— Твоите кифли, Баджър, със сметанов крем… О, Господи, това е прекрасно! Главата ми даже и да мисли да ме боли, сега вече със сигурност ще се откаже.

— Тези кифли са известни със своя възстановителен ефект — обясни Баджър, погледна Джеси в очите и й кимна, след което се обърна да сервира и на останалите.

Дукесата наля чай. Джеймс погледна към Маги, която този следобед беше облечена в бледожълтеникава рокля — наистина твърде скромно за Маги, което обаче я правеше да изглежда апетитна като сметановия крем на Баджър. Сампсън стоеше зад нея, положил леко лявата си ръка върху рамото й. От време на време Маги погалваше ръката на съпруга си.

— Всъщност — Джеси погледна към мъжа си с престорена скромност — Джеймс е много по-ефикасен като цяр от каквато и да било кифла. Извинявай, Баджър, но ти казваш самата истина.

Джеймс се задави. Сампсън го тупна силно по гърба.

— Повече да не сме чули подобно нещо — отсече Спиърс, но не беше намръщен.

Днес Джеси изглеждаше като екзотично цвете до Маги. Косата й беше разпусната, защото оплитането би й причинило главоболие. Тя се спускаше гъста и буйна около лицето й, което все още беше доста бледо и това притесняваше Джеймс. Тя обаче дълго време го беше молила да дойде с него до „Чейс Парк“, преди да била станала „мека и бездейна като пухената й възглавница“, както сама се беше изразила.

— Е, след като всички се подкрепихме за предстоящите разкрития — каза Маркъс, като сладострастно дояде последната хапка от своята кифла, — време е вече да разберем повече за този тип Черната брада, Джеси. Ти не си казала абсолютно нищо на горкия Джордж.

— Негова светлост е напълно прав — отбеляза Спиърс с маниера си на фин и изискан дук. — Доктор Рейвън е прекрасен лекар, но му липсва въображение.

Графът изсумтя.

Спиърс леко се прокашля:

— Той не събира достатъчно подробни сведения за нещата. Джеси, надявам се, че ти ще ни разкажеш всичко.

Джеси огледа един по един тези хора, които я бяха приели и се бяха държали толкова мило с нея, бяха я напътствали и се бяха отнасяли с нея като с близък човек, всъщност бяха я харесали и искаха тя да е щастлива. Тя не можа да се сдържи и избухна в сълзи.

— Джеси!

Джеймс, невероятно уплашен, че тя нямаше да може да понесе онзи ужас от детството си — какъвто и да беше той, — само след миг беше вече на крака. Той седна до нея, на стола, и я притисна към себе си.

— Недей, сладка моя, няма нищо. Това е само от главата ти и от всички онези ужасни спомени. Не е нужно да казваш нищо, ако не желаеш.

— Джеси — предложи Баджър — има нужда от малко коняк. Господин Сампсън, бихте ли й сипали една прилична доза? Това ще я накара да се почувства по-леко и ще я стопли.

Джеймс пое от протегнатата ръка на Сампсън чаша, в която беше налято от най-хубавия коняк на Негова светлост, и нежно я притисна към бузата на Джеси:

— Хайде, изпий го. Щом Баджър казва, че имаш нужда, за да ти олекне, значи е така.

Тя отпи една прекалено голяма глътка. Стори й се, че течността направо прогори стомаха й и така се разкашля, че лицето й почервеня като косата й, а тя изрече хрипливо:

— Баджър, та това е опасно. Как мъжете изпиват огромни количества от него и пак оживяват, за да пият още?

— Мъжете — отвърна Спиърс и погледна бегло към графа — имат забележителни адаптивни способности. Това им помага да оцеляват дори когато мозъците им не функционират нормално. Отпий само още една малка глътчица, Джеси.

Тя отпи, усети как я облива топлина и въздъхна.

— Вече чувстваш ли се готова да разкажеш на всички ни за онова далечно лято?

Тя кимна и внезапно придоби смутен вид:

— Бях съвсем малко момиче, на не повече от десет години, ако не се лъжа. Семейството ми имаше къща в Окракоук. Това е един остров върху оскъдно парче земя на север от бреговете на Северна Каролина, който е част от така наречените преградни острови, тъй като предпазват брега на континента от атлантическите бури. През лятото това е красиво място — много слънчево, с дълги и широки крайбрежия. Водата винаги оставаше хладна, но човек можеше да плува, ако му стигаше смелостта. Много диви коне скитаха навсякъде из преградните острови и повечето хора вярваха, че те са доплували до брега от един потънал испански галеон някъде през шестнадесети век. Хората, което живееха там, опитомяваха някои от тях.

