— Да, правят го.

Тя бързо отвори очи.

— Лъжеш. Нищо не разбираш. О, Джеймс, би ли ми помогнал да стана, моля те. — Изглежда се беше усетила, че гърдите й са голи, и веднага започна да закопчава роклята си. Но тогава пък видя, че от кръста надолу също беше гола, и бързо заметна фустата и полата си.

— Дай да ти помогна. — Той се зае с непосилната задача да закопчава безкрайната редица копчета. — Не ми харесва тази рокля — каза той, след като беше закопчал едва две от тях. — Нека да закопчая само някои. Обещай ми, че ще се преоблечеш и после ще изхвърлиш тези ужасни дрехи на боклука.



Същия следобед Джеси се запозна с бащата на покойната съпруга на Джеймс, докато си плуваше гола в малкото езерце, което се намираше на около петдесетина метра от източната страна на къщата. Беше оградено с водни лилии, плачещи върби и избуяла трева.

— Коя пък, по дяволите, си ти?

Джеси се нагълта с вода при звука на този мъжки глас и рязко се потопи, с надеждата, че водата я скрива до шията, след което каза:

— Аз съм Джеси. А вие кой сте?

— Ти си новата съпруга на Джеймс?

Да. Ами вие, сър?

— Линдън Фротинджил, барон Хюс. Аз съм бащата на Алиша. Джеймс е мой зет.

— О — беше единственото, което успя да каже тя. Стъпалата й затъваха в калта и на нея й се искаше да излезе от езерцето. — Не бихте ли могъл да си тръгнете, сър? Бих искала да изляза и да се облека.

Той замълча, но само за миг.

— Ти си американка. Става ми ясно само като те слушам как говориш. Като някое неграмотно нищожество. И само се погледни. Никоя млада английска дама не би и помислила да се къпе в езеро, камо ли пък да е гола. Моята Алиша не можеше даже да плува. Ти приличаш на уличница с тая червена коса. Бременна си, нали? Затова ли Джеймс се ожени за тебе? Не е имал друг избор, разбира се, защото той е джентълмен.

Джеси се зачуди дали само от онзи единствен път в трапезарията можеше да е забременяла. Мъжът прие замисления й вид като доказателство за нейния грях. Направи още една крачка към брега на езерото и направо се разкрещя:

— Ти, малка проклета кучко, ти му сложи твоята примка преди още аз да мога да направя каквото и да е. Исках да му дам време да забрави Алиша, защото той я обичаше повече от своя живот! Страхувах се за него след смъртта й и му оставих повече от три години, за да се съвземе. Щях да му доведа братовчедката на Алиша, детето на собствения ми брат — Лора. Тя трябваше да бъде тази, която да се омъжи за него, а не ти, проклета колониална уличнице!

— Сър, моля ви, стана ми студено. Ако обичате, можете ли да се махнете веднага?

Барон Хюс стоеше на затревения бряг, сложил ръце върху мършавите си хълбоци, и я гледаше вторачено е настървен поглед.

— Защо просто не излезеш още сега? Тъкмо ще видя какво си е взел Джеймс с втората съпруга.

Джеси виждаше пред себе си един сърдит, озлобен човек, който, сигурно не беше по-стар от собствения й баща, но изглеждаше на повече години. Очите му бяха зли, а устните му — тънки и проклети. Тя се зачуди как ли бе изглеждал преди смъртта на Алиша.

— Съжалявам за вашата дъщеря, сър. Знам, че Джеймс наистина я е обичал много. Не съм му поставяла обаче никаква примка, или поне не такава, за каквато си мислите. Не съм уличница. Аз съм конна състезателка.

За миг настървението в очите му изчезна и на негово място се появи пълно слисване, но после предишният му израз бързо се върна.

— Не можеш даже да лъжеш добре, а?

— Моля ви, сър. Наистина искам да изляза. Бихте ли си тръгнали?

— Не. Щом си бременна, сигурно няма да изкараш още много на тоя свят, макар че проститутки като тебе обикновено оцеляват, а си отиват такива ангелчета като моята Алиша. Ще се моля само да умреш при раждане, както бедничкото ми момиченце.

— Ако умра, вие пак ли ще чакате още три години, преди да домъкнете племенницата си на оглед?

— Няма да ми се наложи. Тебе Джеймс ще те забрави само за няколко месеца. Не се съмнявам, че ще поиска да се ожени пак още преди да израсте трева на гроба ти…

— Това не е много любезно от ваша страна, сър. Моля ви, отидете си сега. Държа се учтиво само защото си давам сметка, че все още сте разстроен от трагичната смърт на дъщеря ви. Но аз не съм виновна за това. Сега Джеймс е мой съпруг и вие трябва да свикнете с тази мисъл. Ако не ме оставите на мира веднага, ще бъда принудена да направя нещо, което едва ли ще ви хареса.

