Ето това му беше неприятното да си в училище само за момичета: Всеки знаеше всичко за всеки. Това побъркваше Блеър.

— Хареса го — излъга тя. После тръгна нагоре по стълбите, като удряше рубинения си пръстен в металната решетка на парапета:

— Ще се видим после, момичета, трябва да поуча за английски.

— Чакай — викна Изабел.

Блеър се обърна:

— Какво?

— Вярно ли е, че Серена и Флоу са сгодени?

Блеър едва се сдържа да не се изсмее. Знаеше, че трябва да им каже истината, но беше толкова по-забавно да ги излъже.

— Аха, не е ли щуро — каза тя, клатейки глава.

Двете момичета се спогледаха, доста развълнувани, понеже бяха получили потвърждение на такава разтърсваща клюка и то от най-достоверен източник.

— Е, в такъв случай тя ще идва ли в Сейнт Бартс с теб? — попита Кати.

Блеър кимна и се заигра с пръстена си:

— Да, и ще плануваме сватбата, докато сме там.

— О, толкова ще е забавно! — заяви Изабел с най-ужасния си британски акцент. Тя погледна Кати, а после и Блеър. — Мислиш ли, че ще ни помоли да сме й шаферки?

Блеър се обърна и се плъзна нагоре по стълбите, без грам усилие, точно като Одри, облечена в онази нощница на „Живанши“ в „Смешно лице“.

— Може би, ако сте наистина мили с нея.

Въпреки че трябваше да пише есето си през цялата ваканция, тя щеше и да се позабавлява.

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена наместо, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

Е, изпитите минаха и е време да се отпуснем!

Списък с желания за Коледа:

1. Шапка „Фенди“ от лисича кожа, макар че най-вероятно ще я забравя в някое такси късно вечерта.

2. Малка велурена чантичка за връзване на ръката, подходяща, когато излизаш само с ключове, кредитна карта и блясък за устни. Какво друго ти трябва?

3. Часове за цяла година в Червения салон на „Елизабет Арден“ за козметик, кола маска, масажи с водорасли, подстригване и кичури.

4. Чифт ботуши в телесен цвят, чифт велурени ботуши в тъмнокафяво и чифт черни ботуши до коленете. Всичките да са от Stephane Kelian и с десетсантиметрови токове. Ботушите никога не са твърде много.

5. Палто от овча кожа на „Фенди“.

6. Суперголяма кутия с шоколадовите трюфели на Godiva — моята слабост. Е, поне една от тях.

7. Бял кашмирен халат на TSE с подходящи кашмирени чехли.

8. Всички класически филми на Хичкок на DVD.

9. Прием до всички колежи, в които съм пуснала документи.

10. Една по-различна Коледа, която ще промени живота ми!



Наблюдения

Б взима всяка книга за Одри Хепбърн от библиотеката, която намери. А и М разхождат боксера на А (това е куче, не кола) покрай „Констънс Билард“ и се оглеждат към прозорците на първия етаж. За кого ли? С предлага на портиера аквариум с бебета баракуди. Дали ежедневните подаръци на Флоу не стават твърде много? Н се напушва с приятелите на Шийп Медоу. Дж прави разкошна светеща картичка за Н в часа по изкуство. Д изхвърля един от ценните си черни тефтери в кофа на Бродуей. Май е гадно да ти пресъхне вдъхновението? В преследва някакъв продавач на хотдог на Вашингтон Скуеър Парк. К и И се бият за шапка от лисича кожа в Intermix.



Вашите писма:

В: Скъпа „Интригантке“,

Опитвам се да разбера коя си, откакто започна да списваш тази страница. Май нямаше да споменаваш за колежи, ако не беше абитуриентка. Аз съм още първа година, но се движа с готините абитуриенти. Та мисълта ми е. Че май не си толкова печена, колкото си мислиш. Мисля, че си някой перверзник, например учител по физическо или нещо такова.

jdwack


О:Скъпи мой jdwack,

Спри да се опитваш да разбереш коя съм, понеже няма да ти кажа. Но ще ти обещая едно — няма да ме видиш в бежови шорти и свирка на врата.