През лятото на 1812 аз непрекъснато прекарвах дните си по крайбрежието, ровех се за миди и плувах, докато кожата ми съвсем почернееше. Майка ми все ме заплашваше, че ще ме завърже за леглото. Там беше и този човек, който обитаваше една колиба точно на самия бряг. Всички го наричаха „Стария Том“. Аз пък го наричах „господин Том“. Не знам дали наистина е бил чак толкова стар, но тъй като бях съвсем малка, на мен той ми изглеждаше не само стар, но и престарял.

— Ау, всичко това е адски интересно, Джеси — обади се гласът на Антъни иззад пианото в ъгъла на гостната стая, — но кажи нещо и за Черната брада.

— Антъни — спря го майка му с ведрия си и спокоен глас, — иди при баща ти, за да сложи ръката си върху устата ти. Повече няма да прекъсваш Джеси, става ли?

— Ръката на татко е много голяма, мамо.

— Той ще внимава да не закрива носа ти, за да не се задушиш. Нали ще внимаваш, Маркъс?

— Щом не го удавих в езерото, макар че тогава имах доста по-сериозно предизвикателство…

Антъни отиде до баща си и чинно застана до него, след което се вторачи в Джеси с очакване.

— Антъни, оказа се, че Стария Том бил правнук на Черната брада. Черната брада бил зъл човек, непрекъснато ми го повтаряше с възхищение и страхопочитание Стария Том. Да, според думите на Стария Том той бил най-ужасният, най-грубият и най-безмилостният от всички пирати. Обирал, убивал и тиранизирал всичко живо в Карибско море, както и всички градове, които имали нещастието да бъдат основани край реки или край океана.

— Чудя се дали това наистина е вярно, Джеси — изкоментира Спиърс. — Нали му дадохме амнистия на този мерзавец?

— Да, явно е било точно така, още през 1718 Черната брада подписва документ, с който се отказва от пиратството и се заселва в Окракоук. В селото имаше развалини, за които говореха, че били от замъка на Черната брада. Дали обаче на това място наистина е имало замък? Не знам. В Окракоук има също и едно място, което се нарича Дупката на Тийч — канал, който минава съвсем близо до селото. Години наред Черната брада докарвал корабите си там, за да ги каринира.

— Джеси, какво означава „да ги каринира“?

Маги съвсем делово започна да обяснява на любопитния малчуган:

— Мастър Антъни, когато един кораб се каринира, той се изкарва на брега и се обръща на една страна, за да му се направи ремонт и да се почисти заедно с всичко останало, което има да се прави по него.

Сампсън погледна изненадано съпругата си:

— Ти пък откъде знаеш това, скъпа?

Тя премигна с очи и каза с невинен като на монахиня глас:

— Имаше един моряк, с когото се запознах точно преди да спася живота на господин Баджър в Плимут. Та той, хм, ми беше разказвал най-различни неща за корабите и други подобни.

— Така си и помислих — каза Сампсън. — В моята съпруга — заяви той на цялата компания — откривам неподозирани дълбини.

— Их! — възкликна Антъни, докато гледаше как Сампсън се наведе и целуна ръката на Маги. — Разкажи ни и други интересни неща, Джеси.

— След като подписал документа, той живял известно време в замъка. Изпил всичкия си ром, непрекъснато тормозел своите хора, но скоро и това му омръзнало. Той толкова се отегчил, че отново хванал по лошите пътища. По това време в Окракоук живеели съвсем малко хора, само няколко кормчии, и той тормозел и тях.

Най-накрая с него се заели британците. Лейтенант Мейнард настигнал кораба му и се опитал да го залови. Казват, че цели няколко часа пиратът отчаяно се сражавал. Бил получил двадесет пробождания с нож, гърлото му било почти прерязано. Имал и няколко огнестрелни рани, но въпреки това продължавал да се сражава, докато просто вече не му останала никаква кръв. Моля да ме извиниш, Антъни, но британците отрязали главата му и я провесели през носа на кораба.

Спиърс се прокашля.

— Господин Даниел Дефо писал, че тялото му било хвърлено през борда и че обезглавеният труп три пъти предизвикателно обиколил кораба, преди да потъне в морето.

— Той ядял ли е хора, Джеси?

