— О! — успя само да пророни тя, когато погледът й обгърна обширното преддверие. Помещението изглеждаше далеч по-внушително, отколкото можеше да се предполага отвън. Липсата на всякаква мебелировка засилваше усещането за някакво необятно пространство, а розово-белият мраморен под приковаваше погледа на посетителя. Стените бяха боядисани в розово-оранжев цвят.

Над главите им се процеждаше късче небесна синева, а слънчевите лъчи заслепяваха очите им. Реджина се обърна към Слейд, внезапно осъзната, че той я наблюдава с блеснали от напрежение очи. По тялото й пропълзя гореща тръпка.

— Прекрасно е.

Той наклони леко глава и приела безмълвната му покана, Реджина прекрачи прага на сградата. Все повече я смущаваше фактът, че двамата са сами в тази грамадна празна къща. Плахите им стъпки, тихите им гласове отекваха оглушително между каменните стени. Реджина спря на прага на огромна бална зала със сводест таван. Някой беше забравил два тежки, позлатени и безумно грозни стола, опрени с гръб към стената. Другата стена бе изцяло покрита с огледала. Ефектът беше крайно интригуващ. Двойни френски врати водеха към терасата над градината, осеяна с ароматни цветя.

Слейд стоеше безмълвен зад нея.

С всяка изминала секунда Реджина чувстваше нарастващо нервно напрежение. Тя преглътна мъчително и прекоси помещението, за да хвърли поглед на китната градина отвън. Усещаше напрегнатия поглед на Слейд в гърба си.

Едва доловимо тя се обърна и погледна силуета му в огледалото. Изражението му беше гладно, необуздано, свирепо. Тънките косъмчета на тила й се изправиха. Но така и не се помръдна.

Наблюдаваше го безмълвно в огледалото, докато той прекосяваше стаята и заставаше мълчаливо зад гърба й. Шумът от стъпките му отекваше оглушително. Кожата й настръхна. Зърната на гърдите й изпъваха ефирната материя на бельото й. Хрумна й, че намеренията му да й покаже къщата едва ли са били толкова добронамерени. Но отново не се помръдна. Бяха женени едва от няколко дни, но й се струваше, че мъчителната агония на раздялата продължава вече дълги години. Реджина обгърна раменете си с ръце, но не се обърна към него. Не беше нужно, защото с ъгълчето на окото си все още наблюдаваше силуета му в огледалото.

Той се спря точно зад нея.

— Е?

— Харесва ми. — Думите се изтръгнаха накъсани от устата й и отекнаха в тишината на празното помещение. Гласът й проехтя, повторен стократно.

— На мен също ми харесва. — Ехото настойчиво повтори неговите думи. После ръцете му се плъзнаха по раменете й.

— Слейд… — Докосването му беше едва доловимо, но тялото й потръпна неудържимо, изпълнено с познатия копнеж. Устните му докоснаха нежната кожа на шията й. Слейд. За миг, както си стоеше пред него, а устните му изследваха нежно извивките на врата и, на Реджина й се стори, че отново е промълвила неговото име. Но не беше. Беше стаята, която насмешливо повтаряше след нея, сякаш й се подиграваше, а гласът й звучеше странно — дрезгав, прелъстителен, пълен с надежда и отчаяние.

— Но най-много от всичко харесвам това — прошепна Слейд, а немите стени върнаха гласа му. Харесвам това… Харесвам това.

Реджина стоеше притихнала, поразена едновременно от насмешливия кънтеж на стените и странното усещане за неговото твърдо и възбудено тяло, притиснато здраво към нажежената й плът. Слейд не откъсваше устните си от настръхналата кожа на врата й. Дори да намереше в себе си сили да се отдръпне и да си отиде, това пак би било невъзможно, защото ръцете му я държаха здраво и решително. Задъхана, Реджина си пое дълбоко въздух. Накъсаният звук проехтя в тишината. Ръцете му се плъзнаха надолу, помилваха корема й и спряха досами потрепващата извивка между краката й.

— Слейд! — протестът й бе лишен от всякаква настоятелност. — Може да влезе някой. — Слейд… Може да влезе някой.

Ръката му се плъзна по-надолу и се притисна интимно към плътта й, въпреки надиплените фусти на лягната й рокля.

— Заключих вратата. — Стаята напяваше своя рефрен.

Тръпнеща, Реджина затвори бавно очи. Слейд очевидно внимателно бе планирал това, но въртеливите движения на топлата му длан насочваха мислите й в друга посока. Той разтвори пръсти и ожесточено замачка плътта й по-грубо и по-дълбоко. Всичките й дрехи, дори и бельото, бяха копринени, а ефирната материя помежду им правеше изживяването непоносимо. Реджина нададе мъчителен стон. Стаята й отвърна със стон.

