Сесили Зигесар - Това, което искам, е всичко

Курортът „Айл де ла Пе“ в Сейнт Бартс беше място, където знаменитостите ходеха да се скрият, а дамите на средна възраст от Ню Йорк — да се възстановяват от пластичните намеси. Освен ако не беше някой, или не познаваше някой, човек не можеше да отседне там. Случи се така, обаче, че доведеният баща на Блеър — Сайръс Роуз, притежаваше компанията, построила комплекса, следователно трите вили, резервирани за тях, бяха първокласни.

Вилата за Блеър и Серена имаше веранда, от която се виждаше басейнът, където разни жени на средна възраст с хирургически уголемени бюстове и намалени бедра лежаха на шезлонги, скрили лица зад огромни очила и френски модни списания и се наливаха с безплатен пунш. Една от дамите беше довела и малкия си бишон фризе, който също имаше очила. От другата страна на верандата се виждаше прекрасната бяла плажна ивица, където по-младите жени се печаха по монокини, а момчетата караха небрежно уиндсърфове, като се правеха, че не гледат. Морето беше толкова спокойно и с такъв прекрасен синьо-зелен цвят, че изглеждаше изкуствено.

Серена седеше на верандата, пушеше „Житан“ и прелистваше френския „Ел“, докато чакаше Блеър да се нагласи, за да се срещнат с всички останали в трапезарията за късен обяд. Тя тъкмо си беше измила косата и по раменете и гърба на жълтото потниче от Diane von Furstenberg капеше вода. След душа тя се беше намазала с лосион за тен и беше придобила бронзов оттенък. Бялата дънкова пола от „Агнес Б“ едва покриваше задника й, а на краката си имаше бели чехли, инкрустирани с кристали.

Близо до верандата колибри смучеше цветния прашец от един храст, като прелиташе от цвят на цвят. Серена се почуди защо то не спре на едно цветче, за да си пийне повече, вместо да се мести непрекъснато.

Добър въпрос.

— Здравейте, пардон? — чу Серена мъжки глас с френски акцент. Тя изгаси цигарата си, като я настъпи с чехъл и се изправи. Пред нея стоеше мъж в униформената тениска на курорта и държеше огромен букет от тропически цветя. — Са c’est pour vous, mademoiselle — каза той и се качи по стълбите, подавайки й цветята.

Господи. Да не би Флоу да имаше шпиони? Как, по дяволите, я беше открил?

Серена взе цветята и ги подуши:

— Благодаря.

— Няма проблем — отговори той на английски. Тъкмо щеше да тръгва, когато Блеър отвори вратата и без да забелязва, че има някой каза:

— Дано майка ми е открила сметка на бара.

Беше облечена в копринена рокля с връзки в телесен цвят. Отдалеч изглеждаше сякаш е гола. На краката си беше обула червени гумени чехли, купени от дрогерията, и бе поставила на малкото си пръстче на левия крак фалшив пръстен с диамант. Май пробваше някакъв нов стил, тип „бял-боклук-с-маса-пари“.

— Да? — обърна се тя към мъжа. — Parlez-vous Anglais?

Момчето се смути:

— Съжалявам, просто исках да поздравя двете най-красиви момичета в курорта.

За късмет акцентът му беше доста секси и само това го спаси след мазната му реплика.

— Благодаря. Чао — каза Блеър, освобождавайки го да си върви.

— Дано цветята ви харесат, мадмоазел — каза той и кимна на Серена, след което погледна Блеър и се усмихна.

Блеър прокара пръсти през косата си и присви очи към морето. Ставаше малко досадно всеки срещнат тип да я сваля.

Серена остави цветята на ратановата масичка в центъра на верандата.

— От кого са? — попита Блеър.

— Не мисля, че е нужно да питаш — вдигна рамене приятелката й.

Блеър отиде до масичката и взе картичката от стъклената квадратна ваза, в която бяха дошли цветята:

— „Изкарайте си чудесно и не се натоварвайте много покрай планирането на сватбата. С любов, приятелките ви К и И.“

Блеър и Серена се спогледаха и избухнаха в смях.

Серена се успокои при възможността не всички подаръци да са били от Флоу, например шоколадовият снежен човек или аквариума с баракуди. Може би Кати и Изабел ги бяха изпратили.

— Хайде — каза тя и задърпа Блеър надолу по стълбите, — да позволим на Сайръс да ни почерпи по питие.

Арън и Майлс бяха вече в бара, играеха на табла и се опитваха да накарат Тайлър да изяде една пържена раковина. Майката на Блеър и Сайръс още плаваха с яхтата на собственика и никой не ги беше виждал.

Трапезарията всъщност беше голяма веранда, която гледаше към плажа и прекрасното синьо-зелено море. От едната страна на бара имаше бар от бамбукови пръти и стъкло, с кожени бели столове. Доста модерно за тропиците.

— Два рома с кола, моля — каза Блеър на бармана на френски. Бяха на френски остров и най-готиното беше, че няма да им искат лични карти.

Не че често им ги искаха.

Серена взе питието си и чукнаха чаши.

— За нас — гласеше тостът, след което двете извърнаха глави и изляха съдържанието на чашите в гърлата си.

— Уау — въздъхна Майлс, гледайки Блеър с възхищение. Той се беше преоблякъл в черен спортен панталон на „Армани“ и циментово сива фланелка, но изглеждаше твърде блед извън града, — как го правиш, без да се оригнеш след това като тираджия?

Блеър се ухили и изтри уста с опакото на ръката си:

— С практика.

