— Ето така — каза той и се обърна към нея с мрачно изражение.

Тя започна уплашено да размахва ръце пред себе си.

— Боже мой, Джеймс, сутрин е! Дори не вали, за да с поне малко по-тъмно. Слънцето грее с всичка сила. Нали нямаш някакви похотливи желания? Горкият ти глезен, не ти ли причинява ужасна болка?

— Да, вещице малка — каза той и хвана лицето й с длани, — но какво от това?

Тя го погледна и се ухили точно като жена, която отлично знаеше какво прави, а беше наясно и с това, че го прави доста добре. Той я целуна само веднъж и я пусна.

— Джеси, ти си истински тормоз. Гленда изобщо не може да се мери с теб. Толкова си лукава, че непрекъснато ме докарваш до ръба на лудостта. Ето, сега много добре знаеш, че единственото, за което си мисля, откакто Клотилд ме ритна, е да смъкна тая твоя рокля, защото знам, че отдолу си гола, и да те целувам, докато не започнеш да крещиш и да думкаш с пети по дюшека. О, това май те улучи по слабото място, а? Ти все още не си чак толкова проклета, на колкото се правиш, нали? Вече два дни не съм ти доставял удоволствие и тази сутрин твърдо съм решил, че ще те накарам да стенеш до побъркване. Стига повече си ме дразнила. Сваляй си дрехите! Веднага!

Сърцето силно заби в гърдите й. Тя го обичаше. И не я беше грижа, ако той още не я обичаше. Той я гледаше и тя усещаше онази топлина и онзи странен трепет, който се надигаше дълбоко в нея, някъде ниско около корема й. За нея, като жена, която никога не си беше представяла подобно нещо, беше просто изумително, че изобщо можеше да съществува толкова голямо удоволствие. Тя винаги беше смятала мъжете за порочни, защото им липсваше добродетелност. Сега обаче се чувстваше по-порочна и от мъж с три любовници.

Той я желаеше. Всичко останало — да върви по дяволите! Беше сутрин и той я искаше гола.

Така да бъде тогава. Тя се дръпна и трепна стеснително. Нека Джеймс да помисли, че се е смутила, че е свенлива. Пръстите й трепереха, докато събличаше дрехите си, но това съвсем не беше от свенливост. Тя застана пред него, а той я придърпа към себе си, после започна да я целува и накрая я занесе в леглото. Ръцете му алчно обхождаха цялото й тяло. Той погали гърди те й, притисна длани към извивките на талията й, погъделичка пъпа й с език и накрая нежно я разтвори с пръсти, след което се загледа в нея. Дълго време остана да я гледа така, при което тя едва не примря от удоволствие. Повдигна бедрата си нагоре. Той се засмя, бързо се наведе и я целуна по устните, след което прилепи устни между бедрата й. Тя изпищя.

А това беше само началото. Той я разтваряше с два пръста и с всеки натиск проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко в нея, а тя не можеше да спре неистово да се мята и огъва. Не можеше да престане и със стоновете, и с белезите, които оставяше по тялото му. Изцяло се беше отдала на екстаза от усещанията, които той вливаше у нея, и това безумно й харесваше. Старата Джеси и новата Джеси — тя не знаеше вече къде е разликата. Но пък и кого ли го беше грижа? Накрая, когато вече дишаше така, сякаш беше пробягала целия път до „Чейс Парк“ и обратно, той се надвеси над нея и я целуна. Езикът му навлезе дълбоко в устата й и тя усети собствения си вкус. За нейна безкрайна изненада пак я завладяха онези особени чувства. Тя инстинктивно повдигна бедра към него. Той тъкмо това и чакаше. Отмести се назад и само след миг вече беше дълбоко в нея. Джеси сключи глезени зад гърба му, защото така успяваше да го тласне още по-навътре. Искаше го толкова надълбоко в себе си, че да загуби представа къде започваше тя и къде свършваше той. Той продължи да се движи в нея, но този път не като обезумял. Беше по-сдържан, а това направо я влудяваше. Тя крещеше името му, стискаше го с все сила и го чуваше как се смее и стене.

Накрая Джеймс стигна до своята кулминация и провеси глава надолу, с тежко и запъхтяно дишане. След известно време я погледна в широко отворените й очи.

— По дяволите, Джеси, та ти ще ме умориш още преди да съм стигнал тридесетте!

— Обещай ми нещо — прошепна тя, после се извъртя така, че той да легне по гръб и се притисна до него с глава на рамото му и с разтворена длан върху корема му. — Знаеш ли — каза тя и той усети топлия й дъх върху тялото си, — беше толкова хубаво, Джеймс… Ти ме накара да се почувствам като звезда, която избухва в небесата. Ти ме направи жена, Джеймс. Сега съм удовлетворена и неистово щастлива.

