Следващият въпрос беше Imaginez qu’un djinn apparait sur votre epaule pour vous dire qu’il vous accordera un seul souhait. Quel serait votre souhait?

Блеър затропа с втория си молив по масата. Какво би си пожелала? Явно беше, че мечтае да влезе в Йейл. Също така мечтаеше майка й и Сайръс да останат на медения си месец завинаги, за да не й се налага да ги гледа как се ухажват и целуват на публични места. Мечтаеше Нейт и малката му приятелка да се преместят в Антарктика, за да не се налага да ги срещат повече. Искаше също чифт кожени ботуши с тънко десетсантиметрово токче в телесен цвят; просто още не беше открила подходящия чифт. А, палто от овча кожа и шапка от лисича кожа с уши.

Блеър нямаше нищо против, че баща й е гей, но й се искаше да си беше намерил гадже, с което да живее в Ню Йорк, а не във Франция, за да може да пазарува по-често. Искаше й се Серена да беше в същия клас, за да седят една до друга и да си предават бележки със забавните истории от днешните вестници за тях двамата с Флоу. Малко й се искаше да беше успяла да прави секс с Нейт, докато още ходеха, за да не е девствена. Също й се искаше да беше си легнала по-рано в събота вечерта, понеже все още имаше лек махмурлук. Плюс това Майлс й се бе обадил два пъти вчера и бе оставил съобщения на секретаря, дори след като тя му беше дала фалшив номер, за да не й се налага да го чува никога вече. Не че смяташе да му се обади.

В събота вечер беше забавно, но ново гадже беше последното нещо на земята, от което тя се нуждаеше.

Г-н Бекам си прочисти гърлото, Блеър вдигна поглед от листата си и го погледна. Той имаше жълта коса. Не русолява, ами онзи гаден цвят, който придобиваш, когато си болен. Очите им се срещнаха и той направи нещо странно: изчерви се. Excusez-moi?

Блеър се извърна ужасена. Кракът й нервно потръпна, когато прочете следващия въпрос. Vouz avez une desire. Que desirez vous?

Искаше й се противният учител по кинорежисура, за когото тя смяташе, че я мрази, да не беше я погледнал така, сякаш я харесва. Щеше й се да е на плажа, вместо да замръзва в незатоплената стая. Искаше й се да беше закусила, понеже умираше от глад. Имаше доста неща, които й се искаха, но и едно щеше да свърши работа.

Тя писа за Йейл, макар да беше доста тривиално, имайки предвид, че беше почти абитуриентка, но предпочете да е скучна, а не да разкрива сочна лична информация. След това нарисува мъничко ботушче с високо токче в полето на изпитната книжка и отново погледна към г-н Бекам. Той продължаваше да я зяпа, а бузите му бяха придобили смешен и грозен виолетов цвят. Ама какво правеше той? Замисляше убийството й или се опитваше да си я представи по бельо? Блеър отново отвратено извърна поглед. Погледна към платинения си часовник „Картие“. Още цял смотан час. Следващият въпрос.



Два етажа по-надолу Серена се мъчеше с изпита по история.

Неее, Серена не беше от този тип хора.

Вече беше преброила колко цъфнали косъма имаше на края на опашката й — девет. След това беше отговорила на въпроса за английското участие във Втората световна война с много късичко есе за това как по време на войната имало недостиг на много неща и каква жертва правели жените, като спрели да носят чорапогащници, понеже нямало найлон. Вместо чорапогащници тези безстрашни, индустриални и модни жени рисували по задната част на краката си линии.

Серена въздъхна. По онова време сигурно е било възможно да прекараш нощта с някое момче и физиономията ти да не се появи по първите страници на вестниците още на другия ден. Снимка на Серена и Флоу се беше появила в „Поуст“, „Ентъртейнмънт уийкли“, „Пийпъл“, „Уиминс уеър дейли“ и множество сайтове в нета. Бяха ги кръстили „новата двойка“.

Всичко това беше тъпо. Тя целуна Флоу за довиждане в ранните часове на сутринта пред хотел „Трибека Стар“, а той изхвърча да хване частен самолет за Баиа, където трябваше да се заснемат още малко кадри за новия му клип Life of Krime, преди да замине за Коледа. Двойка би означавало да се виждат всеки ден. И макар двамата с Флоу да се бяха поувлекли, определено не бяха влюбени, макар че той й беше изпратил цветя.