Въпреки деликатната копринена материя, сръчно и безмилостно Слейд проникна във влажния отвор между краката й. Реджина тръпнеше неудържимо. А в следващия момент от устните й се изтръгна мъчителен стон на удоволствие.

Викът й се удари в стените и проехтя в просторната зала. Кулминацията вече бе отминала, но Реджина все още дочуваше собствения си вик и потръпна от смущение. Засрамена от себе си, тя се опита да се освободи от Слейд, но той нямаше намерение да я изпуска от прегръдката си. Вместо това я изтика решително пред себе си, без нито за миг да отлепи тялото си от нейното.

— Не, сладка моя, не — прошепна задъхано в ухото й. Членът му беше напрегнат и болезнено твърд. — Реджина, не казвай не, не и сега.

Реджина, не казвай не, не и сега…

Гласът му отекна двукратно — дрезгав, еротичен, чувствен звук. Той я тикаше припряно към позлатения безвкусен стол, като същевременно надипляше палите й високо на гърба, плъзгаше ръце по голите й бедра и смъкваше ефирните бели гащички от нея.

Реджина нямаше избор. Едната му ръка уверено я направляваше и я притискаше надолу и напред. Ръцете й се вкопчиха безпомощно в дървената облегалка на стола.

Слейд целуваше бясно врата й и притискаше възбудения си член към голия й гръб. Реджина простена и се изви в остра дъга, за да му позволи да плъзне горещата си длан по чувствителната кожа на бедрата й и нагоре между тях. Несдържан вик се изтръгна от устните й, когато ръката му притисна пламналата плът между краката й. Този път Слейд вкара в нея два пръста — грубо и настъпателно.

Реджина се гърчеше сдържано. Стоновете й едва бяха заглъхнали, когато задавеният й хленч отекна глухо в помещението. Тя беше ужасена, дълбоко потресена от несдържаната какофония от звуци, която сама създаваше, но тялото й настойчиво изявяваше неотложните си нужди, които не се поддаваха на никакъв привиден контрол. Плътта около пръстите му пулсираше неудържимо. Още миг и щеше да го помоли да я обладае — за несравнимото удоволствие да го почувства между краката си, твърд и горещ. Но в този миг Слейд пъхна пръстите си още по-дълбоко и нямаше време да се сдържи. Тялото й се разтресе в нови опияняващи спазми.

Риданията й отекнаха във въздуха около тях.

— Да! — викаше Слейд като обезумял. — Да!

Ехото върна думите му, примесени със затихващите звуци от собствените й неудържими стонове. В следващия момент той плъзна внушителната си мъжественост дълбоко в недрата на тръпнещата й плът.

Реджина нададе екзалтиран вик. Стаята го върна умножен, докато Слейд придържаше с опитните си ръце бедрата й и нахлуваше е яростни тласъци в нея. Реджина се чу изумена да го окуражава, и то не веднъж, а цели три пъти. Чу се да го моли, а всеки звук, изтръгнат от устата й, отекваше като разбунен хор, сякаш стаята около тях имаше свой собствен глас и се надсмиваше над примитивната им страст.

Слейд повдигна нагоре бедрата й, а тласъците му ставаха все по-чести, по-яростни, напълно безмилостни. Реджина потръпна отново, плътта й се впусна в бесни конвулсии, а от устните й отново се изтръгна неговото име. Слейд нададе яростен вик.

Стаята се завъртя около нея. Слейд… Слейд… Слейд. Стените пееха в странен хор. Тя политна напред, но силните ръце на Слейд я притискаха здраво. Притисната в облегалката на стола, Реджина слушаше ехото от собствените си вопли, докато гласът й затихна и накрая съвсем замря.

Тя потръпна. Внезапно си спомни за огледалото и любопитно се извърна натам. Изглеждаше точно толкова дива и безсрамна, колкото бе прозвучал и гласът й преди миг. Косата й се бе измъкнала от стегнатата хватка на изящния й кок. Застанал плътно зад нея, Слейд притискаше ребрата й и изтикваше гърдите й нагоре и напред. Позата й беше крайно прелъстителна. Роклята й беше надиплена в безпорядък високо на гърба, задните й части блестяха в ослепителната си белота, притиснати плътно към слабините на Слейд. Той бе облечен само с бялата си риза. Очевидно във върховния момент бе изритал панталона си далече встрани.

Реджина затвори очи. Обля я гореща вълна. Не биваше да поглежда в огледалото. И, мили боже, целият този шум! Никога нямаше да забрави тези звуци. Но споменът за неудържимите стенания, съчетан с онова, което се отразяваше в огледалото, я накара отново да потръпне от желание.

