Ванеса винаги се държеше мило с нея. Винаги се отнасяше с уважение.

Креватът на Дан беше в безпорядък, а останалите дрехи на Ванеса бяха на пода. На Джени й беше пределно ясно, че те са правили секс. Тя застана притеснено на вратата.

— Може ли да ви попитам нещо? — каза тя най-накрая.

Не стана ясно кого от двамата искаше да попита, понеже не възразяваше да получи два отговора.

— Стреляй — каза Ванеса, отпивайки от топлото кафе.

— Можете ли да ми кажете, но честно, какво мислите за Нейт?

Дан се намръщи. Той не беше в едно училище с Нейт, по чиста случайност се беше засякъл с него на едно пътуване до „Браун“, заедно със Серена ван дер Удсън и надрусаните му приятели миналия месец. Доколкото си беше съставил мнение, Нейт беше добре изглеждащо богаташче, което се друса. Нищо му нямаше, но и не беше нещо особено. Дан се дразнеше, че умната му красива сестра си губи времето с момче, което ще разбие сърцето й. Но от друга страна разбираше защо Джени е толкова захласнала по Нейт. Той беше по-голям, но беше и красавец, с който всяко момиче би искало да излезе, поне докато осъзнае колко скучен е в действителност.

Някъде отзад в съзнанието си Дан имаше едно на ум, че Нейт притиска сестричката му да прави неща, за които не е готова. Но пък Джени се беше прибрала почти един час по-рано и не изглеждаше разтревожена, затова реши да си замълчи.

Ванеса вдигна рамене. За нея Нейт беше парвеню, за което не си заслужаваше да си губиш времето, но не искаше да нарани чувствата на Джени, като й го каже директно.

— Аз не го познавам, но всички момичета в Констънс постоянно говорят за него. Предполагам, че става за гадже.

Дан кимна, това беше добър начин да се изкажеш.

Джени направи физиономия:

— Добре, мисля да си взема душ.

Тя затвори вратата и се запъти надолу по коридора. Става за гадже, повтори си тя. Това пък какво означаваше? Тя не искаше просто гадже, искаше това, което Густав Климт беше уловил така перфектно в картината си „Целувката“. Искаше онова неземно чувство дръж-ме-здраво-за-да-не-падна-от-облаците, което означаваше да си влюбен.

Е, както и всички ние, миличка!

Трябва да си жесток, за да си мил

Когато лимузината спря пред готиния нов клуб „Горгона“ в Долен Ийст Сайд, Кати, Изабел и Чък вече бяха заспали в огромна камара от крака, коси, шалове и чанти на задната седалка. Блеър, Серена, Флоу, Майлс и Арън ги гледаха от тротоара.

— Слава Богу — каза Блеър. Ако трябваше да чуе още един коментар от Кати и Изабел за това, че всички са лилави, щеше да закрещи.

— Изглеждат като кученца — отбеляза Серена.

— Искаш ли да ги събудя? — предложи Майлс.

— Не! — викнаха двете момичета в един глас.

— Хей, Майлс, това не е ли един от клубовете на баща ти? — попита Арън.

Майлс се усмихна и погледна към лъскавите си вечерни обувки от „Прада“.

— Аха.

Блеър си помисли, че начинът, по който той се изчервява, е сладък.

— Супер — викна Флоу и хвана ръката на Серена, — готови ли сте да купонясваме?

Серена усети онова маниашко чувство, когато не знаеш какво предстои да се случи. Обожаваше това усещане. Тя стисна ръката му:

— Определено.

Запътиха се към клуба, а портиерът вече махаше червената лента, за да ги пусне.

— Изчакайте — викна Блеър, като се сети за гадната забележка, която Чък си беше позволил по-рано тази вечер. Сега му беше времето за едно сладко малко отмъщение:

— На някой да му се намира химикалка?

Флоу измъкна черната писалка, която държеше под ръка за автографи, от вътрешния си джоб. Блеър се наведе обратно в лимузината и, внимавайки да не го събуди, написа на челото на Чък „Заведете този смотаняк у дома!“, след което тръшна вратата на колата.

— Благодаря — каза тя и подаде химикалката обратно на Флоу. Те минаха покрай огромния брадат портиер и влязоха в клуба.

