Когато Данси приключи с превръзките около главата на Джеси, тя придоби толкова трогателен вид, че Джеймс не можа да не се засмее. Той слушаше как лекарят й говори, как я пита колко пръста й показва, кога е рожденият й ден, как се наричат всички коне, с които е препускала през последната седмица. Джеймс се чудеше как, по дяволите, той можеше да знае дали отговорите й бяха верни. Докторът само кимаше с глава.

— Много добре — каза накрая Хулахан. — Нека сега да й дадем малко лауданум, за да може да поспи.

Точно преди да се унесе в сън, Джеси каза:

— Джеймс, мъжете бяха двама. Единият се казваше Били. Конете им бяха червеникавокафяви и поне десетгодишни. Единият кон беше със звезда на челото, а другият имаше отвесна светла ивица над муцуната.

Той не я помоли да му опише мъжете. Съмняваше се, че ще може. Тя говореше повече за двата коня, докато накрая думите й съвсем започнаха да се сливат.

— Достатъчно, Джеси. Хайде сега да поспиш. Ще говорим утре сутринта.

Но той не я остави, докато не видя, че диша равномерно и дълбоко. Придърпа одеялата до брадичката й, угаси свещите и тихичко затвори вратата на спалнята.

Алън Белмонд, доктор Хулахан, Томас, Ослоу и Бес го очакваха в гостната. Старата Бес изглеждаше така, сякаш й се искаше да фрасне по главата Алън Белмонд със своя железен тиган.

— Каза ли ти какво се е случило? — попита Алън. — Призна ли си, че е откраднала Суийт Сузи?

— Напротив, най-безразсъдно е спасила кобилата ти от двама крадци. Не можа да ми опише мъжете, но описа конете, които са яздили. Обикновени коне, и двата кафяви, единият с хлътнал навътре гръбнак, а другият с къс гръб и мускулест. Иначе казано, бил е с кръвта на товарен кон.

— Тя ще си спомни и други неща — обади се Ослоу, — само нека да оздравее горката й глава.

— Дяволско момиче! — вдигна вежди Белмонд. — Не мога да повярвам, че е възможно да се опълчи срещу двама мъже. Просто няма логика.

— Утре ще можеш да й благодариш както трябва — подсказа му Джеймс, — но след като аз хубаво я напердаша.

Томас се прокашля:

— Аз пратих да известят във фермата на Уорфийлд. О, струва ми се, че чувам господин Оливър. Страшно е вбесен, той е…

Оливър Уорфийлд нахълта тежко в гостната на Уиндам, която на слабата светлина на свещите не изглеждаше чак толкова занемарена. Той беше разбрал достатъчно за случилото се, за да остане ужасен.

— Къде е моето малко момиче? Да те вземат мътните, Джеймс, къде е тя? Заведи ме по най-бързия начин при нея да й смъкна кожата, задето е могла да откачи чак толкова. Не мога да повярвам, че е могла да спаси проклетата ти кобила, Алън! Но на кой, по дяволите, му пука за всичко това?

— Дъщеря ти ще се оправи, Оливър — каза Джеймс. — Ако не вярваш на мен, питай доктора.

Данси Хулахан се прокашля, направи една от своите ситни крачки към Оливър Уорфийлд и каза с плътния си, успокояващ тембър:

— Тя спи в момента, Оливър. Стига си се тормозил. Един куршум е закачил главата й, но за щастие е разкъсал само скалпа. Няма никакво сериозно увреждане.

— Е, добре, ако Белмонд няма вина, тогава ти си виновен, Джеймс. Защо не си пазил Суийт Сузи по-старателно? Моето малко момиче можеше да бъде убито, и то само защото си некадърен.

Алън Белмонд не пропусна да вметне:

— Оливър е прав. Всичко е само по твоя вина, Уиндам. Аз поверих моята Суийт Сузи на теб, и виж само какво стана. Да пукна, ако не отидеш в затвора. А може и ти да си наел ония двамата, за да я откраднеш сам.

— Идиот такъв! Да не си посмял да отправяш заплахи и абсурдни обвинения, Алън Белмонд! Джеймс не би откраднал никога нищо. Е, да, разбира се, освен една хубава победа в надбягване, но всеки добър жокей би опитал да направи същото.

Всички рязко се извърнаха, за да видят как Джеси Уорфийлд се вмъкваше с олюляване през вратата на гостната. Беше загърната с черно вълнено одеяло. Чернената й коса се беше сплъстила по гърба и около лицето, щръкнала над дебелата бяла превръзка около главата й. Пижамата на Джеймс от тънък бял лен, ушита от майка му, покриваше коленете й, но само едва-едва.

ШЕСТА ГЛАВА

— Какво, по дяволите, правиш извън леглото? — й изкрещя Джеймс, като в същото време се втурна да я хване, мислейки, че сигурно ще припадне. Но тя не припадна. Стоеше подпряна на вратата.