И



В: Здрасти И,

Какво мислиш за този слух дето се носи за Флоу и С? Тя винаги е доста мистериозна, все едно пази голяма тайна, та е трудно да се разбере.

призрак


О: Скъпи призрако,

Знам какво искаш да кажеш. С е доста мълчалива, ако е вярно че двамата са сгодени. Но хайде да сме реалисти, а? Тя е само на седемнадесет. Дори да са сгодени, не смятам, че сватбата ще е скоро.

И



В: Здравей И,

Не знам дали Б знае, но чух, че оня тип от събота вечер също ще ходи в Сейнт Бартс за Коледа.

доносник


О: Скъпи доносник,

Ауч, мисля, че Б я чака голяма изненада, от която няма да е доволна.

И



И накрая…

Ехо… — За какво да ходим на даскало след колоквиумите, когато оценките вече няма да се броят за колежа. Трябва да ни дават само по един час, за обяд или драма, или нещо от сорта за целия пролетен срок. Напълно сме си заслужили почивката!

Знаете, че ме обичате,

Интригантката

„Барнис“ изгражда характера

В четвъртък преди Коледа „Констънс Билард“ разпусна момичетата за дванадесет прекрасни дни коледна ваканция. След училище Джени се срещна с Нейт пред „Барнис“. Тя беше облечена с черна шуба с кожена яка, носеше пуловер с качулка в бебешко синьо, сивата си униформена пола, червена мохерна шапка и ръкавици в същия цвят. Изглеждаше прекрасно и в момента, в който я видя, Нейт целуна дланта на едната й ръка. Той беше в отлично настроение, понеже си беше купил огромна доза трева от ъгъла на „Мадисън“ и 80-та.

— Липсваше ми — каза той, а очите му проблеснаха на светлината на залеза.

Сърцето на Джени се преобърна:

— И ти ми липсваше.

Бузите й поруменяха, тя извади коледната картичка от джоба на шубата си и му я подаде.

— Заповядай.

Нейт разкъса ръчно направения плик и се загледа в картината, която тя беше нарисувала с водни бои и златен химикал, като се опита да разгадае какво е.

— Това е снежен човек, който прегръща еленче — обясни Джени. — Комбинирах стиловете на Матис и Пикасо, но не съм сигурна, че е сполучливо.

Нейт не беше запознат нито с Матис, нито с Пикасо, но отвори картичката. Вътре пишеше със златни букви ВЕСЕЛА КОЛЕДА, НЕЙТ! С обич, Дженифър. Той се усмихна и я завря в джоба на палтото си:

— Благодаря.

Джени го хвана под ръка и го поведе към магазина:

— Та какво искаш за Коледа, аз първа ще ти купя подарък.

Тя беше взела назаем още петдесет долара от баща си, което си беше нищо в сравнение с всички пари, които вече му дължеше. Джени беше похарчила повече пари, откакто излизаше с Нейт, отколкото през целия си досегашен живот.

Всяко момиче ще ви каже, че да изглеждаш добре не е евтино, но си струва.

В мъжкия отдел Нейт й подаде чифт сиви вълнени чорапи и каза:

— Какво ще кажеш за тези?

— Чорапи? Но аз искам да ти купя нещо специално. Нещо с… дух — настоя Джени. Всъщност думата, която търсеше, бе присъствие. Беше я видяла във „Вог“ и й прозвуча много френски и изтънчена.

Нейт върна чорапите на мястото им и се огледа из магазина:

— Просто не искам да харчиш твърде много пари по мен, Дженифър!

