— Ами китовете? — попита тя, защото в полезрението й не попадаше нито един от огромните бозайници.

Слейд посочи към северната част на залива.

— Вече ги няма — отвърна й, без да се опитва да прикрие разочарованието в гласа си. — Но рано сутринта бяха точно там.

Слейд все още не се осмеляваше да я погледне.

— Но ще се върнат. Винаги се връщат. Не могат да останат далече от това място.

— Също като теб? — прошепна Реджина.

Най-после той се обърна към нея.

— Да — отвърна отсечено Слейд. — Също като мен. Да вървим. Сега няма смисъл да ги чакаме. Няма да се върнат нито днес, нито пък утре. Можеш да ги видиш чак догодина.

Реджина посегна да го задържи.

— И ако ти си беше тръгнал, също нямаше да се върнеш цяла година, нали? Или дори две?

— Изглежда, си успяла да научиш доста за мен за краткото време, откакто си тук.

— Как бих могла да затворя ушите си за нещата, които говориш?

— Изобщо не си заслужава да слушаш какво говори Виктория.

— Защо, Слейд? Кажи ми защо напусна дома си.

Той сякаш се вцепени.

Реджина осъзна, че е била нетактична.

— Ти ще бъдеш мой съпруг — прошепна тя.

Вместо да й отговори, Слейд забърза надолу по пътеката и Реджина се видя принудена да го последва. Пясъкът беше дълбок и мек и затрудняваше крачките й. Накрая Слейд заговори, без да се обърне към нея.

— Заради Рик. Уморих се да ми повтаря колко съм пропаднал.

Сърцето й се обърна.

— Не го вярвам. Никой баща не може да каже за сина си, че е пропаднал.

— Не с толкова много думи — призна неохотно Слейд. — Но непрекъснато ме мъмреше. Даваше ми да разбера, че аз съм непрокопсаник, докато Джеймс беше съвършен.

— Рик те обича. — Думите се изплъзнаха от устата й, преди да успее да ги задържи.

Слейд рязко се извърна. Лицето му беше мъртвешки бледо.

— И откъде, по дяволите, би могла да знаеш?

Реджина се сепна, но реши да отстоява позицията си.

— Знам само онова, което чувам и виждам с очите си.

Слейд изруга.

— От колко време си тук? Три, четири дни? Нищо не знаеш!

— Може би си прав — побърза да отговори Реджина. От самото начало тя подозираше, че Слейд няма да възприеме мнението й за отношението на Рик към него, но беше достатъчно умна, за да отстъпи навреме.

Той отново забърза по пътеката, която излизаше право на брега. Реджина се поколеба. В момента този мъж се бореше с гнева си, опитваше се да изразходи отрицателните емоции с широки яростни крачки. Тя се опасяваше, че този път гневът му не е насочен само към Рик, но и към нея самата. Трябваше да го остави за малко сам, да му даде възможност да успокои напрежението в душата си. Не биваше да го ядосва точно сега, да подкопава чувствата му към нея на този крехък етап от току-що установените им взаимоотношения.

Реджина позволи на Слейд да се отдалечи от нея и пое с наслада влажния солен въздух, който подейства успокояващо на опънатите й нерви. За в бъдеще трябваше да бъде по-предпазлива. Целта й съвсем не беше отчуждение с бъдещия й съпруг. Разполагаха с цял един живот, за да се опознаят взаимно, да споделят дълбоко скътани и болезнени тайни. В този момент тя осъзна, че ако паметта й не се възвърнеше, само Слейд щеше да споделя, а тя щеше да се превърне в безмълвен слушател. Тази мисъл отново изопна нервите й. И все пак в момента възвръщането на паметта й щеше да причини повече проблеми, отколкото би могло да разреши.

Твърдо решена да потисне нерадостните мисли, Реджина се огледа наоколо. В далечния хоризонт безбрежните сиво-сини води на океана се сливаха с необятните небеса. Вдясно, над непристъпните скали, две чайки кръжаха във въздуха и рисуваха невидими кръгове в простора. Под краката й пясъкът пареше и проблясваше в неуловими перлени оттенъци. Реджина вдиша отново мекия и влажен въздух и точно в този момент разчете категоричното послание на сърцето си — никога нямаше да се отегчи от този бряг. Никога нямаше да се отегчи от Мирамар. Вече го носеше дълбоко в душата си.