Той я бутна отново да легне по гръб и започна да върти една от висулките около пръста си.

— „Звезда, която избухва в небесата“? Така ли каза?

— Да, с безброй искрящи светлини и буря от прекрасни порочни усещания. Аз те желаех толкова много, Джеймс, и ти ми даде всичко.

— Накарал съм те да се почувстваш жена? И сега си удовлетворена? „Неистово щастлива“, нали така каза?

— О, да. Ти си прекрасен любовник, Джеймс. Ти си повече мъж от всеки друг, когото познавам, не че познавам интимно някой друг мъж, разбира се. Аз съм истинска щастливка. — Тя му се усмихна широко и се изсмя.

Джеймс приглади косата й назад над челото. Леко плъзна пръсти по гърдите й. Кожата й беше копринено мека. Той погледна надолу, към стройното й тяло, талията й, плоския й корем, дългите й бели крака, тези прелестни червени къдрици между бедрата й. Само за миг се сети за старата Джеси и се усмихна на себе си. После обви ръце около гърлото й и леко я стисна:

— Ти си една отвратителна тормозителка, Джеси Уиндам. Истината е, че аз действително те накарах да пищиш, да блъскаш с крака и да ми правиш разни хубави неща с ръце и уста, но това не е достатъчно. Ти все още си новачка. Ти си просто само една новачка в тая работа. Но се учиш. Божичко, дали наистина се учиш? Слушай, знам, че ти се иска сега да е нощ, защото си направо изцедена. Да, но е време да си изкараш прехраната. Хайде да отиваме в конюшните. Там винаги има предостатъчно работа за вършене.

Докато галеше своя черен жребец Хесиан, той вече беше измислил как ще накара сладкодумната си съпруга да си плати за своите хитрости.



— Още сол, ако обичате, госпожо Катсдор. Да, така е по-добре. Така ще й хареса повече. — Джеймс остави лъжицата на масата. Супата от свински бут вече беше идеално подправена.

— Но, господарю Джеймс, аз…

— Просто искам лично да обслужа съпругата си, госпожо Катсдор. Вие с Харлоу вече можете да вечеряте.

На път към трапезарията Джеймс добави дори още сол към супата.

— А, ето те и теб, Джеси. Приеми ме за твой слуга тази вечер. Супа, скъпа? Госпожа Катсдор я прави много вкусна. Ето една хубава голяма купа за теб. И чаша от най-хубавия ми портвайн. Силен е, знам, но върви идеално със супата от свински бут. Рецептата е на Баджър.

Той я наблюдаваше как сръбна една лъжица супа.

— Доста е солена — леко се намръщи тя, взе чашата и си пийна от силния портвайн. — Баджър също ли слага толкова много сол в нея?

— Разбира се. Той казва, че така бутът почти подскача из устата с целия си аромат. Още вино, Джеси?

Петнадесет минути по-късно тя вече беше забравила, че той не бе опитал дори и една лъжица от тази вкусна супа, защото, както й беше казал: „Свинският бут не ми понася. После ме боли коремът.“ Затова пък за Джеси това беше най-вкусната супа от свински бут, която някога беше опитвала.

Джеймс си седеше облегнат на стола, с ръце, скръстени на корема, и я наблюдаваше как ту си хапва супа, ту отпива от това опасно червено вино. Той пък си сръбваше само водица и бавно унищожаваше едно дебело парче топъл хляб.

— Казвал ли съм ти как веднъж си откраднах целувка от Маргарет Титълмор? В обора на баща й, точно когато едно теле мушеше глава в крака ми.

— Маргарет Титълмор? Джеймс, та тя сега е омъжена и има четири деца! Откраднал си си целувка?

— Ние и двамата бяхме на четиринадесет, а трябва да ти кажа, Джеси, че тя имаше най-сладката устица — една такава розова и вечно намусена. Както и да е, след като си откраднах целувката, тя ми зашлеви шамар — не много силен, защото и на нея й беше вкусна тази целувка, — но аз не го очаквах, така че това ми беше достатъчно, за да загубя равновесие. Паднах върху телето, което измуча толкова силно, че докара майка й. Тя така добре ме цапардоса, че ме прати право в купата сено зад мен. За нещастие някой от помощниците в обора беше забравил да махне греблото и аз се приземих право върху зъбците му. После цели два месеца си носих четири прекрасни дупки на задника.

Тя се разсмя и остави Джеймс да й налее допълнително във вече празната й чаша, след което го пресуши за миг.

— А какво правеше Маргарет, докато се случваше всичко това?

— Ами просто си стоеше там, държеше се за бузите и си умираше от смях. Аз доста харесвам Маргарет. Родила е хубави деца.

