— Изобщо не съм знаел, че двете сте такива добри приятелки.

— О, да, вече от години. С Нелда и Гленда също. По-рано винаги съм била под непрекъснатото покровителство на мама и татко. После се запознах с Джеси, която беше толкова свободна, която си правеше точно онова, което си поиска, без да обръща внимание, когато майка й крещи по нея, без да се притеснява, че е изгоряла на слънцето или си е скъсала роклята, или пък че я е ритнал кон. Джеси винаги е била смела. А аз винаги съм била страхливка. Но тя твърди, че това може и да не бъде вечно. Че сега вече нямам съпруг, който да ми нарежда как да живея. Мога да правя, каквото си поискам, и да бъда такава, каквато поискам. Тя смята, че из ще успея да се отърва от това чувство на смразеност. И че парите ще ми помогнат да се размразя още по-бързо.

Джеси ли беше казала всичко това? Добре ли беше чул? Джеймс винаги бе смятал, че Алис Стодърт Белмонд беше от онзи тип жени, за които е абсолютно задължително да имат съпруг, за да се грижи за тях, или поне брат, чиято роля той, Джеймс, беше възприел. Затова сега само можеше да я зяпа с ококорени очи. Дали в този тих гласец не беше доловил някаква решителност, която никога преди не беше чувал?

Той каза:

— Джеси не е чак толкова свободна, Алис. Тя все още е момиче. Все още е дъщеря, която живее при баща си. Нейната майка все още я напътства какво да прави.

Сълзи проблеснаха в очите на Алис:

— Значи ти не смяташ, че тя може да ми помогне?

— Не съм казал това. Само ти обяснявам, че не всичко е винаги точно такова, каквото изглежда на пръв поглед. Чуй ме сега, Реймънд и аз ще се срещнем с някогашните съдружници на Алън. След това той ще мине оттук с едни документи, които трябва да подпишеш. Ти само гледай да се храниш повече и да се „размразяваш“, точно както ти е казала Джеси.

— Ами Мортимър Хаки? — попита Алис и лекичко потрепери.

Хаки беше собственик на малък развъдник за състезателни коне на запад от Балтимор. Той беше дребнав, нечестен и благодарение на такива като него конните надбягвания често си спечелваха лоша слава.

— Какво общо може да има този мошеник в случая?

— Иска да купи фермата. Мисля също, че иска да заеме и мястото на Алън. Откакто убиха мъжа ми, той идва тук поне по пет пъти на ден. И държи ръката ми прекалено дълго, Джеймс, а веднъж дори ме целуна по бузата. Искаше ми се да повърна. Ужасен и противен е този човек.

— Кажи на мисис Партридж повече да не го пуска вътре. Аз самият ще говоря с него, Алис.

Когато се върнаха в гостната, Джеймс чу майка си да крещи така гръмогласно, че можеше да я чуе дори и часовият на другия край на Сейнт Пол Стрийт.

— Няма нищо по-жалко от момиче, което не уважава по-възрастните. Ти, Джесика Уорфийлд, да не си посмяла друг път да ми говориш по този начин! Няма да ми се противопоставяш за неща, за които знам, че са абсолютната истина.

— Но, госпожо, Нелда се омъжи за съпруга си, защото тя сама го поиска. Грешите, като твърдите, че мама я е накарала да се омъжи за Бреймън. Що се отнася до татко, той казваше, че ще му се обърнат червата, ако омъжи собствената си дъщеря за мъж, по-възрастен от самия него. Не, госпожо, Нелда сама си го беше решила.

Уилхелмина Уиндам изсумтя, и то доста грубо, но затова пък децибелите в тона й малко поспаднаха.

— Ти си само едно малко момиче, Джесика. Не разбираш абсолютно нищо. Аз обаче познавам твоята майка. Тя умее да си крои плановете, да заговорничи. Всъщност бая си я бива за тия работи. На доста неща съм успяла да я науча. Тя искаше кофи с пари за Нелда и успя да се лепне за Бреймън. Нелда изобщо нямаше думата в цялата работа. Виж какво, недей да ми противоречиш, иначе ще трябва да разговарям с майка ти за теб. Всъщност направо ще й кажа как точно да се оправи с тебе.

Джеси скочи на крака:

— Гленда, трябва вече да тръгваме. Отивам да се сбогувам с Алис.

— Аз няма да тръгвам никъде, Джеси. Не бъди груба с мисис Уиндам. Ако всичко се подреди така, както е предвидено, тогава тя скоро ще има пълното право да се намесва в нашия живот.

— Това пък какво трябва да означава? — жлъчно попита Уилхелмина Уиндам, обърна се към Гленда и се втренчи в нея. — Знам те аз, Гленда Уорфийлд. Ти си хвърлила око на сина ми. Е, мила моя, ако толкова искаш аз да те командвам, може пък и да се уреди нещо. Често му напомням, че онзи негов прибързан английски брак можеше и да не свърши така трагично, ако ме беше послушал. Да, това никога нямаше да се случи.

