Не посмя да погледне към Нейт и каза:

— Да, това е всичко.

— И искаме да е опаковано за подарък, моля — добави Нейт. Блеър носеше прашки през цялото време и той не разбираше защо Джени се изчерви толкова много.

Когато торбичката беше вече в ръцете му, той я подаде на Джени и я целуна по бузата:

— Весела Коледа!

Джени вдигна поглед от килима и взе торбичката. Ето още нещо, за което можеше да се възхищава на Нейт — не се шашкаше от такива неща като прашки. Той винаги беше спокоен.

Е, всъщност е трудно да не си спокоен, когато си надрусан през по-голяма част от времето.

Докато слизаха с асансьора, Джени се почуди какво ли щяха да правят сега. Можеха например да се приберат и да си пробват подаръците, показвайки ги един на друг? Дори само мисълта да се разхожда пред Нейт с голо дупе я потресе.

Вратата се отвори.

— Мислех да се разходим до „Сейнт Реджис“ — каза Нейт докато минаваха през отдела за козметика.

Сърцето на Джени се разтуптя от уплаха. Та „Сейнт Реджис“ беше хотел, за Бога.

— Там има страхотен малък бар и можем да пием горещ шоколад — добави той.

Прозвуча сякаш наистина искаше горещ шоколад, а не стриптийз шоу в хотелска стая. Джени издиша, вече успокоена, и каза:

— Звучи чудесно.

Точно преди да стигнат до входната врата, обаче, Нейт забеляза две момичета, едното русо, с вързана на опашка коса, а другото със свободно падаща кафява. Това бяха Серена и Блеър на щанда на „Есте Лодер“, който беше точно на пътя на Джени и Нейт.

Нейт прегърна Джени през кръста и се опита да я прекара през друг маршрут, покрай мъжкия отдел. Не че се срамуваше да го виждат с нея, просто щеше да е по-лесно, ако не се налагаше да говорят с никого, особено с Блеър.

Джени се почуди и попита объркана:

— Хей, къде отиваме?

— Реших да си взема нов колан на тръгване — обясни Нейт, като се надяваше Серена и Блеър да не са ги забелязали.

Твърде късно.

— Нейт? Здрасти, Нейти! — чу той гласа на Серена зад гърба си.

Обърна се бавно. Парфюмът й вече беше нахлул в ноздрите му, когато тя се хвърли да го прегърне. После го пусна и целуна Джени по бузата:

— Е, какво си взехте?

Джени се изчерви отново:

— Нищо особено.

Блеър стоеше настрани и критикуваше наум грозната черна шуба на Джени и червената й шапка. Нейт й се усмихна и каза:

— Здравей, Блеър.

Блеър закачи лилавата си чанта „Прада“ на рамото и тръсна косата от лицето си:

— Здрасти.

След което погледна бегло към Джени и каза:

— Здрасти, Джени, весела Коледа.

От своя страна Джени държеше малката торбичка зад гърба си, сякаш се боеше, че Блеър ще я грабне от ръцете й, за да види какво има вътре.

— Весела Коледа — каза тя едва-едва.

Блеър толкова много се подразни от това как двамата пазаруват заедно за Коледа, че не се сдържа да се заяде.

— Може би вие ще ни помогнете — каза тя нахакано, — купуваме подаръци за Флоу и Майлс, онези двамата от събота вечер. Обаче не сме сигурни какво точно да купим — допълни и ръгна Серена с лакът. — Серена реши да е парфюм. Нейт, дали имаш нещо против да пробваме някой върху теб?

Нейт не беше парфюмиран и наистина просто искаше да се махне от там, но не беше достатъчно умен, за да се измъкне от тази ситуация.

— Окей — каза той без особен ентусиазъм.

Блеър ги поведе към един щанд и преди Нейт да успее да протестира, тя го напръска с аромат на „Долче и Габана“, който миришеше на синьо сирене и задник.

— Какво ще кажеш? — попита Блеър, като завря ръката на Нейт под носа на Джени.

Тя кихна.

— Наздраве — каза Серена.

Джени обаче не можеше да спре да киха.