— Хм — каза Арън колебливо. Той си играеше със запалката си Zippo, — аз май ще се прибирам. Имам много за учене утре.

— Е, и? Аз също — каза Блеър и врътна очи.

— Искаш ли да си вървим заедно? — предложи Арън.

Блеър погледна към Серена, която упорито клатеше глава и каза:

— Ъ-ъ.

— Сигурен ли си, че искаш да си ходиш? — попита Майлс. — Вътре е много яко и мога да ни уредя със собствено сепаре.

— Супер — каза одобрително Флоу.

Арън само поклати глава. Знаеше, че не се вписва в тази компания:

— Не, ще се видим после.

Четиримата го проследиха как върви по улицата с ръце в джобовете на смокинга. После Флоу грабна Серена през кръста, вдигна я на ръце и се затича навътре.

— Последният е развалено яйце — писна тя.

Блеър беше на път да тръгне след тях, когато Майлс хвана ръката й:

— Имаш ли нещо против, ако направя нещо преди да влезем?

Блеър го изгледа, не, нямаше нищо против. В крайна сметка тя си сложи ръката върху коляното му, докато бяха в колата.

Майлс се наведе и я целуна много нежно. Това беше много мила джентълменска целувка.

— Цяла вечер ми се иска да го направя — призна си той със срамежлива усмивка.

Блеър се опитваше да запази самообладание като Серена, на която грам не й пукаше. Можеше да се забавлява с което и да е момче, което нямаше нищо общо с Нейт. Плюс това, след тази вечер нямаше да й се налага да вижда Майлс, ако не го искаше, разбира се.

Тя се усмихна лукаво и каза:

— Май ние сме развалените яйца.

Повдигна брадичка и го целуна отново. И този път хич не беше невинно.

Разкажете с около три хиляди думи за човека, оказал най-голямо влияние върху вас. Моля, опишете ефекта му върху живота си с възможно най-много подробности.


Блеър Уолдорф

Есе за университета „Йейл“

18 декември


Одри Хепбърн е родена в Брюксел на 4 май 1929 и е дъщеря на холандска баронеса и англо-ирландски бизнесмен. Името в акта й за раждане гласи Одри Катлийн ван Хеемстра Ръстън. Когато била само на три седмици, се разболяла от коклюш и сърцето й спряло, но майка й успяла да я съживи с удари. Може би точно тогава, макар и още бебе, Одри е научила урока си, защото от този ден нататък тя изживява живота си на пълни обороти. Когато се почувствам смазана от напрежението в училище или от препълнената ми програма, аз мисля за Одри и се вдъхновявам.

Смятам, че ако си поставиш цел и я следваш с всички сили, ще бъдеш възнаграден. Одри е възнаградена, когато е открита от…

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

Дали знаменитостите са по-интересни от обикновените хора?

Говорим за тях, сякаш ги познаваме. Четем всичко за тях, до което се докопаме. Тъгуваме с тях, когато са преживели раздяла и се радваме с тях, когато се оженят или получат Оскар. Критикуваме прическите им, забелязваме, когато напълнеят или отслабнат. Дори си представяме, че сме приятели с тях. И разбира се те имат страхотни дрехи, много къщи, и покани за всички нови ресторанти. Но пък и ние. В крайна сметка, единственото, което прави знаменитостите интересни е фактът, че са знаменитости. Освен ако не са интересни наистина, като… добре де, като мен.



Наблюдения

С и Флоу — да, същият Флоу, последно видян да получава награда от MTV за най-добър дебютен албум — танцуват като диви маймуни в „Горгона“ в събота вечер. След това са видени в хотел „Трибека Стар“, може би да си вземат стая, а? Палавници, сигурна съм, че ще прочетем всичко в таблоидите на другия ден. Б и някакво ново момче, ще го наречем М, също са в „Горгона“, където споделят романтична цигара в ъгъла. К, И и Ч слизат доста неориентирани от една лимузина призори, когато шофьорът спира за бензин на моста на Трето авеню. Дано шофьорът да е бил достатъчно мил да ги закара у дома, където им е мястото. А върви по Пето авеню с ръце в джобовете на смокинга си и изглежда доста тъжен за такова сладко момче.



Вашите писма

В: Здрасти, И,

Знам със сигурност, че Флоу е гей. Размотава се със С, за да го мислят за нормален.

