— Знам. Изпий го.

Тя изгълта кафеникавата течност, приготвена по една от прочутите рецепти на господин Баджър, която им беше казала госпожа Катсдор, и се отпусна върху възглавниците.

— О, Господи, това ще накара и най-пропадналия грешник да се поправи. Та то е по-отвратително дори от оная течност за махмурлука, която тогава ме накара да погълна.

— Господин Баджър твърди, че давал това на Негова светлост винаги когато се чувствал зле — обясни госпожа Катсдор. — Това превръщало Негова светлост в кротко агънце, поне за около час. Щом обаче Негова светлост ставал кротък като агънце, всички в къщата започвали да се притесняват, даже и миячката в кухнята. Ето, сега ще ви дам да хапнете една вкусна и лека супа, госпожо Джеймс.

Джеси изяде супата, прозя се широко и заспа доста рано. Около час след това Джеймс, който си четеше до нея в леглото, внезапно се смрази, усетил докосването на нейните пръсти по корема му. Втрещен, той погледна към нея. Изглеждаше дълбоко заспала. И все пак пръстите й мърдаха, вече се движеха надолу, през окосмяването по слабините му, и още по-надолу, докато не започна леко да го докосва с върха на пръстите си. Той изпусна шумна струя въздух и се усети, че за миг беше спрял да диша, след което се отпусна върху възглавницата. Сега тя го галеше, обвиваше го с ръка и на него му се стори, че ще издъхне от такова неописуемо удоволствие. И тя правеше всичко това в съня си? Докато беше ранена? Ами да, нали беше ударена по главата, ето я причината, тя не знаеше какво прави, тя изобщо не можеше да си даде сметка какво… Той изстена, когато пръстите й го притиснаха малко повече и пак започнаха да се движат, да го докосват, да го галят. Не можеше повече.

— Джеси, трябва да спреш, защото няма да издържа много. О, Господи, това е прекрасно… Не, не спирай, никога не спирай.

— Добре, няма.

Той насмалко не изскочи от кожата си. Просто невероятният шок от гласа й рязко го изтръгна от неистовия напор, който вече го тласкаше към оргазъм.

— Джеси, ах, ти, проклета гадино!

— Да, може и да съм. От много време ми се искаше да ти направя това, Джеймс. Харесва ли ти?

— Ти си болна. Господи, толкова ми харесва… Ти трябва да почиваш. Не бива да ме подлудяваш по такъв начин. Не спирай, Джеси, не спирай… — Той стенеше.

— Не, няма да спирам. Харесва ми да те гледам в този момент, Джеймс. Главата все още ме боли мъничко, но не достатъчно, за да ме накара само да лежа. Искам да те докосвам. Нали нямаш нищо против?

— Но ти си болна. Много ми харесва, Джеси, ако обаче сега не спреш, само ще свърша напразно. Не ми се иска да спираш, но пък от друга страна, ако спреш, тогава ще бъда отчаян само за една-две минути, докато вляза в теб. Тогава всичко отново ще бъде прекрасно и аз няма защо да се спирам.

— Добре, Джеймс.

Той я издърпа върху себе си, отметна нощницата назад през главата й и каза:

— Сложи ме в себе си, Джеси. Точно така, бавно, бавничко.

Жена му преди броени часове си бе ударила главата, а ето че сега го яхваше — бавно, разбира се — и започваше да се движи, което явно й доставяше удоволствие. Той погали гърдите й, пристегна ръце около кръста й, после продължи надолу, докато я напипа, и взе да я гали, а тя започна да диша тежко, да го придърпва още по-навътре в себе си, да се движи върху него, и той каза с ясен глас:

— Джеси, сега ти е време да стигнеш връхната точка, разбра ли ме?

— Сега?

— Да, сега.

— Добре.

Тя изглеждаше поразена, когато отметна назад глава, с тази нейна буйна червена коса, пищно разпиляна по раменете и гърба й. Това отмятане на главата сигурно й беше причинило болка, но той виждаше единствено удоволствието, което трептеше в нея, караше я да вика, да го язди все по-бурно и по-бурно и точно когато тя достигна своя връх, той се потопи във вихъра на собствения си оргазъм.

Тя лежеше върху него, топлият й дъх галеше врата му, а той все още беше в нея.

— Ти беше болна — успя да произнесе той, когато накрая беше в състояние да върже две думи на кръст.

— Но сега съм много по-добре.

— Бих казал, че никога не си била по-добра. Това беше просто невероятно, Джеси.

— Да — каза тя, близна го по врата и се сгуши пак в него. Само след миг вече бе заспала, а той все още беше в нея.

