Галеше я и я подготвяше, с надеждата да я поотпусне след първоначалната си директна атака. Когато тя сложи ръце на гърба му и започна да гали раменете му, да мачка гърдите му, той се почуди как беше възможно в един момент да бъде такъв разумен човек, а в следващия — истински хищен звяр.

Знаеше, че тя вече е готова за него, и вече не можеше да издържа само да я гали. Просто не можеше да издържа. Влезе в нея бързо и рязко, със силен натиск и усети как плътта й се пригоди за него. Но все още беше стегната, така невероятно стегната, че той направо се побърка.

Изпразни се дори още по-силно от онзи миг, на масата в трапезарията. Беше си мислил, че подобно облекчаване е възможно сигурно само веднъж в един брак — когато мъжът отнема девствеността на своята жена — да, опияняващо нещо беше точно този момент. Но ето че това не беше съвсем вярно. Сърцето му биеше така силно, че той го усещаше по цялото си тяло. Усещаше ръцете й — загрубели почти колкото неговите, да се плъзгат нагоре-надолу по гърба му.

Не й беше доставил достатъчно удоволствие. И този път.

Не му се искаше отново да й се извинява, или поне не още. Трябваше да възвърне нормалната си мисъл и да поговори с нея. Да й обясни, че не винаги е такъв егоистичен мръсник, че понякога мъжът просто губи контрол над себе си и излиза от рамките на нормалното си поведение и че точно това се беше случило сега. Не знаеше обаче как да започне да й го обяснява, след като я познаваше още от четиринадесетгодишна и доскоро дори не се беше замислял как би изглеждала без дрехи. Да, ще й обещае, че следващия път ще се погрижи за нея. Не че тя, започна той да осъзнава смътно, докато умората го налягаше, ще вземе да разбере за какво изобщо ставаше дума. Та какво разбираше тя от удоволствие?

Нищо, абсолютно нищо. Той тихичко изруга, когато се смъкна от нея, после легна по гръб и веднага дръпна завивките върху себе си.

Джеси дълго време остана да лежи така, втренчена в тавана, който беше боядисан в приятен бял цвят. Корнизът около тавана беше красиво направен, с тези резби с плодове и лозови листа. Ето вече два дни, откакто беше омъжена. Джеймс лежеше до нея като отсечен пън, хъркаше и от време на време потрепваше, изтегнат върху по-голямата част от леглото. Той имаше хубави стъпала — и двете стърчаха изпод завивките. Тя бавно стана и отиде до легена, за да се измие.

Разходи се до прозорците, дръпна бледозлатистите пердета и погледна навън. Нямаше луна, която да осветява двора. Той изглеждаше мрачен и някак заплашителен. Тя се върна обратно при леглото и застана там за момент, вторачена в своя съпруг. Почуди се къде всъщност трябваше да спи тя самата. За няколкото минути, през които я нямаше, той се беше излегнал върху цялото легло, с разперени ръце и крака. Усети, че сама се усмихва. Беше му харесало това, което направи с нея.

Абсолютно сигурна беше, че е така. Почувства се щастлива от този факт. Леко докосна с пръсти брадичката му, носа, челото му. Той беше единственият мъж, когото тя истински познаваше, единственият мъж, който беше станал част от нея. Беше готова да му даде всичко, което поиска от нея.

— Джеси, какво правиш извън леглото?

Тя така силно се стресна, че подскочи.

— О, Боже, ти си буден, Джеймс? Не съм до теб, защото до теб просто няма такова място, на което да легна.

— Права си. Заел съм изцяло проклетото легло. Ела тук, Джеси. Искам да те целуна.

После щеше да поиска да й прави и онези, другите неща. Е, така да бъде тогава. Тя го обичаше.

Беше тъмно като в рог. Джеймс веднага усети, че Джеси се отпускаше малко повече в тъмното, не беше толкова смутена. Добре, този път щеше да изпипа работата отвсякъде. Този път тя щеше да получи истинско удоволствие. Когато я целуна по корема, тя вече потръпваше, петите й бяха впити в дюшека, а пръстите й се ровеха в косата му. Той вдигна глава за миг и каза:

— Джеси, сега ще те целувам и ще те галя. Искам просто да се отпуснеш.

— Добре — послушно отвърна тя и подскочи, когато усети езикът му да се плъзга навън и навътре в пъпа й.