Нейт замижа:

— Май е малко силен.

— Така ли? Ами какво ще кажеш за този? — попита Блеър, хвана другата му ръка и я напръска с Hermes Eau D’orange Verte. Това беше класически аромат, който тя обожаваше и понякога дори си слагаше.

Нейт си подуши ръката и незабавно беше обладан от носталгия към дните, в които можеха да се излежават с часове и той да я целува по стомаха и да я разсмива.

— Хубаво — каза той и отново го помириса.

Носът на Джени потече и тя го избърса в ръкавицата си.

Серена взе ръката му и я подуши.

— О, много ти отива, Нейти — каза тя и се обърна към Джени, — определено трябва да му купиш от това за Коледа. Страхотно е.

Джени отново избърса носа си. Тя нямаше повече пари, а и вече беше купила на Нейт доста по-хубав подарък. Тя погледна към него с надеждата, че той ще ги спре и ще си тръгнат, но Нейт просто стоеше там с протегнати ръце, като модел на парфюми и зяпаше Блеър.

В сърцето на Джени отново се промъкна съмнение. Защо Нейт беше толкова прекрасен, когато бяха сами, а сред хора беше… глупак?

Блеър сбърчи носа си и каза:

— Не знам, май по-добре да им купим нещо по-лично.

— Като какво, например? — попита Серена, влизайки в играта.

— Аз купих на Нейт прекрасни боксерки с картинка на лодка отзад — опита се да помогне Джени, — има доста голямо разнообразие от тях. Трябва да идете да ги видите.

Блеър хвана зеленото шише от парфюм, готова да го захвърли по Джени. Боксерки? Малка кучка.

Серена забеляза, че шегата на Блеър се връща върху нея и се намеси:

— Хайде, Блеър, да се качим горе. Има едни бикини, които искам да пробвам, а ти ще ми кажеш какво мислиш, окей?

Блеър върна шишенцето на щанда и каза хладно:

— Добре.

— Утре заминаваме за Сейнт Бартс — каза Серена и целуна Нейт по бузата. След това целуна и Джени и добави, — но ще се видим на партито за Нова година, нали?

Нейт наблюдаваше как Блеър си играе с пръстена на малкото си пръстче. Той направи крачка напред и я целунало бузата:

— Весела Коледа, Блеър.

Най-добрите актриси винаги запазваха самообладание при такава обида.

— Весела Коледа — отговори тя, като държеше брадичката си толкова високо, колкото беше възможно, без да се прекатури назад. След това, възможно най-грациозно, тя се обърна и потегли към асансьорите, като повлече и Серена след себе си.

Нейт ги изпрати с поглед, възхищавайки се на начина, по който дългата коса на Блеър падаше върху небесносиньото й палто. Той поднесе ръката си към лицето и вдиша чистия и свеж аромат, който толкова му напомняше за голата й кожа. Веднага след това Нейт се обърна към Джени. Към нейната купчина къдри. Към огромната черна шуба. Към мъничките й ръце. Към срамежливата й усмивка. Беше чудесно, че Блеър се оттегли, за да спре да ги сравнява. Горчивата истина беше, че между двете нямаше място за сравнение.

На щанда до тях стоеше шишенце от парфюм с формата на балерина.

— Хей, гледала ли си „Лешникотрошачката“? — опита се той да смени темата. Знаеше, че Джени се вълнува от изкуство и сигурно разбираше и от балет.

Тя поклати глава и го погледна колебливо. Заедно с класа си по архитектура и дизайн беше посещавала Линкълн сентър, но това беше най-близкият й допир до балета:

— Все още не.

А, няма да стане така. Наистина няма да стане. Нейт водеше Блеър на този балет всяка Коледа през последните три години и макар това да не беше нещо велико, на него страшно му допадаше. Толкова е вълнуващо — коледното дърво в първа сцена е едно обикновено, малко дърво. А след това, когато малкото момиченце заспива, дървото израства от пода в огромно дърво, сякаш е било на стероиди, доста по-голямо от дървото в Рокфелер сентър. След това всички играчки оживяват и започва сражение между тях и злите мишки. Направо е страхотно.

