Излизам с препъване на улицата и не губя време да махам на такси, а вместо това започвам да тичам, когато чувам, че Джеси ме вика. Не стигам далеч. Той ме хваща лесно, вдига ме и ме отнася в една странична уличка, докато аз крещя и удрям с юмруци по гърба му... от което едва ли има някаква полза.

Спусната съм да стоя на краката си и гърбът ми е подпрян на стената. Опитвам се да вкарам въздух в дробовете си. Не мога да погледна Джеси, защото ще отстъпя. Не трябва да съм в тази шибана позиция! Как се озовах в тази ситуация?

– Ава, погледни ме!

Поклащам глава и се опитвам да избягам, но лесно съм прикована на място.

– По дяволите, Ава!

– Върви си, моля те! – проплаквам и избутвам ръцете му.

– Не, мамка му! Ава!

Просто трябва да се махна. Той няма да ме задържи насила на такова обществено място. Трябва да се отдалеча, да блокирам... да блокирам него. Но вторият ми опит за бягство е също толкова безплоден, колкото и първият. Забелязвам учестеното му дишане, а черната му риза се повдига и спуска заедно с гърдите му. После отчаяно свеждам поглед към дънките му, защото знам, че ако погледна към красивото му лице, веднага ще се озова в неизгодно положение.

– Ава, погледни ме! – настоява той сурово. Притискам ръце към ушите си и приклякам. – Ава, защо правиш това?

Започвам да си тананикам наум, докато се взирам в земята, но усещам как дланите му се стягат около китките ми и той издърпва ръцете ми от ушите.

– Не искам да правя това тук, Ава.

– Тогава недей! – опитвам се да освободя ръката си. – Моля те, просто ме остави да си отида!

Той бавно кляка пред мен, като все още държи китките ми.

– Никога – прошепва.

Сълзите в очите ми преливат и се посипват по голите ми колена.

– Защо правиш това с мен?

Той пуска една от китките ми, стиска брадичката ми и я повдига, така че нямам друг избор, освен да го погледна. Очите му са опулени.

– Какво правя?

О, какъв задник! Безсрамието му няма граници. Използвам свободната си ръка, за да избърша грубо влагата от бузите си, внезапно ужасена, че отново плача за него.

– Ти упорито ме преследваше, бомбардираше ме с обаждания и съобщения, чука ме до безсъзнание, а после изчезна за четири дни. Дори не знам защо. – Издърпвам и другата си ръка от него. – Сега се появяваш и преебаваш вечерта ми.

Той е този, който отмества погледа си засрамен.

– Внимавай с езика! – мърмори той. – Ти поиска време.

– Но ти не беше готов да ми го дадеш. Какво се промени така внезапно? – Поглеждам го и той ми се намръщва. Бръчката на челото му е по-дълбока. Не мога да се справя с това.

Изправям се и го оставям клекнал, но той се пресяга и хваща голите ми крака. Страхът от емоционалното му докосване е напълно основателен. Моментално заставам нащрек, когато топлината, излъчваща се от дланите му, плъзва като горски пожар по кръвоносната ми система.

– Пусни ме, Джеси! – изсъсквам с цялото спокойствие, което треперещите ми гласни струни могат да си позволят.

Той ме поглежда.

– Не.

– Изглежда се справи съвсем добре във вторник.

Той се изправя на крака и плъзва длани по задната страна на краката ми. Това праща искри между бедрата ми.

– Бях бесен – казва той тихо и се извисява над мен.

– Все още си бесен.

– Защото току-що открих, че бившият ти приятел се лигави върху теб.

– Той не се лигавеше – отвръщам и благодаря на всичко свято, че не е чул разговора ни. – И как разбра, че е той?

– Изтръгнах истината от него – крещи той. – Повече няма да го виждаш, Ава.

Пренебрегвам глупавото му настояване. Няма никакво право да ми поставя условия. Фактът, че бих направила всичко по силите си, за да избегна Мат, изобщо няма никаква връзка.

– Знаеше ли, че ще бъда тук? – питам. Той се взира в мен, но не отговаря. – Знаел си, че ще бъда тук, нали? – притискам го.

– Сам – предлага той.

– Сам?

Лицето му е безизразно като на покерджия.

– Той звънна на Кейт.

Тази подла гъска! Не мога да повярвам, че ми е причинила това. Ще си разменим някои сериозно думи, щом я сгащя.

– Сега ще те целуна. – От тона му разбирам, че съм обречена. – Имаш късмет, защото ако бяхме на друго място, щеше да получаваш напомняне... точно... сега.

Ахвам, когато прави стъпката напред, която е нужна, за да стопи разстоянието между нас, а със стената зад мен няма накъде да отстъпвам.

