— Ти поне не се ли храниш тук?

— Миста Слейд носи храна от ресторант. — Момчето се ухили. — Не може готви, помниш?

— Трябва ли да разбирам, че ти си единственият нает служител на господин Слейд?

— Какво?

— Само ти ли работиш за мистър Деланза?

Момчето кимна утвърдително.

Реджина незабавно се зае да пресмята наум. Щеше да наеме една постоянна прислужница и две временни, един иконом и, разбира се, готвач. Но когато влезе в спалнята му и видя камарата мръсни дрехи на пода, незабавно прибави към списъка и перачка.

— Кой пере тук, Ким?

— Аз — изграчи момчето. — Но само във вторник. Днес не вторник.

Реджина кимна.

— Разбирам. — На устните й се разля широка усмивка. Моментално трябваше да осигури персонал за тази къща. Чакаше я много работа!

— Миси луда?

— Не — отвърна тя, докато погледът й обхождаше преценяващо леглото. Беше твърде тясно. Реджина се смути от собствените си мисли. Определено щеше да внесе известни подобрения и в тази стая. Слейд едва ли щеше да се оплаче. — Кажи ми, Ким — подхвана тя, когато двамата с момчето се върнаха на първия етаж, — от колко време работиш за мистър Деланза?

— Четри години — отвърна то с готовност.

Реджина се вцепени.

— На колко си години?

— Скоро единайсет.

Тя беше потресена.

— Но как така! Та това е грях! Слейд те е взел направо от люлката, ограбил е детството ти! — Момчето изглеждаше развито за възрастта си и правеше впечатление на поне тринайсетгодишно.

Няма лошо. Миста Слейд много добър.

— Харесваш ли го?

— Как не! — то закима ентусиазирано.

— Ами твоето семейство? Не ти ли липсват майка ти, баща ти, братята и сестрите ти?

— Мама умря, татко бум-бум, кака курва. Няма брат. Слейд мойто семейство.

Реджина остана изумена.

— Какво означава „бум-бум“?

Ким изкриви ръката си, сякаш държеше въображаем пистолет, и го опря в слепоочието си.

— Па!

Потресена до дъното на душата си, Реджина затвори очи. Ким не беше обикновено момче, наето за домашен прислужник. Беше бездомен сирак, който Слейд бе прибрал в дома си. Тя погали нежно пухкавата му косица.

— Щастлив ли си тук, Ким?

— Много!



Слейд прекрачи прага на дома си и мигновено са запита дали не е объркал вратата.

Вместо да намери коридора потънал в мрак, всичко се къпеше в светлина. На стената висяха две красиви картини с цветя. Подът блестеше от чистота, очевидно току-що боядисан. Той изостри подозрително нюха си. От противоположното крило на къщата долитаха странни аромати. Някой сякаш готвеше бифтек — в неговата къща!

— Кой дявол се е вмъкнал в дома ми? — изръмжа начумерено Слейд.

Той се насочи направо към гостната и се закова на прага. Дори отстъпи несъзнателно крачка назад, когато пред погледа му изплува фееричното видение, облечено в лимоненожълто.

На натруфения диван в яркожълта рокля седеше самата Реджина, стиснала благоприлично ръце в скута си. Очите й бяха насочени право към него.

Слейд я гледаше втренчено. За миг се почувства като в сън — много сладък и невероятен сън. В крайна сметка той нямаше красива съпруга, при която да се прибира вечер, нито вкусна храна, нито пък чист уютен дом. Но, изглежда, не сънуваше. Устните му се извиха в лека невярваща усмивка.

— Истинска ли си?

При звука от дрезгавия му приятен глас Реджина несъзнателно се отпусна на възглавничките.

— Да.

Той остави куфара си на земята и колебливо пъхна ръце в джобовете си. Пулсът му се учести. Огледа внимателно стаята. Килимът изглеждаше по-ярък, по мебелите нямаше и следа от прах, завесите бяха дръпнати и разкриваха приятна гледка към мъгливата вечер отвън. Той погледна несигурно жена си. Изглеждаше красива, шеметно красива. Диванът сякаш не изглеждаше толкова грозен, докато тя седеше на него. В този момент Слейд осъзна, че безвкусната мебел е отрупана с дузина миниатюрни възглавнички, които успешно прикриваха грозната му тапицерия.

Обзе го още по-голямо изумление, когато в стаята влезе някакъв мъж. Висок, слаб и мрачен, той носеше сребърен поднос с една-единствена чаша, пълна с така предпочитания от Слейд бърбън.

— Кой, по дяволите, си пък ти? — попита слисан той.

