— Може би е нужно да преоцените отношението си към този приятел, господин Деланза.

Ъгълчетата на устните му подскочиха саркастично. Очите му я пронизваха, разсъбличаха я.

— Не мисля така, мадам. Този мой приятел е способен да раздава наслади със същата усърдност, с която ги и получава. Всъщност трябва да призная, че в момента с нетърпение очаквам следващата ни среща.

До момента Ксандрия си бе създала ясна представа какво ще представлява тази среща, но не и кога точно ще се състои. Огнен пламък облиза бедрата й. Само думите му бяха достатъчни, за да събудят заспалата страст в тялото й. Тя наистина си беше безсрамно, невъзпитано момиче, но и Едуард беше безсрамен развратник. Очевидно добре си подхождаха.

И тогава тя забеляза опасния пламък в очите му.

— Не си го и помисляй! — Тя вдигна предупредително ръка, сякаш жестът й щеше да го спре.

Невъзмутим, Едуард продължи да се приближава към нея.

— Защо?

Ксандрия се опита да го отблъсне.

— Реджина ще влезе всеки момент.

Ухилен като непослушно дете, той я притегли в прегръдките си и я възнагради с дълбока и прочувствена целувка. Когато най-сетне я отпусна, тя бе останала без дъх и склонна да моли за още.

— Ти си гадно копеле, Едуард — прошепна тя, но без злоба.

— А ти си моят тип жена — отвърна й топло той.

И двамата едновременно дочуха приближаващите се стъпки. Все още ухилен като немирен хлапак, той се отдръпна на разстояние от нея.

— Изглеждаш очарован от себе си — отбеляза заядливо Ксандрия. Един бърз поглед в огледалото й подсказа, че лицето й се къпе в руменина, а няколко непокорни косъмчета са избягали от стегнатия кок и сега се спускат закачливо около лицето й.

— Така е — отвърна невъзмутимо Едуард. — Но съм очарован и от теб.

Този мъж винаги успяваше да я развълнува и да извика порочни мисли в съзнанието й. Имаше късмет, че е зряла и опитна жена, защото в противен случай отдавна щеше да е хлътнала до уши по този неподражаем чаровник. Дори съжаляваше наивните млади момичета, които биха имали глупостта да се изпречат на пътя му.

На прага застана Реджина.

— Ксандрия, каква прекрасна изненада! Двамата с Едуард току-що приключихме късната си закуска. Мога ли да ти предложа нещо?

— Не, не, всичко е наред. — Ксандрия напрегнато разглеждаше любезната си домакиня. Не знаеше какво точно е очаквала — може би светнала от щастие булка. Но Реджина не изглеждаше сияйна и щастлива — изглеждаше по-скоро уморена.

Едуард целуна небрежно Реджина по бузата.

— Най-добре ще е да вървя. — Той отправи прощален поглед към Ксандрия и напусна помещението.

— Радвам се, че дойде — промълви Реджина, когато двете жени се настаниха удобно една срещу друга. Ксандрия похвали Реджина за подобренията, които бе внесла в къщата. Реджина, от своя страна, с удоволствие описа в подробности какво точно е променила.

— Как е Слейд? — попита накрая Ксандрия, като се опитваше да не разглежда Реджина с прекалено любопитство.

Реджина се усмихна, но сякаш не от сърце.

— Добре е. Вчера се върна на работа.

— А ти как си?

Реджина отново се усмихна.

— Добре съм. Справям се.

— Изглеждаш изморена.

— Е… — Реджина се поколеба. — Бях доста заета напоследък… да подредя прилично дома на Слейд и да пазарувам за къщата „Хенеси“.

— Значи вие двамата все пак ще се преместите там? — Ксандрия изглеждаше зарадвана от новината.

Реджина въздъхна, а ведрото й изражението най-после отстъпи място на откровена загриженост.

— Не знам. Не знам.

— Нещо не е наред ли? — Ксандрия докосна приятелски ръката й.

— Няма нищо наистина. Просто Слейд е доста твърдоглав. — Тя замълча за миг. — Мисля, че ще се наложи да затворим къщата на „Франклин стрийт“ за няколко години, докато Мирамар стъпи на крака.

— Разбирам. — Известно време Ксандрия остана безмълвна. Каквото и да ставаше в този дом, то не беше нейна работа, колкото и да й се искаше да се намеси. — Мога ли да помогна за нещо? Ако Слейд се нуждае от една прилична лекция, винаги съм насреща.

Реджина звънко се изсмя.

