– Излъгах. – Не е засрамен. – Не мога да стоя далеч от теб, затова ще трябва да ме виждаш отново... и отново... и отново. – Той довършва последната част от изявлението си бавно и ясно, без да оставя място за недоразумения. – Упорството ти да се бориш с привличането ни само ме прави по-решен да докажа, че ме искаш. – Той започва да ме преследва с бавни внимателни стъпки, без да откъсва очите си от мен. – Това става цел на мисията ми. И съм готов да направя всичко.

Спирам да пристъпвам назад, щом усещам леглото зад коленете си. Той ще бъде до мен след още две крачки и мисълта за предстоящия контакт е достатъчна, за да ме откъсне от транса, в който ме поставя.

– Спри! – Вдигам ръка пред себе си и го спирам. – Дори не ме познаваш – избълвам в отчаян опит да го накарам да види колко е откачено това.

– Знам, че си изключително красива. – Той отново тръгва към мен. – Знам какво чувствам и знам, че ти също го чувстваш. – Телата ни са едно до друго и сърцето ми вече блъска в гърлото. – Кажи ми, Ава, какво пропуснах?

Опитвам се да контролирам задъханото си дишане, но е невъзможно. Гърдите ми се повдигат бясно, а тялото ми трепери. Отпускам глава, засрамена от сълзите, които се събират в очите ми. Това е ужасно. Той толкова отчаяно иска да ме вкара в леглото си, че ме дебне като някаква плячка, и аз плача, защото съм прекалено слаба. Той ме прави слаба, а няма никакво право.

Усещам как ръката му се плъзва под брадичката ми. Топлината ù би била добре дошла, ако точно сега не мислех, че е такъв задник. Дръпва брадичката ми, за да изправи главата ми и трепва при вида на сълзите ми, щом очите ни се срещат.

– Съжалявам – прошепва той тихо, плъзва длан по бузата ми и бавно гали търкалящите се сълзи с палец. Изражението му е измъчено. Добре. Така трябва.

Успявам да промълвя:

– Ти каза, че ще ме оставиш на мира. – Поглеждам към него въпросително, докато той продължава да гали с палец лицето ми. Защо ме преследва? Явно е нещастен с връзката си, но това не прави нещата редни.

– Излъгах, извинявай. Не мога да стоя далеч от теб, Ава.

– Вече каза, че съжаляваш, но отново си тук. Да очаквам ли цветя и утре? – Не крия сарказма си.

Палецът му спира и Джеси отпуска глава. Сега е засрамен. Но главата му се вдига, очите ни се срещат и погледът му попада на устните ми. Боже, никога няма да мога да спра това. Устните му се разтварят и бавно започват да се приближават към моите. Задържам дъха си, щом ме докосва съвсем леко. Тялото ми се предава, ръцете ми се вдигат и аз стисвам сакото му в юмруци. Той ръмжи одобрително, докато спуска длани към основата на гръбнака ми и придърпва тялото ми към своето. Устните ни се колебаят едни срещу други и дъхът ни се смесва. И двамата треперим неудържимо.

– Някога чувствала ли си се така? – шепти той и прокарва устни през бузата към ухото ми.

– Никога – отговарям честно. Задъханият ми глас е неразпознаваем.

Той стиска меката част на ухото ми между зъбите си и дръпва леко, като оставя плътта да се плъзне между тях.

– Готова ли си да спреш да се бориш вече? – шепти и проследява очертанията на ухото ми с върха на езика си, а после докосва леко с устни чувствителната част под него. Горещ поток нахлува между бедрата ми. Повече не мога да се боря с това.

– О, Боже! – казвам задъхано и устните му се връщат върху моите, за да ме накарат да замълча. Той ме целува нежно и аз приемам, а езиците ни започват да се преплитат опияняващо бавно. Това е толкова хубаво. Цялото ми тяло гори.

Той стене и освобождава устата ми.

– Това „да“ ли е? – приковава ме със зелените си очи.

– Да.

Кимва с глава и много леко целува носа ми, бузата, челото, а после се връща на устните ми.

– Трябва да те имам цялата, Ава. Кажи, че мога да те имам цялата!

Цялата? Какво има предвид? Ум? Душа? Не може да има това предвид, нали? Не, той иска цялото ми тяло и точно в момента съвестта ми ме предава напълно. Трябва да преодолея желанието си към този мъж. Той трябва да преодолее своето желание към мен.

– Вземи ме! – казвам тихо в устните му.

