Сиренце


О: Здравей, Сиренце,

Не знам. Не ми звучи като най-добрия план за мен самата. Предполагам, че не си лапнала по певеца на онази група, нали? Защото не ми се струва, че той ще се влюби в теб дори и да вижда лицето ти на предните редове на всеки концерт в продължение на година, а още по-малко, ако си на паркинга да продаваш бисквити. Също така мисля, че в колежа ще е забавно. По различен начин, но все пак много забавно. Знам, че момчетата в бандите са адски секси, но от това, което съм чувала, всеки колеж е пълен с момчета, които свирят в такива, и ти, и те ще живеете и спите в един и същ колеж. Е, кажи сега, това не звучи ли забавно?

Интригантката



Наблюдения

Н е с неговите приятели в парка и пушат. Мислим, че е измислица. Дж, неговата откачена приятелка и богата наследница, е на разходка с придружаваща я медицинска сестра от клиниката до спортния магазин „Дариен“ в Кънектикът, за да се обзаведе с готина ски екипировка „Богнер“ и най-бързите ски „Росиньол“. Ч също е в този магазин с неговата майка и си купува нов сноуборд и гледа влюбено Дж. С и Б са в „Барнис“, в отдела за спално и дамско бельо и пазаруват момичешки неща, за да се развяват после на продължителното парти с преспиване в къщата на С. Д е в литературното списание на „Колизеум Букс“ и зубри за новата си работа. В снима гълъби, гукащи на прозореца на спалнята й. С това се занимава тя в момента. Двойка художници на средна възраст, които навярно приличат на В, ако тя имаше гнусна посивяла коса, са на откриването на тяхната скулптурна изложба в галерия „Холи Смоук“ в „Мийтпакинг Дистрикт“6. Една от скулптурите представлява плесенясала пита кашкавал „Бри“ и едно надуваемо легло. Няма да питаме за това.

Само още два дни до пролетната ваканция, а утре вечер ще правим онова парти. Малко преди самата ваканция.

Знаете, че ме обичате

Интригантката

Б се възбужда от гледане на обувките му

— Можеш да спиш тук — каза Серена на Блеър, след като двете момичета довлякоха претъпканите брезентови торби „Луи Вюитон“ в стаята на Ерик. — Брат ми взе телевизора и уредбата, така че е малко голо тук, но през повечето време ще бъдем в моята стая.

— Няма проблем — каза Блеър, като се оглеждаше наоколо. В сравнение с цялото великолепие на останалата част от апартамента на Ван дер Удсен, стаята бе в безпорядък. Едно единично старинно подвижно легло бе сложено под двукрилите прозорци, които гледаха към Пето авеню, „Мет“ и Сентръл парк. До него имаше дълъг, нисък скрин, а на срещуположната стена имаше бюро и стол, и двете в същия цвят дърво като леглото. На пода имаше турски изтъкан килим в нюанси на морскосиньо и оранжево. Вратата на гардероба бе леко открехната и така Блеър успя да види част от старото тъмносиньо яке на Ерик, окачено на закачалка.

Блеър вдъхна миризмата на старото дърво в стаята. Идеята да спи в бърлогата на по-голямо от нея момче, което не познаваше много добре, й се стори странно вълнуваща.

— Ще имаш ли нещо против, ако си разопаковам нещата?

— Няма проблем, давай. — Серена седна на леглото и извади едно списание „Плейбой“ изпод матрака на Ерик, пуфкайки с перфектно правия си нос, докато го прелистваше.

И двете момичета схващаха прекалено добре какво в действителност правят момчетата, когато са сами в стаите си, за да се срамуват и пищят при вида на „Плейбой“.

Блеър извади чифт панталони от чантата си и отвори гардероба. До тъмносиньото яке висяха две бели ризи „Дж. Прес“ с оръфани яки и ръкавели, а до тях бе закачен един почти необличан черен смокинг „Хюго Бос“. Най-долу в гардероба имаше чифт разкъсани обувки за тенис „Стан Смит“, а до тях — кутия за обувки „Прада“.

Блеър погледна Серена, но приятелката й бе прекалено погълната от „Плейбой“. Тя коленичи, като се зачуди какъв ще да е тоя човек, дето оставя в гардероба обувки „Прада“. Черната кутия бе напрашена и когато тя отвори капака, не откри никакви обувки, а само една малка кафеникава тетрадка с кожена подвързия. Тя я взе внимателно и отвори на първа страница.