– Харесвам роклята ти – прошепва той и гали голата ми ръка с върха на пръста си. – Прекалено е къса, но ми харесва. – Той се навежда и се притиска в шията ми със стон. Коленете ми се огъват. Проклет да е! Проклета да съм и аз!

Очите ми се затварят без команда и главата ми се обръща в посока на горещия му дъх върху шията ми. Волята ми се пръска по вятъра просто ей така. Невъзможно е. Той е невъзможен.

Усещам как прикляка, ръката му се плъзва под задника ми и без никакво усилие той ме дръпва, изправя се на крака и ме вдига от земята. Подпирам се на гърдите му и поглеждам надолу към блестящите му зелени очи.

„Край на играта!“

– Имаш ли някаква представа какво ми причиняваш? – дрезгавият му глас се накъсва, когато поглежда нагоре към мен. – Аз съм шибана развалина, Ава.

Той ли е развалина?

Джеси отпуска леко захвата си, тялото ми се плъзва надолу по неговото, устните ни се срещат и той ме подпира на стената. Нямам време да се тревожа от местоположението ни. Твърде обладана съм от желанията си, за да спра целувките му. Езикът му се плъзга по ръба на затворените ми устни, изкушава ги да се отворят и аз съм бясна на себе си, че отвръщам. Но досега трябваше да знам, че това е неизбежно. Отвръщам на страстта му, както правя винаги, посрещам езика му с моя и сплитам ръце в косата му.

Той простенва дълбоко и ниско и сключва свободната си ръка в основата на врата ми, за да ме задържи на място, докато притиска тялото си в моето. Устните ни се сливат и езиците ни започват да се сблъскват, да се въртят и да се нападат един друг. Това е властна, настойчива целувка и аз отново се връщам в първоначална позиция – предавам се само с една целувка. Този мъж ме прави слаба. Безпомощна.

Той се откъсва и ме оставя задъхана. Усещам свирепото надигане на гърдите му, притиснати в моите. Опираме чела и ноздрите ми мигновено са завладени от ментовия му дъх.

– Ето те – въздъхва той сигурно.

– Пак ме хвана.

Той се усмихва леко и прави кръгове с носа си около моя.

– Липсваше ми, бебче.

– Тогава защо си тръгна?

– Нямам представа. – Целува продължително устните ми и ме оставя да се спусна надолу по тялото му. Усещам неоспоримия твърд хълм на възбудата му, докато се плъзгам по слабините му. Поглеждам нагоре и виждам, че в ъгълчетата на устните му трепти мрачна усмивка. – Би трябвало да те принудя да оправиш това. – Той слага ръка на чатала си и очите ми се разширяват от шок. Мамка му, вероятно бих го направила. Той помита всичкия ми разум и стъпква рационалното ми мислене. Плаша се от физическото влияние, което има върху мен. – Но няма да коленичиш пред мен тук. Ще се сприятеляваме по-късно.

Не съм сигурна дали съм разочарована, или облекчена.

Той протяга ръка с усмивка и разбира се, аз я поемам и го оставям да ме поведе назад към заведението.

– Какво искаш за пиене? – пита, като мята ръка над раменете ми и ме придърпва към себе си. Вниманието на бармана е привлечено още с появяването ни на бара.

– „Зинфандел“, моля! – притискам се по-близо до него. Не мога да се доближа достатъчно.

Той ме оглежда набързо с изпитателни очи и свива устни.

– Приятелките ти?

– О, за Кейт вино, водка с тоник за Виктория и пиня колада за Том.

Очите му се разширяват.

– Том?

Усмихвам се.

– Запознахте се в „Луссо“, помниш ли?

Споменът просветва на красивото му лице и той поклаща глава ужасен. Пуска ме и се обръща отново към бармана, който търпеливо чака Джеси да поръча питиетата.

Кейт и Том приближават, смеят се и ме оглеждат, но аз отстрелвам Кейт с кръвнишки поглед.

– Джеси ви поръча питиета – информирам ги.

– О... бог и джентълмен – възкликва Том и нагло оглежда задника на Джеси. Не го виня. – Това е един много привлекателен, обут в дънки задник.

Джеси подава напитките на Кейт и на Том и аз гледам зашеметена как Кейт се навежда, за да целуне Джеси по бузата. Какво ù става на тази жена? Шокирана съм дори още повече, когато Джеси се усмихва весело и прошепва нещо в ухото ù. Какво става?

Тя се обръща, намига ми и повежда Том обратно към дансинга, докато Джеси ми подава виното и отваря бутилка с вода за себе си. Плъзга свободната си ръка около кръста ми, за да ме придърпа по-близо и аз го поглеждам въпросително.