Ръмженето, което напуска устните му при думите ми, само засилва желанието ми. Без да откъсва устни от моите, той обвива с ръка кръста ми, а другата поставя на тила ми, като задълбочава целувката. След това ме повдига и ме пренася през стаята, докато гърбът ми не опира в стена. Езиците ни танцуват диво заедно, а ръцете ми се движат по гърба му, но искам по-близък контакт, затова хващам реверите на сакото му и започвам да го избутвам от раменете му. Той отстъпва назад само колкото да се измъкне от сакото. Хвърлям дрехата на пода, сграбчвам ризата му и го придърпвам към себе си. Цялата предишна битка на съвестта ми отдавна е забравена. Трябва да го имам.

Телата ни се сблъскват и той ме притиска към стената, поглъщайки устата ми.

– По дяволите, Ава! – задъхано казва той. – Подлудяваш ме. – Завърта ханша си и притиска възбудения си член към мен. От устните ми се изплъзва тих вик и аз стисвам косата му, като започвам да стена подканящо.

Положението вече не може да бъде овладяно. Тялото ми е преминало на автопилот, а копчето за спиране е изгубено някъде в страстта. Усещам дланите му върху предната част на бедрата си. Той хваща роклята ми и я вдига на талията ми с едно бързо дръпване. Хълбоците му се раздвижват отново и ме карат да хленча. Искам повече. Не знам как съм успявала да устоя на това изкушение. Той захапва долната ми устна, но ме пуска и отдръпва лице, за да ме гледа в очите, докато се притиска още веднъж към сърцевината ми. Отмятам глава назад с гърлен стон, осигурявайки му пълен достъп до шията ми. Той се възползва от това на мига и започва да ближе, смуче и целува нежната кожа. Готова съм да заплача от удоволствие, но изведнъж чувам гласове откъм коридора и реалността за миг се разбива около мен. Какво правя? Намирам се в основната спалня на панорамния апартамент с рокля около кръста и с Джеси, който целува шията ми. Долу се разхождат стотици гости. Някой може да влезе всеки момент. Някой ще влезе всеки момент.

– Джеси! – казвам задъхано, опитвайки се да привлека вниманието му. – Джеси, идват хора. Трябва да спреш – извивам се леко, от което възбуденият му член ме докосва точно в сърцевината и аз удрям глава в стената в опит да спра удоволствието, което ми причинява.

Той изстенва дълго и ниско.

– Няма да те пусна, не сега.

– Трябва да спрем.

– Не – ръмжи той.

Боже, някой може да влезе всеки момент.

– Ще го направим по-късно – опитвам се да го усмиря. Трябва да го избутам от себе си.

– Това ще ти остави прекалено много време да промениш решението си. – Той гризва шията ми.

– Няма да променя решението си. – Стискам брадичката му и вдигам лицето му до моето, нос до нос. Поглеждам право в зелените езера на очите му. – Няма да променя решението си.

Той се вглежда в очите ми и търси уверението, от което се нуждае, но аз не мога да съм по-непоколебима. Искам го. Да, може да имам време да оценя ситуацията, но точно сега съм сигурна, че ще довърша започнатото. Той просто е прекалено съблазнителен, за да устоя, а Бог ми е свидетел, че опитах.

Целува ме силно по устните и се отдръпва.

– Съжалявам, не мога да рискувам. – Вдига ме на ръце и тръгва към банята.

– Какво? Те ще искат да видят и банята. – Едва ли говори сериозно.

– Ще заключа вратата. Без крясъци! – Поглежда ме с леко самодоволна усмивка.

Шокирана съм, но се смея.

– Нямаш срам.

– Не. Членът ми ме боли от миналия петък. Най-после си в ръцете ми и си се вразумила. Няма да ходя никъде, нито пък ти.


Седма глава

Той изритва вратата зад себе си и ме оставя на мраморния плот между мивките, след което се връща и заключва банята. Роклята ми все още е усукана около кръста ми, краката и бикините ми са напълно изложени на показ.

Оглеждам просторното помещение, което ми е толкова познато. Очите ми спират на великанската вана от кремав мрамор, която доминира в центъра. Усмихвам се, щом си спомням какъв проблем беше да намеря кран, който да я вдигне, за да я вкараме през прозорците. Беше кошмар, но ваната изглежда поразително. Двойният душ на задната стена е направен от стъклени панели и бежови шуплести плочки, а плотът, върху който съм поставена, е от кремав италиански мрамор с две мивки и големи батерии водопади. Дебело, сложно гравирано огледало в златна рамка се простира по цялата дължина на съоръжението. Една лежанка е поставена под ъгъл към прозореца. Това наистина е олицетворение на лукса.