Не мога да повярвам, че пиша в някакъв скапан дневник като някое момиченце, но съм пиян от текилата на абитуриентското парти на Кейс и вместо да ми минава като на обикновен човек, аз направо ще изперкам. Току-що се дипломирахме. Ще ходим в колеж. Та аз дори не знам кой съм и какво правя, и кой искам да бъда, и сега ще се разделя с всичко, което познавам! По дяволите! Серена е с такъв късмет — тя едва започна гимназията, а сега ще мога да й разкажа как стоят нещата с колежа, та да има представа. Никой нищо няма да ми каже. И въобще няма да ходя при приятелите си да им разказвам колко съм уплашен. Те всичките говорят само за това, че можем да правим секс с момичетата. И съм сигурен, че това ще се случи, освен ако не се превърна в една от онези откачалки, дето си живеят сами и никога не излизат от стаята си и накрая трябва да се махнат оттам заради миризмата. Боже, каква лудост. Отивам да си лягам.

Блеър прелисти страниците, за да прочете още, но останалата част бе празна. Очевидно Ерик бе решил, че писането на дневник не е за него. Сърцето й заби силно, докато тя препрочиташе първата и единствена страница. Колко налудничаво бе, че Ерик ван дер Удсен, момче, което тя едва познаваше, беше уловил начина, по който тя се чувстваше през изминалите няколко седмици — напълно съвършено?

Тя стана и се приближи до семейната снимка със сребриста рамка върху шкафчето на Ерик. Семейство Ван дер Удсен се бяха излегнали някъде на плаж по бански, всички с потъмняла кожа, светлоруси коси, широки усмивки с бели зъби и огромни тъмносини очи. Блеър би казала, че Серена е на четиринадесет на снимката, защото все още имаше онзи бретон, който носеше в края на осми клас. Така че Ерик трябваше да е на седемнадесет. Обут в избелели от слънцето сини гащета за сърф, тялото му изглеждаше мускулесто и готово за действие, но красивото му лице бе леко измъчено, като че ли бе прекарал цялата нощ в пиянски запои или може би просто изглеждаше тъжен.

„Защо допреди не бях забелязала?“, Блеър се зачуди на себе си. Зад нея Серена шумолеше със страниците на „Плейбой“.

— Ерик има ли си гадже? — попита учудено Блеър на висок глас.

— Хайде сами да го попитаме. — Серена хвърли списанието на пода и се протегна до телефона, а на лицето й се появи палава усмивка. Тя имаше навика да занимава Ерик в „Браун“ поне три пъти седмично с мрънкането си за нейния любовен живот или липса на такъв, докато той се оплакваше от махмурлука си.

— Хей, перверзнико. Току-що прочетох противния ти „Плейбой“ с Деми Мур на плакат в средата. Не прилича на петдесетгодишна, а?

— И? — прозина се Ерик в отговор.

— Какъв щастливец си, че мама и татко не те развеждат вече по скучни благотворителни приеми?

— Какво има тази вечер?

— Утре вечер. Нещо свързано с изкуството във „Фрик“ — отговори Серена уморено. — Дори не си заслужава да си купувам нова рокля. Блеър и аз ще разменим дрехи, за да изглеждат новозакупени. Както и да е, тя иска да те пита нещо. — И тогава без предупреждение Серена хвърли слушалката на Блеър.

Тя я хвана и задържа в ръцете си.

— Здравей? — тя чу да казва Ерик и прилепи телефона до ухото си.

— Здравей. Аз съм Блеър. Ммм, ще остана в стаята ти. Дано не е проблем.

— Не. Хей, слушай, неотдавна сестра ми каза, че се притесняваш много за „Йейл“ и гадното интервю и всичко останало…

Очите на Блеър се ококориха от ужас. Прецаканото и интервю в „Йейл“ бе последното нещо, което Ерик трябваше да знае за нея. Ама и Серена беше една…

— А не трябва — продължи той. — Моето интервю в „Браун“ беше напълно объркано, а ме приеха рано. Знам, че си ас в тениса, товариш се с толкова благотворителни дейности, а Серена каза, че оценките и резултатите ти са просто изумителни. Така че да не ти пука, ясно?

