— Защо вие двечките не танцувате? — попита Кати.

— Не съм в настроение — вдигна рамене Блеър.

— Просто трябва да изкараме колоквиумите следващата седмица — въздъхна Изабел, бъркайки нотката на скука в гласа на Блеър с умора. — И след това заминаваме за Коледа.

— Момичета, вие сте късметлийки, че ще ходите някъде на топло — добави Кати. — Ние отново трябва да ходим да караме тъпите ски в тъпия Аспен.

— Това не е толкова зле колкото тъпата ми къща в Кънектикът — отговори Изабел.

— Ще бъде страхотно — каза Серена с развълнувана усмивка.

Кати и Изабел я изгледаха.

Блеър и Серена отиваха заедно в Сейнт Бартс за Коледа. Майката на Блеър и бащата на Арън бяха прекарали медения си месец на круиз край Карибите и бяха уговорили децата да ги чакат в прекрасния курорт „Айл де ла Пе“ на Сейнт Бартс. Беше им позволено всеки да си доведе приятел, ако пожелае, и след като се бяха одобрили в тоалетната на хотел „Сейнт Клер“ в деня на сватбата на майка й, Блеър беше решила да вземе Серена.

Естествено, те щяха да се върнат в града за Нова година. Никое самоуважаващо се момиче не прекарва Нова година с родителите си извън града, след дванадесетгодишна възраст.

— Ще е супер яко — съгласи се Блеър със самодоволна усмивка. Тя си се представяше чудесно — намазана с мляко за потъмняване, облечена в новите си бански на „Мисони“, опънала се на девствен плаж с бял пясък, а на лицето й — огромни очила на „Шанел“. И всичко това, докато разни готини пичове в шорти й носят екзотични коктейли в кокосови черупки. Така Блеър щеше да забрави за Йейл, Нейт, майка си и Сайръс и щеше да се пече, докато не добие тен на кафе лате под жарките лъчи на слънцето. Естествено, Блеър беше наясно, че Кати и Изабел ревнуват, че никоя от тях не беше поканена в Сейнт Бартс, но за да сме абсолютно честни, ще кажем, че на Блеър и грам не й пукаше.

Оставаше само една седмица.

Чък Бас се приближи зад Блеър и постави огромните си ръце върху потъмнелите й от тениса рамене:

— Забелязах Нейт и малкото момиченце от „Констънс Билард“ да се натискат в ъгъла — обяви той, все едно на някой му пукаше.

Чък беше красив като модел от реклама на афтършейв, но пък беше и най-сексуалният пич в цял Ню Йорк. Беше се опитал да го направи със Серена през октомври, когато тя беше припаднала в апартамента му в хотел „Трибека Стар“. За малко да накара малката Джени Хъмфри да си свали роклята заради него на партито „Целувка по устните“ през същата седмица. Чък беше гнусен, но всички го търпяха, защото беше един от тях. Той учеше в частно мъжко училище, а като по-малък беше посещавал уроци по танци при Артър Мъри, уроци по тенис на Асфалт Грийн и беше пял в църковния хор на един хотел в Южна Франция. Канеха го на най-добрите партита и разпродажби, като всички тях, и беше роден да живее този хайлайфски живот, също като тях. Дори когато го отблъскваха, той винаги се връщаше за още. Невъзможно беше да се отървеш от него.

— Е, и? — попита Блеър и се опита да се отскубне.

— Нейт не успя да те вкара в леглото, нали? — продължи Чък това, което беше започнал. — Мислех си, че на мен ще се падне честта.

Блеър се вцепени. До този момент не беше имала кой знае какви проблеми с Чък, но сега вече разбираше защо Серена го ненавижда. Тя бутна стола си назад, дръпна се от Чък и се изправи:

— Трябва да пишкам — обяви на цялата маса, като напълно пренебрегна Чък — и след това можем да се махаме оттук. Ще си направим купон в моя апартамент или нещо такова.

Арън стана и направи крачка към нея, отново прибирайки къдрите си зад ушите:

— Всичко наред ли е?

В този момент идеята „аз съм г-н Загрижен“ я подразни почти колкото Чък.

— Добре съм.

Тя се обърна и закрачи през стаята по възможно най-добрия начин с десетсантиметровите си сандали с тънки каишки и супертясната си черна рокля от „Гучи“. Опитваше се да държи главата си високо вдигната, за да избегне гледката на Нейт и онова момиче Джени или както там й беше името.