Джеймс се обади съвсем тихо от вратата:

— Мамо, време е да им кажем довиждане. Алис е уморена и иска да си почине. Всъщност иска да изяде две кифлички и после да си почине. Хайде да тръгваме.

— Добре, скъпи Джеймс. — Тя рязко се извърна, приглади къдриците около все още красивото си лице и подаде ръка на сина си, макар че в този момент на него му се искаше направо да я удуши. Джеси изглеждате напрегната до краен предел и по-настървена от бясно куче. Гленда тихичко си тананикаше нещо и диплеше плата на своята рокля с меките си бели пръсти.

Джеймс неочаквано предложи на Джеси:

— Би ли искала да те придружа до дома ти?

Гленда моментално се изправи, а кърпичката, която й беше дала мисис Уиндам, падна от пищната й гръд.

— Няма нужда, Джеймс. Джеси и аз ще си тръгнем сами. Приятен ден, Алис.

Тъкмо когато всички излязоха от къщата на Белмонд, пред нея спря каретата на Нелда. Сестрите само си кимнаха една на друга.

ДЕВЕТА ГЛАВА

Джеси усърдно се молеше да не вали, но не смяташе, че Бог ще я чуе. Това все пак беше Балтимор и повечето хора тук вярваха, че в някои от по-капризните си настроения Бог оставяше небесата да се разтворят над главите им точно когато десетина минути преди това слънцето е прогаряло синевата.

Беше хладно, въздухът тежеше, а нощта бе по-черна и от най-тайните мисли на грешник. Джеси се загърна в своето мъжко сако и се приведе над розовите храсти, за да може да надникне в голямата бална зала на Бланчард. Почти веднага забеляза Джеймс, защото беше по-висок от повечето мъже там. Когато се разсмя, той отметна глава назад и откри загорелия си врат. Джеси се почуди какво ли го развеселяваше толкова. Тя самата никога не се беше смяла така, или поне не чак толкова спонтанно и невъздържано.

Бяха я поканили на този бал, но тя отказа — както винаги правеше. Този път обаче отказа чак след като майка й я беше изгледала на няколко пъти от главата до петите. Накрая й се беше ухилила с онази нейна усмивчица с присвити устни, която нямаше нищо общо с веселото настроение. Не че майка й не искаше и тя да изкара една развлекателна вечер. Но чисто и просто знаеше, че ако се появи облечена като Гленда и се опита да се прави на дама, Джеси ще се направи за смях, ще направи за смях цялото си семейство и най-вече майка си.

Не, нямаше да се получи. Майка й беше права. И все пак… Момичето въздъхна и се прилепи по-близо до прозореца. Тя знаеше, че това ще бъде решителната вечер. Беше дочула как Гленда планираше вечерта заедно с майка им.

Не, не би могла да ги остави да предадат Джеймс Той заслужаваше много други неща, не и това да има до себе си Гленда през останалата част от съзнателните си дни на тази земя. Щеше да бъде съвсем различно, ако сам искаше Гленда, но той категорично беше заявил, че никога няма да се ожени за нея. Не, нямаше да позволи майка й и Гленда да му сервират такъв номер.

А, ето че и Гленда се появи. Беше се запътила право към Джеймс. Ама че странна работа — тя го фиксираше в кръста, не в лицето.

Джеси видя как Джеймс накрая погледна към Гленда, усмихнато й кимна, а след това отново се обърна към Даниел Реймънд, адвоката, който помагаше на клетата Алис Белмонд да сложи ред в живота си.

Но сестра й нямаше да се остави да я отпратят току-така. Джеси добре познаваше всички признаци за това. Тя вирна брадичка, изпъчи гърди напред и ето че пак се появи, втренчила поглед право в кръста на Джеймс. После протегна меката си бяла ръка и я постави върху черния ръкав на Джеймс. Той се намръщи и се обърна да я погледне.

Само след миг Джеймс каза нещо на Даниел Реймънд и придружи Гленда до дансинга. Свиреха валс. Ето, това беше моментът.

Джеси се отдръпна от розовите храсти и бързо изтича към красивия стар бряст в средата на градината на имението. Изкатери се по него, после се вкопчи в един дебел дълъг клон и го възседна. Не биваше обаче да оставя краката си провиснали — можеха да я видят. Тя се изпъна по корем по дължината на клона.

Почака известно време.

После почака още малко.

