– Кейт, аз съм. – Знам, че звуча отчаяно, но не мога да се преструвам на жизнерадостна, когато наистина не се чувствам така. Пъшкам. – О, Кейт... Провалих се величествено. Ще се прибера скоро. – Отпускам глава на облегалката на пейката и гледам нагоре към нощното небе. Къде ми беше умът?

Телефонът подскача в ръката ми и вдигам, без да погледна екрана, като мисля, че е Кейт.

– Здрасти!

– Къде си? – той говори тихо.

Не знам дали сърцето ми потъва в петите, защото не е Кейт, или защото е Джеси. Твърдо вярвам в кармата, което значи, че съм загазила много.

– У дома съм – лъжа отново. Идва ми естествено напоследък. Въртя кичур от косата си – сигурен признак за пинокиевското ми поведение.

– Добре – прошепва той и затваря.

Това беше лесно. Той вече получи каквото искаше, нали? Не съм сигурна защо се чувствам толкова изоставена. Очаквах да стане така и наистина го заслужавам. Упорството му ме беше уморило, но то вече не ми влияе. Вече мога да се върна към живота си.

Джеси може да продължи със серийните си прелъстявания и да се прехвърли на следващата щастливка, изобщо не ми пука. Сигурна съм, че Сара ще открие достатъчно скоро, просто се надявам да не е сега. Една отхвърлена жена, която иска кръвта ми, е последното нещо, от което се нуждая.

След като седя и размишлявам известно време, неохотно се изправям и тръгвам да търся такси. Трябва да оставя тази вечер зад гърба си, но когато се обръщам и поглеждам нагоре, на няколко крачки от мен откривам Джеси да ме наблюдава.

Стоим един срещу друг неподвижни и мълчаливи и той ме изучава с безстрастно лице. И тогава избухвам в сълзи. Не знам защо, но скривам лице в ръцете си и заридавам. Усещам как топлото му тяло ме обгръща и главата ми се отпуска във врата му, а ръцете ми се мушват под неговите и аз се притискам към него. Дълго време не казваме нищо. Просто стоим там в обятията си мълчаливи, докато той разтрива тила ми с дланта на голямата си ръка и ме държи плътно до тялото си. Подсъзнателно си мисля къде е предишната Сара, но не се задържам на тази мисъл. Чувствам се защитена и в безопасност, въпреки че би трябвало да бягам от тези ръце, а не към тях.

– От колко време си тук? – питам, когато хлипанията ми най-после отслабват.

– Достатъчно – прошепва той. – Какво беше това за величествения провал? – Той ме притиска по-здраво. – Надявам се, че не се отнасяше за мен.

– Напротив. – Не заобикалям темата. Би било безполезно.

– Така ли? – Той изглежда изненадан и дори малко ядосан, но след няколко мига продължава. – Ще дойдеш ли у дома с мен? – Усещам как се напряга леко.

Току-що съм му казала, че е моят величествен провал, а той иска да ме отведе у дома си? Ами Сара? Тогава значи не живеят заедно.

– Не – отговарям. Това, което вече направих, е достатъчно лошо.

– Моля те, Ава!

– Защо? – питам. Трябва да знам какъв е интересът му към мен, защото ако прекарам още време с този мъж, може да загазя повече. Не мога да си позволя да се забърквам в безсрамни афери с по-стари заети мъже.

Той се отдръпва, за да ме погледне, и красивото му чело е смръщено.

– Така ще бъде правилно. Ти ми принадлежиш – казва го така, сякаш е най-естественото нещо на света.

– А на кого принадлежи Сара?

– Сара? Какво общо има тя? – Сега изглежда наистина объркан.

– Гадже – напомням му. Наистина няма никакво уважение към горката жена.

Очите му се опулват.

– Моля те, не ми казвай, че пренебрегваше обажданията ми и бягаше, защото си мислила... – Той ме пуска. – Мислила си, че аз и Сара сме... – Той отстъпва назад. – О, по дяволите, не!

– Да! – възкликвам. – Не е ли? – Сега наистина съм объркана. Тя нямаше как да заяви претенциите си по-ясно, дори ако беше пикала върху него.

Ръцете му се заравят в косата му.

– Ава, какво те накара да помислиш това?

– О, чакай да помисля! – Усмихвам се сладко. – Може би заради целувката в антрето на имението. Или пък заради това, че дойде в спалнята ти. Или може би заради леденото ù отношение към мен. – Поемам дъх. – Или може би заради факта, че е с теб всеки път, щом те видя. – Не мога да повярвам. А аз се укорявах, че съм наранила чувствата на жена и то на жена, която не харесвам. Що за загуба на съвест! – Коя е тя? – питам, напълно раздразнена.