Джени засия, в този миг го обичаше повече отвсякога. Тя обожаваше, когато той я наричаше Дженифър. Обожаваше сладките съобщения, които й изпращаше на мобилния телефон. Обожаваше русата му вълниста коса и винаги прекрасната му кожа с перфектен тен. Също така обожаваше как прави разни неща от типа да й целува ръка. Най-сладкото от всичко беше, че той съумяваше само с няколко думи да я накара да се чувства най-щастливото и късметлийско момиче в целия магазин.

— Не може просто чорапи, трябва да е нещо специално — настоя тя.

— Добре — отговори Нейт изумен. Желанието й да му купи нещо по-значимо от чорапи или парфюм беше някак мило. Тя беше толкова всеотдайна, без да очаква нещо в замяна.

— Това — каза Джени и измъкна червено долнище за пижама с шнур и индийски десен, — мисля, че е пижама.

— Мисля, че изглежда гейски — намръщи се Нейт.

Джени върна долнището на стелажа и каза:

— Прав си, извинявай.

Веднага след това тя видя камари от боксерки със снимки на задната част. Имаше чифт яркосини с щампа на червена яхта на дупето. Колко готино. Нейт обожаваше плаването, дори строеше лодки в Мейн. Струваха шейсет долара, което беше малко повече, отколкото беше очаквала да похарчи, а и бе доста за боксерки, но Джени беше готова да даде още десет долара за момчето, което обичаше повече от всичко друго на света.

— Готини са. Не че някой ще ги види — каза Нейт, докато ги разглеждаше.

Джени се изчерви при мисълта да види Нейт по бельо.

— Да, но пък трябва да ги имаш, те са точно за теб.

Тя ги сгъна и ги занесе на гишето:

— Може ли да ги опаковате като подарък, моля? — след това се обърна към Нейт и каза. — Много по-забавно е да ги отвориш като истински подарък.

Очите й блестяха от вълнение. Имаше разкошен приятел и му беше купила най-хубавия подарък, а той й се усмихваше по онзи начин, който я караше да изкрещи: ТОЛКОВА СЪМ ЩАСТЛИВА! Тя подаде на Нейт малката черна торбичка и каза закачливо:

— Честита Ханука.

Джени беше наполовина еврейка, а Нейт не беше никакъв евреин.

— Благодаря, Дженифър. — Той не беше очаквал да открие нещо, което наистина ще му хареса, но боксерките бяха върхът. — Сега е мой ред да ти купя нещо, хайде!

Той я поведе към асансьора и отидоха на шестия етаж. Джени не знаеше къде са, докато вратите не се отвориха и не видя, че са се качили в отдела за дамско бельо.

Тя се поколеба. Мислеше си, че Нейт ще й купи нещо подходящо за Коледа, като шалче с еленче или нещо от този сорт, но не и бельо.

— Ти си избери — каза Нейт.

Джени огледа прекрасните ръчно изработени и много крехки материи и се изчерви от притеснение. Тя винаги си купуваше точно определен сутиен от точно определен магазин. Там й предлагаха допълнителна поддръжка и по-здрави презрамки. Сутиените в „Барнис“ изглеждаха така, сякаш ще се скъсат, ако се опита да сложи само едната си гърда в тях. Нямаше начин да си избере сутиен, бюстие или дори нощница. Първо на първо, щеше да умре, ако Нейт разбереше размера на бюста й. И второ, подобни прекрасни неща най-вероятно не се произвеждаха в нейния размер.

Джени съжали, че не може да каже на Нейт, че не желае бельо, защото не искаше да нарани чувствата му. Вместо това тя посегна към простичък чифт бели сатенени бикини на La Perla с розов кант и сладка розова панделка на ластика:

— Тези са сладки.

— Искате ли да пробвате сутиена към тях? — попита консултантката, която се беше приближила към тях.

— Не — почти извика Джени. Тя грабна бикините от закачалката и се затича към гишето, за да може Нейт да ги плати и да се махнат оттам.

Докато ги опаковаше в хартия, касиерката попита:

— Само прашката ли, госпожице?

Джени се загледа в парчето сатен, което висеше от ръката й и чак сега забеляза, че задната част всъщност я няма.