— Г-це Дохърти, мислите ли, че трябва да си влюбена, за да спиш с момче? — попита Джесика Соумс. Тя приличаше досущ на Снежанка от приказката: гъста черна коса, пълни червени устни и сиви очи с дълги мигли, макар че не беше точно чиста като сняг. Носеше се слух, че на Джесика й е дошло в четвърти клас и е загубила девствеността си в шести. Отначало тя имаше най-големите гърди в класа, но през последната година Джени я задмина.

Г-ца Дохърти прибра кичур коса зад едното си ухо, след което поглади вежди, определено затруднена да намери тактичен отговор на този въпрос. И още преди да беше успяла да продума, малката Джени се намеси:

— Разбира се. Искам да кажа, че сигурно ще отнеме време докато и двамата разберете, че сте влюбени, но ако не сте, според мен трябва да скъсате.

Целият клас, включително и г-ца Дохърти, я изгледа. Учителката гледаше странно, понеже Джени Хъмфри никога не вземаше участие в класа и сега я изненада с мнението си. Момичетата бяха изумени, понеже знаеха, че Джени е успяла да завърти главата на Нейт Арчибалд под носа на Блеър Уолдорф, което от своя страна значеше, че му е дала нещо в замяна. Дали Джени Хъмфри не беше по-голяма курва и от Джесика Соумс? И дали сега си го признаваше?

Когато Джени забеляза, че всички я гледат, тя се изчерви:

— Искам да кажа, че не е нужно да късате, ако досега не сте си казали „Обичам те“, понеже може да ви е приятно да прекарвате времето си заедно, така че просто изчакайте подходящия момент.

Г-ца Дохърти се усмихна с неначервените си устни, понеже любовта й беше любима тема:

— Първият път, когато се влюбите, може и да не разберете, някои хора даже го бъркат с грип!

Някои от момичетата се засмяха, а Джени се усмихна вътрешно. Тя знаеше какво има предвид учителката. Понякога се чувстваше толкова отпаднала, когато беше с Нейт, като че ли се разболяваше от пневмония или нещо друго.

Тогава г-ца Дохърти добави:

— Също така не смятам, че трябва да сте влюбени, за да имате връзка. Та вие сте на четиринадесет години. Няма да се омъжвате за това момче, нали? Това си е начин да общувате с противоположния пол, като пробването на нови дрехи. Трябва да пробвате различни стилове и размери, за да откриете най-добрия за вас.

Джени се нацупи. Хич не й се искаше да пробва различни стилове и размери, просто си искаше Нейт.

— Чакайте сега, говорим за секс с някого, когото не обичаме или просто за мотаене заедно? — попита Алиша Армстронг, докато си играеше с розовата гривна на ръката си. — Понеже смятам, че трябва да си влюбен, ако ще правиш секс.

— О, определено — каза Джени и пак се изчерви.

Целият клас отново я зяпна. Признаваше ли, че е правила секс с Нейт Арчибалд или отричаше?

Джени дори не говореше за секс, но чак сега разбра какво има предвид Джесика под „да си с някого“. Тя издърпа едно влакно от килима, за нея сексът изобщо не беше на дневен ред, ставаше дума за любов. Колко дълго трябваше да чака, за да каже на Нейт, че го обича? Или трябваше да изчака той да й го каже?

Тя отново вдигна ръка, но Азария Муниц беше първа:

— Г-це Дохърти, вярно ли е, че трябва да си сменяме шампоана, за да избегнем израстването?

Тя имаше дълга до дупето коса и шкафчето й в училище беше пълно с продукти за нея.

Г-ца Дохърти я погледна с празен поглед и каза:

— Не ме цитирай, но докато ползваш хубав шампоан с натурални съставки, не мисля, че трябва да го сменяш — след това тя се обърна към Джени с надежда, че ще продължат с любовната тема: — Кажи, Джени, беше вдигнала ръка?

Джени погледна към тавана, подбирайки думите си внимателно. Но преди да беше успяла да каже и дума, беше грубо прекъсната от Джесика.

— Вярно ли е, че цялото усещане е в горната част на пениса? — попита тя с присвити очи, все едно въпросът й беше за откритието на атома.