Дълго време остана да лежи така, като галеше гърба й, притискаше я към себе си, масажираше бедрата й.

Старата Джеси, новата Джеси, имаше ли това вече някакво значение? Тя беше просто неговата Джеси.

Не знаеше кога точно заспа, но му се стори, че не бяха минали и три секунди, когато подскочи от пронизителен писък.

Мили Боже, да не би Лора да се беше върнала?

Беше Джеси — тя се мяташе на всички страни, удряше с ръце и крака, пищеше, без да спира, а между писъците се чуваха хрипливи ридания — дрезгави, отвратителни звуци, които направо му изкараха акъла.

Беше се свлякла от него. Той я сграбчи за раменете и започна да я разтърсва, докато тя се поуспокои.

— Джеси — каза той, целуна я и я разтърси още веднъж.

Тя отвори очи, втренчи се в него и пак изпищя.

— Това съм просто аз, Джеймс. Всичко е наред.

— Джеймс?

Божичко, тя пак говореше с онзи детски писклив глас. Той усети как космите по врата му настръхнаха. Същият този детски глас каза:

— Не познавам никакъв Джеймс. Кой си ти? Защо си тук?

— Аз се грижа за теб. Ти падна лошо и си нарани главата.

— О, ти си доктор?

— Да, в момента съм точно това. — Не можеше ли да го разпознае? Нима у нея се беше върнало детето и възнамеряваше да се задържи там?

— Доктор Джеймс… Това ми звучи странно.

— Можеш ли да ми кажеш какво сънуваше? — Той се опитваше да й говори с успокоителния глас на баща, който утешава своето уплашено и объркано дете.

Внезапно Джеси рязко се дръпна от него. Блъсна го в гърдите и одра бузата му преди той да беше успял да прикове ръцете й от двете й страни. В очите й се четеше див ужас, от който, изглежда, не можеше да се освободи.

— Не, не — повтаряше тя отново и отново. — Пуснете ме! Не правете това, то е ужасно, спрете, спрете! — Той чуваше прочувствен детски глас и това го потрисаше, защото излизаше от устата на жена.

Очите му вече бяха привикнали към тъмнината и той още по-ясно видя и ужаса в очите й.

— Нещо ти се е случило, Джеси. Може би нещо, свързано с онзи господин Том?

Тя се дърпаше от него и го гледаше така, сякаш очакваше, че той ще й причини болка или дори че ще я убие.

Джеймс пусна ръцете й. Тя закри с тях лицето си, като че за да се защити, отметна се до самия ръб на леглото, сви крака към гърдите си и се сгуши на кълбо.

— Няма нищо, няма нищо — каза той тихо със същия онзи успокоителен глас, знаейки, че има работа с детето, не с жената. — Ще се оправиш. Лягай сега да спиш. Аз ще бъда до теб. Спи.

Тя заспа, докато ридаеше, напъхала юмрук в устата си. Той се боеше да я докосне, за да не я събуди. Чудеше се, ако все пак я събуди, дали пред него ще бъде истинската Джеси или пак онова ужасено дете.

Той я изчака да заспи дълбоко, след което я придърпа към себе си и я прегърна. Тази нощ тя нямаше повече кошмари. Мислейки върху преживяното чак до сутринта, Джеймс стигна до извода, че тя сънуваше този проклет сън всеки път, след като се бяха любили. Не, не след първите два пъти, когато тя не беше изпитала удоволствие, но след всеки следващ път оттогава насам. Те се любеха и после тя сънуваше този ужасен сън. Удоволствието ли го предизвикваше? Точно тази идея обаче никак не му допадна.

Когато Джеси се събуди на другата сутрин — мрачна утрин с дъжд, който плющеше по первазите на прозорците, и вятър, който блъскаше дъбовите клони в стените на къщата, — тя видя Джеймс да седи до нея. Но вече изобщо не приличаше на ангела, а имаше вид на много угрижен човек.

За първи път кошмарите бяха проникнали и до съзнанието на Джеси. Тя седна изправена в леглото, обърна се към съпруга си и разтревожено каза:

— Джеймс, Том беше много лош човек. Но не става дума само за него. Всъщност всичко е заради пирата Черната брада.

ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

Граф Чейс попита своя камериер, който съзерцаваше ласкаво спящия Чарлз:

— Спиърс, имаш ли представа какво могат да означават всичките тия небивалици за Черната брада? Джордж Рейвън не успя да измисли почти нищо свястно. Той човекът си няма и въображение, така че колкото и да въртеше и да сучеше, накрая все стигаше до онзи ужасен тип, Черната брада, как той се бил върнал в съзнанието на Джеси след десет години.