— И какво ще ми сториш, ти, малко, проклето нищожество?

— Ами…

— Всъщност, сър, мисля, че съпругата ми би предпочела да е сама.

— Джеймс! — Баронът се извърна рязко и видя бившия си зет да стои под провисналите клони на една върба.

— Тя не ви лъже. Не е уличница. Елате с мен, сър. Имате нужда от едно бренди. Джеси — добави той, като й кимна окуражително, — гледай добре да се подсушиш. Не искам да хванеш някоя настинка.

Баронът я изгледа злобно, сви презрително рамене и тръгна след Джеймс.

Докато завързваше панделките на обувчиците си, Джеси беше убедена, че не би искала да види втори път бащата на мъртвата Алиша.

Тя прекара следващите няколко часа в конюшните — разресваше и почистваше Селина, една от арабските кобили, които Джеймс беше яздил в Йорк.

Оцапана и мръсна като всеки друг работник в конюшнята, беше застанала на колене и омасляваше копитата на Селина, когато видя нечия сянка. Погледна нагоре и видя Джеймс, изправен в целия му ръст. Беше обут в черни ботуши, със стегнати тъмнокафяви бричове и бяла риза, разкопчана около врата. Изглеждаше здрав, загорял и апетитен — като ягодовия пудинг на госпожа Катсдор. Усети се, че го е зяпнала с отворена уста, и бързо я затвори.

— Това последното ти копито ли е?

— Последното ми какво? А, да, последното е. — Тя потупа Селина по крака. — Красавица е тя, Джеймс. На колко години е?

— На седем. Баща й е Джейнъс. Тя се ожреби с две кончета, които се превърнаха в състезателни коне. Е, хайде, вече е късно и ти имаш страхотна нужда от баня. Изглеждаш като старата Джеси. Не искам повече да е така. Това ме кара да се чувствам като човек с извратен вкус. — Той замълча за момент, а после приклекна до нея и нави една от къдриците й около пръста си. — Даже по „палавничетата“ ти има пот.

— Старата Джеси нямаше никакви „палавничета“.

— Нямаше.

— Трябва да се постараеш добре да запомниш това, Джеймс. Старата Джеси нямаше също и сатенена долна риза с прасковен цвят.

— Съжалявам, че я разпорих.

— Госпожа Катсдор каза, че ще я оправи вместо мен. Тя реши, че не съм била много сръчна с иглата, като ме гледала, че съм от Колониите и че съм живяла само с коне през целия си живот. Аз й отвърнах, че и ти не се оправяш много с иглата пак по същите причини. Тя обаче само изцъка с език, потупа ме по ръката и ми каза, че съм имала нужда някой да ми покаже някои неща и че тя щяла да се погрижи за това.

— Права е, но пък ти си млада и ще можеш бързо да се научиш на доста неща.

— Той отиде ли си?

— Да. Баронът е сърдит и озлобен човек, Джеси. Съжалявам, че се държа точно така с теб. От друга страна обаче, какво, по дяволите, правеше ти гола в езерото!

Въпросът му беше толкова глупав, че тя не отговори. Само почисти докрай копитото на Селина. Когато се изправи, прокара ръце по краката, хълбоците и гърба на кобилката, после среса гривата й с пръсти.

— Сега си красива, момичето ми, по-красива и от мен, а пък аз не мога и да тичам така бързо като теб. Ето ти един морков. О, недей да хапеш пръстите ми. Само си гризни. Браво.

Джеси изтупа полата си — знаеше, че беше изпоцапана, но пък си имаше своите висулки, макар и плувнали в пот. Освен това не носеше никакви гащи. Тя погледна изкъсо Джеймс.

— Какво означава този поглед?

— Не съм си сложила никакво бельо — разсмя се тя, вдигна си полата и избяга, като му хвърли един поглед през рамо. Видя го да стои там, застинал като паметник, и да гледа втренчено след нея.

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

— Джеймс?

— М-м-м?

— Много жени ли умират при раждане?

Той спря да се рови в шията й, облегна се назад и затвори очи:

— Да, много. Но с теб това няма да стане, Джеси, кълна ти се. Казах ти, че след смъртта на Алиша аз прочетох всички книги за износването и раждането на деца, които можах да намеря. Говорих подробно за тези неща с Джордж Рейвън. Ако той беше тук, когато й започнаха болките, тя едва ли щеше да си отиде. Не се притеснявай.

— Може би аз изобщо няма да забременея, защото съм яздила коне през целия си живот.

— Откъде ти хрумна тази невероятна глупост? Чула си го от майка ти, нали?

— Да. Тя казваше, че сигурно съм съсипала женските си органи.

