Купете два сутиена от колекцията „Много секси“ и получавате прашка безплатно! — пишеше на стикера.

Ванеса не беше сигурна какво е прашка. Тя си купуваше памучно бельо на Hanes Her Way и никога даже не беше влизала във „Викторияс сикрит“. Загледа се в Жизел Бюндхен по плакатите на витрината, която рекламираше колекцията „Ангел“ — „бельо безшевно, приляга неземно“. Естествено, на Жизел всичко изглеждаше неземно и безшевно, но дали щеше да й отива на нея?

Ванеса метна апарата на рамо и отвори тежката стъклена врата на магазина. Тя реши, че ще е забавно да види дали ще й отива.

Беше нападната още щом вратата се затвори след нея.

— Добре дошли във „Викторияс сикрит“. Мога ли да ви услужа с нещо днес? — попита я дребна блондинка в тесен черен костюм.

Ванеса я стрелна с поглед, понеже мразеше продавачи.

— Не, просто гледам — отпрати я тя.

Жената грациозно се усмихна:

— Само да ви се представя, казвам се Ванеса.

Ванеса я изгледа изненадана и леко притеснена, че се е държала лошо, отвърна:

— Това е и моето име, имаме еднакви имена.

Русата Ванеса я погледна с усмивка:

— Чудесно съвпадение. Е, няма как да забравиш името ми, така че, ако ти потрябва нещо, само викни.

Произнасяйки това, тя се обърна да помогне на друга клиентка.

Ванеса се огледа наоколо. Въздухът беше изпълнен с парфюм и камерна музика, а килимът на пода беше тъмночервен. Кръглите маси, покрити с червен сатен, бяха отрупани с бикини и прашки с животински и флорални мотиви. На всяка стена висяха сутиени от дантела, ластичен сатен и памук. Имаше всякакви видове бельо:

Дамски и мъжки боксерки, бикини, прашки, слипове, бюстиета, жартиери и чорапи.

Ванеса никога не беше виждала толкова огромно пространство, посветено на момичешката суета, която мразеше. Само че например, един розов „Много секси сутиен“ с дълбоко деколте и дантелена прашка в същия цвят можеха да са нещата, от които тя се нуждаеше, за да накара Дан да я пожелае дотолкова, че да получи така очакваното вдъхновение и да реши да правят секс. Тя отиде до закачалките с червени дантелени сутиени и ги заразглежда. 34В, 36С, 38D, Ванеса не знаеше кой размер е. Под тях имаше закачалка с дантелени бикини, които повече приличаха на шорти, само че много къси шорти. Ванеса огледа етикетите. Ааа, това било то прашката. Тя се огледа из стаята за своята съименничка.

— Май реши да пробваш туй-онуй, а? — попита русата Ванеса, като се появи иззад един щанд, където беше сгъвала бели памучни прашки.

— Имате ли това в черно? — попита Ванеса, вдигайки безпомощно рамене, с червен дантелен сутиен в ръка.

— Кой е вашият размер?

Ванеса се нацупи. Как беше успяла да преживее седемнадесет години, без да научи собствения си размер?

— Не съм сигурна — промърмори тя.

Русата Ванеса се усмихна любезно и каза:

— Ами тогава ще ти намерим една пробна и ще те измеря. После ще ми кажеш какво точно търсиш. Ще ти намерим нещо, което харесваш, което ти отива и е удобно за носене! Как ти звучи?

Ванеса кимна без желание. Всъщност не й харесваше идеята, някой да й мери бюста, а и сама не знаеше какво търси, но пък русата Ванеса приличаше на специалист, а и май вече бяха стигнали твърде далеч, за да се откаже.

— Стига да го имате в черно — настоя Ванеса.

Да, да знаем, знаем.

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

Обичай сестра си, но не твърде много.

Направи ми впечатление, че не сме чули нито дума за прекрасния къдрав брат на Б. Сигурно ще си помислите, че е зает с изпити или със събирането на групата си, но не. Той се крие. И съм абсолютно убедена, че причината за криенето е много сериозна. А именно, той е влюбен в доведената си сестра. Последната новина е, че е поканил приятеля си барабанист М, за да държи Б на разстояние от него самия.