Спиърс се прокашля и заобяснява с плътния си глас:

— Пиратът Черната брада е прякорът на мъж, носещ името Едуард Тийч. По всичко личи, че именно той е в предните позиции на цялата ситуация — ако ме разбирате какво имам предвид.

— Не, не разбирам, но това на теб никога не ти е пречело. Продължавай, Спиърс.

— Милорд, аз разговарях по-обстойно с доктор Рейвън. Изглежда, че Джеси не е имала просто халюцинации. Явно тя си спомня ужасяващи подробности от своето минало — подробности, които като момиче не е искала да запомни. Очевидно тя е легнала болна непосредствено след това ужасно преживяване, а на сутринта се е събудила и вече не е имала никакъв спомен. Господин Баджър е съгласен с мен, че едно дете просто трябва да забрави, за да оцелее. Госпожа Маги обаче смята, че треската с висока температура в детството на Джеси е причината тя да забрави всичко. Сегашният удар по главата, според госпожа Маги, е върнал паметта й за случилото се.

— А какво мисли Сампсън? — попита дукесата и разгърна в скута си малката, изящно скроена ризка, която според съпруга й щеше да бъде съсипана от лигите на Чарлз само час след обличането й.

— Когато му поискахме мнението по този въпрос, господин Сампсън каза, че според него онова, което било важно, е госпожа Джеси да ни разкаже повече за този тип, Черната брада. И тогава, да го вземели дяволите, сме щели да разберем каква е неговата връзка с онази ужасна случка от детството й. Както знаете, господин Сампсън обикновено не зачита каквито и да било странични обстоятелства и кара право към целта.

Внимателно заслушана в тези размишления, дукесата не трепна дори когато котката Езми скочи в скута й, сви се на кълбо в средата на ръкоделието й и започна да се мие. Тя само спокойно погали Езми, която започна така силно да мърка, че събуди Чарлз, а той погледна първо към баща си, после Спиърс и сърцераздирателно се разрева.

— Предполагам, че младият господар е готов за следобедното си хранене — каза Спиърс.

— Той е едно истинско малко гадинче — отвърна Маркъс. — Дукесо, аз ще взема тая проклетница Езми, ако ти би искала да се погрижиш за него.

— Нямам друг избор — каза дукесата и се изправи. — Американските представители на фамилията Уиндам ще пристигнат съвсем скоро, Спиърс. Тогава ще получим отговори на всичките ни въпроси. — После добави, поглеждайки съпруга си: — Скъпи мой, боя се, че Езми изобщо няма намерение да лежи кротко, докато ти я галиш.

Сложил котката вече в своя скут, Маркъс я гледаше вторачено, докато тя съсредоточено драскаше краката му.

— Да-а, съпругата и котката… — отбеляза философски той, сякаш на стаята, докато потриваше Езми под брадичката. — Почти никога не мога да различа драскотините на едната от драскотините на другата.

— А пък ти, уважаеми — каза спокойно дукесата, докато се навеждаше да вземе ревящия, си син, — почти никога не успяваш да усетиш кога си на ръба да вбесиш някого.

Маркъс избухна в смях и избута Езми, която фучейки, се изправи върху краката му, впи за последно нокти в тях и леко скочи на земята.

— Аз има още да ти лазя по нервите, дукесо — каза той. — Единственото, което искам, е да смъквам тази твоя ведра и спокойна фасада поне по веднъж седмично. Ще бъда доволен и само на една малка случка седмично.

— Дукесата, милорд — Спиърс се изправи изопнато и надуто, като гледаше под око седналия си господар, който се хилеше точно като чревоугодник в стая, пълна с лакомства, — сега ще даде на сина ви да бозае. Тогава…

— „Да бозае“, Спиърс? Мили Боже, та това звучи направо библейски.

— Маркъс — обади се дукесата, докато люлееше Чарлз в ръце, — много се съмнявам, че ти би познал нещо, цитирано от библията, даже и да ти го пъхнат точно под носа.

— Спиърс — каза Маркъс, — ти изглеждаш така надут от ярост, че още малко, и ще се пръснеш. Кога най-сетне ще разбереш, че дукесата няма изобщо никаква нужда от твоето покровителство? Защо не вземете да се разкарате от тук? Оставете ме на спокойствие с тая проклета котка.

Дукесата се разсмя, притисна своя син към гърдите си и излезе от стаята. Спиърс, все още с високо вдигната глава, се измъкна плътно зад нея.



Баджър подаде на Джеси изящна чиния от севърски порцелан. Тя погледна в нея и устата й се напълни със слюнки: