Катрин Каултър - Тайната на Валантайн

— И аз с вас, господин Попълтън. А, Джеймс. Съжалявам за това състезание. Джеси победи, но не го заслужаваше — всички дами около мен бяха единодушни по този въпрос. Тя е направо нещо отвратително! Сигурна съм, че татко ще си поговори с нея за това. Толкова непристойно за една дама, такъв срам за останалите от нас…

— Убеден съм, че баща ти ще говори с нея, Нелда. По всяка вероятност ще вдигне тост с най-хубавото си шампанско. О, не се притеснявай, сестра ти е адски добра състезателка. Би трябвало да я величаете. Боже, какво смахнато хлапе беше само.

Нелда въздъхна и наведе поглед към връхчетата на обувките си.

— Не е редно да бъде добра в едно толкова мъжко занимание. Жокейка! — Тя направо потрепери. — Кълна се, че не мога да отида на чай с приятелки, без да…

Джеймс, който мислено си казваше, че Джеси трябва да бъде наложена с камшик, продължи с още по-нагъл тон:

— Тя е отлична ездачка. Мисля, че бихте могли да бъдете и малко по-толерантни, Нелда. Тя просто е по-различна, това е всичко.

— Може би — отвърна Нелда, като лекичко докосна китката му с облечените си в ръкавица пръсти. — Ти се представи добре на състезанието.

— Не чак толкова добре, колкото двата състезателни коня на баща ти.

— Това е само защото си голям мъж, Джеймс… Отдавна не си ми идвал на гости. Сега, като стара омъжена жена, аз като че ли съм много по-свободна, отколкото, когато бях момиче.

Ърсюла се прокашля:

— Виж, Нелда, предай нашите поздрави на Бреймън. Но сега ние трябва да се връщаме у дома. Майка ми е при нас и ще ни гостува до понеделник.

Значи тъщата. Джифорд би предпочел да не се прибира поне до полунощ. Неговата тъща, Уилхелмина, нямаше равна на себе си. Преди около две години Джеймс, в желанието си да съхрани поне собствения си здрав разум беше преместил майка си от дома си в имението „Маратон“ в симпатична тухлена къщичка на Джърман Скуеър, близо до центъра на Балтимор. Тя често посещаваше Ърсюла и Джифорд в техния дом, който се намираше на миля от нейния, в красива четириетажна сграда на Сейнт Пол Стрийт, като им обясняваше, че нейното „мъничко жилище“ от време на време я карало да се чувства потисната.

Нелда обаче така и не показа никакви признаци, че си тръгва. Тя се примъкна още по-близо до Джеймс:

— Е, скъпата Уилхелмина спокойно може да почака още мъничко. Джеймс, моят мил съпруг ми каза, че си решил да останеш завинаги в Балтимор.

— Нямам планове да се връщам в Англия, поне не тази година — отвърна Джеймс. — „Кандълторп“, конефермата ми в Йоркшир, е в добри ръце. Докато пък „Маратон“ тук се нуждае от много работа и грижи.

— „Маратон“ ли?

— Кръстих така конефермата си в чест на оня древен грък, който си изкарал душата от бягане, за да стигне по-бързо до Атина и да съобщи за победата на своите над персийците при „Маратон“. Ако той беше разполагал поне с един от моите коне, нямаше да издъхне, след като предал новината.

— Така ли? — каза Нелда. — Трябваше все пак да избереш друго име, Джеймс, може би нещо по-внушително, по-известно. „Маратон“ звучи доста чуждо.

— То си е чуждо — обади се Ърсюла. — И сякаш дори противно.

— О! — възкликна внезапно Нелда и помаха с ръка.

— Ето ги Алис и Алън Белмонд. Насам, Алис!

Джеймс настръхна. Той погледна към Джиф, който бързо му намигна, а после каза:

— Добър ден, Алис. Изглеждаш прекрасно Белмонд — той кимна за поздрав към мъжа, който се беше оженил за Алис заради парите й и сега се опитваше да изхарчи всичко, което отпускаше баща й, а то, слава Богу, не беше кой знае колко за цяла година. Той искаше да накара парите да се въртят с пълна скорост, а Джеймс знаеше, че това беше почти толкова трудно, колкото и да се ожениш за богато момиче. Е, Белмонд все пак го беше постигнал. Един от неговите коне беше участвал в днешните надбягвания. Чистокръвният жребец беше пристигнал шести от общо десет участници.

В следващия миг Алън Белмонд му предложи:

— Искам Соубър Джон2 да оплоди една от моите кобили, Суийт Сузи3. Цената ти е доста солена, Уиндам, но пък може и да си заслужава.