Три дузини доста редки черни лалета — само за да сме точни.

Серена беше свикнала да получава подаръци от момчета, така че цветята не я зашеметиха, стига той да не започнеше да й праща неща всеки ден. Понякога момчетата се самозабравят и прекаляват. Вземете за пример Дан Хъмфри. Когато Серена се върна от пансиона през есента, той я следваше като кученце, дори й беше написал няколко стихотворения, които бяха толкова сериозни и любовни, че чак бяха страшни. Серена го харесваше, наистина, но той беше прекадено напрегнат. За нейно щастие Дан се хвана с Ванеса, която беше също толкова напрегната и си бяха страхотна двойка. Серена обаче не искаше да я чифтосват с никого. Тя ценеше независимостта си, умението да угажда на капризите си и да прави каквото й се прииска. Тя беше от спонтанните момичета и една връзка би разрушила репутацията й.

Загледа се в следващия въпрос. Кога американските въоръжени сили са се намесили във Втората световна война и защо?

По-подходящ беше въпросът: Кога щеше да й се наложи да използва тези познания? Отговорът беше доста обикновен: НИКОГА!

На кого му пукаше за миналото, когато бъдещето предстоеше и разкриваше разкошни изненади и немислими приключения на всеки ъгъл?

Някой я потупа по рамото и тя вдигна поглед. Беше г-н Хансън, учителят по латински и квестор на изпита по история. Той беше слаб и висок, а мустакът му беше толкова еднакъв всеки божи ден, че всички бяха убедени, че е фалшив.

— Какво? — стресна се тя. Знаеше, че се е отнесла малко, но не можеше да загази за това по време на писмен изпит, нали? — Да не сбърках нещо?

Тогава забеляза, че той се усмихва под мустак.

Г-н Хансън бутна едно копие от „Поуст“ в ръката й, което беше отворено на шеста страница, книжарската, където се мъдреше огромна снимка на Флоу и Серена как хващат такси в събота вечер пред „Горгона“.

— Съжалявам, че те прекъсвам, но забелязах, че почти си приключила и се чудех, дали би могла да помолиш Флоу да се подпише тук — прошепна той, — аз съм му голям фен, а ще бъде супер, ако и ти го подпишеш.

Серена премигна. Първо на първо, тя не беше подозирала, че г-н Хансън е толкова готин, че да знае кой е Флоу. И второ, нямаше намерение да моли Флоу за нищо. А трето, ЕХОО, дори не беше стигнала до средата на изпита си.

— Флоу е в Баиа, дали ще стане, ако само аз се подпиша? — прошепна тя в отговор и се огледа внимателно из стаята. Повечето от другите момичета бяха спрели да пишат и наблюдаваха или нея, или г-н Хансън, или си говореха помежду си.

— Чух, че Флоу и Серена са сгодени — каза Ники Бъртън на колежката си Алиша Едуардс, — ще се оженят на нова година във Вегас, в „Белажио“.

— В „Поуст“ пише, че са се срещнали в събота на бала, но това изобщо не е вярно — каза Изабел Коутс на Кати Фаркас.

— Срещнали са се в клиниката миналата година, нали? — каза Кати. — Флоу вече е бил там около дванадесет пъти, но пък и тя.

Серена написа името си и отново подаде вестника на г-н Хансън, като се надяваше, че няма да й напише лоша оценка, понеже не му е поискала автограф от Флоу.

— Благодаря, сигурен съм, че това ще струва цяло състояние някой ден — прошепна той и огледа подписа.

— О, да — подигра се Серена, докато шумът в стаята се засилваше все повече.

— Добре, момичета, обратно към изпита — викна г-н Хансън и се върна обратно на подиума.

Серена погледна към изпитната книжка. Кога американските въоръжени сили са се намесили във Втората световна война и защо?

Но преди да успее да започне да отговаря, беше заобиколена от поне дузина съученички, които стискаха копия от „Поуст“, а г-н Хансън не би могъл да ги спре, тъй като той беше започнал всичко това.