— Бринкс, сър. — Мъжът имаше отчетлив английски акцент, съвършено безизразно изражение и също толкова безстрастна интонация.

Реджина стана от дивана и стисна изящните си ръце.

Слейд, това е Бринкс. — Тя сякаш се поколеба. — Твоят иконом.

— Разбирам. — Той взе чашата, която очевидно бе предназначена за него. — Благодаря ти, Бринкс.

— Нещо друго, сър? — попита любезно икономът.

Слейд погледна въпросително Реджина.

— Попитайте моята съпруга.

— Мадам?

— Не, благодаря ви. О… — Тя преглътна. — Слейд, ще бъдеш ли готов за вечеря след четиридесет и пет минути?

Той вторачи нетрепващ поглед в нея.

— Разбира се.

— Бринкс, предай на мосю Бертран, че господин Деланза е вече у дома и ще вечеряме в девет.

— Много добре, мадам. — Бринкс напусна стаята.

Слейд все още не откъсваше поглед от жена си.

— Надявам се да не си твърде разстроен — прошепна тя, затаила дъх.

— Бях разстроен през целия ден.

— Така ли?

Той остави чашата си върху масичката.

— Изпратих ти съобщение, но ти така и не ми отговори.

Очите й се разшириха.

— Не знаех, че си очаквал отговор.

— Очаквах.

— Извинявай.

— Какво става тук, Реджина?

— Аз… Дойдох да видя дали нямаш нужда от нещо. — Тя зае отбранителна поза. — Все пак аз съм твоя жена.

— Това ми става все по-ясно с всяка изминала минута.

Реджина изглеждаше притеснена.

— Това място е такава… такава ергенска бърлога…

Слейд не сдържа усмивката си.

— И ти реши да поставиш нещата на мястото им?

— Ами, да — призна смутено тя. — Не можех да оставя така твоя дом. Затова наех прислужница, иконом и готвачка. Дори откраднах мосю Бертран от семейство Крокър. — Усмивката й беше гузна и блага. — Надявам се да си заслужава усилието.

— Ако ароматите, които се носят от кухнята, могат да бъдат някакъв критерий, вероятно си заслужава.

Тя го погледна обнадеждена.

— Имаш ли нещо против да се качиш горе и да облечеш нещо по-удобно?

Едва сега Слейд осъзна, че тя все още не е отговорила на въпроса му. Какво ли ставаше тук? Стомахът му се сви на болезнена топка. Дали бе променила намеренията си за развода? Поне така изглеждаше. Очевидно бе дошла в дома му с намерението да остане. Изглежда, бе решила да предприеме решителната крачка, да го освободи от отговорността да поеме инициативата за окончателното им сдобряване. Слейд беше развълнуван. Беше сащисан. Нещата се подреждаха толкова бързо!

Реджина го наблюдаваше тревожно. Последното нещо, което му се искаше в момента, беше да я разочарова, да я отблъсне от себе си. Ако тя очакваше от него да се качи на втория етаж — а интуицията му подсказваше, че и там го очакват солидни промени — нямаше причини да не удовлетвори желанието й. Импулсивно той сграбчи брадичката й и целуна меките й устни. После рязко се завъртя и полетя нагоре по стълбите.

Миг по-късно Слейд спря на прага на стаята си и се замисли за нея, за тях. Старото му удобно легло беше изчезнало от мястото си. На негово място сега стоеше луксозно легло с кралски размери, тапицирано с красива бургундска дамаска. Как, по дяволите, бе разбрала, че бургундско червеното е любимият му цвят?

Той се приближи още по-плътно към леглото. Докато опипваше меката материя и си я представяше в него, съзря кадифения смокинг, който някой бе приготвил за него. Никога не беше обличал тази дреха, подарена му от Ксандрия преди години. На пода пред него стояха и чифт чисто нови, неупотребявани чехли. Сърцето му, което бе учестило ритъма си, откакто я видя в гостната на дома си, сега се обърна.

Докато сваляше стегнатата си вратовръзка, сакото и ризата, Слейд оглеждаше внимателно стаята. Беше сложила свежа дантелена покривка на неугледната масичка под прозореца и ваза с прясно откъснати лилии. Ароматът им изпълваше стаята. Каната на бюрото, която бе оставил полупразна, сега беше напълнена с прясна вода. Чашите на подноса бяха чисти, а един поглед отблизо му подсказа, че освен това са и съвсем нови. Всъщност самият сребърен поднос също му беше непознат.

