Сесили Зигесар - Това, което искам, е всичко

— Ако тя беше с двадесетина сантиметра по-висока, той можеше да опре брадичка в деколтето й — отбеляза Блеър Уолдорф, наблюдавайки как бившето й гадже танцува с Дженифър Хъмфри, дребничката и особено надарена деветокласничка, заради която Нейт безпричинно заряза Блеър преди няколко седмици. — Но пък тогава щеше да има проблеми с дишането.

За щастие Блеър беше пропуснала да вечеря, иначе досега да е в тоалетната и да повръща с отвращение.

Най-старата нова приятелка на Блеър, Серена ван дер Удсън, в отговор поклати глава:

— Не разбирам. Не че имам нещо против Джени, но смятах, че вие с Нейт сте перфектната двойка. Направо сте създадени да прекарате остатъка от живота си заедно.

Това прозвуча странно от устата на Серена. В крайна сметка, тя и Нейт заедно загубиха девствеността си зад гърба на Блеър през лятото на десети клас. И ако имаше двама души, на които да им е писано да са заедно, то това бяха те. Но както всяка друга връзка на Серена, така и тази се оказа просто мимолетно увлечение. Но Блеър и Нейт бяха истинска двойка. Те винаги бяха неразделни, както портиерът и фоайето в сградата на Серена, сякаш не можеш да си представиш бъдещето, ако те не са заедно. Благодарение на тях Серена разбра какво е да си част от стабилна връзка, и с ужас осъзна как са се преобърнали нещата.

Блеър жадно поглъщаше шампанското „Кристал“ от чашата си. Двете момичета седяха на голяма кръгла маса с покривка от бял муселин и черна тафта в огромната прекрасна зала на хотел „Сейнт Клер“, докато годишният бал беше в разгара си. Момичета, облечени в черни рокли с тънки презрамки от „Долче и Габана“ или „Версаче“ и закичени с бели пера в косите си танцуваха с момчета, облечени в идеално пресовани смокинги на „Гучи“ или „Том Форд“, а над главите им висеше огромна топка от бели и черни рози. Блеър имаше дежа вю.

Майка й се беше омъжила точно в тази зала само преди месец за шумен, нотен и дебел смотаняк на име Сайръс Роуз. Сватбата беше на рождения ден на Блеър, денят, в който тя беше решила да стигне докрай с Нейт. Тогава тя прекара часове в подготовка, а в главата й преминаваше всеки момент от очакваното събитие. Но тогава се натъкна на Нейт, който се натискаше с малката деветокласничка във фоайето на хотела и осъзна, че в крайна сметка няма значение колко секси изглежда в шаферската си рокля в цвят еспресо, колко драматично стои косата й или пък колко високи са сандалите й от „Маноло Бланик“. А Нейт беше твърде запленен от огромните гърди на къдравата четиринадесетгодишна Дженифър, за да я забележи.

До този момент това беше най-лошият рожден ден, който беше преживявала.

Да бе, да.

— Вече не вярвам в съдбата — каза Блеър на Серена, като тропна с чашата си по масата толкова силно, че едва не счупи столчето й. После прекара пръсти през дългата си тъмна и прясно оформена коса. Същият този ден тя посети червения салон на Елизабет Арден, където се остави на грижите на новия си любим фризьор — Антоан.

— Тогава защо непрекъснато повтаряш, че Йейл е твоята съдба — изсмя се Серена и извърна поглед.

— Това е различно — настоя Блеър.

Бащата на Блеър беше учил в Йейл и затова тя толкова държеше също да учи там. Тя беше най-добра в класа си в „Констънс Билард“ и се занимаваше с много извънучебни дейности, затова нямаше нищо чудно във факта, че си подаде документите още при ранния прием. Обаче по време на интервюто се пречупи и се превърна в Блеър — кралицата от старите филми на малкия екран. Беше споделила с интервюиращия сърцеразбиващата история как майка й се развела с баща й гей и как щяла да се омъжи за човек, който бегло познава, и как Блеър няма търпение да отиде в колеж, за да започне живота си отначало. И тогава тя целуна интервюиращия — тоест, изправи се на пръсти и залепи устни за хлътналата му буза!

Блеър винаги си се беше представяла като героиня от някой черно-бял филм от петдесетте, например в стил Одри Хепбърн — нейният идол. Този път обаче това й изигра лоша шега. Сега тя беше принудена да си подаде документите в редовния прием, наред с всички останали, а й се беше наложило и да накара баща си да дари на Йейл програма за обучение в чужбина, във Франция, за да бъдем точни, за да й даде малко преднина. Шансовете й да влезе, обаче, продължаваха да са доста малки.

Блеър се пресегна към центъра на масата, където в сребърен охладител стоеше бутилката с „Кристал“.

— Съдбата е за смотаняци. Това е тъпо извинение, задето си се оставил на течението, вместо да вземеш живота си в ръце — каза тя.

