Тя му отвърна напълно искрено:

— Не можах да заспя.

Той я гледаше вторачено, докато разхлабваше възела на вратовръзката си. Вперила поглед в него, Реджина почувства желанието да я обзема с такава сила, че краката й се подкосиха. Когато беше в ръцете му, цялата грозна действителност сякаш изчезваше. Прегръдката му беше покрив и убежище, и целият останал свят просто губеше значението си. Тя почувства тръпка на отчаяно желание, ужасна нужда да се слее с него, да почувства топлината и целебната сила на ръцете му. Но не се помръдна.

Без да сваля поглед от нея, Слейд свали вратовръзката си и се зае да разкопчава ризата. Тя обгърна раменете си с ръце.

— Как… Как мина денят ти?

— Отвратително.

Реджина прехапа устни. Познаваше добре баща си. През целия ден се бе притеснявала, че той ще се изправи срещу Слейд с абсурдните си искания за развод и съкрушителните си заплахи. Подобен сценарий я ужасяваше. Бе толкова лесно да си представи как двамата мъже, които най-много е обичала в живота си, си разменят остри реплики и преминават към физическа разправа.

— К-какво се е случило?

— Знаеш ли, че баща ти е в града?

— Слейд! — извика тя и се втурна лудешки към него. Когато сключи ръце около него и го притисна с всичката си сила, той отговори на прегръдката й със същата несдържана страст. — Баща ми е идвал при теб? — Тя повдигна лице от гърдите му.

— Не искам да говоря — прошепна Слейд. Внезапно обгърна лицето й в шепите си и жадно я целуна. Тялото й, обзето от сладостна отмала, сега потръпна от яростната му атака. Езикът на Слейд решително настъпваше към нейния. Миг по-късно той я вдигна на ръце и двамата се озоваха в леглото.

— Липсваше ми — прошепна Реджина, докато той разтваряше халата й и развързваше дантелените връзки на нощницата й. Горещите му целувка възпламеняваха голата кожа на гърдите и.

— Ти също ми липсваше — отвърна Слейд, а ръцете му разтвориха краката й под тънката копринена материя на нощницата й.

Очите им се срещнаха. Реджина остана без дъх. Слейд я желаеше с такава ненаситна страст, че просто не можеше поне малко да не я обича.

Целунаха се. Слейд се суетеше с непокорните копчета на панталона си. Засмяна, безумно щастлива и грейнала, Реджина му помогна и побърза да го насочи към тръпнещата плът между бедрата си. Миг по-късно Слейд се движеше на мощни тласъци дълбоко в нея, а тя го прегръщаше в забрава, сляпа и глуха за всичко останало, освен за този кратък миг и за този мъж, когото безумно обичаше.

Облекчението я връхлетя толкова бързо и с такава сила, че дори самата тя бе изненадана. От устните й се изтръгна накъсан звук, едновременно чувствен и ликуващ. А след миг и той извика и се отдаде на екстаза с такава сила, каквато Реджина никога не беше виждала у него.

Двамата лежаха, ревностно вкопчени един в друг. В ръцете на съпруга си Реджина чувстваше неземно блаженство. А после реалността придоби нормалните си очертания. Не искаше да си припомня събитията от деня, но беше неизбежно. Реджина впери поглед в тавана и вече не се чувстваше никак щастлива.

Слейд стана да свали обувките и остатъка от дрехите си. Вече напълно сериозен, той се обърна отново към нея.

Реджина преглътна и придърпа нощницата над гърдите си.

— Наистина ли баща ми е идвал при теб?

Слейд стисна зъби. Болезнено.

— Не бих казал, че беше точно светска визита.

— Какво се случи?

— Поговорихме.

Реджина не успяваше да проникне през безизразната маска на лицето му.

— Баща ми дойде и тук. Не е никак щастлив от нашия брак, поне засега, но несъмнено ще се примири. — Реджина чу гласа си. Не звучеше убедително дори и за самата себе си.

— Мислиш ли?

— Да, той ще го приеме. Сигурна съм в това!

Слейд приседна на леглото.

— Защо трепериш? Изглеждаш така, сякаш всеки момент ще заплачеш. Какво ти е казал баща ти?

За нищо на света Реджина не искаше да му разкрива истината, защото в нея мъждукаше искрица надежда, че старият Шелтън няма да е отправил и към него същите заплахи, които бе изрекъл пред нея. Но, кой знае защо, не залагаше много на подобна възможност.

— Н-никога не съм го виждала толкова ядосан. Не мислех, че ще бъде чак толкова лошо.

