– Би трябвало да те наведа и да те чукам тук, докато не закрещиш. Тази рокля е абсурдна.

Нямам време да кажа „да, моля“. Той ме завърта и аз гледам как имитира самия Джей Ти. Напълно съм удивена от това, което се разкрива пред очите ми. Джеси Уорд може да танцува... и то много добре.

Той се движи около мен в безупречен ритъм и привлича вниманието на много възхитени жени. Хвърлям бързи погледи към другите, които споделят удоволствието на Джеси, и се смея. Смея се на неговите сексапилни, уверени и плавни движения, които са такава приятна изненада. Този знае как да се движи не само в спалнята. Дали изобщо прави нещо зле?

Докосва се до мен и закачливо прави кръг с ханша си, а после ме извърта на триста и шейсет градуса под ръката си и ме дърпа обратно към гърдите си. Допира хълбоци в корема ми – ерекцията му все още е явна. Безсрамно посягам надолу, за да погаля обутия му в дънки чатал и вдигам вежди, когато той поклаща глава предупредително.

Започва да се снишава надолу по тялото ми, усмихва се, когато закача хълбоците ми и аз подскачам. Гледам как ме наблюдава, докато се смъква надолу и се приземява на колене, движейки великолепните си хълбоци в такт с ритъма.

Цялото му внимание е насочено към мен и само към мен, за него не съществува нищо друго и никоя друга. Харесва ми това, че няма притеснения и не му пука какво мислят другите. Той е уверен, мъжествен и не се срамува. Това е освежаващо. Влюбвам се много силно в този мъж. И не мисля, че мога да направя нещо, за да се спра... или че искам.

Поглеждам към останалите и виждам Сам да размята Кейт на дансинга, а Дрю се насочва към Виктория. Дрю в елегантната си премяна изглежда прекалено изискан за дръзката и понякога малко тежка по характер Виктория, но пиенето очевидно го е накарало да се отпусне, защото той се смее, а сакото му го няма. Том просто се държи като Том и се разнася наоколо като умопомрачен маниак.

Отново поглеждам към Джеси, когато той сграбчва хълбоците ми и целува бавно корема ми, като гледа право в очите ми, след което скача на крака пред мен и притиска устните ми. Обгръщам врата му с ръце и въздъхвам близо до устните му.

– Изглежда имам конкуренция – прошепва.

– Не, ти спечели.

Той се отдръпва и ми показва дяволитата си усмивка.

– Наистина спечелих. – Той ме пуска, аз отмятам коса през рамото си и оставям Джеси да ме поведе по дансинга. Движим се в пълна хармония. Перфектно е. Той е перфектен и всичките ми противоречиви мисли са забравени, докато той е изцяло отдаден на мен, всеки миг.

Когато енергичният ритъм се забавя и идва ред на гладките трели на цигулките, вече не ми достига въздух и се притискам в тялото на Джеси. Той мушва бедро между краката ми и люлее и двама ни в ехото на удължената версия.

Поглеждам към красивото му лице, докато той ми пее и преживявам плашещ миг на чисто прозрение. „По дяволите, мисля, че обичам този мъж.“ Не знам почти нищо за него, но въпреки липсата на информация, той ме е превзел напълно. Не мога повече да се боря. Това е.

Повдигам се и го целувам и няколко секунди по-късно, след като той е започнал да стене в устата ми и ме е придърпал плътно, ние сме вплетени в дълбока и страстна прегръдка.

Музиката започва да утихва и преминава в друго парче, а аз започвам да се облягам назад в ръцете му. Той се навежда с мен, подкрепяйки гърба ми и отказва да раздели устни от моите. Накрая стене неодобрително и неохотно прекъсва целувката, но ме задържа да вися. Не ми е удобно. Той поддържа цялата ми тежест, сякаш съм не по-тежка от перце.

Зелените му очи проблясват, докато проникват в сърцето и в душата ми и той свежда лице към моето, за да докосне устните ми леко.

– Твой съм, бебче.

Ами... това изявление просто опустошава пияния ми ум.

Тръгваме от дансинга, а дланта на Джеси на кръста ми ме насочва и той отмества хората от пътя ни със свободната си ръка. Води ме до висока маса, но всичките ù столове са отнесени другаде.

– Чакай тук! – Той ме оставя до масата, подхваща тила ми, за да ме приближи и целува челото ми. – Не мърдай!

Хвърлям чантичката си на масата и го гледам, докато изчезва в тълпата. Нямам много време насаме с мислите си (което вероятно е добре, защото нямам представа какво да правя с тях), когато Кейт и другите идват с блъскане през тълпата, смеят се и се потят. Сам и Дрю са след тях.