Вашите писма:

В: Скъпа И,

Аз съм в класа по здравно обучение на Дж и знам, че тя ходи на терапия за това състояние, при което си направо обзет от мания за пъпчета. Налага й се да ходи до тоалетната през час, за да проверява дали нейното си е там, а в час по физическо зяпа всички. Наистина е стряскащо.

рониказа


О: Здрасти, Рониказа,

И какво лошо има в това? Пъпчетата са секси. Поне моето е.

И



В: Здрасти. И,

Исках само да ти кажа, че май живея в една и съща сграда с Б, за която толкова често пишеш и понякога получавам пощата й. Майка й получава купища писма от „Ново начало“, което май е клиника за лечение от алкохол или наркотици. Проверих го в телефонния указател.

пийкабу


О: Хей, Пийкабу,

Да се надяваме, че само им дава пари, а не ползва услугите им!

И



Наблюдения

С подарява на портиера си еднометров снежен човек от шоколад на Godiva с типичния им златен надпис, Флоу май прекалява, освен ако С си няма и друг обожател — тя изхвърляше картичките без да ги чете. Д зяпа водата на кея, чакайки вдъхновението. В един бар в Билибърг В май пробва новата си подобрена фигура от „Викторияс сикрит“. След коламаската Б и С си тръгват от салона на Дж. Систърс за Сейнт Бартс.

Изглежда ще става доста горещо!

Изкарайте си страхотно през ваканцията и не забравяйте да полудувате на воля. Знам, че аз ще направя точно това. Ще се видим там!

Знаете, че ме обичате,

Интригантката

Б пътува в икономична класа и привлича момчетата като мухи

Блеър Уолдорф

Есе за прием в Йейл

13 Декември

Това, което харесвам най-много във филмовия образ на Одри е, че е резервирана и в същото време достъпна. Тя е уравновесена, но земна, мистериозна, но открита.

Блеър спря да пише и изтри всичко от лаптопа си. Филмов образ? Какво по дяволите е това? Звучеше, сякаш е някаква откачалка, като Ванеса Абрамс, момичето от класа по кино с бръсната глава и дебели колене. Работата беше там, че Блеър трябваше да пише за Одри като такава в своите филми, не като личност, понеже честно казано, Блеър не познаваше истинската Одри, освен факта, че когато е пораснала е спряла да се облича в „Живанши“, отрязала е цялата си коса и е започнала да носи панталони каки и черни поло блузи. Блеър беше взела огромни количества книги от библиотеката за Одри Хепбърн, но не беше прочела по-нататък от първа глава. Хич не искаше и да знае за проблемите на Одри с колита или за работата й с UNICEF. Доста по-готино беше да си представи какъв е бил животът на Одри, отколкото да чете за него.

— Какво пишеш? — попита Майлс, допълвайки портокаловия й сок с водка „Смирноф“.

Както се беше оказало, Арън бе поканил Майлс да прекара Коледа с тях в Сейнт Бартс без да споделя това с Блеър, докато тя самата не го види на летището. За всички беше ясно, че единствената причина, поради която Майлс е там, е възможността през цялото време да се натиска с Блеър. Блеър от своя страна беше реше на да му покаже, че е сбъркал, още преди да кацнат.

— Нищо — каза тя, преди да вдигне поглед.

Сутринта трябваше да тръгнат доста рано — в 7.40, а сега беше 13.00 и все още им оставаше един час до Сейнт Бартс. Арън беше заспал, или се правеше на заспал, за да не гледа как Майлс задява сестра му. Серена слушаше „Колдплей“ на дискмена си, удовлетворена от това, че е далеч от водопада подаръци, с които Флоу я затрупва. Тайлър играеше шах на своя Game Boy и беше нацупен, понеже майката на приятеля му принц Ролф фон Вуртцел беше решила да не го пусне с тях, понеже малкият принц имаше проблем с нощното напикаване. Блеър разбърка кубчетата лед в питието си с кафява сламка. Благодаря на Бог за малките услуги.