— Добре. Ще ви дам по пет минути отгоре, но само пет и после обратно по местата — каза той, игнорирайки умолителния поглед на Серена.

— Първо аз! — кресна Рейн Хофщетер и набута списанието пред Серена.

— Не, аз! — викна Лора Салмън, избутвайки Рейн от пътя си.

Серена се засмя вътрешно от изумление. Когато преди два месеца се беше завърнала от пансиона, всички до един я третираха като прокажена. Сега пък всички се избиваха за автографа й?

Тя се поколеба с химикал над списанието на Лора, след което сложи запазената си марка, Знаете, че ме обичате, Серена.

Секс, любов и Франкенщайн

Изпитът в „Ривърсайд Преп“ беше известен с продължителността и трудността си, но Дан не се притесняваше. Беше прочел романа „Франкенщайн“ от Мери Шели два пъти и беше наизустил почти всички стихотворения от Кийтс, които бяха поместени в антологията. Освен това можеше да напише есе за шестица, дори насън.

След като раздроби „Ода за славея“ възможно най-надребно, той обърна изпитната книжка и започна да пише на гърба й стихотворение, което евентуално би си заслужавало да изпрати с документите за колежа. Дан пишеше единствено гневни любовни стихове и това беше озаглавено „На Ванеса“.

Изрезки от хартия,

нарязани лимони,

в очите ми — солена вода.

Той експериментираше с нов вид свободни стихове и още не беше съвсем сигурен дали имат някакъв смисъл.

Твоето лице

е ядка.

Ти облекчаваш болката ми

и смазваш двигателя ми.

Смазваш двигателя ми? Не, това звучеше прекалено сексуално, а той не искаше да натрапва на Ванеса такива мисли, ако решеше да й покаже стихотворението. Това, което искаше да каже, бе, че тя го вдъхновява. Дан се загледа в думите и се замисли за по-добър израз. След това откъсна листа и го смачка на топка. Защо вече не можеше да пише добри неща?

Усети, че някой го наблюдава и се обърна наляво, където седеше Чък Бас, най-големият тъпак в класа. В седми клас Чък беше сред най-ниските момчета. Тогава носеше очила с рогови рамки и кадифени костюмчета, и постоянно изглеждаше така, сякаш ще се напишка. По това време двамата с Дан бяха в класа по английски и преподавателят ги беше накарал да напишат стихотворение за част от тялото. Чък не го биваше изобщо в писането и беше помолил с бележка Дан да му напише нещо.

На Дан писането му се удаваше, така че нахвърля първото нещо, което му дойде наум, поема за ръцете си и тяхната функция през деня. Предаде я на Чък, след което написа поема за устата, която не беше и наполовина толкова добра. Чък беше получил 6+ и забележка: Виждаш ли какво можеш да постигнеш, ако си го поставиш за цел?, а Дан получи 5 и забележка: Знам, че можеш и по-добре.

Отначало Дан нямаше нищо против. Поне беше помогнал на хлапе, което явно се нуждаеше от помощ. Но за една година Чък израсна с 40 сантиметра, започна да се бръсне и да носи монограмния пръстен на малкото си пръстче заедно си морскосиния шал, също с монограм — накратко, превърна се в същински темерут, особено що се отнася до момичетата. Миналия месец Чък беше задирял дори сестрата на Дан в тоалетна кабинка. Дан беше направил всичко възможно, за да му даде да разбере, че го мрази от дъното на душата си, но естествено, на Чък не му пукаше. От време на време той продължаваше да иска помощ по английски от него, а Дан от своя страна трябваше да го разкарва отново.

Точно в този момент Чък се взираше в изпитната книжка на Дан и се опитваше да прочете есето върху „Ода за славея“. Дан обърна на нова страница и написа: РАЗЧИТАШ ЛИ ТОВА, СМОТАНЯКО? НАВРИ СИ ГО ОТЗАД! Чък присви очи, за да види, след което показа на Дан среден пръст.

НЕ, майната ТИ! Написа Дан и го подчерта два пъти.

Преди да премине към следващия въпрос, той прочете няколко реда от одата, поместени в изпитната книжка.

Darkling I listen; and for many a time

I have been half in love with easeful Death.1