Сам ме оглежда.

– Къде е Джеси?

Мръщя се.

– Не знам. – Соча в посоката, в която тръгна Джеси, точно когато той се появява отново през тълпата, носейки стол над главата си.

Поставя го на пода.

– Сядай! – нарежда той и ме вдига на стола. – Питиета? – пита. Всички кимват и дават поръчките си. Джеси изглежда леко изтормозен, когато се навежда да изслуша желанията на всички.

– Ще ти помогна – включва се Сам.

– Да, и аз идвам. – Дрю следва Джеси и Сам до бара. Останалите три чифта очи се вперват в мен.

– Какво? – питам. Знам какво. Главата ми внезапно се оказва плувнала във вино.

Кейт вдига една добре изскубана вежда към мен и скръства ръце на гърдите си.

– Изглежда се чувстваш удобно – изстрелва.

Том гали огромните ревери на кораловата си риза.

– Удобно? Не, не, не. Това не беше удобно. Това беше гаранция за як секс довечера, скъпа. – Той вдига длани, а Кейт и Виктория пляскат по една ръка съучастнически.

Мръщя се леко към Кейт.

– Ще си поговоря с теб по-късно.

Тя вдишва рязко.

– О, свирепа!

– Видяхте ли го как се движи? – чурулика Виктория.

– Не беше зле – цупи се Том и всички се смеем. Някой е засенчил славата на Том на дансинга.

– Е... – изстрелвам към Кейт. – Като говорим за удобство – кимвам към Сам, който си пробива път през тълпата и крепи три питиета в ръцете си.

– Малко забавление – свива рамене тя.

– А ти? – поглеждам към Виктория.

Тя ме гледа шокирана?

– Аз?

– Да, видях как си люлееш нещото към Дрю.

Том вдига ръце във въздуха раздразнено.

– Аз съм сърдитият придружител. Искам да отида в „Руут Сиксти“ – обръща се към Виктория. – Скъпа, моля те!

– Не! – възкликва тя и не я виня. За Виктория е приятно разнообразие да се наслаждава на мъжко внимание, а вероятно и на някакво последствие.

Сам поставя питиетата на масата, а Дрю го следва плътно, като минава подозрително близо до Виктория. Тя се кикоти и оправя косата си.

Сам се усмихва.

– Вино за Кейт – покланя се, докато ù подава чашата. – Водка за Виктория и нямам представа какво е това, но изглежда женско, значи трябва да е твое. – Сам подава на Том пиня колада с намигване.

Моят гей приятел се изчервява в ярък оттенък на червеното и махва с мека китка към Сам. Не мога да повярвам. За първи път в живота си Том е засрамен. О, това е прекалено добра възможност, за да я пропусна.

– Том, цветът на лицето ти се бие с ризата! – изломотвам, докато се давя от смях.

Всички се обръщат и зяпват Том, от което изчервяването му се засилва и съответно унижението му. Избухва страшен смях и Том започва да пухти, а после изфучава навън.

– Какво е толкова смешно? – пита Джеси, когато стига до нас и поставя виното ми и бутилка вода на масата. Не мога да говоря. Все още се възстановявам от пристъпите на кикот и трия течащите си очи като луда.

– Току-що открихме ахилесовата пета на Том – отзовава се Кейт, щом вижда, че скоро няма да се успокоя. Джеси изглежда объркан, докато оглежда възстановяващите се хиени, при които се е върнал. Виждам, че Сам свива рамене и гълта бирата си.

– Сам – предлагам през отслабващото кикотене.

– Сам ли? – мръщи се Джеси.

Виктория се включва.

– Том си пада по Сам! – реве тя радостно.

Джеси поклаща глава и посяга за водата си, отвинтва капачката и отпива.

– Ето, пийни! – Той пъха бутилката под носа ми настоятелно и аз я поемам охотно, въпреки суровия му тон. Чувствам, че започвам да се обезводнявам. Но скоро се връщам към виното си, като бързо довършвам цялата чаша.

Седя тихо и слабо долавям разговора около мен, но главата ми внезапно сякаш е пълна с мъгла. Това е питието, което не е трябвало да пия. Гласовете вече заглъхват и започвам да виждам двойно.

Да, мисията е изпълнена... Размазана съм.

Усещам, че Джеси е сложил ръка на тила ми и ме разтрива през косата, докато си бъбри със Сам. Затварям очи, за да попия докосването му, докато той раздвижва мускулите ми сякаш цяла вечност.