Слейд я гледаше вторачено. Тя успя да се усмихне.

— За баща ми е нормално да бъде ядосан, а аз лесно се разстройвам. Моля те, не се притеснявай за татко. Моля те!

— Ти си страхотен дипломат.

— Не, не съм.

— Очевидно се притесняваш за него и очевидно си много разстроена.

— Не се притеснявам. Наистина. Просто съм малко напрегната, това е всичко.

— Така ли е наистина?

— Да!

— Не се опитвай да ме излъжеш, Реджина.

Тя потръпна.

— Не ми допада идеята да заставам между вас с баща ти! Никак не ми допада!

Очите й се разшириха.

— Слейд, двамата с баща ми имаме силна и трайна връзка помежду си. Всичко ще се оправи, ще видиш. Може би не толкова бързо, колкото съм очаквала, но ще се оправи.

— Не ми изглеждаш напълно убедена.

Реджина не му отговори. Знаеше, че Слейд е прав. Не беше сигурна в думите си. Никога досега не беше отказвала да се подчини на баща си, никога досега той не бе оставал така разярен от действията й, така че нямаше откъде да знае как ще свърши всичко това. Но не биваше да позволява на Слейд дори да заподозре за нейните съмнения. Тя реши просто да смени темата.

— Твоят баща също беше тук днес.

Очите му се разшириха.

— Какво, по дяволите, искаше?

— Слейд! Рик иска да се върнеш у дома. Иска двамата да се върнем у дома.

— Той ли те помоли да ми го кажеш?

— Всъщност помоли ме, но аз му отговорих, че е по-добре да ти го каже сам. Все пак си помислих, че е редно да знаеш, че е бил тук и за какво сме разговаряли.

— Не се намесвай в тези неща.

Реджина се вцепени.

— Да не се намесвам? Слейд, аз съм твоя жена!

Той придърпа завивките нагоре. Очите му пръскаха гневни искри.

— Реджина, може и да си моя жена, но това не ти дава правото да се бъркаш в моите работи!

— Да се бъркам?

— В момента дори не желая да мисля за Рик — отвърна ожесточено Слейд. — И ако иска да ми каже нещо, може и сам да го стори.

Реджина го гледаше втренчено. Изпита остра болка. Изпита и гняв. Внезапно тя се изправи в леглото.

— Баща ти те обича, Слейд. Двамата с него трябва да изгладите недоразуменията помежду си. В противен случай животът ни в Мирамар ще се превърне в истински кошмар.

Слейд не вярваше на ушите си.

— Току-що ти казах да не се месиш в отношенията ни!

Реджина обгърна раменете си. Очите й плуваха в сълзи.

— Какво точно очакваш от мен, Слейд. Да ти топля леглото? Очевидно. Да се грижа за дома ти? Очевидно. Но не и да участвам в живота на семейството ти — или на твоя собствен?

Той отметна завивките и се изправи.

— Какво, по дяволите, означава всичко това?

— Означава точно това, което казах — отвърна предизвикателно Реджина. — Искаш да бъда иконом на дома ти и твоя любовница — и нищо повече!

Слейд я гледаше вторачено. Дълго време не намери сили да проговори.

— И какво точно искаш да бъдеш за мен, Реджина?

Думите му я извадиха от равновесие.

— След като сам не си се досетил, няма смисъл да ти го казвам.

Той я наблюдаваше внимателно, докато покриваше лицето си с ръце. После много тихичко пророни:

— И какъв точно искаш да бъда аз?

Реджина беше неспособна да му отговори. Слейд излезе от стаята и не се върна, докато тя заспа.



Беше денят преди тържеството. Реджина крачеше нервно из салона. Надяваше се, че постъпва правилно. Но през целия ден не успя да превъзмогне подозрението, че вечерта ще бъде пълен провал. Защото бе поканила родителите си за вечеря.

Не беше виждала баща си от деня, в който семейството й пристигна в града. Тогава той бе поискал от нея да напусне Слейд. Но с майка си се виждаше всеки ден. Именно от Джейн беше узнала, че баща й е все така непреклонно решен да сложи край на този брак.

И отново Джейн беше тази, която предложи малкото семейно събиране.

— Не можеш да оставиш отношенията си с баща си в такава задънена улица, мила — беше й казала тя. Джейн винаги проявяваше завидна чувствителност в отношенията си с хората. — Може би ако Никълъс опознае Слейд по-отблизо, ще промени и мнението си за него.