Арън поклати глава. Къдриците му изглеждаха доста добре на фона на плажа. Той завря ръце в зелените си панталони и каза:

— Не съм сигурен, че това е нещо, с което трябва да се гордееш.

Блеър извърна поглед към него и допълни:

— Все едно ти никога не пиеш.

Арън вдигна рамене:

— Пия, но когато съм жаден, избирам вода.

Тайлър отхапа от раковината, след което я изплю в една салфетка:

— А, Блеър пие алкохол за смазка.

Блеър тъкмо щеше да го цапне, когато в полезрението й попаднаха Сайръс и майка й, които вървяха по кея към тях. Сайръс държеше Елинор под ръка, сякаш се притесняваше, че ще си препъне. Ако това беше друг мъж, Блеър би си помислила, че е доста мило, но според нея нямаше нещо, което Сайръс да направи и да е мило. Майка й беше облечена в рокля в зелено и розово с бели жаби, която би изглеждала доста по-добре, ако беше едноцветна и прикриваше малко повече от вече не толкова слабите й бедра. Косата й беше събрана с една лента, а лицето й беше доста потъмняло. Сайръс беше обул червени карирани ленени панталони и раирана в синьо и бяло риза. Лицето му беше червено и лъщеше — не можеше да изглежда по-свински.

Това означава, че прилича на прасе, за тези, които не са много добре по литература.

Елинор Уолдорф Роуз извика от радост, като видя всички на бара:

— Привет, дечковци!

Тя забърза и гушна Тайлър, след което го пусна и се хвърли към Блеър:

— Толкова ми липсвахте, имам да ви разказвам толкова неща!

Серена се усмихна мило:

— Здравейте, г-жо Роуз.

Майката на Блеър беше доста ексцентрична, но и доста по-земна от собствената й майка, която беше невъзможно надменна.

Сайръс стисна ръката на Арън:

— Радвам се да те видя, момчето ми. Адвокатът не ми се е обаждал, значи с Блеър не сте изгорили сградата, докато ни е нямало.

Арън се ухили:

— Ами, изгорихме я, сега ви строят нова. Ще я видите като се приберем, много е готина!

Блеър също реши да се позабавлява. Или просто беше пияна:

— А аз забременях. Това е Майлс, той е бащата.

Усмивката върху лицето на Арън застина.

— Кога стана такава комедиантка? — попита Елинор и тръсна глава заради неприличното чувство за хумор на дъщеря си.

Блеър свали ръката си от рамото на Майлс и се усмихна сухо на майка си:

— След като ме изгониха от „Констънс“

Серена се разсмя:

— Такава си лъжкиня.

Сайръс грабна Блеър с тлъстата си ръка и я придърпа в прегръдка:

— Някой май е в добро настроение!

Вече не.

Когато пусна Блеър, Сайръс направи знак на бармана:

— Шампанско за всички!

Блеър замижа. Леле, колко просташко.

Елинор се потупа по стомаха и каза:

— За мен не, скъпи.

Тя пък откога отказва шампанско?

— Това значи повече за нас — заяви Сайръс и намигна на Блеър, после подаде чаши на Арън, Блеър, Серена, Майлс и Тайлър. На Елинор връчи чаша сода, след което вдигна своята пред себе си:

— За нашето щастливо голямо семейство.

Беше се ухилил като идиот.

На Блеър вече й омръзна да са заедно и измънка:

— Може ли да сядаме да ядем? Умирам от глад.

Откакто майка й и Сайръс бяха заминали, тя не беше повръщала, но усещаше, че каквото и да поеме днес, няма да се задържи за дълго.

Те се струпаха в импровизираната трапезария. Над главата им мързеливо се въртеше един вентилатор, а лекият бриз си играеше с листата на палмите. Всички освен Арън си поръчаха хамбургер. Ресторантът беше френски и в менюто нямаше нищо вегетарианско.

— Аз ще взема салата и пържени картофи — поръча той на сервитьора и запали една от своите билкови цигари.

— Ние си прекарахме чудесно — сподели Елинор, като си намаза хлебче с масло и го погълна толкова бързо, сякаш бе прекарала изолирана на самотен остров без храна. Беше напълняла доста, откакто бяха заминали и Блеър се чудеше дали да й каже. — Толкова се радвам, че дойдохте, деца.

Сайръс стисна ръката й и каза:

— Аз и майка ви имаме голяма изненада за вас.

Елинор постави окичените си с диамантени пръстени пръсти върху дебелите му устни и каза:

— Шшш, не преди Коледа.

Арън усети, че коляното на Блеър е докоснало неговото под масата, но вместо да го премести, той не помръдна. Това си беше едно от неговите извратени удоволствия — случайно докосване по коляното, дъхът й в ухото му, когато тя въздиша от скука.

Той знаеше, че Блеър тъкмо се беше изкъпала, макар косата й да беше суха, понеже миришеше на любимия си кокосов шампоан. Той също така забеляза, че кожата й е по-тъмна, отколкото беше в самолета, следователно бе използвала някакъв лосион за тен след като бяха пристигнали. Знаеше ле ноктите на краката й са лакирани в розово и че си е свалила часовника и се мразеше, задето забелязва неща, които никой брат не би трябвало да забелязва.

Тайлър зяпаше отнесено колата си. Той си мечтаеше да има звукозаписно студио и да прави клипове за MTV. Не стига, че вместо на Озфест беше принуден да иде на почивка със семейството си, но и, за разлика от другите, нямаше приятел със себе си, което доказваше, че да си на единадесет е адски гадно.