Когато отварям очи, той се е навел, гледа пияните ми очи и клати глава.

– Хайде, жено! Ще те отведа у дома.

Не споря. Прекалено съм пияна, за да правя каквото и да било... дори да стоя.

Представена съм на всички подред, всички ме целуват по бузата, докато Джеси ме подпира права. След като е сигурен, че съм си взела довиждане, ме повежда навън от бара и ме е срам да призная, но истината е, че ако ръката му не е около кръста ми, за да ме придържа, ще се пльосна по лице.

Свежият въздух ме удря и ме кара леко да се олюлея, но той ме вдига и скоро усещам познатата утеха на гърдите му до бузата си, докато ме носи към колата си.

– Няма да повърнеш върху мен, нали? – пита.

– Не. – Смея се нацупено.

– Сигурна ли си? – Той се смее и усещам вибрациите от гърдите му да минават през мен.

– Добре съм – мърморя в ризата му. Говори като татко. Дали е достатъчно стар, за да ми бъде баща?

– Добре, но ще е добре да ме предупредиш няколко секунди по-рано. Сега ще те сложа в колата.

– Няма да повърна – настоявам.

Усещам как ме оставя в колата, усещам и студената кожа под бедрата си, когато се отпускам на седалката. Той се навежда над мен и закопчава колана ми, а свежият му аромат на вода и ментовият му дъх нахлуват в ноздрите ми. Разпознавам ги дори в пияно състояние. Когато се отдръпва, все още в зрителното ми поле, вече са двама. Опитвам се да се съсредоточа и накрая погледът ми спира на огромна усмивка.

– Очарователна си дори когато краката не те слушат. – Той се навежда и целува устните ми целомъдрено. – Идваш у дома с мен.

– Ти обичаш да командваш – оплаквам се.

– Свиквай!

Той пали колата и вибрациите от двигателя моментално причиняват бъркотия в пълния ми с вино стомах. Чувам го как се смее.

– Джеси?

– Да, Ава?

– На колко години си?

Определено чувам как въздиша.

– На двадесет и пет.

Наистина съм много пияна и колата започва да се върти, въпреки че очите ми са затворени.

– Няма значение на колко години си – промърморвам.

– Така ли?

– Да, така. Нищо няма значение... Обичам те независимо от всичко.

Чувам остро поемане на въздух, преди да изгубя съзнание.


Петнадесета глава

„Ох!“

Присвивам очи от ярката светлина, която блъска чувствителните ми очи и отново ги затварям, като се извъртам на една страна. Моментално осъзнавам, че не съм в собственото си легло. Очите ми се отварят рязко и аз сядам. „О, ох!“

Стискам глава с ръце, за да намаля болката, но освен ако не пръсна мозъка си, нищо няма да облекчи думкането. Това е нелечим махмурлук. Знам го.

Оглеждам стаята и разпознавам обкръжението си веднага. Намирам се в главната спалня на „Луссо“, но нямам никаква представа как съм се озовала тук. Никога не съм била толкова пияна, че паметта да ми изневери. Опитвам да възстановя станалото снощи и веднага си спомням бара и Джеси...

Сграбчвам завивките и ги повдигам, за да погледна отдолу и откривам, че съм по сутиен и бикини, така че не мога да си представя да е имало чукане в стила на Джеси. Усмихвам се.

О, Боже, нуждая се от четка за зъби и от вода спешно. Внимателно се изправям, разплитам се от чаршафите и полъхът, който предизвиквам, донася до ноздрите ми прекрасната миризма на Джеси. Всяко леко движение се забива в горката ми глава, а когато се изправям само по бельо, се олюлявам. Още съм пияна.

– И как е моята дама тази сутрин? – Той идва бавно към мен и изглежда прекалено възхитителен в тесните си бели боксерки и с разрошената си от съня коса. Знам, че вероятно изглеждам ужасно със спусната коса и грим на корички.

– Ужасно – признавам раздразнително. Чувам как тихичко се подсмихва. Ако можех да координирам движенията си, щях да замахна към него. Ръцете му ме обгръщат и, благодарна за подкрепата, заравям глава в гърдите му.

– Искаш ли закуска? – пита и гали косата ми. Дори нежното потриване по косата ми е непоносимо силно и аз едва не повръщам при мисълта за храна. Сигурно е усетил сухите ми напъни и разтърсването на тялото ми, защото отново се смее. – Само вода тогава?

– Да, моля! – мърморя притисната в гърдите му.

– Ела тук! – Той ме вдига, отнася ме в кухнята и ме поставя нежно на плота.

– О! – Мамка му, студен е!