На дансинга отново се събираха хора, които си бъбреха развълнувано. Изглеждаше сякаш Флоу — най-готиният вокалист — ще се появи всеки момент. Но на Блеър не й пукаше. Тя не се побъркваше по известни хора, като повечето момичета. Не й се налагаше, нали беше звездата в собствения си филм, който се играеше в главата й. Тя беше най-известният човек, който познаваше.

Красивата рок звезда се развихря

Джени беше в нещо като транс от блаженство през цялата вечер. Преди да я заведе на партито „Черно и Бяло“, Нейт се беше издокарал в нов смокинг на „Дона Каран“ и беше извел Джени на суши и твърде много саке в „Бонд“, където й беше подарил тюркоазна огърлица „Джейд Джагър“. Зелените му очи блестяха от светлината на свещите, а косата му беше така перфектно подредена, че Джени правеше снимки в съзнанието си, за да може на сутринта да прибави още един негов портрет в колекцията си.

Най-хубавото беше, че след като пристигнаха на бала, Нейт не я повлече да разговаря с хора, които не познаваше. Дори най-близките му приятели, Джереми Скот Томпкинсън, Антъни Авулдсен и Чарли Дърн, ги бяха оставили насаме. Тази вечер Нейт беше само за нея, щастлив да я държи в обятията си, докато се целуват в сапарето в ъгъла.

— Знаеш ли картината на Густав Климт „Целувката“? — прошепна тя, като погледна прекрасното му лице.

— Не съвсем — намръщи се Нейт.

— Разбира се, че я знаеш. Тя е суперизвестна. Както и да е, всичко това ми напомня за нея.

Тя вдигна рамене и огледа сцената:

— Мисля, че този пич от „45“ всеки момент ще излезе на сцената.

Джени се облегна на стената. Преди да започне да ходи с Нейт, щеше да си подмокри бикините, виждайки знаменитост като Флоу, но сега най-важното беше да продължи да се целува с него.

— Е? — Тя се разсмя и потупа устни с опакото на ръката си, внимавайки да не размаже розовото си червило. — Беше хубаво — добави.

— Кое? — попита той с поглед, зареян из стаята.

— Никога преди не съм се целувала толкова дълго — призна тя.

Нейт се обърна към нея и се усмихна. Докато отиваше да я вземе, беше дръпнал една трева и още усещаше въздействието й. Харесваше му роклята, с която Дженифър беше облечена. Беше черна и дълга, дълбоко изрязана отпред и отзад, с драматичен бял воал, който се виеше около тънките й глезени.

Джени я беше купила от „Сенчъри 21“, магазин за намалени дизайнерски дрехи, който честичко бе посещаван от хора, които биха купили всичко с дизайнерски етикет, дори да изглежда ужасно или просто да е много безвкусно, така че не би се продало никъде другаде, освен там.

Тази рокля щеше да й струва джобните за четири месеца напред, но Нейт не трябваше да знае това. Той смяташе, че тя прилича на малък черно-бял ангел. Ангел с най-добрия горен етаж, който някога бе виждал. Пресегна се и прокара пръсти по бледата кожа на ръцете й. Беше чудесна, чудесна и топла, като прясно опечен хляб в петзвезден ресторант.

Диджеят пусна най-известната песен на „45“ „Korrupt Ме“ и Флоу се появи на сцената със сако от смокинг, облечено върху червена тениска, на която пишеше „Бъди добър“ с бели букви. Той се усмихваше така, сякаш знаеше, че е един от най-готините пичове във вселената. Флоу беше син на датски модел на бельо и ямайски кафеен крал и изглеждаше като Джим Морисън от „Доорс“, но с тен и сини очи. Той застана зад стъкления подиум и музиката спря, докато всички подсвиркваха и пляскаха. Джени пъхна ръката си в тази на Нейт, когато заеха по-стратегическа позиция за гледане.

— Само искам да извикам заради всички вас, които сте се облекли и сте дошли днес, за да съберем пари за… — той разкопча сакото си и посочи надписа върху фланелката, а някои от гостите, които не се страхуваха да прозвучат като тъпаци, изкрещяха: „Бъди добър!“

Точно в този момент Блеър отвори вратата на дамската тоалетна, за да види, че Джени и Нейт са застанали точно на пътя й, хванати за ръце. Джени беше облечена в кошмарна бабешка рокля, която беше твърде голяма долу и твърде малка горе. Двамата с Нейт изглеждаха като богаташки мазньовци на абитуриентската си вечер.