— Добре — обеща Блеър колебливо. Нищо чудно, че Серена се обаждаше на брат си през цялото време. Той беше наистина най-готиното и сладко момче на земята!

— Е, ще идваш ли с нас в Сън Вали за ваканцията, или не? — попита той.

Блеър свали обувките си с токчета и размърда палците си, лакирани в червено. Тя хареса бодливото усещане от килима на Ерик под босите си крака.

— Предполагам, че ще отида на Хавайските острови със семейството си.

— Не, няма — Серена се намеси от леглото. — Тя няма да ходи там — развика се тя високо, та Ерик да я чуе. — Идва с нас в Сън Вали.

— Едва ли наистина искаш да отидеш на Хавайските острови, нали? — Ерик я попита от една страна нежно, но от друга — насмешливо. — Много по-добре ще е, ако дойдеш да караш ски с нас.

Блеър изучаваше лицето на Ерик на снимката. Винаги ли беше разговарял с нея толкова свободно, с глас, който казва: „знаеш, че ме искаш“? Тя винаги ли беше толкова неотзивчива? Представи си, че са се настанили пред камината в бара на хотела в Сън Вали. Тя щеше да играе Мерилин Монро в крайно оскъдна роля, облечена с потник от бяла заешка козина, любимия чифт дънки „Севън“ и апрески от агнешка кожа, които бе купила през януари и не беше обувала. Той щеше да бъде… Ърнест Хемингуей, мъжествен и изискан, облечен в един от онези тесни пуловери с цип при врата в морскосиньо, които сексапилните момчета от ски патрула винаги носят леко разкопчани. Те пиеха топло бренди и наблюдаваха сенките, отразени от пламъците, които блещукаха на лицата им, докато тя милваше здравите и топли мускули под ризата му.

Преди три години Ерик нямаше идея кой е, с какво иска да се занимава или кой искаше да бъде, но сега, три години по-късно, той определено бе осъзнал. Просто мисълта да преспи в леглото му тази вечер бе напълно ободряваща. Тя дори би могла да облече една от старите му ризи, за да направи атмосферата още по-въздействаща.

— Да — отвърна му тя с най-бездиханния глас на Мерилин Монро. — Да, мисля, че ще дойда.

А ти, сладур, си за специална почерпка.

Може ли Н да устои на едно разгорещено момиче с дъх на дрога?

На следващия ден, след тренировката по лакрос и преди да се прибере, за да се подготви за благотворителната вечер във „Фрик“, Нейт се отби до скандинавския магазин за ски на Западна 57-ма улица, за да се оборудва за Сън Вали. Той беше започнал да кара ски и сноуборд практически откакто се бе родил и вече имаше тонове ски екипировка, но всичко бе в Мейн, а освен това обожаваше да пазарува точно такива стоки.

Скандинавският магазин за ски зареждаше екипи за ски „Богнер“ от по хиляда долара, с кожа по ръбовете и кожени апрески, достойни за комплекти от Медисън авеню. Имаха някакъв отвратителен модел „Тайролиън Уудс“ със страни обкови от дърво и с дебело покритие в горскозелено, но въпреки всичко това беше най-добрият ски магазин в Ню Йорк.

Нейт се отправи към задната част на магазина, където се продаваха ските и сноубордовете. Той мушна ръце в джобовете на камуфлажните си панталони и се вгледа в опрените в стената бордове. Внезапно погледът му се спря на една тъмночервена дъска „Бъртън“, с картинка на зелено листо марихуана върху нея. Думата нормален беше гравирана на единия й край, а думата шантав — на другия. Той се доближи и прокара палец по ръба на борда.

— Тази е убиец, ако ще ходиш на състезание — стигна до него глухият глас на едно момиче.

Нейт се обърна и видя малко момиче с къса руса коса и чип нос да се взира в него. Тя носеше масленозелено горнище „Рокси“ и впити сиви гащета за сърф от същата марка. Кафявите й очи бяха натежали, точно като очите на малките кученца. Или може би просто беше напушена.

— Тук ли работиш? — попита той.

Момичето се усмихна. Зъбите й бяха много малки и наредени близо един до друг.

— Понякога. Когато съм във ваканция. Ходя в Холдън, Ню Хемпшир. Капитан съм на отбора по сноуборд за момичета.