— Но все пак имаше девствена ципа.

— Имах — каза тя с невероятно доволен вид, точно като Фред, след като причакваше Клоринда и си открадваше поредната целувчица. — Е, това поне е успокоение. Може би и всичко останало си е наред. Надявам се. Защото наистина обичам жребчета, а също и Чарлз и Антъни.

Мисълта, че тази малка бариера между тях беше рухнала, го накара да потръпне от страст. Направо усети как част от него отново се втвърди и желанието така безумно го налегна, че насмалко не пръсна семената си още в същия миг. Той я притисна до гърдите си и пак започна да я целува по шията. Тя седеше на скута му в едно голямо кресло в спалнята. Да, това беше тяхната спалня, така й беше казал той, когато дойдоха тук след вечерята. Тя нямаше да спи сама в съседната стая.

Джеси, която не знаеше нищо за това как точно трябва да спят двама съпрузи, само важно кимна с глава:

— Да, всъщност предпочитам да спя с теб. Никога преди не съм спала с друг човек. Това си е такова преживяване. — Тя сбръчка чело. — Знаеш ли, Джеймс, мисля, че татко и мама не спят в едно и също легло.

— Пак започваш да дърдориш празни приказки, Джеси.

— Съжалявам. Нервно ми е, Джеймс. Аз съм по нощница и ти знаеш, че не нося гащи. Ти пък си по халат и под него нямаш нищо. Това направо ме влудява.

Той се усмихна и я целуна. Прегърна я плътно до себе си и каза:

— Права си — доста е изнервящо. Никога преди не съм и мислил, че може да ми се прииска да ти направя нещо друго, освен да те бия на състезание. А ето че току-що развързах тази толкова красива панделка и ми се иска да пъхна ръка вътре, за да докосна гърдите ти. Та ти си мека и нежна като корема на Селина, след като си я сресала. Знаеш ли, Джеси, днес на масата в трапезарията не можах да те огледам цялата, видях само онези най-важните, най-стратегическите части от тебе. Позволи ми да разтворя тази нощница.

Той развърза още три панделки и разтвори тънкия муселин чак до стъпалата й. Загледа се в нея, нищо друго, само я гледаше и не откъсваше очи дълго време. Нежно положи ръка върху ханша й, обърна я към себе си и започна да я целува. Остана изненадан и страшно доволен, когато усети нейните ръце да развързват колана на халата му.

— Искам да усещам гърдите ти върху тялото си — каза той под топлите й устни. — Боже мой, Джеси, това е невероятно!

Ето че пак, мислеше тя, усети същите трепети — онези странни, остри тръпки, които я прорязваха ниско в стомаха, дори и сега, когато само беше притиснала гърдите си в неговите. Тя се размърда малко и двамата изстенаха заедно.

Той се засмя. Не можеше да не го направи, защото, в края на краищата, той беше човекът с опит от тях двамата, той беше този, който не трябваше така лесно да се предава, да се лигави по нея и да вие като хрътка към луната само защото зърната й докосваха космите по гърдите му.

— Харесват ми краката ти — каза той, докато с мургавите си ръце галеше бялата й плът. Усещаше здравите й мускули и се възхищаваше на дължината на нейните крака.

— Благодаря ти. Мога ли и аз да видя краката ти, Джеймс?

— Можеш. И без това така няма да издържа повече, Джеси.

Той я вдигна на ръце и я занесе до леглото. Смъкна нощницата й и я притисна, докато тя легна по гръб. Тя го гледаше втренчено и притеснено — позна това по бузите й, които бяха станали червени почти колкото косата й. Той се измъкна от своя халат с намерението да я остави да го погледа до насита, но не успя да го стори. Приведе се и легна с цялата си дължина върху нея, а краката й останаха разтворени под него.

— Няма вече девствена ципа, Джеси — сега ще остане само удоволствието за теб.

Той се надигна и застана на колене, вдигна я за дупето с големите си ръце и я приближи към устните си.

Усети я как се сковава. Спря се за миг и погледна към лицето й. Тя изглеждаше невероятно смутена. След миг облиза устните си с език.

— Не знаех, че има подобно нещо, Джеймс.

— Е, аз пък знам. А сега се наслаждавай на удоволствието.

— Не мога. Прекалено смущаващо е.

Почуди се дали щеше да провали всичко и насмалко не се разсмя на своето нетърпение. Това й беше за първи път, а той не направи почти нищо, за да смекчи нейното ужасно смущение. Просто беше застанал между краката й и лекичко я беше вдигнал с ръце. Искаше му се просто да я поеме с устни, и така беше направил. Сега обаче щеше да му се наложи да намали темпото. Той се измъкна встрани и легна до нея. Целуна я веднъж, втори път, после още веднъж.