— Не, но все пак ти благодаря, Ксандрия. — Тя се наведе импулсивно и стисна ръката на по-възрастната жена. — Радвам се, че си толкова загрижена за Слейд. И съм щастлива от факта, че двете се превръщаме в доверени приятелки.

— Аз също. — Ксандрия се усмихна топло и погледна своята домакиня откровено в очите. — Дали ще имаш нещо против, ако двамата с татко организираме парти в чест на вашия брак?

Очите на Реджина проблеснаха.

— Обичам партита!

Ксандрия се засмя.

— Аз също! Значи всичко е решено. Ще го насрочим за идния петък вечер. Ще бъде грандиозно празнично тържество. Ще поканим всеки, който си е създал някакво име в този град. Знаеш ли, че вашата женитба е най-разискваната клюка в града? Хората просто умират да те видят, а аз умирам да те покажа! Ще се превърнеш в истинска кралица на града, мила моя!



Реджина стоеше права до прозореца и махаше с ръка на Ксандрия, която тъкмо се качваше в луксозната си карета. Ведрата усмивка, което си бе наложила пред своята гостенка, мигновено се стопи на устните й.

Опита се да си втълпи, че всичко ще се оправи. Всички женени двойки рано или късно стигаха до принципни несъгласия. Но дистанцията, която бе доловила, че Слейд поддържаше през изминалата седмица, сякаш се бе задълбочила снощи по време на вечеря и след това. Едва когато се върнаха в леглото, той се обърна към нея и я люби с цялата жар, на която беше способен. А след първата истинска свада в общия им семеен живот тя му отвърна със също толкова дива и безумна страст.

Тази сутрин, докато се излежаваше в леглото, а той се обличаше за работа, бе уловила напрегнатия му поглед върху себе си. Беше му се усмихнала, но той не намери сили да й се усмихне в отговор. А преди да излезе, я целуна по бузата и заяви, че нямало да се върне за вечеря, защото имал важна делова среща.

Реджина достатъчно познаваше мъжа си, за да проумее, че и той като нея, е притеснен от проблема, който бе възникнал помежду им предната вечер. Беше почти убедена, че Слейд няма да се върне за вечеря, защото сега между тях стоеше въпросът за нейното наследство. Очевидно мъжът й възнамеряваше незабавно да постави физическа и емоционална бариера помежду им. Тази мисъл я ужаси.

Все още не можеше да повярва, че Слейд ще откаже да приеме нейното наследство, след като то би могло да разреши всичките им проблеми. Надяваше се скоро той да се овладее и да размисли. След няколко дни, когато се поуспокоеше, щеше да повдигне въпроса отново. Но ако Слейд не променеше становището си, щеше безусловно да приеме неговото решение. В никакъв случай не би си и помислила да го напусне, защото се налагаше да променят стандарта си на живот. Трудно й беше дори да повярва, че той е способен да си помисли такова нещо за нея.

Слейд не беше споменал кога точно смята да се върнат в Мирамар. Очевидно щеше да е скоро. От една страна, Реджина очакваше събитието с нетърпение и се вълнуваше от подобна възможност; тя вече се бе влюбила неудържимо в ранчото, а и нали това бе родният дом на Слейд. От друга страна, мисълта я изпълваше с притеснения, защото, ако дотогава не разрешаха въпроса с нейното наследство помежду си, семето на раздора щеше да се подхрани от проблемите, които несъмнено ги очакваха в Мирамар. Реджина се замисли за странните отношения между съпруга й и неговия баща. Чувствата й не се бяха променили. Тя инстинктивно усещаше, че би било невъзможно да живеят щастливи в Мирамар, ако Рик и Слейд не стигнеха до някакво споразумение помежду си. Каквато и да беше първоначалната причина за конфликта, време беше проблемът да се изкорени и враждата да остане в миналото.

Реджина въздъхна. Едва вчера следобед се носеше на безоблачните вълни на щастието. А днес беше не само разстроена и притеснена, но се боеше от онова, което ще й предложи бъдещето.

Тя понечи да се отдръпне от прозореца и да се подготви за посещението в дома на чичо си и леля си. Не беше ги виждала, откакто се върна при Слейд. Оттогава им беше изпратила няколко бележки с подробни обяснения и уверения, че разводът не е вече на дневен ред, но чувстваше, че им дължи лично обяснение. Преди да отстъпи от прозореца обаче, видя луксозна карета, която спря пред входа на дома й. Веднага разпозна колата — принадлежеше на чичо й Брет. Реджина се усмихна жизнерадостно. Очевидно роднините й идваха на крака, за да се уверят с очите си, че при нея всичко е наред. В този момент от каретата слезе и самият Брет. Реджина се наведе през прозореца, за да му помаха и да го поздрави с пристигането му. Но думите замряха на устните й.