Той задържа ръцете ми и се навежда, за да срещне очите ми.

– Ава, тя е приятелка.

– Приятелка? – присмивам се. – Тази жена не мисли така.

– Тя е само приятелка – казва той утешително. Не искам утешаване. Не, искам да фрасна едни нацупени червени устни! Сара е знаела точно какво прави. Тя явно иска да бъдат повече от приятели.

Джеси прокарва длан по бузата ми.

– След като вече уточнихме позицията на Сара в живота ми, може ли да поговорим за твоята?

Предишните му коментари внезапно се забиват в ума ми – всичките „ти си моя“, „ще те задържа“ и „ще размислиш“.

– Какво имаш предвид? – питам.

Той се усмихва самодоволно.

– Имам предвид в леглото ми, под мен. – Той ме дръпва към гърдите си и аз отново се сгушвам, отпусната от облекчение.

– В имението ли? – питам. Доста път е.

– Не, имам апартамент в сградата зад нас, но не мога да се преместя в него до утре. Наел съм друг в Хайд парк. И ти ще дойдеш с мен.

– Да. – Не се колебая, но съм наясно, че той не ме попита. И освен това не забравям предишните му коментари, особено последния – „ти ми принадлежиш“.

Това негово решение ли е, или мое?

След като Джеси разполага мен и чантите ми в колата си, пътуваме в мълчание, като се изключат ниските тонове на Teardrops20 на Масив Атак, които се процеждат през озвучителната система на колата му. Колко подходящо след моя пристъп на плач. През по-голямата част от пътуването обмислям решението си да отида в дома на Джеси, докато той многократно поема въздух, сякаш възнамерява да каже нещо, но след това размисля.

20 Teardrops (английски) – отронени сълзи. Б.пр.

Той паркира своя „Астън Мартин“ в ограден паркинг и аз излизам от колата, докато Джеси взима чантите ми.

Хваща ръката ми и ме повежда към сградата.

– На първия етаж съм. Ще се качим по стълбите. – Минаваме през сива огнеупорна врата, която води към стълбището, качваме се и се оказваме в тесен коридор. Мястото прилича на специализирано болнично заведение. Джеси отключва единствената друга врата в дългия бяло-сив коридор, въвежда ме и попадаме насред огромно отворено пространство. Всичко е бяло от горе до долу с черни мебели и черна кухня. Мястото е лишено от цветове до абсолютния максимум – истинска мъжка квартира. Изглежда празно, студено и клинично. Намразвам го.

– Това е временна спирка. Обзалагам се, че е обида за сетивата ти. – Очите му блестят и той се усмихва, несъмнено в отговор на критичното ми изражение.

– Предпочитам новия ти апартамент.

– Аз също.

Влизам навътре и оглеждам критично помещението, лишено от топлина и уют. Как живее тук? Няма лично докосване, няма картини или фотографии. Забелязвам сноуборд, подпрян в ъгъла и различна ски екипировка, натрупана около него, а на страничната поставка, където бих очаквала да видя вази или украшения, има мотоциклетен шлем и кожени ръкавици.

– Не държа алкохол. Искаш ли вода? – Той отива до огромния черен хладилник и го отваря.

– Да, моля! – Отивам при него в кухнята и издърпвам черен стол изпод черния гранитен плот. Джеси сваля сакото си и кацва на съседния стол, завърта се с лице към мен и ми подава чаша вода, преди да отвърти капачката на своята бутилка.

Отпива от водата и ме гледа над бутилката, докато аз въртя чашата в ръцете си. Чувствам се невероятно неудобно. Нещата са станали неловки и не съм сигурна защо.

Чувам как въздиша и оставя бутилката, след което взима чашата от ръката ми и я оставя на плота. После сграбчва седалката на стола ми, придърпва го, обръща го с лице към себе си, слага длани на коленете ми и се навежда напред.

– Защо плака?

– Не знам – отговарям честно. Това, което се случи, ме хвана неподготвена.

– Напротив, знаеш. Кажи ми!

Обмислям какво да му кажа, докато очите му се впиват в моите в очакване на отговор. Бръчката му се задълбочава леко и осъзнавам, че това е израз на тревога. Какво да му кажа? Че доверието ми в мъжете е равно на нула и фактът, че той е, очевидно, принц на съблазънта, ми говори за беда? Но той няма да иска да слуша тези момичешки глупости.

– Не знам – повтарям вместо това.