Ключалката щраква и ме измъква от възхищението към работата ми. Очите ми са привлечени към вратата, откъдето Джеси ме наблюдава внимателно. Той бавно започва да разкопчава ризата си, докато върви към мен. Очакването кара стомаха ми да се бунтува и бедрата ми се стягат. Този мъж е абсолютно зашеметяващ.

Разкопчал и последното копче, той застава пред мен с разтворена риза. Не мога да устоя и протягам ръка, за да прокарам пръст надолу през центъра на твърдата му загоряла гръд. Той проследява движението на ръката ми, поставя длани от двете страни на задника ми и се намества между бедрата ми. Когато поглежда отново към мен, устните му са извити в крайчетата и очите му блестят, а леките гънки в ъгълчетата им смекчават обичайната им напрегнатост.

– Вече не можеш да избягаш – дразни ме той.

– Не искам да бягам.

– Добре – казва, шепнейки, и привлича погледа ми към себе си.

Прокарвам пръста си обратно по гърдите и по шията му и се спирам на долната му устна. Той отваря уста и хапе игриво пръста ми. Усмихвам се и продължавам нагоре, като прокарвам ръка през косата му.

– Харесвам роклята ти. – Той спуска очи надолу.

Проследявам погледа му до надиплената материя на кръста ми.

– Благодаря.

– Малко е ограничаваща. – Той дръпва част от нея.

– Така е – съгласявам се. Очакването ме убива. „Разкъсай роклята!“

– Да я махнем ли? – Той повдига вежда, а ъгълчетата на устните му трепкат.

Усмихвам се.

– Ако искаш.

– Или може би да я оставим? – Усмивката завладява устните му и той вдига ръце.

Топя се върху плота.

Ръцете му бързо се връщат върху мен и се плъзгат зад гърба ми.

– Но пък от личен опит знам какво има под тази прекрасна рокля. – Той се пресяга и хваща ципа, дишайки в ухото ми. – И то я превъзхожда многократно – шепти той и дърпа ципа надолу бавно и мъчително. Дишам тежко на прага на отчаянието. – Мисля, че ще се отървем от нея. – Вдига ме от плота и ме поставя права, след което издърпва роклята от тялото ми, оставя я да падне на пода и я изритва настрани, без да окъсва очи от мен.

Мръщя му се.

– Харесвам тази рокля. – Не ми пука за нея. Той може да я разкъса и да избърше прозорците с нея, не ме интересува.

– Ще ти купя нова. – Свива рамене и ме поставя обрат­но на плота, като възстановява позицията си между бедрата ми. Притиска се към мен и сграбчва задника ми, за да ме придърпа по-близо. Двамата сме вплетени в едно. Той размърдва хълбоци и се взира в мен.

Туптенето в сърцевината ми граничи с болка и съм сериозно застрашена да се разпадна, ако продължи да ме измъчва така. Искам да му кажа да побърза, боря се да си възвърна контрола.

Той се пресяга, разкопчава сутиена ми, смъква презрамките от ръцете ми и го хвърля зад себе си. Облягам се назад на ръце и излагам гърдите си на показ. Впил поглед в очите ми, той вдига ръка и поставя длан на шията ми.

– Усещам как сърцето ти препуска – казва тихо. Плъзга дланта си надолу между гърдите ми и спира върху корема, като продължава да ме гледа, целият огнен и възхитителен. – Мисля, че ще те задържа.

Извивам гръб, изпъчвайки гърди напред и той се усмихва, а после се навежда, поема зърното ми дълбоко в устата си и засмуква силно. Когато вдига ръка, за да масажира другата ми гърда, аз стена и отпускам глава назад върху огледалото. Мили Боже! Този мъж е невероятен. Твърдият му като камък член се притиска между бедрата ми и ме кара да въртя хълбоци, за да облекча туптенето. Надавам дълъг, провлечен стон. Не знам какво да правя със себе си. Искам да попия удоволствието, защото е твърде хубаво, но желанието да го имам ме завладява, а напрежението в слабините ми ме довежда почти до точката на избухване. Сякаш прочел мислите ми, той плъзга ръка по вътрешната част на бедрото ми, намира края на бикините и един пръст пробива бариерата, като леко докосва върха на клитора ми.

– Мамка му! – извиквам, сграбчвам раменете му и забивам нокти в напрегнатите му мускули.

– Езикът, момиче! – Присмива се той, после залепва устни върху моите и потапя два пръста в мен.

Мускулите ми се стягат, докато той движи пръстите си навътре и навън. Възможно е буквално да умра от удоволствие. Усещам лавината на предстоящия оргазъм и знам, че ще се пръсна на парчета. Стискам раменете му, сякаш животът ми зависи от това и стена в устата му, докато той продължава покушението си върху мен.