Джеси не спираше да се кикоти. Пийна още малко вино. Той я наблюдаваше със задоволство и броеше чашите й, които тя пресушаваше. Не му се искаше обаче на другия ден да повръща. Той мина покрай масата, измъкна стола й и сложи ръце на всяка от дръжките. Приведе се и допря устни до нейните:

— Как се чувстваш, Джеси?

— Великолепно. О, Джеймс, езикът ти погъделичка долната ми устна. Направи го пак. — Тя се изкиска и той усети как топлият й дъх премина през него като мощна вълна. Тя въздъхна тежко, когато пак я целуна, но този път езикът му се плъзна между устните й.

Когато я понесе нагоре по широкото стълбище, Джеймс беше убеден, че госпожа Катсдор ги наблюдава. Наведе глава и целуна жена си по ухото.

— Как се чувстваш, Джеси?

— Искам да те целуна! — Тя се повдигна към него и така го сграбчи за раменете, че насмалко не го събори по стълбите.

— Само след миг ще можеш да правиш с мен каквото си поискаш — отвърна той и се затича. Хитростта му започваше да се обръща срещу него самия.

Когато я съблече гола и я сложи да легне по гръб върху широкото легло, той смъкна също дрехите си и застана над нея, потръпвайки от нейната мекота и топлина, от допира на ръцете й, които нежно пълзяха нагоре-надолу по гърба му.

— Джеймс — прошепна тя и се изви нагоре. Той я целуна и заедно с това се триеше в тялото й, притискаше се към корема й.

— Не бързай толкова — отвърна той и я облиза по устната, след което захапа възглавничката на ухото й.

Хареса й, когато започна я да целува и да масажира гърдите й, да трие брадичка в меката й плът. Тя вдигна глава и го захапа за врата.

Той й се ухили, бутна главата й обратно с брадичка и започна да я облизва и хапе по шията. Тя се смееше, гърчеше и подръпваше ухото му.

— Искам да виждаш светлини. Искам да крещиш, че си жена, че си щастлива, че си видяла небесата…

— Всичко това?

— О, Джеси, направи го!

Тя го гледаше немигащо, после започна да го целува с отворена уста, намери езика му със своя и му прошепна в устата:

— Знам, че може би не трябва да ти казвам колко си прекрасен, но то е вярно. Ти си невероятен, Джеймс, просто невероятен. Боли ме, някъде дълбоко в корема, боли ме, но не искам тази болка да минава. Накарай я да продължи, Джеймс. Направи същото като преди. Това бялата светлина ли е, което виждам?

— Викай, Джеси!

Когато пръстите му заопипваха, за да я намерят, тя наистина изкрещя така, че щеше да му пръсне тъпанчетата. Задъхваше се от страст, подскачаше и се извиваше към него. Той знаеше, че трябва да се сдържи. Тя ту го сграбчваше така, че и двамата не можеха да си поемат въздух, ту започваше да го удря по хълбоците, като се смееше и целуваше раменете и гърдите му.

Портвайнът беше чудна отвара. Но беше станал излишен. Сега в главата му нямаше вече никакви хитрини, беше останало само желанието да дава, да взима и с цялата си душа да се наслаждава на това удоволствие.

Джеймс вече едва успяваше да се сдържи. Но нямаше да влезе в нея, докато не й достави удоволствие. Целуваше я по устните, по гърдите и през цялото време ги гладеше, милваше, натискаше. Когато тя, вече почти в несвяст, се вкопчи в косата му, цялата извита нагоре, той знаеше, че трябва да бъде най-щастливият мъж на земята. Тя беше подивяла от удоволствие, усукваше крака около неговите, тласкаше се нагоре и го притискаше към себе си така, сякаш без него не можеше да съществува. Той все повече натискаше, даваше й всичко, което може, и когато накрая проникна в нея, тя изстена леко и прошепна:

— Ти си направен за мен, Джеймс. Точно за мен.

Той беше съгласен. Но не му остана много време да помисли над думите й. Само след секунди вихърът на страстта го погълна с цялата си мощ — той се тласкаше дълбоко в нея и над нея, стенеше като убит и се потеше като звяр. Когато най-накрая свърши, просто се свлече върху нея.

— Джеймс?

Беше почти като мъртъв. Не искаше да говори. Не искаше да мисли. Искаше да изкара жив поне още няколко минути. Беше се любил като бесен и на нея това й хареса. И ето, сега гласът й беше толкова нежен, че го накара да потръпне отново, точно както тя потреперваше под неговите тласъци и издаваше онези кратки, задъхани възклицания някъде дълбоко в гърлото си. Джеси не преставаше да целува раменете му и да притиска силно хълбоците му с ръце, за да го вкара още по-навътре в себе си, от което той просто обезумяваше. Всъщност и двамата бяха като обезумели. Беше по-силно от виното, по-силно дори от най-смелите му мечти.