Когато накрая той я разтвори с пръсти, когато най-сетне положи език върху „нея“, тя вече съвсем беше забравила всичките си притеснения. Само повдигна бедра, усетила топлия му дъх върху себе си, и започна бясно да се огъва. Докато я целуваше, той й говореше, шепнеше й страстни думи. Тя не разбираше всичко, което й казваше, но думите му я възбуждаха, и най-вече начинът, по който ги произнасяше. Когато пъхна пръст в нея, тя направо обезумя. Усещането беше страхотно, неочаквано, невероятно и на нея й се искаше то никога да не свършва. Усети се, че извика. Продължи да вика и просто не можеше да спре. А онова нещо не спираше и не спираше… Тя не се усещаше, че дишаше запъхтяно, че стискаше косата му, че впиваше нокти си в раменете му.

Джеймс й достави всичкото удоволствие, на което беше способен. Когато усети, че страстта започна да затихва, той забави ритъма и взе да я гали, да я успокоява, да я отпуска. Беше прекрасно. Сега тя цялата беше негова, цялата, без остатък. Той й се ухили в тъмното:

— Е, Джеси, какво ще кажеш за секса?

Тя изстена:

— Умирам. Не си чувствам костите. Никога няма да мога повече да стана. Няма повече да мога дори да помръдна.

— Добре, ето това иска да чуе всеки мъж от съпругата си.

После той се вдигна над тялото й и влезе в нея, а тя беше хлъзгава и влажна, беше обвила ръце около него и движеше бедрата си, за да го усети още по-навътре в себе си, при което той свърши само за няколко минути.

— Аз съм добър съпруг — промърмори той, преди да заспи, сложил глава на възглавницата до нея.

— Това всъщност беше нещо, което никога не съм очаквала — отвърна Джеси в мрака.

Тя го целуна по ухото, по брадичката. Измъкна се изпод него и се притисна плътно до тялото му. „Беше хубаво, помисли си тя, беше наистина нещо много хубаво.“ Прегърнати, двамата се унесоха в сън.



Джеймс беше мислил, че дори оръдейни залпове не са в състояние да го събудят, заспи ли веднъж, но се оказа, че не беше прав. Писъкът на Джеси направо прониза мозъка му. Само след миг, с разтуптяно сърце, той се ококори. Джеси отново изпищя и този път, вече буден, той разбра, че това беше вик на болка и страх. Той поклати глава и се надвеси над нея. Тя сънуваше. Започна да я разтърсва, докато накрая тя отвори очи и изкрещя:

— Не! Махнете се от мен! Господин Том, не ме пипайте така. Не, не, спрете! — тя отново изпищя, този път с доста слаб гласец, и рязко подскочи.

— Джеси, събуди се, ти сънуваш кошмар. — Той я разтърси, но тя не се събуди. Само изстена пак и взе да хленчи, без да престава да се дърпа от него. — Хайде, събуди се, това е само лош сън.

— Джеймс?

— Спри да трепериш така, ти просто сънуваше кошмар. Вече всичко свърши.

— Да, свърши. — Тя се отпусна омаломощена назад, върху възглавницата си.

Съмняваше се, че наистина беше успял да я събуди, но поне беше прекъснал съня й. Той разплете плитката й и прокара пръсти през вълничките, които останаха по косата й. Тя не помръдна. Косата й беше невероятно гъста и къдрава. Той я разстла върху бялата възглавница.

Да, тя имаше прекрасна коса за момиче, което познаваше прекалено отдавна, за да е възможно да я приема като съпруга, като партньорка, като жена, в която отчаяно искаше отново да проникне. И все пак знаеше, че ще трябва да изчака. Някъде около обяд щеше отново да я накара да крещи от удоволствие.

Докато се унасяше за втори път, Джеймс се питаше: „Кой, по дяволите, беше този Том? Какво й беше направил той?“



— Джеси, събуди се!

Тя изпъшка и се дръпна от ръката върху рамото й, от този настоятелен глас над нея.

— Хайде, събуди се. Едва ли някога през живота си си спала толкова до късно. Събуди се.

Тя дръпна завивките над главата си. Джеймс я отви пак. Тя усети как леглото потъна, когато той седна до нея.

— Джеси — каза той, като я целуна по бузата, по ухото и приглади назад от лицето й буйно накъдрената й коса.

Тя отвори очи и го погледна. Той беше толкова красив, беше й толкова скъп, та й се струваше, че няма да го понесе. Не, разбира се, че ще може. Припомни си удоволствието, което й беше дал в тъмнината на нощта. Сега беше ден и й беше трудно да го гледа, като знаеше, че и той знае какво й беше направил.

Джеймс обаче й се хилеше над главата с чувството на солидно мъжко задоволство. Имаше дори победоносно изражение. Той се чувстваше чудесно, добре отпочинал и изпълнен с усещането за прекрасна ситост. Приведе се над нея и приглади веждата й с върха на пръста си.