Блеър оправи презрамките на роклята си и събра перфектно начервените си устни. Колкото по-бързо се измъкнеше оттам, толкова по-добре. Но не можеше просто да избяга като бедно зарязано гадже, понеже имаше доста повече гордост.

Ама доста повече.

— Също така искам да благодаря на организационния комитет на бала с председателки Блеър Уолдорф и Серена ван дер Удсън — продължи да чете Флоу от малката картичка в ръката си. — Хей, момичета, защо не се качите при мен, за да ми помогнете, като обявите сумата, която е събрана до момента?

Всички извиха вратове, за да търсят Блеър и Серена.

По съвсем типичен за нея маниер, Серена нададе писък, след което леко се понесе през дансинга към сцената, а бледата й коса се развяваше след нея. Флоу отстъпи крачка назад, заслепен от чара й, а Серена се наведе към микрофона:

— Хайде, Блеър! Идвай тук!

Блеър усещаше погледите върху себе си. Тя се опита да се усмихне, тръгна напред и мина право под носовете на Джени и Нейт.

Ченето на Нейт увисна, когато тя премина покрай него. Изглеждаше по-висока отпреди, а дупето й беше по-очертано. Косата й блестеше, а кожата й имаше перлен отблясък, който го предизвикваше да я докосне. Тя изглеждаше секси, не, доста повече от секси. Изведнъж той се обърка. Прииска му се да грабне ръката на Блеър и да й каже: „Върни се. Направих грешка.“ В този момент Джени стисна ръката му и той я погледна в дълбоките кафяви очи и дълбокото деколте и на секундата забрави за Блеър.

Нейт приличаше на лабрадор, и то от най-глупавите екземпляри. Когато им покажеш кокал, трябва да го вземат на всяка цена, но ако им подхвърлиш топка за тенис, веднага забравят за кокала и хукват след нея.

Блеър се качи на подиума и Флоу подаде на Серена лист хартия, а на лицето му беше изписана усмивка, понеже и двете председателки се оказаха прекрасни.

— Добре, събрали сме 800 400 долара. Всички те са предназначени за „Бъди добър“, новият международен фонд за защита на животните — каза тя и се усмихна с онази усмивка, която толкова много фотографи бяха улавяли за различни обществени и клюкарски страници и ръгна Блеър с лакът.

Блеър беше председателствала стотици такива събития и познаваше програмата.

Тя се наведе към микрофона:

— Благодаря ви, че дойдохте! И не забравяйте чантичката с подаръци, това е най-добрата част от купона!

Музиката бе пусната отново, дори по-силно отпреди, и всички се върнаха към танците и пиенето. Флоу наведе глава към Серена и прошепна нещо в ухото й. Дъхът му беше топъл и погъделичка ухото й. Миришеше на нова кожа.

Серена се усмихна:

— Изчакай секундичка, ставали?

Флоу кимна, а Серена грабна Блеър и я дръпна от подиума, като я буташе с гръб към масата им.

— Той иска да се срещнем отвън и да ме повози с лимузината. Бързо, вземай си палтото, и ти идваш!

Блеър се намръщи, понеже не беше от тия дето обичат да светят:

— А, не!

Серена се престори, че не я чува, нямаше да позволи на Блеър да й съсипе партито.

Кати, Изабел, Чък, Арън и Майлс още седяха на масата и пиеха шотове със „Столичная“, която Чък беше вкарал в малка сребърна бутилчица, естествено с монограм.

— Хайде, всички навън, местим партито в лимузината на Флоу — каза весело Серена.

Блеър потърси билета за гардероба в не точно природолюбителската си малка чантичка от кожа на норка и броненосец на „Фенди“. Понякога ентусиазмът на Серена ставаше досаден, но пък и този бал не беше преживяването на живота й.

Даже й харесваше идеята да седиш изтупан и да гледаш как светът минава покрай теб през замъглените стъкла на лимузина. Беше като Одри в „Закуска в Тифани“.

А може би точно едно кръгче с Флоу беше онова нещо, което щеше да обърне живота й на 180 градуса.