Защото мъжът отдолу не беше Брет. Беше баща й, граф Драгмор.



Графиня Драгмор първа прекрачи прага на новия й дом. Реджина извика от радост и прегърна топло майка си. Беше дребничка жена, по-ниска дори от дъщеря си. Когато най-после Джейн се отдръпна от Реджина, в очите й проблясваха несдържани сълзи.

— Какво се е случило с теб? Толкова ме изплаши!

— Не мога да ти опиша колко съжалявам, мамо! — възкликна Реджина и отново я прегърна.

Баща й сграбчи раменете й в силните си ръце и открито срещна погледа й.

— Чичо ти току-що ни разказа всичките ти патила. Слава богу, че си добре!

— Кога пристигнахте? — попита ги Реджина.

— Още миналата седмица бяхме в Ню Йорк. Брет ни писа в телеграма, че си добре, но отказа да отговори на многобройните ми въпроси. Реджина, долетяхме тук с такава скорост, че сигурно сме поставили рекорд за презокеанско пътуване. Току-що оставих Брет и Сторм в дома им. Доста си поговорихме. Мисля, че тъкмо започвам да свързвам парчетата на тази невероятна история. Наистина ли си добре?

Реджина кимна. Очите й бяха широко отворени и напрегнати.

Лицето на Никълъс Шелтън се смрачи.

— Добре! Значи мога хубавичко да ти се накарам, задето ни трябваше да минем през всичките кръгове на ада. Вярно ли е? Че си имала амнезия? Затова ли не получихме и думичка от теб, след като изчезна от онзи влак?

— Вярно е, татко. Знаеш, че никога не бих изчезнала нарочно.

— Не, не и ти. Това е нещо, което бих могъл да очаквам от сестра ти, но не и от теб.

— Никълъс! — възкликна укорително Джейн. — Сега Никол е истинска благоприлична дама.

Никълъс погледна остро жена си.

— Скъпа, повярвай ми, че макар сега да е дукеса, дъщеря ни не е по-благоприлична отпреди. Мъжът й е принуден непрекъснато да върви след нея и да замазва следите от поредния скандал. — Той отново се обърна към Реджина. — А сега ми обясни как стана така, че се омъжи за този човек. Брет ми каза, че паметта ти се е възвърнала още преди венчавката. Не мога да повярвам, Реджина. Ти никога не си се проявявала като импулсивна и безотговорна дъщеря.

Реджина преглътна мъчително. Нямаше грешка — в гласа на баща й звучеше неприкрито заплашителна нотка. Но тя отдавна знаеше, че рано или късно ще се стигне и до този момент. Никълъс не би могъл да остане очарован от тази женитба.

— Татко, той е добър човек.

— Вярно ли е, че се е оженил за теб заради наследството ти? — Никълъс беше директен и безцеремонен.

Реджина се вцепени.

— Е? Казала си на Брет, че този мъж те е взел заради парите ти.

Реджина навлажни внимателно устните си.

— Но това вече е минало. Сега Слейд не иска парите ми.

— О! Така ли? Е, това поне е добре, защото, ако останеш омъжена за него, ще те оставя без пукнат шилинг.

Реджина простена.

— Никълъс! — извика възмутена Джейн. — Не можем ли просто да седнем и да обсъдим проблема като цивилизовани хора?

— Не виждам нищо цивилизовано в един развратен зестрогонец, който е прелъстил дъщеря ми и се е оженил за нея зад гърба ми!

— Той не ме е прелъстявал! — прошепна Реджина, ужасена от насоката, която бе приел този разговор. Никога не беше предполагала, че нещата ще тръгнат толкова зле.

Баща й беше изключително хитър и проницателен човек.

— Той може и да не те е прелъстил преди венчавката, Реджина, не и в леглото, но е завъртял главата ти с красиви думи. И можеш ли да ми заявиш, че не те прелъстява и сега? Доколкото разбрах, в един момент ти си дошла на себе си и си го напуснала с намерението да получиш развод. Очевидно обаче този мъж е успял отново да те примами при себе си. Ще те изчакаме, докато опаковаш багажа си.

Реджина тъкмо се канеше да обори напълно погрешните предположения на баща си, когато последните му думи я вцепениха.

— Моля?