– Хей, човече! – Сам пристига бързо с Дрю и двамата поемат бирите, които Джеси им подава. – Ава, къде е любовта? – Той се навежда, за да мога да докосна бузата му и ми показва сладката си трапчинка. Дрю вдига бутилката си за поздрав, винаги вглъбен и резервиран.

Усмихвам се и прошепвам в ухото на Джеси:

– Ще отида при другите. – Той е с приятелите си, а това беше момичешка вечер. Том не се брои. Джеси приближава лице към шията ми и си открадва дръзко сгушване, като се възползва докрай от позицията ми.

– Ще гледам – предупреждава той в ухото ми, гризва месестата му част и ме плясва по задника. Болката е намаляла, но все още има доказателство за търкалянето ми в багажното отделение на „Марго“. Дръпвам се и се цупя игриво, което ми спечелва широка усмивка и намигване.

Оставям го на бара и намирам другите на дансинга. Всички щастливо поглъщат музиката и питиетата. Смея се на Том, който се намира в свой собствен свят. И когато песента на Джъстин Тимбърлейк Love Stoned26 зазвучава от колоните, съм посрещната на дансинга с пъшкания и охкания.

26 Love Stoned – игра на думи от английски. Love – любов и stoned – твърд като камък. Думата обаче се използва и в смисъла на опиянен или дрогиран. Б.пр.

В полупияното ми състояние глупаво обръщам виното си и оставям чашата на предназначената за напитки полица. Ако изобщо има песен, която да ме изтръгне от отчаянието, дори само за няколко минути, това е тази. Моментът е безпогрешен. Всички чанти са захвърлени в средата, Джъстин крещи „Хей!“ и тълпата изпада в делириум.

Щастливо се наслаждавам на някои движения и се смея с Кейт, когато съм сграбчена за кръста и завъртяна. Сам се хили към мен и кимва на някой зад рамото ми.

– Ето го идва. Дано си готова за това – казва.

– Какво? – надвиквам музиката.

Усмивката на Сам се разширява и трапчинката изпък­ва още повече.

– Той си мисли, че е Джей Ти.

Хваща раменете ми, завърта ме и виждам, че Джеси идва към мен. Внезапно съм разтревожена, че ще направи сцена и ще ме извлече от дансинга. Нямам представа каква е причината, но той е печално известен с това, че ме мята на рамото си, когато му се прииска.

Гледам го как скъсява разстоянието с бавни движения и се съсредоточавам върху приближаването му. Не съм сигурна как да разбирам това. Изражението му е мрачно и жадно и аз съм напълно погълната от високото му мускулесто тяло. Когато застава пред мен толкова близо, колкото може, без да ме докосва, аз съм спряла напълно да се движа. Дишам тежко, а той увива ръка около кръста ми и ме придърпва към тялото си, като ме кара да притисна ръце към стегнатите му бицепси. Челото му се подпира в моето.

– Ще накараш много мъже да изпопадат, ако продължиш да танцуваш така. Искаш ли малко от Джей Ти?

– Да – казвам задъхано.

Той се усмихва със своята възхитителна, стопяваща усмивка, запазена само за жени.

– Аз също. – Целува устните ми, а после, за мой истински шок, сграбчва ръката ми и ме завърта, преди да ме дръпне обратно в прегръдката си. Той няма намерение да танцува, нали? – И това е дългата версия на песента.

Поглеждам към Сам, който извърта очи и свива рамене, после отново към Джеси, който е лепнал най-голямата самоуверена и самодоволна усмивка на лицето си. Явно ще танцува.

Не знам дали е заради това, че съм изпила собственото си тегло във вино, или заради самонадеяното държане на Джеси (вероятно първото), но нещо ме кара да разкърша неприлично рамене към тялото му, докато дланите ми се плъзват непристойно от гърдите чак до хълбоците му. Клекнала съм пред него с длани върху великолепните му бедра и гледам към най-красивия мъж, който някога съм виждала. Роклята ми вероятно се е качила над задника ми по най-грубия начин, но не забелязвам. Цялото ми внимание е насочено към богоподобното същество, което се взира надолу към мен с похотлив обещаващ поглед. Усмихвам се дръзко и прокарвам длани по-близо до слабините му, а после се изправям, като бавно се плъзгам по тялото му така, че да осигуря максимален контакт между нас. Когато лицето ми минава покрай слабините му, прокарвам нос по ципа на дънките му. Усещам как той потреперва, след което посяга надолу, сграбчва ръцете ми и ме издърпва нагоре. Сърцето ми тупти и той вдишва дълго и дълбоко в ухото ми.