Останалите от класа избухнаха в смях. Джесика винаги задаваше скандални въпроси, но момичетата й бяха благодарни.

— Джесика, моля те, не прекъсвай съученичките си. Накратко казано, отговорът на въпроса ти е: да, върхът на пениса е доста чувствителен, но това варира при различните пениси. Та, Джени, какво искаше да кажеш?

Джени се изчерви и се изсмя. Пенис, пенис, пенис! Тази дума винаги я караше да се смее.

— Е? — подкани я учителката.

Джени покри устата си с ръка:

— Ами нищо.

Джесика отново присви очи.

— Кое е толкова смешно, Джени? Това ли е най-чувствителната зона на Нейт? Връхчето?

Джени спря да се смее и кръстоса ръце на гърдите си. Цялото й тяло се изчерви.

— Запомни, Джесика, без конкретни имена! — сгълча я г-ца Дохърти. Тя нагласи краката си в поза лотос и прочисти гърлото си:

— Момичета, искам да ви напомня, че нашите разговори са поверителни, тоест нищо казано тук, в тази стая, няма да бъде повтаряно навън.

Да бе, да. Тогава защо цялото училище знаеше, че Алиша Армстронг не ползва тампони, понеже родителите й смятаха, че след това няма да е девствена?

Джени не беше глупава. Тя знаеше, че каквото и да кажеше, ще бъде повторено, затова реши да не казва нищо, вместо след това то да бъде разтълкувано погрешно.

— Спомням си първия път, когато видях пенис на живо — каза Джесика и целият клас отново избухна в бурен смях, — бях направо обезумяла!

Г-ца Дохърти се усмихна отново. Нямаше да позволи дори на Джесика Соумс да развали настроението й, така че да избухне:

— Тук се задават въпроси.

— Не разбирам нещо, как се получава ерекцията? — попита Ким Суонсън.

— Вярно ли е, че момчетата се будят с ерекция рано сутрин? — попита Рони Чанг.

Г-ца Дохърти въздъхна. Когато тя започна тактично да отговаря на въпросите им, Джени реши да се изолира в темата за любовта.

Ако момчетата наистина бяха като дрехите, Нейт беше нейният пръв чифт дънки „Дизел“, които носеше само на специални случаи, понеже не искаше да ги изцапа. И колкото повече ги носеше, толкова повече ги переше и толкова по-добре й стояха, докато накрая не можеше да живее без тях — бяха перфектни. Така че ако беше толкова сигурна какво изпитва към него, какво щеше да навреди да му го каже?

Необикновен отговор на обикновен въпрос

Блеър беше предала чернова на есето си за Йейл рано същата сутрин и когато изпитите по математика и френски свършиха, тя се отби до кабинета на г-ца Глос, съветничка по въпросите за приема в колеж, за да види дали вече го е прочела.

Г-ца Глос сортираше разни папки, а учудващо дългите й крака бяха прилежно кръстосани в коленете:

— О, Блеър, здравейте, защо не седнете?

Блеър присви очи и се загледа в грозните, кафяви ортопедични обувки на г-ца Глос. Каква загуба беше жена с такива крака и на тази възраст да няма никакъв вкус за обувки, замисли се Блеър и седна на дървения стол срещу нея.

— Прочетох есето ти — каза г-ца Глос и започна да рови между папките на бюрото, докато намери нейната. След като я откри, тя нацупи тънките си устни и попи носа си с кърпичка. Често имаше кръвотечения от носа и момичетата в училището смятаха, че е болна от рядка заразна болест. Всички се бояха да пипат документите, които тя им подава.

Блеър повдигна тъмните си, грижливо изскубани вежди и попита:

— И?

Г-ца Глос повдигна поглед. Сиво-кафявата й коса се къдреше отдолу, едва докосваща брадичката й, а и всеки път изглеждаше абсолютно еднакво. Всички момичета знаеха, че е перука, беше очевадно.

— Смятам, че трябва да започнеш отначало, ако наистина искаш да влезеш в Йейл.

На Блеър й отне минута да разбере какво й се казва:

— Но…

Г-ца Глос отвори папката и посочи страниците с ужасния си жълт нокът:

— Това е чудесно есе за живота на Одри Хепбърн, но не казва нищо за теб. Трябва да покажеш в Йейл, че можеш да пишеш, можеш да мислиш и че можеш да дадеш необикновен отговор на обикновен въпрос — обясни тя и върна есето на Блеър.