— Мисля, че не, Антъни, но е прерязал доста гърла. Има една история, която на теб сигурно ще ти хареса. Говори се, че веднъж техният кораб, „Отмъщението на кралица Ана“, попаднал в безветрие. Всички страшно се отегчили — наоколо не се виждали други кораби, които да плячкосват и унищожават. Тогава Черната брада, пиян от изпития ром, извикал: „Слушайте, хайде сами да си направим наш собствен пъкъл и да видим колко ще издържим!“ Те занесли долу в трюма гърнета със сяра, затворили капаците и седнали върху камъните, които използвали за уравновесяване на кораба. Черната брада издържал повече от всички останали. Един от неговите хора му извикал, че имал вид на човек, който е слязъл направо от бесилото. Тогава Черната брада бил изръмжал, че следващия път ще си играят на бесилки, за да видят кой ще може да виси най-дълго на въжето, без да се задуши.

— Откъде знаеш тези истории?

Джеси примигна, втренчена в нещо, което единствено тя самата виждаше.

— Те бяха в дневника на Черната брада. Аз непрекъснато ги четях и препрочитах. Сега просто си ги спомних.

— Разкажи ни още истории, Джеси — каза Антъни, който се беше измъкнал от баща си, за да се сгуши до нейното рамо.

— По-късно ще ти разкажа и други истории, Антъни. Най-важната от тях е за съкровището на Черната брада. Стария Том вярваше, че има съкровище и че ключът към съкровището е някъде из дневниците на Черната брада. Може би затова Стария Том ми разрешаваше да чета само откъси от двата дневника на Черната бра да, които имаше — онези части с историите, нищо друго. Той ми показа също и два други дневника, които неговият баща, Самюъл Тийч, бил писал, но не ми се доверяваше чак толкова, че да ме остави да прочета някой от тях. Имаше и още един дневник, толкова стар, че хартията му беше така пожълтяла, та се боях да я докосвам. Според Том той бил писан от прабабата на Черната брада, а щом бил писан от жена, и то много преди да се роди Черната брада и да зарови своето съкровище, той не бил важен. Аз обаче бях успяла да прочета половината от този дневник преди деня, в който се случи всичко. Беше изключително интересен, но нямаше нищо общо със съкровището. За това ще ви разкажа по-късно. Да, и после се случи другото. — Тя вдигна брадичка и каза с ясен глас: — Той се опита да ме изнасили. Аз се отскубнах от него и хукнах да бягам. Когато ме догони и ме повали на земята, вече бях стиснала камък в ръката си. Той рязко ме вдигна и ме разтърси, и тогава аз го ударих с все сила по главата. Това го уби. Ужасена, събрах всичките дневници накуп, увих ги в една мушама и ги зарових. Сигурно все още са там. Спомням си, че го сънувах през първите няколко години, след като се случи това. После сънищата изведнъж престанаха, докато Джеймс и аз се оженихме и започнахме да…

Джеймс допълни с трудно скривана горчивина:

— Изглежда, че нашата брачна интимност е възвърнала сънищата й. Това е ужасно. Удоволствието да бъде последвано от такъв кошмарен спомен…

— Съкровище значи, а Джеси? — прошепна Антъни, с очи, потъмнели от вълнение. — Ама съвсем истинско съкровище?

— Да, съкровище. — Джеси усети, че всички в стаята са вторачили погледи в нея. Тя бавно поклати глава. — Има и още един дневник, написан от Черната брада, до който се е добрал някакъв човек на име Червеноокия. Стария Том се запознал с него в Монтего Бей в Ямайка. Червеноокия го бил търсил да се срещнат. Казал му, че притежава третия дневник на Черната брада и че ако ги съберат и трите заедно, ще научат къде си е заровил съкровището Черната брада.

Явно, че Стария Том не е носел никакви дневници със себе си, затова се споразумели Червеноокия да дойде в Окракоук, за да събере своя дневник с тези на Стария Том. Стария Том също беше убеден, че ако двамата съберат дневниците, ще намерят съкровището. Същата онази вечер Червеноокия дойде до къщата на баща ми и Окракоук и се опита да ме отвлече, защото очевидно ме е видял, че излизам от колибата на Стария Том до брега. Сигурно по някакъв начин е разбрал, че аз съм го убила. Навярно се е и сетил, че съм заровила дневниците. Трябвало е да ме отвлече, за да му ги дам. Моето куче, слава Богу, ме спаси, но тогава си ударих лошо главата и загубих съзнание. Когато дойдох на себе си след три дни, моите родители ми казаха, че съм имала ужасна треска с висока температура и че едва не съм умряла. Не си спомням нищо от това.

— Не мислиш ли, че Маги беше права? Че единият удар по главата те е накарал да забравиш, а другият ти е върнал спомените? — каза Баджър.