Бренда Джойс - Тайни

— Аз… — В момента беше неспособна да изтъкне каквато и да било разумна причина. Лицето й пламна отново. Той я гледаше решително и нито за миг не измести погледа си от лицето й. Изражението му беше мрачно.

Опитът й да пророни и дума се оказа обречен на провал. Погледът й неизменно се плъзгаше по голото му, влажно от пот, тяло, по гладкия му твърд корем. Никога преди не беше виждала мъж по бельо. Но това не беше просто някой мъж — беше нейният съпруг, човекът, когото обичаше. Шортите му привличаха вниманието й, както магнитът привлича метал. Ленената материя беше тъмна и непроницаема за нейния поглед.

— Връщай се в стаята си — нареди й Слейд.

— Д-днес е нашата първа брачна нощ.

Лицето му потъмня от гняв.

— Мислиш ли, че не го знам?

Ужас изпълни душата й.

— Няма ли да ме поканиш да вляза?

Погледът му се плъзна по фигурата й.

— Не. Върви си. Ще се видим на закуска.

Реджина беше повече от шокирана.

Въпреки острите си думи Слейд не й обърна гръб. Всъщност той изобщо не се и помръдна. Краката му все още бяха раздалечени в отбранителна поза. Диафрагмата му се повдигайте учестено и неравномерно. Оскъдните му слипове изглеждаха препълнени, ленената материя заплашваше да се пръсне.

— Предупреждавам те — изръмжа Слейд.

Реджина преглътна мъчително. Жените трябваше да се подчиняват на съпрузите си. Но ако го послушаше сега, всичките й мечти щяха да рухнат в прахта. Не можеше да проумее защо Слейд я отпраща, но женският й инстинкт й подсказваше, че думите са в противоречие с чувствата му. Вкопчила пръсти във вратата, тя я отвори и направи решителната крачка напред.

Очите му се разшириха.

— Какво си мислиш, че правиш?

А после я погледна, сякаш виждаше всичко през ефирната материя на нощницата й.

Реджина си припомни, че отдолу не носи абсолютно нищо. Лицето й се обагри в руменина. Странна топлина и непозната влага пареха между краката й, където в момента плътта й пулсираше болезнено. Тя обгърна гърдите си с ръце.

— Това е нашата първа брачна нощ.

— О, не! — възкликна гневно Слейд. — Върви си! Махай се! Веднага!

Реджина не вярваше на ушите си.

— Какво?

— Чу ме правилно — изрече сковано той. Лицето му пламтеше повече от нейното. Капчиците пот по кожата му се сгъстиха. — Вън! Излизай!

Реджина нямаше време за размисъл. Ако някога трябваше да действа, това беше най-подходящият момент. И тя го направи. Гъвкавото й тяло се приближи към него, а ръцете й се озоваха върху влажните му твърди гърди.

Слейд се напрегна. Явно не вярваше на очите си.

— Т-тази вечер т-трябва да бъдем заедно — едва успя да промълви Реджина.

Слейд сякаш се съвзе и вкопчи болезнено пръсти в китките й.

— Не.

Реджина не чувстваше болката в ръцете си. Бедрата й се отъркаха в неговите. Кръвта сякаш кипна във вените й, По тялото й мина мъчителна тръпка. Тя поклати глава, неспособна да говори, и се притисна към него.

В следващия миг слабините им се срещнаха — пламък срещу пламък, с надежда и жар. Слейд потръпна.

Реджина простена, изумена от странното чувство.

Слейд стисна решително зъби.

— Не го прави! — Но не се отдръпна от нея.

— Кое? — попита Реджина, натежала от сласт. Клепките й трепнаха и се затвориха. Бедрата й сякаш се събуждаха за свой собствен живот, неистово притиснати към твърдата му мъжественост. Гърдите й се повдигаха учестено и докосваха голата му плът. Нощницата прилепна безпомощно към тялото й, влажна от пот и напълно прозрачна.

Слейд не се помръдна, но тялото му пулсираше, опряно плътно в нейното. Облян в лепкава пот, той се бореше за всяка глътка въздух. Ръцете му се вкопчиха още по-здраво в китките й. Реджина простена, но не от болка. Той отдръпна тялото й на инч разстояние от своето.