Блеър го пое с палеца и показалеца си, а вените на слепоочията й щяха да се пръснат. Умираше да каже на г-ца Глос да иде и да си го начука, но знаеше, ще тя е много добра в работата си и можеше да й помогне да влезе в Йейл.

— Добре, ще опитам отново — каза горчиво Блеър.

— Добро момиче, опитай се да не си толкова буквална, покажи им, че харесваш филмите на Одри Хепбърн, но не им го казвай.

Блеър кимна и се изправи. Тя пооправи полата си, като се опита да запази самообладание в лицето на тази жестока обида, и да се държи точно както Одри би се държала:

— Весела Коледа.

Г-ца Глос отново попи носа си с кърпичка и каза мило:

— Весела Коледа и на теб, Блеър.

Блеър затвори вратата след себе си и пусна прокаженото есе в металното кошче отпред. Край със забавленията по плажовете на Сейнт Бартс. Серена ще трябва да се оправя сама, понеже Блеър ще се затвори у дома и цяла ваканция ще пише новото есе. Искаше й се да напише Просто ме пуснете, по дяволите! на къс хартия и да им го изпрати, но имайки предвид как разкри душата си пред интервюиращия и след това го целуна, по-добре беше да не го прави.

Тя се запъти към четвъртия етаж, за да вземе небесносиньото си палто на „Марк Джейкъбс“ от гардеробчето си, но замалко не се сблъска с Кати Фаркас и Изабел Коутс.

— Как мина френският? — попита Кати. Тази сутрин, на път за училище я беше наваляло и русата й коса се беше накъдрила в безпорядък.

Блеър си помисли, че Кати изглежда като пудел, ударен от мълния. След това вдигна рамене:

— Тъпо.

Тя тръсна нетърпеливо косата от лицето си. Толкова й беше писнало да говори за училище и оценки, че чак й се повръщаше.

Изабел прокара пръсти през късата си, тъмна на цвят опашка и вдигна брадичка. Блеър винаги се държеше адски надменно, когато станеше дума за оценки:

— Знам, че звучи зубърско, но вчера ходих на СИП по история при г-н Нобълс и това много ми помогна. Искам да кажа, че изпитът ми се стори доста лесен.

Ти пък си доста дразнеща, отбеляза Блеър. Бащата на Изабел беше телевизионна звезда, която използваха предимно за дублажи, понеже имаше британски акцент. Изабел го копираше и честичко казваше неща от сорта на „доста лесен“ вместо „супер тъп“.

Кати кимна.

— А и беше кратък. Ама видя ли се със Серена, тя дори не приключи. Продължаваше да стои там и да си зяпа косата, когато ние тръгнахме.

Разбира се, пропусна частта, в която Серена даваше автографи. Нямаше да признае на Блеър, че и тя е поискала един автограф.

— Сигурна съм, че се е справила — каза лоялно Блеър. Серена никога не учеше и не беше взела нито един клас за напреднали, но винаги успяваше да мине между капките, като участваше в клас и пишеше сносни есета. Тя беше хитра — всички момичета в „Констънс“ бяха такива — но учителите й се оплакваха, че не развива потенциала си още от втори клас. Дълбоко в себе си Блеър оценяваше факта, че Серена е толкова незаинтересована от учението. Щеше да е невъзможно да са приятелки, ако тя беше прекрасна и пълна отличничка едновременно.

— И какво стана с теб и онзи Майлс? — попита Изабел.

Блеър не вярваше на ушите си. Тя видя двете мацки за последно заспали, мъртвопияни на задната седалка на лимузината на Флоу, и тотално ги беше зарязала. А сега двете се държаха така сякаш отново искаха да са си най-добри приятелки. На Блеър обаче не й се говореше с тях за някакъв тип, когото нямаше да види повече, понеже те щяха да я разнесат из цялото училище.

— Нищо — отвърна тя небрежно.

— Ооо, толкова е потайна, нещо е станало — изгука Изабел.

Блеър извърна поглед:

— Все тая.

— Какво каза г-ца Глос за есето ти за Йейл? — попита Кати.