, облякла одеждите на игуменката. Както и предишната рокля, тази също й беше прекалено къса и доста широка в бюста. Джеймс я чу да казва:

— Алис, от мисис Партридж разбрах, че не си яла почти нищо. Хайде сега, ето ти тук да си хапнеш малко кифлички. Да ти ги намажа ли с масло и ягодово сладко?

Алис я погледна с такова безпомощно изражение, че на Джеймс му се прииска да я прегърне и погали. Струваше му се, че повечето хора биха имали същата реакция към Алис. Но очевидно не и Джеси. Тя направо го сащиса, като изтърси:

— Слушай, Алис, до гуша ми дойде да те гледам такава. Или сама ще изядеш кифличката, или аз ще ти я натъпча в устата.

Това предизвика усмивка върху бледите устни на скърбящата. Крехките й рамене дори леко се понадигнаха. Тя стреснато вдигна глава, когато мисис Партридж се прокашля:

— О, мисис Уиндам! Джеймс. Моля, заповядайте. — Алис скочи на крака и Джеси знаеше защо. Всеки изпадаше в паника, когато мисис Уилхелмина Уиндам се появяваше на един размах разстояние. Тази жена я плашеше до смърт. В миналото тя успяваше да избегне срещите си с нея, но не и днес. Днес нямаше начин да се избяга от нея.

Уилхелмина погледна към Алис, върху чиито бледи бузи вече се бяха появили трескави червени петна, и каза:

— Вече три дни скърбиш, Алис. Алън Белмонд не заслужава повече от три дни да линееш тук за него, без да ядеш. Смазана си от шока, който си изпитала, когато си го намерила, а не от самата загуба. Слушай, аз също бих искала чаша чай и една от тези пресни кифлички, за които говореше Джеси.

— Да, госпожо — каза Алис и изтича вън от гостната.

Джеси се обади:

— Не знаех, че Алис можела да се движи така бързо. Възхищавам ви се, госпожо.

Уилхелмина погледна за миг Джеси, вдигна важно брадичката си и се обърна към Гленда, която сега седеше на ръба на канапето, цялата нащрек, готова да бъде огледана и оценена.

— Добре изглеждаш, Гленда, но тази твоя рокля е подкъсена твърде много. Освен това прекалено голяма част от бюста ти е изложена на показ. Ето, вземи. — Уилхелмина й подаде една бяла ленена кърпичка. Гленда я взе и се втренчи в нея безпомощно. — Разстели я върху бюста си, скъпа — обясни й с усмивка Уилхелмина.

— Ами ти, Джеси… Да, за да говоря с теб, първо трябва добре да се успокоя. Ти си си такава, каквато винаги си била. Е, поне не миришеш на кон днес. Нямам повече кърпички, иначе щях и на теб да ти дам една, за да си подпълниш нагръдника на тая рокля. Непременно ще говоря с майка ти. Необходимо е да има и рокли, които са шити само за теб.

Джеймс, който вече трябваше да е свикнал със своята майка, след като толкова години я беше наблюдавал в разгара на нейните акции, едва не се задави от раздразнение, когато каза:

— Мамо, мисля, че трябва да седнеш. А, ето я и мисис Партридж с чая и кифличките. Точно така, вземи си две. Слушай, Алис, престани да припкаш натам-насам. Искам да разговарям с теб. Ела с мен в кабинета на Алън, моля те.

Кабинетът на Белмонд беше тъмна стая с тежки кожени мебели, тъмнокафяв мъхест килим и стени, покрити с книги, за които Джеймс знаеше, че мъртвият никога не ги беше отварял приживе. Джеймс лекичко притисна с ръка Алис Белмонд, за да я сложи да седне на един стол, после приклекна пред нея и хвана нейните бели ръце със своите.

— Майка ми е грубиянка, Алис, но е права. Алън беше негодник. На твоите плещи остава едно голямо имение. Има и хора, които зависят от теб.

— Аз съм жена, Джеймс. Не разбирам нищо. Нито пък Алън някога ми е обяснявал каквото и да било. Той винаги казваше, че трябва да ме намира тук винаги, когато пожелае. Твърдеше, че това била единствената ми роля, а също и раждането на деца. Сега него вече го няма. Чувствам се някак смразена. И няма кой да ми каже какво трябва да правя.

— Ти обичаше ли го, Алис?

— Искаше ми се да го обичам, Джеймс. Ти знаеш това. Вярвах, че ще мога да го накарам да забрави Ърсюла, но той така и не успя. Все ми повтаряше, че Ърсюла никога не говори такива глупости като мен. Казваше, че тя никога нямало да хленчи, да се вайка и да се оплаква като мен. Не, от един момент аз престанах да го обичам. Предполагам, че сега Бог ще ме прати право в ада.

— Аз пък мисля, че ти по-скоро беше освободена от ада. Ще надживееш всичко това, Алис, повярвай ми.

— Родителите му вече идваха тук, за да ме осведомят, че бизнесът не бил доходен, че много съжаляват, но за мен нямало никакви пари. Аз и не се интересувам от това, защото баща ми ще се грижи за мен. Той даваше зестрата ми на Алън под формата на малки годишни вноски и Алън се вбесяваше от това. Баща ми вече ми каза, че ще ми продължи годишните вноски и че не било нужно да се омъжвам повторно, ако не го желая.

— Радвам се, Алис. Недей да се притесняваш и за проклетите му съдружници. Адвокатът на Алън, Даниел Реймонд, ще се погрижи за тези злодеи. Може и да не те интересуват парите, но трябва да има някаква справедливост. Чуй ме, Алис, фермата съществува. Мисля, че ще бъде добре за теб да понаучиш някои неща за поддръжката и управлението на една конеразвъдна ферма.

— Тъкмо това чух и от Джеси. Обеща ми, че тя самата ще ме научи.

Това го накара да замълчи за момент. Какво, по дяволите, целеше Джеси?