— Твоя работа — отвърна спокойно Джеймс, а после се обърна към Алис. — Харесва ми шапчицата ти. Розовото ти отива.

Тя се изчерви — нещо, което умееше да прави съвършено. Това доста го удивляваше, но му се искаше да й каже, че нямаше кой знае какво въздействие върху него. Все пак харесваше Алис, която познаваше още от раждането й. Ето защо само се усмихна, когато тя му призна:

— Ти си толкова мил с мене, Джеймс. Съжалявам, че загуби, но пък се радвам, че Джеси спечели. Нали е прекрасна? Тъкмо казвах на Нелда колко се възхищавам от нея. Тя прави това, което си поиска, без да се съобразява с безбройните установени норми на поведение.

— Тези норми са най-вече в закрила на жените — натърти Алън Белмонд, потупвайки съпругата си по рамото. Не беше обаче от най-нежните потупвания и Джеймс забеляза как Алис потрепна от болка. — Жените не бива да се оплакват от установените правила.

— Е, да, но Джеси ще си прави, каквото поиска — отсече Ърсюла. — Хайде, Джеймс, ние наистина вече трябва да тръгваме. Нелда, предай нашите поздрави на съпруга си. А на вас, Алис и Алън, пожелаваме приятен ден. Ще се видим утре в църквата.

Джеймс се ухили на Нелда, която се беше приближила с още една стъпка към него:

— Мириша на коне, затова е най-добре да стоиш по-настрана от мен. Ако видиш баща ти, кажи му, че довечера ще дойда в неговите конюшни с бутилка от любимото му бордо. Впрочем сигурен съм, че той вече го очаква. А иначе може да си злорадства, колкото поиска.

— Вие с баща ми още ли си пиете заедно?

— Когато аз го побеждавам, той винаги идва в „Маратон“ да ми донесе бутилка шампанско.

— Ами тогава — вметна Алис — би трябвало да занесеш бордото на Джеси. Тя е тази, която те победи, не баща й.

— Конете обаче са негови — отвърна Джеймс, макар да му се щеше хлапачката да бъде там, за да може отново на глас да преброи луничките й. Това доста бързичко затваряше устата й.

— Ще предам на мама — каза Нелда. — Напоследък не се виждам често с татко. Що се отнася до Джеси… всъщност, защо ми е да я виждам? Нали разбирате, тя е толкова странна. Изобщо не съм съгласна с Алис. За жените са необходими правила на поведение. Това прави отношенията в обществото, как да кажа, по-изтънчени. Ние действително имаме нужда от такива очарователни господа като вас, които да ни закрилят, да ни напътстват, да ни казват как да постъпваме, да…

— Добре, добре, и този списък е достатъчен — спря я Ърсюла и нетърпеливо стисна съпруга си за ръката.

Джеймс, който смяташе Джеси за най-невъзможното същество, бързо апострофира Нелда:

— Тя изобщо не е странна. А освен това ти е сестра. — После се обърна към Джиф. — С вас двамата ще се видя утре.

— Ще видиш също и мама — допълни Ърсюла с мрачния тон на отшелничка и лукавия поглед на малка калпазанка.

— Е, добре де — каза Джеймс, усмихна се наперено и с широки крачки се отдалечи от компанията.

— Ами — обади се Нелда Карлайл, грейнала цялата като следобедното слънце над главата й, — аз също ще тръгвам тогава. Ърсюла, надявам се, че скоро пак ще се видим. Нали и двете вече сме омъжени жени. Бих могла, да речем, да ти дойда на гости в града? Най-накрая успях да убедя господин Карлайл, че една хубава градска къща на Джордж Стрийт ще ни бъде страшно удобна. Това е съвсем близо до вас, нали?

— Да, съвсем близо — отвърна Ърсюла и настръхнала, си помисли: „Аз ще се преместя във Фелс Пойнт, ако ти довтасаш в града, Нелда. Освен това можеш да бъдеш малко по-дискретна в набезите си към горкия ми брат. О, Боже, ще стане наистина голяма каша, ако успееше да хване Джеймс на своята въдица. Но не, моят брат никога не би пристъпил границите на чужда съпружеска територия“.

Ърсюла и Джиф видяха как Нелда се привежда, за да каже нещо на Алис, която беше съвсем дребничка. След това вдигна поглед към Алън Белмонд и му се усмихна мило, макар че, доколкото Ърсюла знаеше, тя не можеше да го понася.

— За какво мислиш, Ърс?

— Какво? А, нищо, помислих си само, че Фелс Пойнт е приятно местенце.

— Била ли си скоро там?

— Не, но това няма значение. Просто ми повярвай.