— Ами наложи ми се да… да стана по една лична нужда — отвърна тя. — После отворих вратата на спалнята и ви чух как всички се надвиквате. — Тя погледна към Алън Белмонд, който стоеше като закован за пода точно до хлътналото бледорозово канапе. Джеймс насмалко не се разсмя на глас при нейното изражение. Изглеждаше по-страшна дори от него, когато се събуждате след тежко препиване предната вечер. Тя пристъпи към Алън, решително вдигна юмрук и го размаха. — Да не си посмял да заплашваш Джеймс, Алън! „Маратон“ е най-добрата ферма за расови коне в Мериланд… с изключение на татковата и моята. Даже и да не бях минала оттам, Джеймс щеше да я намери. Нямаше да се успокои, докато не го направи. Ако си мислиш нещо друго, значи си пълен глупак. Аз й казвах на Алис да не се омъжва за тебе, но тя не ме послуша и виж само колко нещастна я направи. А сега пък обвиняваш Джеймс, че е откраднал проклетата ти кобила.

— Благодаря ти, Джеси — обади се Джеймс, който се чувстваше едновременно смутен и развеселен. Хайде, нали вече каза, каквото имаше да казваш, сега — обратно в леглото.

— Джеймс — намеси се Оливър Уорфийлд, като застана между него и дъщеря си, — Джеси е неомъжена. И затова не може да стои в дома ти без придружител. Проклятие, ще трябва и аз да остана тук! Имаш ли още една спалня?

— Обзалагам се, че ще трябва да ти я пооправят, татко — обади се Джеси и се облегна върху касата на вратата. — И моята спалня има нужда от ремонт, а е най хубавата в къщата. От тапетите, които някога са били зелени, сега цели ивици висят издути и всеки момент ще се обелят.

— Благодаря ти, Джеси — повтори Джеймс, макар че този път единственото му желание беше да й зашие шамар.

— Тия приказки за тапетите са пълна безсмислица. Не желая повече да слушам глупости. Още сега си взимам оттук Суийт Сузи — оповести Алън Белмонд. — Повече няма да рискувам нейната безопасност.

Джеймс спокойно изрече:

— Разбира се, Алън. Ослоу, накарай да почистят добре кобилката и да я приготвят за тръгване.

— Мисля, че ще сгрешим — каза Ослоу и се обърна към Алън Белмонд: — Сър, Суийт Сузи е все още разгонена — чухте какво каза Джеси. Най-лошото нещо, което можем да направим, е да я местим, преди да е престанала да се мята върху всеки срещнат жребец. Тя може да се нарани така. А тук ние ще я пазим.

— Както го направихте тази нощ ли?

— Ще разбера какво точно се е случило — отвърна Ослоу. — Аз лично ще я пазя.

— Прави каквото искаш, Алън — каза Джеймс. — На мен действително не ми пука. — Той хвана Джеси за ръката и я издърпа в коридора.

— Навсякъде ще се разчуе за това, Уиндам!

— Остави ме да го цапна, Джеймс — разпали се отново Джеси, като се опита да се отскубне от него.

Джеймс й се ухили и я стисна още по-силно.

— Можеш да го уплашиш до смърт и като му се изправиш пред очите.

— Толкова зле ли изглеждам?

„По дяволите!“, каза си той, като погледна бледото й лице и видя болка в зелените й очи — болка, за която беше сигурен, че само миг преди това я нямаше там. Дано не беше наранил достойнството й? Не, достойнство и на Джеси Уорфийлд не би могло да бъде наранено. Тя просто нямаше женско честолюбие, у нея женското не беше повече от…

— Не, просто изглеждаш много разпасано, сега си нещо като жена-пиратка. Направо си страхотна! Имам предвид оня изпепеляващ поглед, с който го изгледа. Той щеше моментално да му затвори устата. Жалко, че не можа да го задържиш по-дълго.

— Никога не съм харесвала Алън Белмонд. Той не се отнася добре с Алис. Не се отнася добре и с конете си. Не му позволявай да вземе Суийт Сузи. Купи я ти.

— Джеси, тя е негова кобила. Виж, ти обаче ще се свлечеш на земята, ако веднага не те взема на ръце. Стана ли?

— Нали беше казал, че съм прекалено тежка.

— Ти си, но пък аз съм много силен и издръжлив. Мълчи сега.

— И аз се качвам при вас след минутка — извика доктор Хулахан след тях. — Ще ти дам още малко лауданум, Джеси. Оливър, твоята дъщеря напълно ще се оправи. Това е ергенски дом, но Джеймс знае какво прави. Не трябва да се притесняваш за нищо.

Главата на Джеси лежеше отпусната върху рамото на Джеймс. Гъста и сплъстена червена коса се вреше в лицето му и го гъделичкаше по носа. Дотогава не беше забелязал, че тя има толкова много коса.

— Будна ли си още?