Слейд стоеше неподвижен близо до мястото, където на сутринта бяха играли стадо китове. Реджина искрено съжаляваше, че не успя да ги види. Наблюдаваше го как се обръща към нея — тъмен силует на фона на седефените пясъци. Много бавно Слейд закрачи обратно към нея. Тя се усмихна. В ленивите му крачки сега нямаше и следа от гняв. Все още усмихната, Реджина се приближи досами ръба на водната повърхност. Пенливите вълни хвърляха пръски към нозете й. Приятно бе да споделиш такъв момент с мъж като Слейд, мъж, който един ден щеше да стане неин съпруг.

Без да се опита да предпази хубавите си нови обувки, Реджина нагази в хладната морска вода. Слейд беше сложен характер, но тя нямаше нищо против. Намираше го очарователен и сега, когато бяха вече сгодени, можеше спокойно да си го признае. Изглеждаше мрачен, но Реджина подозираше, че това е само фасада. Преди време бе имала възможност да види и слънчевата страна от характера му. Надяваше се в бъдеще да бъде негов приятел и довереник, да внесе повече светлина и радост в живота му, да извиква по-често приятната усмивка на устните му. Твърдо вярваше, че ще стане точно така.

— Тук е прекрасно! — На устните й заигра ослепителна усмивка. — Течението ми изглежда безобидно, шамандурите са далече. Какво ще кажеш да пошляпаме по брега?

Очите му бяха полупритворени.

— Става, но само по брега.

До последния момент Реджина не знаеше дали наистина ще се осмели да го направи. Ръцете й почти несъзнателно се заловиха да свалят първо обувките, а после и чорапите й.

Слейд впери поглед в босите й стъпала и глезени. Реджина знаеше, че поведението й е лишено от всякакъв свян, но все пак този мъж бе неин годеник и заинтригуваният му поглед предизвикваше гореща тръпка по тялото й. Тя се усмихна лъчезарно.

Ъгълчетата на устните му едва доловимо подскочиха нагоре.

— Нима в скъпите частни училища подтикват младите дами към подобно поведение?

Реджина му отвърна със смях, кристален и чист като камбанен звън.

— Очевидно имате чувство за хумор, сър. За съжаление не си спомням какво са ме научили в скъпото частно училище, но подозирам, че поведението ми не е усвоено изцяло оттам.

Най-после устните на Слейд се озариха от истинска усмивка.

— А приличното поведение е доста отегчително. — Седнала на пясъка, Реджина тъкмо понечи да се изправи, когато Слейд й подаде услужливо ръка. Сърцето й се обърна. Тя пое протегнатата му длан и му позволи да я изправи на крака. Топлината и силата, които се съдържаха в ръката му, бяха в състояние да извършат странни неща с непокорния й пулс. Отне й цяла вечност да се овладее, преди да мине покрай него и да нагази в хладните пенливи води на океана.

Реджина спря, стиснала полите си в ръка. Стъпалата й бяха дълбоко заровени в мекия топъл пясък, водните пръски се плискаха закачливо в краката й. Усмивката на Слейд бе ослепителна.

— Изглеждате изключително привлекателен, когато се усмихвате, сър — каза шеговито тя. Опитваше се да звучи спокойно и непринудено и й се стори, че е успяла. Думите й бяха предизвикани не само от изискванията на добрите обноски, но и от стремежа й да възвърне доброто му настроение, да накара този мъж да се усмихва по-често и по-широко.

Усмивката му замря на момента. Погледът му беше мрачен и свъсен.

Реджина почувства моментно объркване и пристъпи смутено напред в бълбукащата пяна на малка вълничка. Очите на Слейд сякаш пробиваха дупки в гърба й. Не съжаляваше за думите, които бе изрекла, но не беше очаквала Слейд да възприеме толкова сериозно безобидния й флирт. Прииска й се да го предизвика да нагази във водата заедно с нея.

Тя повдигна смело диплите на роклята си и навлезе навътре в морето. Водата обгърна плътно тялото й. Когато най-после се осмели да погледне през рамо, улови втренчения поглед на Слейд. Той обаче мигновено извърна очи към копринения пясък в нозете си.

Очевидно този мъж не възнамеряваше да си играе с нея във водата. Внезапно в съзнанието й се оформи дива и безразсъдна идея. Реджина се опита да я отхвърли, но мислите й отново, и отново се връщаха към нея. Дали наистина беше способна на такова дяволско предизвикателство?

— Влизаш твърде навътре — извика предупредително Слейд.

Реджина извърна към него усмихнатото си лице и игриво помаха с ръка. Морето вече беше над коленете й, и макар да повдигаше роклята си с ръка, ръбчето на полите й беше просмукано с вода.

— Не е никак дълбоко — отвърна му тя с лъчезарна усмивка. В следващия момент очите й се разшириха, от устните й се изтръгна задавен стон и тя се гмурна шумно под водата, докато ръцете й шареха неудържимо по повърхността. — Ооо!