Беше също толкова хубаво, колкото и последния път. Слейд дишаше тежко във врата й.

— Ужасно — успя да прошепне Реджина. — Беше ужасно. — После потръпна, защото просторната стая за тържества не беше свършила с ироничното си представление и нетърпеливо върна думите й — по-силни и стократно умножени. Ръцете му подсилиха желязната си хватка.

— Ти го искаше точно толкова, колкото и аз самият. Не се опитвай да отричаш.

Ти го искаше точно толкова, колкото и аз самият… Не се опитвай да отричаш.

Гласът му възбуди сетивата й. Беше дрезгав, приглушен и примамливо сексапилен, когато изпълни напрегнатата тишина на стаята. Тя не му отговори. Нямаше смисъл да отрича очевидното.

Слейд извърна глава и Реджина разбра, че съзерцава отраженията им в огледалото.

— Слейд — опита се да протестира тя с натежал от сласт глас. Той посегна да повдигне предната част на полата й.

— Не — прошепна тя, а стаята повтори шепота й. Накрая не се сдържа да не погледне какво се случва в огледалото.

Луксозната материя разкри глезените и закръглените й прасци. Под полата лъснаха изваяни крака, обвити в тънки чорапи. Слейд оголи коленете й. Почувства се замаяна, но не намери в себе си сили да погледне встрани. Носеше дантелени жартиери, поръбени с розови панделки. Когато полата й се устреми по-нагоре, Реджина понечи да протестира, да му нареди да спре, но така и не издаде звук.

Слейд повдигна полата й още повече. Голите й бедра бяха съблазнително изваяни и блестяха в цвета на слонова кост. Реджина потръпна. Зад нея членът на Слейд се издигна неудържимо и се притисна в голото й седалище. Той вдигна полата над пъпа й.

— Не — сепна се Реджина, но собственото й голо тяло в огледалото я изпълваше с непознати досега емоции.

Не, отекна задъхано стаята, а отчаянието се преплиташе с несдържано желание. Не.

Слейд плъзна свободната си ръка по гладката кожа на корема й и нетърпеливо я зарови в къдравите косъмчета на слабините й.

— Ти ме желаеш — прошепна приглушено той. Дори не се опитваше да сниши гласа си. Очевидно се забавляваше с присмехулното ехо на стаята.

Реджина тръсна глава, докато думите му отекваха в смълчаната тишина.

Той се изсмя — грубо, безочливо, похотливо. Смехът му вибрираше настойчиво в пространството около тях, а пръстите му настоятелно разгръщаха плътта между краката й. Реджина се притискаше към него.

— Моля те! — извика диво тя. — Моля те! Моля те!

— Молиш ме за това? — Запита грубо Слейд, а пръстите му проникнаха по-надълбоко в плътта й.

— Да. — Гласът й бе сподавен стон. Осмели се да погледне отново в огледалото. Вече не изглеждаше шокирана и ужасена. Тялото й бе твърде напрегнато, гърчещо се от горещо желание.

Внезапно Слейд я завъртя и я постави седнала на стола. Вместо да свали полата й надолу, той я повдигна още по-високо. Преди Реджина да успее да протестира, Слейд сграбчи брадичката й и зацелува диво устата й. Неспособна да му се противопостави, тя грабна лицето му и страстно отвърна на целувката. Устните им се сляха, езиците им нетърпеливо се преплетоха.

Изведнъж Слейд се плъзна пъргаво на пода и разтвори широко бедрата й. Реджина изкрещя неистово, поразена от сръчната атака на езика му. С палците на ръцете си той придържаше плътта й широко разтворена, а езикът му настъпваше дълбоко в нея — настойчив и безмилостен завоевател. Тялото й бе разтърсено от диви тръпки, а погледът й случайно попадна върху огледалото.

Твърде късно. Беше твърде късно да протестира и твърде късно да спре. Тя се вкопчи несдържано в косата му и отметна глава назад, а безумните й крясъци изпълниха въздуха около тях и отекнаха отново и отново. Когато най-сетне се облегна назад, отмаляла от изтощение, виковете й все още отекваха в наелектризираната тишина. Слейд се изправи пъргаво на крака, пъхна ръка под седалището й, за да я повдигне към себе си, и отново нахлу във влажната й пещера. Миг по-късно той наклони стола назад, така че гърбът й се опря в стената. Подхвърляно от мощните му тласъци, тялото й подскачаше неудържимо и отново се отпускаше. След малко Слейд реши, че и това вече не го задоволява. Той се отпусна бавно на пода и отнесе Реджина със себе си. После отново нахлу безмилостно в нея.