— Не мога да повярвам. — Гласът му беше приглушен и плътен. — Аз съм в ролята на светеца, а ти си глупачката.

Реджина отвори очи. Сърцето й сякаш замря, а после заблъска безумно в гърдите й. Не беше очаквала да види такава несдържана страст в очите му; не беше готова да зърне такова диво обещание. Краката й се подкосиха. Погледът му се плъзна по тялото й, спря се подробно на щръкналите зърна на гърдите й, на болезнената гънка между бедрата й. Реджина се досети, че очите му проникват през ефирната материя. От устните й се изплъзна несдържан стон. Не можеше да понесе огромното разстояние между телата им. Опита се да се откъсне от желязната хватка на ръцете му, да почувства първичната сила на гърдите му.

— Предавам се — прошепна Слейд, очите му проблеснаха с опасен пламък, гласът му съдържаше грубо предупреждение.

Той обгърна лицето й в топлите си длани и започна да я целува така, както мъж целува жена, която обича от цялата си душа и която не е виждал от много дълго време.

Реджина простена, обгърна раменете му и се потопи в магията на жадните му устни. Тази целувка не беше мека, нежна или закачлива. Нямаше нищо общо с целувката, която бяха споделили на път за Мирамар. Не приличаше и на онази, която я остави зашеметена на брега. Тази целувка не познаваше граници и забрани. Тази целувка беше неустоимо вълнуваща, дълбоко интимна. Слейд пиеше ненаситно аромата и вкуса на устните й, а когато понечи да проникне с езика си вътре, Реджина не намери сили да му се възпротиви. Дори не докосваше тялото й, цялото му внимание бе съсредоточено единствено върху лицето й. Никога никой не я беше целувал по този начин и Реджина твърдо вярваше, че никога няма да й се случи друг път. Светът загуби реалните си очертания, тя загуби представа за място и време и всичко друго стана незначително — всичко освен Слейд. А когато най-сетне той откъсна устните си от нейните, внезапно връхлетялото я чувство за непоносима загуба я връхлетя с такава острота, че краката й се подкосиха и тя политна неудържимо към земята. Слейд я задържа.

— И двамата ще съжаляваме за това — промълви задъхан той и внимателно я отпусна на земята. Дъхът й замря. В очите му бушуваха необуздани пламъци. Когато дланите му отново обгърнаха лицето й, в гласа му прозвуча благоговение. — Никога — прошепна дрезгаво Слейд, — никога в живота си не съм виждал толкова красива, толкова привлекателна жена. Никога.

Реджина мъчително изхлипа.

Той отново се нахвърли върху устните й — с цялата си жажда, с целия си дълго сдържан плам. Реджина му отвърна без колебание, защото същата неудържима страст, която го изгаряше и ръководеше, се бе прехвърлила и у нея. Целувката му беше всичко, за което някога беше мечтала — всичко, и много повече.

Ръцете му се плъзнаха по голите й рамене, оставиха горещи следи по кожата й. Реджина отчаяно копнееше Слейд да притисне тялото й със своето, да довърши яростната атака, която бе подхванал, но той не го направи. Жадуваше да почувства силата и твърдостта на напиращата му мъжественост, но когато устреми бедрата си към него, той отказа да ги посрещне.

Внезапно Слейд откъсна устните си от нейните. Реджина се почувства ограбена, предадена, готова да избухне в сълзи. Ноктите й начертаха парещи следи по раменете му. Тялото й се извиваше неудържимо. Ефирната материя на нощницата, прилепнала по влажната й кожа, подсилваше безпомощната й агония.

— Бързаш — прошепна задъхано Слейд. — Много бързаш. — Той обгърна гърдите й с длани, сякаш искаше да запознае пръстите си с чувствителната плът. Играеше си със зърната й, а дишането му стана накъсано и учестено. Реджина се гърчеше неудържимо. Ръцете му се плъзнаха към стегнатата плът на корема й, а после надолу и надолу. Реджина се напрегна, изпълнена с очакване, с груба и първична нужда.

Очите им се срещнаха. Едри капки пот се стичаха по челата им, когато Слейд коленичи пред нея, а погледът му бе така напрегнат, че извика смътен страх в душата й. Ръцете му прекъснаха своето изследване едва на сантиметри от туптящата й женственост. Реджина осъзна шокирана, че тазът й се гърчи под горещите му длани. Нищо обаче не беше в състояние да сложи край на този първичен танц.