Значително отрезвен от новостите, които го заобикаляха, Слейд влезе и в банята. Тоалетните му принадлежности бяха грижливо подредени върху друг огромен и също толкова непознат сребърен поднос. В дъното на помещението беше поставила саксия с разкошна папрат, а на новата месингова закачалка висяха снежнобели хавлии. Бе сменила и комплекта от стари завеси, които отдавна бяха покрити с плесен. Новите пердета блестяха в свежите си бели и бургундско червени райета.

Съпругата му бе внесла много промени в дома му — и то към добро. Но кой знае защо, една мисъл не му даваше мира: откъде бе намерила пари, за да накупи всичките тези красиви неща? Той самият не би могъл да си ги позволи. След като беше взел жизненоважното решение да не докосва и с пръст наследството й, тя харчеше през пръсти само за да му достави удоволствие. Да, трябваше да си признае, че е трогнат от нейната загриженост, дори повече от трогнат, но всичко това можеше да ги отведе само до едно място: в тъмен тунел без светлинка в дъното.

— Слейд?

Той тъкмо обличаше кадифения си смокинг, когато гласът й го сепна. Воден от несигурния й глас, той пристъпи към вратата на спалнята си.

— Ядосан ли си? — попита го колебливо тя.

— Не.

По лицето й се изписа облекчение.

Слейд обгърна раменете й и я притисна силно към себе си. По тялото му плъзна нетърпелива тръпка.

— Това е като сън, Реджина — прошепна тихичко Слейд.

Тя вдигна към него очи, в които проблясваха сълзи на щастие.

— Харесва ли ти?

— Харесва ми — отвърна дрезгаво той. Искаше му се да й каже още много, но нямаше сили да говори сега. Без предупреждение Слейд се нахвърли жадно върху меките й устни и потисна приглушения й стон на изненада.

После тя се разсмя гръмко, преизпълнена с щастие, и се зарови дълбоко в гърдите му.

— Ами… леглото?

— Да го изпробваме — прошепна той и мигновено тялото му се разтърси от пламенна тръпка. — Да го изпробваме още сега!

— Не можем! — Реджина изглеждаше възмутена. — Мосю Бертран ще ни напусне, още преди да е започнал работа.

— Реджина, моля те! — Слейд с лекота я повдигна в ръцете си. — Искам да те любя! Сега!

Притихнала и неподвижна, тя се притискаше плътно към него.

— Имам нужда от теб — прошепна той и нежно я остави на леглото. — Толкова се нуждая от теб!

— Аз също се нуждая от теб, Слейд — прошепна тя, твърдо решена да потисне ненавременните сълзи в очите си. После понечи да каже още нещо, но горчиво прехапа устните си.

— Не! — извика Слейд и настойчиво плъзна ръце по раменете й. — Кажи го! Не го премълчавай. Кажи ми! Кажи ми, че ме обичаш — дори да ме излъжеш, кажи ми!

— Слейд…

Задъхан, той целуваше копринената кожа на шията й, ръцете му нетърпеливо изследваха тялото й.

— Реджина?

— Да — простена тя. — Обичам те, Слейд. Господи, колко те обичам!

24

Следващият ден измина неусетно в безоблачната мъгла на щастието. Реджина не беше възнамерявала толкова скоропостижно да се премести в дома на Слейд и да се залови с организацията на къщата и прислугата, но в действителност точно това бе сторила. А след приказната вечеря, която доказа, че мосю Бертран си заслужаваше и последното пени, тя се озова отново в леглото, в страстните прегръдки на Слейд. А когато най-после заспа след дългите и бурни часове на ласки, той не я събуди, за да я изпрати у дома. На следващата сутрин откри какво удоволствие е да се събужда до него — отпочинала и свежа, изпълнена с нова енергия и с много, много любов.

Беше очаквала Слейд да повдигне въпроса за техните отношения. Той обаче не го направи. Може би след като и бездруго бяха женени, нямаше смисъл да се ровят в пепелта на миналото. Нали все пак той бе този, който твърдо й отказа развод! Вероятно съпругът й се опасяваше докъде би могъл да ги отведе такъв един откровен разговор. Тя поне се боеше. При самата мисъл се чувстваше на тръни. Но едно нещо знаеше със сигурност: не искаше да се връща в дома на чичо си. Мястото й беше в дома на Слейд, рамо до рамо със съпруга й. Нямаше желание да напуска дома му дори за да си събере багажа. Слейд сам й спести това задължение. Веднага след закуска — и все още в леглото — небрежно й предложи да изпрати някой прислужник, който да й донесе нещата. Реджина прие с целия си ентусиазъм. Изглежда, двамата негласно бяха стигнали до споразумение да продължат разклатения си брак. Но кой знае защо, безмълвният им пакт изглеждаше някак крехък и нетраен.