Той въздъхва, намръщва се още повече и почуква по плота няколко пъти. Почти буквално виждам как зъбните колелца на ума му се въртят, докато ме гледа и хапе долната си устна.

– Ще бъда ли прав, ако кажа, че погрешната ти представа за връзката между мен и Сара не е единствената причина да ме отбягваш? – пита той, разкопчава „Ролек­са“ си и го плъзга по плота.

– Вероятно. – Извръщам поглед малко засрамена, не знам защо.

– Това е разочароващо – заявява убедително, но не чувам разочарование в гласа му. Чувам само раздразнение.

Няма нужда да му казвам, че вероятно бих могла да си падна много по него. Жените сигурно го правят ежедневно.

Преди да осъзная какво става, той ме грабва и ме мята на плота, а чашата ми с вода пада с трясък на покрития с плочки под. Той намества бедра между краката ми, при което роклята ми се вдига нагоре и Джеси напада устата ми с безжалостен език, дълбоко и чувствено.

Кожата ми настръхва мигновено и усещам гореща влага между краката си. Той се приближава още и похищава устата ми със своята, после обгръща с длани задника ми, придърпва ме по-близо и притиска слабините си в мен.

„О, по дяволите!“ Стена, докато хълбоците му се трият в мен, без да се срамувам, че може да разбере, че съм пламнала като крушка от хиляда вата. Той освобождава устните ми и се взира в мен, дишайки тежко. Безсрамен глад блести в зелените езера на очите му. Сигурна съм, че и моят поглед е същият.

– Нека установим някои неща! – казва той задъхано и ме придърпва от плота, така че обгръщам с крака кръста му. Той ме гледа известно време. – Не те бива за лъжкиня.

– Да, знам. Мама и татко ми го казват непрекъснато. Въртя с пръсти косата си, когато лъжа. Неволно е и не мога да направя нищо.

Той се навежда, целува устните ми и леко погалва езика ми със своя.

– Вече си моя, Ава. – Той завърта хълбоци, което ме кара да се притисна към него и да се напрегна от желанието да се освободя от неумолимото жужене, което усещам в утробата си. – Ще те задържа завинаги – информира ме той.

Сключвам ръце около раменете му и целувам сочните му влажни устни. Отчаяно го желая отново. Загазила съм много.

– Ще притежавам всяка твоя част – той произнася всяка дума ясно и отчетливо. – Няма да остане място по това красиво тяло, което да не съм докоснал отвътре или отвън – гласът му е чувствен и смъртно сериозен, което само ускорява пулса ми.

Оставя ме да стъпя на крака и ме завърта, след което бързо смъква ципа на нещастната ми рокля. Сутиенът ми е свален и хвърлен настрани също толкова бързо.

Той се навежда и целува голия ми врат. Усещам възхитителна тръпка, предизвикана от горещината на езика му и хладния му дъх. Боже, цялата вибрирам. Размърдвам глава и рамене, за да облекча трепета, който разтърсва тялото ми.

Той премества устата си до ухото ми.

– Обърни се!

Правя го и се обръщам отново към него. На лицето му е изписана непоколебимост. Джеси ме вдига обратно на плота. Поставям ръце на раменете му, но той ги хваща и неохотно му позволявам да ги постави на плота и да ме накара да стисна ръба.

– Ръцете ти остават тук – казва той, когато ги освобождава, като подкрепя искането си с категоричен тон. Закача с пръсти ластика на бикините ми и ги дръпва. – Повдигни се!

Премествам тежестта си върху ръцете и повдигам задник от плота, за да може той да ги дръпне надолу по краката ми. Смъквам се обратно, щом ме освобождава от ограниченията на бельото ми. Аз съм съвсем гола, а той все още е напълно облечен. И изглежда няма никакво намерение да си свали дрехите скоро. Искам да видя тези гърди, затова премествам ръцете си от ръба на плота към ризата му.

Той се отдръпва назад и клати бавно глава.

– Ръцете!

Цупя се и връщам ръцете си на ръба на плота. Искам да го видя, да го усетя. Това не е честно.

Той посяга към най-горното си копче.

– Искаш ли да махна ризата? – Ниският му дрезгав глас внася хаос в дисциплината ми.

– Да – казвам задъхано.

– Да, какво? – усмихва ми се самодоволно и аз присвивам очи към него.

– Моля! – скърцам със зъби. Наясно съм, че той се възбужда, като ме кара да се моля.

Усмихва ми се, докато бавно разкопчава ризата и не откъсва поглед от мен. Полагам огромно усилие да не се пресегна и да я издърпам. Защо се бави толкова? Той знае какво прави. Кара ме да чакам, а това е мъчително.