— Да — извика приглушено Слейд и притвори очи. Миг по-късно пръстите му притиснаха ефирната материя на нощницата й и си пробиха път между бедрата й. Ръката му търсеше и опипваше, разтваряше нажежената плът и я изследваше, сякаш коприната беше неделима част от тялото й. Изведнъж Реджина бе залята от разтърсваща вълна на удоволствие.

Едва когато спазмите замряха, тя осъзна какво е сторил Слейд. Сега той надипли гънките на нощницата около кръста й, а голите му пръсти се плъзнаха по нея като огнени езици. Горещият му дъх докосна кожата й. Тялото й отново се изпълни с живот. Показалецът му се пъхна напрегнато в трептящата й плът и Реджина си помисли, че може да умре, и го скоро.

— Прекрасна си — прошепна Слейд и сведе глава към нея.

Реджина извика мъчително, когато езикът му начерта влажна пътечка по разголената й женственост. Понечи да го спре, но в следващия миг всякакви протести останаха забравени. От гърлото й се изтръгна задавено ридание. Езикът му кръжеше по плътта й — нежно, неуморно, безмилостно. Тялото й потръпна и се отдаде на мощното безпаметно удоволствие.

Мигом Слейд се повдигна над нея и я притегли в обятията си. Бесните пулсации на тялото й още не бяха замрели, когато Реджина почувства набъбналия му член да се устремява между бедрата й. Слейд обсипа с целувки лицето й, шията й, устните й.

— О, господи — простена той и я погледна като обезумял. — Почти стигнах до края. Ще бъде кратко.

Реджина почти не го чуваше. Не разбираше смисъла на думите му и дори не се опитваше да го проумее. Знаеше само, че отчаяно желае този мъж. Бедрата й се надигаха диво към голата му длан, плътта й се търкаше грубо в крака му.

— Не е това, което искаш — пророни дрезгаво Слейд и опря члена си в нея. Беше влажен и твърд. Целуна я отново — дълбоко и грубо, а ръцете му притиснаха безмилостно бедрата й към пода. — Прости ми.

Миг по-късно пенисът му навлезе в туптящата й плът. Беше голям, невероятно голям, но болката я прониза само за един кратък момент, преди да го усети в себе си — властен, пулсиращ и твърд. Дъхът му се превърна в задавен хрип. Устните му докоснаха чувствителната кожа на врата й. Реджина не можеше да понесе подобно напрежение и миг по-дълго. Тазът й се устреми към него.

От устните му се изтръгна ликуващ смях. Членът му навлезе по-дълбоко. После се отдръпна. Движеше се в нея, както револвер се плъзга в напоен с масло кобур — бързо и гладко. Последва ослепителна експлозия. След поредния тласък, мощен и дълбок, Реджина извика оглушително; а плътта й се сгърчи конвулсивно около него. Този път удоволствието бе толкова наситено, че светът около нея притъмня. После извика и Слейд, а миг по-късно се отпусна тежко върху нея.

Изтече може би минута, а може би цял час. Той се отдръпна и приседна отстрани на пода.

— По дяволите — пророни мрачно Слейд. — Заболя ли те?

Реджина лежеше до него, отпусната и останала почти без дъх, отмаляла от шеметната физическа наслада, която бе изпитала вече три пъти. Много бавно тя отвори очи и го погледна. Погледът му бе напрегнат и вторачен в нея. Очите му все още искряха от вълнение, но изражението му беше мрачно и тревожно. Реджина се усмихна и се запита дали онази пламенна любов, която чувстваше в сърцето си, се чете в погледа й и дали не е изписана в усмивката на устните й.

— Не — прошепна тя и докосна устните му с връхчето на пръста си. — Невероятно беше, Слейд. Ти си невероятен.

Той сякаш се напрегна.

— Слейд! — Тя приседна неуверено на пода. Очите му бяха огромни и жарки. Реджина вкопчи пръсти в раменете му и впери поглед в красиво изсеченото му лице, в болезнено съвършената извивка на устните му. Задавено прошепна името му. Вече не се опитваше да прикрива чувствата си от този мъж.

Той обгърна нежно ръката й в горещата си длан и прошепна:

— Ще бъде дълга нощ.