Валсът трябваше отдавна да е свършил. Гленда беше имала достатъчно време, за да почувства, че й прималява поне десетина пъти. Но Джеси се боеше да помръдне. Ами ако вече бяха в градината, но не достатъчно близо, за да може да ги чуе? Ами ако дойдат под дървото и погледнат нагоре? Ще я спипат. Щеше да припадне само при тази мисъл.

Лявото й стъпало изтръпна. Тя вдигна крака си и го разклати. Нямаше голяма полза. Усети как се свлича и се вкопчи в клона, като при това одраска бузата си.

Чу гласове, сграбчи здраво клона и се затаи. О, Боже, те май бяха почти под самото дърво. Но Гленда не беше там. Бяха двама души, а в единия от тях позна Джеймс.

Спореха за нещо.

— Слушай, Уиндам, аз ще я купя нея цялата и ти нямаш думата в случая.

Джеси разпозна гласа на Мортимър Хаки — дебел, дрезгав глас. Познаваше го като човек със зъл прав, който беше успял да се сдобие с пари по доста мистериозен начин. Той имаше един жокей, който винаги използваше камшика си към всеки друг състезател, ако го доближи дори и малко на надбягванията.

— Защо изобщо излязох с тебе тук, не знам — каза Джеймс. — Нямам какво повече да ти кажа, Хаки. Тя ще се научи сама да си управлява фермата, затова забрави тая работа.

— Ти, копеле мръсно, ти няма да се бъркаш! Ами че аз мога дори да се оженя за тази мъничката! Алън ми каза, че не струвала в леглото, но това не ме интересува. Ще притежавам конеразвъдната ферма.

— Казвам ти го за последен път, Хаки. Остави Алис на мира! Ако още веднъж чуя, че й досаждаш, ще те направя на кайма.

— Заплашваш ме, а, префърцунен хлапако, с тоя твой гаден, надут английски фасон!

Гласът му беше толкова разярен, че Джеси направо си изкара акъла. Само веднъж го беше чувала да говори така — с един жокей, който току-що беше загубил надбягване. Тогава само с един замах на камшика бе разцепил лицето му. Тя успя да измъкне пистолета от джоба на мъжкото си сако. После се изтегли назад върху клона, опря се о ствола на дървото, и спусна крака от двете му страни, за да може по-ясно да наблюдава мъжете под себе си. Онова, което видя, почти я накара да обезумее от страх.

Мортимър Хаки беше извадил пистолет на Джеймс и го размахваше под носа му.

— Никой не знае, че си дошъл тук, Уиндам. Аз добре се огледах. Исках да бъда сигурен, че никой не ни е забелязал. Сега му чуй. Знам всичко за теб и Алис Белмонд. Ти си бил в леглото й и затова горкият ми приятел Алън спеше с всяка балтиморска курва. Но ще те накарам да се откажеш от нея. Ти не си човекът, когото ще оставя да ми пречи. Няма да те бия, Уиндам, само ще пръсна жалкия ти мозък.

— Аз съм спал с Алис? Тъпо копеле!

Хаки рязко насочи пистолета си право към сърцето на противника си. В този миг Джеймс скочи върху него, сграбчи ръката му и я изви нагоре. Изтрещя остър изстрел. Цял водопад от листа се посипаха по земята. Двамата мъже се бяха вкопчили един в друг, въргаляха се разярено и размахваха безполезно юмруци — всеки се опитваше да вземе надмощие над другия. Джеси напрегнато наблюдаваше Джеймс. По-едър и по-млад от двамата, той успя да забие юмрук в корема на Хаки. Хаки изрева пронизително, отскочи назад и се освободи за миг. После вдигна пистолета и хруптейки от омрача, каза:

— Ти, малък отвратителен мърльо, ти ли…

— Джеймс! Къде си? — Това беше гласът на Гленда. Джеймс не помръдна, но Хаки трепна и отклони вниманието си само за миг. Джеймс изкрещя:

— Не се приближавай, Гленда!

Хаки отново насочи пистолета си към него и се изсмя:

— Ти, малко копеленце, тебе аз ще те…

Джеси се прицели и стреля. Чу се изненадано скимтене, последвано от стенание. Пистолетът я ритна и тя се преметна назад. Отчаяно се опита да се вкопчи в клона, но само ожули до кръв пръстите си. Джеси изпищя и се строполи на земята.

Джеймс едва успя да вдигне глава по посока на неочаквания изстрел, когато Джеси падна с трясък право върху него, поваляйки го по гръб на земята.

Мортимър Хаки се надвеси над тях, с пистолет, увиснал в ръката му:

— Боже мили, Джеси Уорфийлд! Ти се опита да ме очистиш, отвратително, гадно момиченце! Уцели ме в проклетото ми стъпало. Заслужаваш направо да те…

Джеймс почти беше загубил съзнание, но някак си се държеше. Той се уплаши, че Хаки ще застреля Джеси и се приготви да се преметне върху нея.