Тя поклати глава до врата му.

Когато я пъхна в леглото, той разстла косата й по възглавницата, както беше направила старата Бес, за да и изсуши.

— Как се чувстваш?

— Като конюшня, в която не са почиствали торта цял месец.

— Значи доста зле. Наистина ти благодаря, че ме защити, Джеси.

— Ненавиждам Алън. Алис направи чудовищна грешка, като се омъжи за него, но сега вече е твърде късно. Ще го науча аз този тип, само да каже нещо лошо за теб, Джеймс! Обещавам ти.

— Признателен съм ти — каза той пак, а нейните очи се затвориха. Лицето й беше много бледо с изключение на луничките по горната част на носа й. Доктор Хулахан се появи на прага на вратата.

— Тя заспа, Данси. Нека просто да я оставим да си почине. — Той се изправи и духна свещта до леглото й. — Кажи ми какво трябва да направя за нея.



На следващата сутрин Джеймс стоеше край леглото на Джеси с ръце на хълбоците. С тих и сдържан глас той я попита:

— Хайде сега ми разкажи какво точно се случи. После ще ми кажеш и защо пое такъв риск заради един глупав кон. Не беше права, Джеси, и насмалко не се остави да те убият, за да го докажеш.

„Той е направо бесен“, помисли си тя, като гледаше как пулсът пулсира в гърлото му. Чудеше се откъде беше изровил това желязно самообладание, което демонстрираше в момента. Обикновено крещеше до побъркване, когато го хващаха бесните. Със сигурност случаят беше такъв и сега. Защо не й се беше разкрещял предната вечер? Джеси поклати глава в недоумение. Страхувал се е, че тя може да умре, ето защо е бил толкова спокоен. Но сега знаеше, че ще оживее, и беше готов да излее целия си яд върху главата й.

— Отговори ми, по дяволите! И не се опитвай да ми обясняваш, че те цепи главата. Колкото и да те боли, напълно си го заслужаваш, и ти адски добре знаеш това.

— Е, добре.

— Кое е добре?

— Ще ти отговоря. Изобщо не се замислих, наистина. Видях Суийт Сузи, видях и удобна възможност за мен, когато тя тръгна след коня на Били, като го хапеше по задницата. Той вече беше хвърлил Били, хапейки по задницата. Конят на Били прескочи една канавка и побягна през полето край пътя, а аз грабнах поводите на Суийт Сузи. Надявах се, че ще върнат първо коня на Били, но не направиха така. Другият мъж тръгна след мене сам. Той стреля два пъти, но се усети, че може да улучи Суийт Сузи, и спря. Това е всичко, Джеймс. Не е кой знае каква история.

— Ти си и безразсъдна, и смела, Джеси, но на мен тия няма да ми минат. Защо го направи?

— Нали ти обясних. Просто исках да спася кобилата. Никога не ми е хрумвало, че мъжът може да има оръжие.

— Трябваше да дойдеш тук и да ми кажеш. Щях да взема няколко човека със себе си да тръгнем след тях.

Тя се загледа в него. Главоболието, което само допреди няколко минути беше съвсем леко, сега изгаряше цялата й глава.

— Но какво щях да ти кажа, Джеймс?

— Не знам, но би могла например да ме заведеш до мястото, където си ги видяла.

— Щеше ли да ми позволиш да те заведа дотам? Валеше силно. Нямаше ли да се уплашиш, че ще се разболея? В края на краищата аз съм толкова крехка. Не, мисля, че щеше да ме накараш да се върна сама вкъщи, а ти и твоите проклети хора щяхте да обикаляте слепешком с конете в тъмното и нямаше да хванете нищо друго, освен настинки. Е, аз съм човекът, който спаси Суийт Сузи. Опитай се да приемеш тази мисъл, Джеймс.

— Джеси, момичето ми, как се чувстваш? Бес и аз ти донесохме малко закуска. Доктор Хулахан ме предупреди, че ще бъдеш страшно гладна тази сутрин. Само виж какво ти е сготвила Бес. Овесени ядки с яйца, жълтъците им са съвсем ярки, точно както ти ги обичаш, също и резенчета бекон, толкова хрускави и… — Оливър Уорфийлд млъкна и се втренчи в дъщеря си, чиито клепачи бяха плътно затворени. После очите му се спряха върху Джеймс, който стоеше до леглото й изопнат като бастун, с ръце, кръстосани на гърдите, и гледаше по-отровно от отровната змия, която Оливър беше прогонил от нагорещената скала предната седмица.

— Какво, по дяволите, става тук, Джеймс? Ти да не би да крещиш на дъщеря ми, а?

— Нямам такова намерение. Само обяснявах на Джеси, че е постъпила страшно глупаво, Оливър. Още не мога да повярвам, че тя просто се е втурнала с Бенджи в галоп право между ония крадци и се е направила на героиня. Било е толкова глупаво и необмислено и…