— Днес по някое време пак ще ти направя същото. Какво ще кажеш? Нищо? Добре, Джеси. Да те поставя в притеснено положение е удоволствие, което никога не успявах да постигна, докато накрая не прекарах език надолу по белия ти корем и още по-надолу…

— Джеймс.

Той се приведе и я целуна.

— Добро утро — каза той и я целуна по върха на носа, по лявото ухо и по брадичката. — Какво е станало с теб, че още спиш? Изтощих те, нали? Ти трябва да се чувстваш изпълнена с енергия, Джеси, не да се разлагаш в леглото до обяд.

Новата Джеси обаче взе връх и му се усмихна:

— След като ме научиш на всичко за тия брачни работи, тогава и аз ще мога да те тормозя.

— Има още много да учиш, Джеси. Ще ми трябва доста повече време, отколкото си представяш, за да мога да те науча на всеки нюанс, на всяко малко движенийце, което носи различен вид удоволствие.

Очите й се разшириха:

— О — промълви тя.

— Излъгах те. Не е вече обяд. Просто исках да закусим заедно, за да можем да обсъдим какво ще правим днес. Едва седем часът е. Аз вече се изкъпах и облякох. Харлоу ще ти качи малко топла вода. Искаш ли госпожа Катсдор да ти помогне?

Тя не искаше да й помага никой друг, освен Джеймс. Не знаеше обаче как да го помоли да й изтрие гърба. На вратата той се обърна към нея:

— Джеси, кой е господин Том?

Тя се втренчи в него и повтори името така тихо, че той едва я чу:

— Господин Том?

— Да, кой е той?

Джеси изведнъж се затвори в себе си. Очите й придобиха отнесено изражение и Джеймс усети, че нейните мисли, каквито да бяха в този момент, се рееха някъде много надалеч.

— Не знам — отвърна Джеси с хладен тон. — Спомням си, че преди много време сънувах този човек, но после сънищата престанаха. Странно наистина, Джеймс. Не бях сънувала господин Том вече години. Защо ли го направих миналата нощ?

Той не знаеше какво да й отговори. Познаваше я от шест години, но никога не беше чувал тя или човек от семейството й да говорят за някой си господин Том.



Денят се точеше безкрайно бавно, всяка една минута сякаш просто пълзеше. Джеймс почти не можеше да повярва, че все още не е обяд — времето, през което беше решил да я заведе отново в леглото.

Слънцето печеше над главите им. Джеси избърса потта от челото си. Тя поглеждаше съпруга си през няколко минути и когато той отвръщаше на погледа й, веднага разбираше какво точно е намислил. Тя знаеше и друго — че няма дори грам бельо под дрехите. Тръкна с още по-голяма сила коня и той се опита да отскочи от нея. Джеймс се разсмя и тя размаха юмрук към него.

Те почистваха конете цяла сутрин в топла дружеска атмосфера, защото вече от толкова дълго време споделяха интереса си към конете и надбягванията. Двамата се чувстваха спокойно в конюшнята, знаеха как да се държат, какво трябва да правят. Чувстваха се спокойно и един с друг. В края на краищата бяха станали другари по съдба много по-преди да станат съпрузи. Джеси започна да си тананика.

Не й хрумваше да си помисли дори, че Джеймс би могъл да я обича само защото му харесваше да прави любов с нея. Не, за нея беше по-важно това, че те бяха приятели. В Йорк предстоеше състезание и Джеймс възнамеряваше да участва в две надбягвания с Бертрам.

Точно преди обяд Джеси поязди Селина, като изпита всичките й умения. Тя остана изненадана от мекия бяг на кобилата и превъзходната й издръжливост. У нея сигурно имаше и друга кръв, освен арабска. Никой чистокръвен арабски кон не можеше да притежава такава твърдост и жилавост като Селина.

Когато Джеси се върна в конюшните, тя разбра, че Джеймс нямаше да язди в събота. Той седеше на земята, държеше глезена си с една ръка и ругаеше като бесен Клотилд, една от червеникавокафявите кобили.

Два часа по-късно Джордж Рейвън пристигна в „Кандълторп“, повикан от Харлоу, сина на госпожа Катсдор.

— Здравей, Джеси. Какво се е случило с Джеймс? Харлоу не успя две думи да върже на кръст, за да ми обясни.

— Глезенът му. Не мисля, че е счупен, но не исках да рискувам в преценката си. В края на краищата вие сте лекарят.

Тя му се усмихна с най-милата си усмивка, защото Джордж Рейвън, по-нисък от Джеси и много слаб, без съмнение беше най-красивият мъж, когото тя бе виждала през живота си. Нищо чудно, че Маркъс все се оплакваше от неговите посещения при дукесата.