Реджина отдавна бе посветила майка си във всичките си чувства. Двете открай време бяха изключително близки, но сега повече от всякога. Реджина беше силно разчувствана, когато на сутринта след свадата с баща й Джейн я посети в дома й. Тя незабавно й изля душата си — не само любовта си към Слейд, но и съмненията си относно този брак. Майка й беше твърдо убедена, че нещата скоро ще се оправят.

— След като не иска парите ти, скъпа, трябва да е сериозно влюбен в теб.

Но до момента не бе получила доказателство, че думите на Джейн са основателни. Защото, ако бе така, защо ли пропастта между двама им със съпруга й се разрастваше с всеки изминал ден?

През последните няколко дни и двамата се движеха едва ли не на пръсти в присъствието на другия и внимателно избягваха всякакви въпроси, които се отнасяха до техния брак. Слейд прекарваше все повече време в офиса — излизаше рано и се прибираше късно вечер, което осезателно намаляваше времето, прекарано заедно. И понеже продължаваха да се любят всяка вечер, времето им за разговори беше сведено до минимум. Така поне имаше по-малка вероятност да навлязат в опасна територия. Реджина не можеше да обвинява съпруга си. В момента тя също не искаше да се задълбочава във въпроси, които биха разрушили и бездруго крехките устои на брака им.

Слейд знаеше, че е поканила родителите си за вечеря. Миналата вечер бе намерила удобен момент да му го съобщи. Той бе приел новината доста стоически. Дори й обеща да се държи възможно най-добре.

— Това не е необходимо, Слейд — напомни му Реджина.

Той само повдигна едната си вежда.

— Имаш моята дума, Реджина. Каквото и да се случи.

Думите му предизвикаха някакво лошо предчувствие в душата й, което не я напусна през целия ден.

Както бе очаквала, Никълъс и Джейн пристигнаха точно навреме. Реджина се чувстваше напрегната. Тя се суетеше безутешно около Бринкс, докато той поемаше палтото от раменете на майка й, и наблюдаваше баща си с тревожно изражение. Той, от своя страна, я гледаше също толкова напрегнато.

— Благодаря ти, че дойде, татко.

— Защо трябва да отказвам поканата на собствената си дъщеря?

— Това означава ли, че вече не си ми ядосан?

— Напротив, ядосан съм. Но повече ме боли. — Погледът му беше мрачен. — Все още не мога да повярвам, че ме изгони от дома си.

— И на мен самата ми е трудно да го повярвам — прошепна тя. — Моля те, нека се опитаме да прекараме една приятна вечер.

— Не съм дошъл да воювам.

Реджина искрено се надяваше да е така.

— Нека почакаме Слейд в салона.

Родителите й я последваха в гостната.

— Той не е ли вече тук? — попита Джейн.

— По-рано днес ми изпрати бележка, че може да го задържат малко повече от обикновено и че все пак ще се опита да дойде навреме.

— Съпругът ти знае ли, че тази вечер ще бъдем ваши гости? — попита сухо Никълъс.

— Да, татко. Никога не бих направила зад гърба на мъжа си нещо, което би могло да го разстрои.

Баща й въздъхна.

— Реджина, кога най-после ще дойдеш на себе си? С всеки изминал ден става все по-трудно да го напуснеш.

Доброто й настроение рухна окончателно.

— Нужно ли е отново да обсъждаме това? Тази вечер? Ти вече си се срещнал със Слейд. Нима не си забелязал какъв добър и отговорен човек е съпругът ми?

— Да, не е точно това което очаквах — призна неохотно баща й. — Но той не може да ти осигури живота, с който си привикнала.

— Ти за каква ме имаш? — извика отчаяно Реджина.

— Аз познавам собствената си дъщеря — избухна Никълъс. — Знам, че в Мирамар няма да бъдеш щастлива! Нима не се чувстваше нещастна и отегчена всеки път, когато отсядахме в провинцията на Драгмар?

Реджина прехапа горчиво устни.

— Но сега е различно! Тогава не бях влюбена в прекрасен мъж, чийто дом представлява центъра на живота му.

В този момент Джейн реши да се намеси.

— Никълъс, никой не се съмнява, че познаваш отлично дъщеря си. Но дъщерите порастват и се превръщат в жени. Реджина вече е зряла жена — това е очевидно за всеки. Досега е водила напълно задоволен живот, защото двамата с теб не сме искали да я лишаваме от нищо. Сега тя е длъжна сама да се изправи срещу действителността и да направи най-трудния избор в живота си. Ти трябва да се гордееш с нея, скъпи. Дъщеря ти е безумно влюбена в Слейд Деланза и иска да го подкрепи във всяко начинание.