Макар да вдигаше невероятен шум с ръцете си, Реджина дочу стъпките на Слейд и приглушения плисък на водата, когато той се хвърли в морето със светкавична бързина. Един безкраен миг и силните му ръце я прихванаха под мишниците и я издигнаха над водната повърхност. Мокра от главата до петите, Реджина се притисна плътно към него.

— Добре ли си?

Тя се закашля и пусна ризата си и обърна врата му.

— Н-нещо ме ухапа! — простена тя.

— Сигурно е бил някой рак — отвърна Слейд, ръцете му се плъзнаха по бедрата й.

Реджина изобщо не го слушаше. Как би могла? Не можеше дори да мисли. Намираше се в прегръдките на Слейд, безсрамно притисната към него, можеше да почувства топлината на всеки инч от тялото му.

— Слейд — промърмори тя и вдигна лицето си към неговото. Видя как погледът му потъмня, хватката на ръцете му се стегна върху тялото й. Цялото й същество тържествуваше. Този мъж щеше да стане неин съпруг, този мъж беше неин годеник, и тя бе напълно запленена от него.

— По дяволите — промълви навъсено Слейд и понечи да я отдалечи от себе си.

Реджина реагира незабавно — извика и отново полетя към водата. Слейд беше сварен неподготвен и се понесе към водната повърхност заедно с нея. Реджина никак не му помогна — ръцете й обгръщаха врата му.

В следващия миг водата се разтвори и ги погълна. Когато главата на Реджина проби повърхността, се намираше в ръцете на Слейд и между краката му, но ръцете й все още бяха здраво вкопчени във врата му, а лицата им — на сантиметри разстояние.

Ръцете му се плъзнаха към седалището й и я притиснаха още по-плътно към него. Мигновено нова огромна вълна се насочи към тях, заля ги и отмина, а ръцете му не я изпускаха и за миг от желязната си хватка.

— Добре ли си? — попита я дрезгаво Слейд.

— Да — прошепна Реджина.

Той не пророни и дума повече. Очите му алчно се взираха в устните й. Реджина не беше свикнала да се държи нахално, но сега се размърда и се намести удобно върху него, а водата полюшваше плавно телата им. В случай че на Слейд му бе необходим някакъв намек или предизвикателство, то сега го имаше. Устните му покриха жадно нейните. Реджина беше приятно изненадана да открие, че устата му е отворена, топла, влажна и солена от морската вода. Никога преди не беше подозирала, че една обикновена целувка може да е толкова интимна и поглъщаща. Езикът му потърси нейния. Устните им сякаш се сляха. Гърдите й се надигаха неудържимо към неговите, бедрата й бяха здраво притиснати към слабините му. Нещо топло, силно и твърдо се притискаше към тялото й.

Нова вълна — по-голяма от останалите — се разби недалече от тях и поръси телата им с пръски от бяла пяна. Слейд внезапно се отдръпна, изправи се на крака и я повдигна със себе си. Реджина нямаше сили да стои изправена. Удавите на сърцето й отекваха в ушите. Слейд пое безпомощното и тяло на ръце и бавно я понесе към брега.

Реджина то погледна крадешком — омаяна и бездиханна. Внезапно дойде на себе си, когато Слейд я отпусна върху горещия пясък. Тя залитна към него и той я подкрепи, но само с една ръка. Очевидно не желаеше да скъсява дистанцията между телата им. Нейният поглед бе пълен с надежда, но лицето му оставаше непроницаемо. В очите му не се четеше и следа от огнената страст, която току-що бяха споделили.

— Слейд?

Стиснал здраво зъби, той плъзна поглед от разтревоженото и лице към прилепналите по тялото й дрехи и подгизналите от вода обувки.

— Най-добре ще е да се приберем вкъщи и да се преоблечем.

— Разбира се. — Реджина докосна бегло ръкава на ризата му и вирна упорито брадичка. — Все ми е едно — промълви смело тя. — Все ми е едно, че ме целуна.

Слейд я прониза с мрачен изпитателен поглед. Неодобрението в очите му я съкруши. После й предложи ръката си, но в жеста му липсваше всякаква интимност. Беше й страшно трудно да върви с тая мокра, натежала и дълга рокля, а той едва-едва я подкрепяше. Поведе я нагоре по пътеката към върха на склона, без да пророни и думичка. Реджина бе изумена и неспособна да насочи мислите си в друга посока освен към онзи вълнуващ миг на интимност, който бе отлетял толкова бързо, колкото ги бе завладял.