Нейт извади мобилния си телефон от джоба:

— Утре ще вечеряме с баща ти, нали?

Джени кимна.

— Ами да видим дали имат все още билети за матинето.

Джени се облегна на щанда, отново обзета от онези симптоми, наподобяващи грип. Нейт щеше да я води на балет! Как можеше да не го обича?

Д се опитва да пише по нов начин за секса

След като мина и последният му изпит в четвъртък, Дан се разходи до любимото си китайско кубинско кафене на Бродуей и си поръча кафе и яйчено ролце. После извади чисто нов черен тефтер и химикалка. Цяла седмица се беше опитвал да напише нещо сносно, за да го изпрати в колежа с документите си, но всичко беше пълен боклук. Досега никога не беше имал такъв проблем, обикновено думите сами се изливаха от него. Естествено, сега имаше изпити и други неща, но той не можеше да отрече, че е попаднал в задънена улица — липса на вдъхновение.

Дан пиеше кафето си и сипеше кафяви капчици върху първата страница от новия тефтер. По някакъв начин липсата на вдъхновение го нареждаше редом до големите писатели, като Толстой и Хемингуей. Дан не беше сигурен дали някой от любимите му писатели сред френските екзистенциалисти също е изпадал в такова положение, но след това реши, че в един или друг момент това най-вероятно се е случило. Всичко това обаче не улесняваше нещата, даже беше мъчително.

Бедна, измъчена душа.

Дан осъзнаваше, че последния път, когато беше написал нещо сносно, бе точно преди Деня на благодарността, точно когато той и Ванеса се целунаха за първи път и осъзнаха, че са влюбени.

Той оваля ролцето си в гъст сос от сливи и си хапна от него. Освен смъртта, другата му любима тема беше любовта, но сега, когато самият той беше влюбен, всички думи за любовта, написани някога, му се струваха повърхностни и груби. Искаше му се да намери нов подход към любовната тема. Потопи отново ролцето в соса и отхапа, а по ръката му се стече гореща мазнина. Една сервитьорка го блъсна, минавайки покрай него, и той изпусна ролцето в кафето си, което се разля навсякъде.

В такъв момент повечето хора щяха да са вбесени, но не и Дан, за него това беше просветляващо събитие.

Секс! — помисли си той. Сексът беше най-решителният израз на любовта, затова, когато най-накрая го направеше, искаше да е в момент, когато думите вече нямаше да са достатъчни и оставаше само да се прави любов.

Дан взе химикалката, беше прочел достатъчно критика, за да знае, че някои от най-големите клишета за любовта са разцъфнали цветя, изгреви и фойерверки. Той също така беше наясно, че можеш да направиш всяко нещо да звучи сексуално. Това, което искаше обаче, беше да пише за секса по нов и неочакван начин.

Той се загледа в полуизяденото ролце, потопено в чашата с кафе, и се замисли.

Всяко нормално момче, което си е помислило за секс, ще разкъса дрехите на приятелката си на момента. Дан, обаче, не беше нормално момче. Вместо да си мисли как да свали дрехите на Ванеса, той си мислеше за думи, но не просто думи, а думи, използвани по секси начин. А за да успееш да направиш това, трябва да започнеш да мислиш за нещо, не — направо за някого другиго, за предпочитане със свалени дрехи.

Само дето на Дан думите му липсваха. Колкото повече се чудеше кои да използва, толкова повече се убеждаваше, че нищо няма да стане, докато не прави секс. А ако не можеше да пише за секс, значи не можеше да пише за любов, а ако не пишеше за любов, не можеше да пише за нищо друго.

Дали сексът щеше да му върне вдъхновението?

В открива Виктория’с Сикрит

В четвъртък след училище Ванеса се разхождаше в Сохо и снимаше един травестит в черен латексов костюм, който разхождаше мъничко черно куче, порода чихуахуа, облечено в пухкав оранжев пуловер, когато се сблъска с някаква жена, раздаваща промоционални стикери за нова колекция секси бельо пред „Викторияс Сикрит“.