Е, само ако можеше да осъществи нещата, за които си мечтаеше, без да ги прецака напълно.

Умението на Серена да задържи вниманието си върху нещо можеше да се сравнява само с това на пале, а и беше изпила вече твърде много, за да води такъв сериозен разговор:

— Хайде поне веднъж да не говорим за бъдещето, става ли?

После запали цигара и издиша дима високо над главата на Блеър.

— Знаеш ли, че русото момче, с което говори Арън, те оглежда от около десет минути — после сложи ръка на устата си и се захили: — Уупс, ето на, идват.

Блеър се обърна, за да види как къдравият й доведен брат Арън Роуз и изключително високото момче с остра руса коса и светлокафяви очи, облечено в прекрасно ушит костюм на „Армани“, се приближават към тяхната маса. Високото момче барабанеше нервно с пръсти по супер дългите си крака и се беше взряло в блестящите си черни обувки от „Кристиан Диор“, сякаш се притесняваше да не се спъне в тях или нещо такова. Дансингът зад тях беше препълнен с прекрасни и прекрасно облечени дами и разкошни, красиви момчета с преплетени през вратовете им ръце, танцуващи на една от песните на Бек.

— Кажи на Блеър нещо мило, защото отново се е шашнала за бъдещето — каза Серена на Арън.

Блеър само извърна поглед и попита:

— А кой не е?

Тънките червени устни на Арън се извиха в извинителна усмивка. Той, Серена и Блеър бяха дошли заедно на бала, но веднага след като влязоха, той ги заряза да си пият и пушат, докато отиде да намери приятелите си. Така де, Блеър беше малко нервна и емоционална напоследък, заради сватбата и кофти интервюто за Йейл. Определено се нуждаеше от цялата морална подкрепа, която можеше да получи.

— Съжалявам, че не съм страхотно гадже тази вечер. Искаш ли да потанцуваме или…

Блеър го игнорира. Изглеждаше ли така, сякаш й се танцува? Тя се загледа във високия рус приятел на Арън:

— Кой си ти?

Русото момче се ухили, а зъбите му се оказаха побели от ризата:

— Аз съм Майлс, Майлс Инграм.

Синът на Дани Инграм, известният собственик на ресторанти и нощни клубове от типа на „Гордън“ в Ню Йорк и „Трикси“ в Ел Ей.

— Учим заедно в „Бронксдейл“ и ще сформираме група. Майлс свири на барабани — обясни Арън.

Блеър бавно отпиваше от шампанското в очакване някой да каже нещо не толкова скучно.

Майлс й се усмихна и забарабани по облегалката на един свободен стол.

— Доста по-хубава си, отколкото очаквах — каза той.

Беше сладък, но това с барабаненето бе леко изнервящо.

Блеър не му се усмихна в отговор, а взе питието си. Най-вероятно Арън му беше разказал каква вещица е Блеър, та момчето си я беше представило с брадавици и метла в задника.

Е, не съвсем, но Арън не обичаше да разказва за новата си доведена сестра, понеже искаше да си я запази само за себе си. Само не си въобразявайте разни неща — за това по-късно.

Арън се опита да прибере къдрите си зад залите и представи Серена:

— Това е Серена.

Майлс огледа от горе до долу перфектната фигура на Серена в черна рокля на „Гучи“ и тъмносините й очи. Той й отдели още един момент, след което се обърна към Арън и попита:

— Странно, ти изобщо не ми спомена, че Блеър е толкова красива.

— Извинявай — вдигна рамене Арън и се почувства адски неудобно.

Блеър и Серена запалиха поредна цигара в очакване да се случи нещо забавно. Следвайки изводите за съдбата, до които бе достигнала Блеър, всичко беше в техни ръце.

Арън прочисти гърлото си.

— Сигурна ли си, че не искаш да потанцуваме?

Блеър забеляза, че няма папионка, а ризата му е разпасана и не напълно закопчана. Това само по себе си означаваше, че той се опитва да каже нещо. Тя дръпна смело от цигарата и издуха дима в лицето му:

— Не, благодаря.

Песента на Бек свърши и народът от дансинга се оттегли по масите да навакса с пиенето.

— Краката ми умират — изломоти Кати Фаркас, като се просна на един стол срещу Блеър и изрита обувките си.

— Моите вече са мъртви — допълни Изабел Коутс и потъна в съседния стол.

За последните две години, през които Серена беше в академията „Хановер“ в Ню Хампшир, Изабел и Кати бяха практически залепени за Блеър. Заедно пазаруваха в „Сефора“, заедно пиеха капучино в „Льо Канар“ и да, дори до тоалетната ходеха заедно. Блеър беше като кралица в обществото им и когато те двете бяха с нея, се чувстваха почти известни, тоест, постилаха им червения килим където и да отидеха. Точно преди Деня на Колумб, обаче, Серена я изхвърлиха от Академията, и тя се върна в града, за да им открадне Блеър и отново да ги превърне в обикновените Кати и Изабел.