— Цяла седмица се опитвам да се свържа с теб — каза Майлс, като се опита да наклони седалката си и да опъне дългите си крака напред. Всички бяха натъпкани в икономична класа, като сардини и Блеър беше бясна. — Сигурно грешно съм записал номера ти.

Тя не сваляше очи от екрана на компютъра. Не, помисли си, аз ти дадох грешен номер.

Майлс се пресегна и я погали по края на косата:

— Липсваше ми.

Тя го погледна без усмивка и пак извърна поглед, мислейки как ли би постъпила Одри в такава неприятна ситуация?

Нали ги знаете тези религиозни фанатици, които си лепят стикери на колата от типа на „Какво би направил Исус?“. Е, Блеър също си имаше такъв: „Какво би направила Одри?“

Не беше сигурна, че мрази Майлс. Той не беше мазник, обличаше се в прекрасни дрехи на „Армани“, изглеждаше добре и беше приятел на Арън, който си беше готино момче, макар че ако тя трябваше да избира, нямаше изобщо да има доведен брат. Блеър трябваше да е поласкана от вниманието на Майлс и щеше да е, ако изобщо й се флиртуваше. Реалността обаче беше коренно различна. Тя беше натъпкана в икономичната класа на препълнения самолет, с компютъра на коленете си и вързана мръсна коса, и хич не й беше до флиртове.

— Извинете, госпожице, искате ли един брой от британския „Вог“? — попита стюардът от първа класа. Той приличаше на по-млад и по-висок Пиърс Броснан и ако не беше в униформата си, щеше да е доста секси.

Блеър го взе и забеляза, че той даде списание само на нея в салона.

— Да ви донеса нещо за пиене? Шампанско? — предложи той с намигане.

Блеър пусна списанието на пода. Не виждаше ли, че е заета?

— Не, благодаря — отговори тя.

Майлс подаде празната си чаша от ром и кола и каза:

— Аз искам още едно.

Стюардът взе чашата, подразнен, че беше попитал Блеър, а сега трябваше да сервира на красавеца, седящ до нея.

Майлс продължи да пипа косата й:

— Няма ли да си четеш списанието?

Блеър искаше да му каже да си завре списанието отзад, но знаеше, че в такава ситуация Одри би продължила да прави това, което е започнала с надежда, че дразнещият човек ще я остави на мира.

Тя се върна към есето си. Това, което се опитваше да каже бе, че Одри е притежавала всички качества, които трябва да има една жена: стил, красота, грация, интелигентност, разум, кураж и някаква мистериозност, която е подлудявала мъжете. Блеър, обаче, не беше идиотка. Не можеше просто да заяви в есето си за Йейл, че харесва Одри, понеже е завъртала главите на момчетата, не и след като беше целунала интервюиращия.

Г-ца Глос й беше казала да не се изразява толкова буквално. И така, Блеър нареди пръстите си на клавиатурата и започна да печата отново, като ги остави да пишат без да е планувала точно какво.

Понякога си мечтая да съм Одри Хепбърн. Чувствам се по-лека, с ясно съзнание и говоря със същия акцент като нея. При Одри всичко изглежда лесно. Тя никога не е трябвало да ходи на изпити или да преписва есето си за колежа. Не е трябвало да ходи на почивка с майка си и дебелия си дразнещ, доведен баща, доведения си брат и загорелия му приятел. Гаджето й никога нея е зарязвало заради друга десетгодишна. Но дори и да е имала проблеми, тя ги е пазела в тайна и се е справяла с тях, без да ги прави обществено достояние. Когато съм Одри, мога да превзема света.

Блеър прочете всичко отново, след което го изтри. Когато съм Одри, съм психопатка звучеше по-правдоподобно.

— Захождаме над Сейнт Бартс, денят навън изглежда чудесен — чу се дълбокия глас на капитана от уредбата. — Благодаря ви, че летяхте с нас. Специални благодарности на сладката брюнетка на 24В. Приятна ваканция и дано пътуваш с нас отново.