Снупи


О: Скъпи Снупи,

Забелязах на партито, че панталоните му са малко тесни на дупето, та може и да си прав.

И



В: Ей, И,

Аз съм в класа на М в „Бронксдейл“ и си падаме по него и колата му от две години. Много е сладък — винаги си барабани на чина в клас и кара едно страхотно оранжево порше. Не знам какво прави с Б. Тя е сериозна кучка, к, у, ч, к и а.

Олив


О: Скъпа Олив,

Виждаш ли какво се случва, когато стоиш безучастна? Кучките ти завличат момчето. Ха! Аз съм поетеса, а дори не го знаех! А сега сериозно, дори и да не тръгнеш с М, поне го помоли да те повози в това сладко оранжево порше.

И



Последно за изпитите

Не се стягайте. Знам, че това са последните оценки, които се броят за колежа, но и вие го знаете. А ако не го знаете, бремето да го научите вече е минало. Просто вземете гореща вана със соли, сложете си любимата розова сатенена пижама на „Версаче“, изпийте чаша „Кристал“, лакирайте си ноктите с новия цвят, който сте си избрали от щанда на „Шанел“ в „Бенделс“ и хубаво се наспете.

Ще се почувствате доста по-добре, отколкото ако си водите бележки цяла нощ, тъй като няма да сте в състояние да ги прочетете на сутринта.

Късмет. Ще ви стискам палци!

Знаете, че ме обичате

Интригантката

Дори приятелките на знаменитости ходят на изпити

Беше понеделник, първият ден от седмицата за колоквиуми. Всички момичета от класа по френски за напреднали седяха по чиновете в стаята на третия етаж, облечени в суперкъсите си сиви поли, черни кашмирени поло блузи от TSE, черни чорапогащници от „Уолдорф“ и ниски черни обувки от чортова кожа от „Гучи“ и пишеха в сините изпитни книжки като обезумели. Блеър седеше на първия ред, точно пред квестора, който по ирония на съдбата беше тъпият учител в класа по кино, г-н Бекам, оценил последното й есе с 3.50. То беше за Уди Алън и за това как филмите му не се възприемат от американското общество, понеже са за Ню Йорк и невротиците, които живеят там. Оказа се, че макар да е роден в Средния Запад, г-н Бекам е запален фен на Уди Алън. Беше нарекъл есето й снизходително. Какъв тъпак.

Първата част от изпита беше поредица от въпроси, на които трябваше да се отговори с по един описателен параграф. Qu’est-ce que vous voulez faire pendant votre temps libres? Какво обичате да правите в свободното си време?

Никак не беше лесно. Блеър обичаше да си купува изключително красиви дизайнерски обувки, да яде печено на скара месо, да пие водка с тоник заедно със Серена и да пуши. През лятото обичаше да играе тенис. Също така обичаше да целува Нейт на леглото си докато гледаше „Закуска в Тифани“, но вече не го правеше. Беше твърде заета с всички останали неща.

Следващият въпрос беше Descrivez votre famille. Опишете семейството си.

Блеър издаде измъчен стон. Френският й беше перфектен и знаеше думите за „отнесен хомосексуалист“, „куха лейка“, „дебел, мазен смотаняк“, с които можеше да опише баща си, майка си и доведения си баща. Но учителката по френски, мадам Роджърс, беше глътнала бастуна и нямаше грам чувство за хумор, следователно това описание нямаше да й допадне. Вместо това Блеър написа за баща си, че е „красив мъж, чието хоби е точно като нейното — да си купува обувки“; за майка си, че е „добра по природа руса жена, която би си забравила името, ако не й го напомнят“, а за доведения си баща, че е „веселяк с шумен смях и странен вкус за дрехи“. Малкият й брат Тайлър беше лесен: „Може би ще стане сладур като порасне, но най-добрите му приятели са колекцията дискове от 80-те и Play Station 2“. Така, оставаше само Арън. Тя спря за момент. Харесваше Арън, макар той напоследък да се държеше резервирано. Като за доведен брат можеше да е много по-зле. Блеър се засмя вътрешно и написа: „доведеният ми брат Арън най-вероятно един ден ще спаси света“. Ето на, това май беше най-хубавото нещо, което някога бе казвала за някого.