Джоди Малпас - Този мъж

Той се смее и отпуска ръцете си бавно, сякаш се страхува, че ще падна. Възможно е. Чувствам се отвратително. Стискам ръба на плота, за да се закрепя, и гледам през полуотворени очи как Джеси отваря почти всички шкафове в кухнята, преди да намери този с чашите.

– Не знаеш къде държиш собствените си чаши ли?

Той тършува в едно чекмедже и вади бяло пакетче.

– Уча се. Икономката се опита да ми обясни, но бях малко разсеян. – Той разкъсва пакетчето и го изсипва в чаша. Мускулите на гърба му играят, когато взима бутилка вода от хладилника и пълни бързо чашата, преди да се върне при мен. – „Алка-Зелцер“. Ще те оправи за час. Пий!

Посягам да взема чашата от него, но ръцете ми нямат връзка с мозъка. Без да каже нито дума, Джеси застава между бедрата ми и вдига чашата до устните ми. Изпивам всичко.

– Още?

Поклащам глава.

– Повече никога няма да пия – мрънкам и падам напред върху гърдите му.

– Това ще ме зарадва безкрайно. – Той гали гърба ми. – Обещай ми да не се докарваш до това състояние, когато не сме заедно, за да се грижа за теб?

– Карахме ли се? – питам, като си спомням спора ни отвън, но като че ли след това бяхме приятели.

Той въздъхва.

– Не, отстъпих властта временно.

– Това трябва да е било предизвикателство – отговарям сухо.

Той се пресяга, опъва презрамката на сутиена ми и я оставя да шляпне върху кожата ми.

– Беше, но ти си струваш усилията. – Той обръща лицето си към мен, целува косата ми, а след това се отдръпва и съсредоточава погледа си върху полуголото ми тяло. – Обичам те в дантела – казва тихо и проследява ръба на бикините ми. – Душ? – Кимвам и го обгръщам с ръце и крака, докато ме смъква от плота.

Отнася ме обратно нагоре по стълбите в банята и ме слага на крака пред душа. Поклащам се, докато той пуска водата и щом отново застава пред мен, се отпускам напред към гърдите му.

– Наистина се самосъжаляваш, нали? – Той ме вдига и ме поставя върху плота. – Имам мили спомени от това как седиш точно тук.

Мръщя се наум, но после осъзнавам... първата ни сексуална среща беше точно тук, вечерта на откриването на „Луссо“. Поглеждам към премрежените му зелени очи, които се взират надолу в мен.

– Най-после съм там, където ме искаш, нали?

Той обгръща с длан бузата ми.

– Все някога щеше да стане, Ава. – Грабва четката си за зъби, изстисква малко паста върху нея и завинтва капачката на тубичката. – Отвори! – нарежда.

Започва да четка зъбите ми нежно, като държи челюстта ми със свободната си ръка. Наблюдавам го как се съсредоточава върху леките кръговидни движения в устата ми, докато моите прозрения от дансинга се връщат в ума ми. Спомням си момента, в който най-после признах на себе си, че определено съм влюбена в този мъж. Не бях толкова пияна, когато това малко разкритие се разби в напоения ми с вино мозък.

Вдигам ръка и я полагам на бузата му, поглежда ме, а устните му се разтварят леко. Спира четкането, обръща лице в дланта ми и я целува нежно. Да, обичам го. Боже, какво ще правя?

– Плюй! – казва тихо.

Отпускам ръка от лицето му и се навеждам над мивката, за да отърва устата си от пастата за зъби, след което се обръщам към него.

– Благодаря – произнасям с дрезгавия си глас.

Ъгълчето на устните му се извива в полуусмивка.

– Това е толкова в моя полза, колкото и в твоя. – Той се навежда, целува ме бавно и нежно, а езикът му минава през устата ми леко. – Махмурлукът ти е ужасен. Мога ли да направя нещо, за да ти стане по-добре? Той ме изправя пред себе си и се пресяга, за да стисне дупето ми, като ме задържа права.

– Имаш ли пистолет? – питам го сериозно. Един куршум би спрял туптенето в главата ми.

Той се разсмива искрено.

– Толкова ли е зле?

– Да. Защо ти е толкова смешно?

– Не е. Съжалявам. – Изражението на лицето му се променя и прокарва средния си пръст по бузата ми. – Сега ще оправя нещата.

О? Алкохолът явно не е убил либидото ми, защото всеки дехидратиран нерв в тялото ми изведнъж оживя. Сигурно изглеждам ужасно, а той се натиска с мен?

Пресяга се зад гърба ми, разкопчава сутиена ми и го маха, след което се навежда и целува бързо всяко от зърната ми. Те се втвърдяват моментално от краткия допир с устните му, а гърдите ми натежават. Тялото ми е напълно разсеяно от последиците от алкохола и сега трепти в очак­ване на допира му.

Той вдига глава, а устните му намират моите. Ръцете ми се плъзгат нагоре по неговите и се заравят в меката му руса коса. Боже, това ми липсваше. Минали са едва четири дни, но ми е липсвало толкова, че ме плаши.

– Мога да се пристрастя към теб – изрича шепнешком. – Сега ще се сприятелим както трябва.

– Не сме ли приятели? – питам. Гласът ми е задъхан и отчаян.

– Не съвсем, но скоро ще бъдем, бебче.

Вълна от тръпки се понася по тялото ми, когато той целува носа ми нежно и се отпуска на колене пред мен. Обгръща хълбоците ми с големите си длани и закачва с палци ръба на бикините ми.

Напрягам се и чакам, но той не прави опит да ги премахне. Поглеждам надолу към него и го гледам коленичил там с чело, подпряно на корема ми, докато аз сплитам пръсти в тъмнорусата му коса. Оставаме така цяла вечност в плен на нашия малък блян – аз го гледам, а той трие чело напред и назад по корема ми.

Накрая въздъхва дълбоко, навежда се и поставя устни под пъпа ми, задържа ги там няколко секунди, а после смъква бикините надолу по краката ми. Почуква глезена ми в безмълвна инструкция да повдигна и повтаря същото с другия.

Гледам го коленичил пред мен със сведена глава и знам, че нещо се върти в ума му, затова дръпвам косата му, за да го изтръгна от фантазията му. Той обръща лице към мен и очите ни се срещат. Бръчката на челото му се е вдълбала силно. Той посяга нагоре, разперва длани върху задника ми, навежда глава и отново целува корема ми. Държи се странно.

– Какво има? – повече не мога да сдържам тревогата в себе си.

Той се усмихва, но усмивката е само за миг.

– Нищо – казва неубедително. – Няма нищо.

Готова съм да споря с него, но лицето му се заравя между бедрата ми и краката ми се подгъват.

– Ооо! – Главата ми отлита назад и стискам още по-здраво косата му. С едно възхитително близване той ме е превзел напълно и поривът да го притисна е забравен.

Джеси прехвърля ръце на хълбоците ми, което ме кара да подскоча диво. Той е единственото, което ме крепи права. Усещам горещия му умел език да прави кръгове около моята хиперчувствителна точка с бавни и точни движения, след което се заравя дълбоко в сърцевината ми. Няма и една частица от мен, която да не изследва.

– Нужен ми е душ – оплаквам се.

– Нужна си ми ти – мънка той срещу мен.

Разтапям се от удоволствие, когато той увеличава напрежението, стискайки с пръсти хълбоците ми, а аз се притискам към устата му. Въпрос на секунди е, преди да започна да се разпадам на парчета. Нахлуващото напрежение се разбива в слабините ми и ме кара да сдържам дъх, а сърцето подскача в гърлото ми.

– Вкусът ти е невероятен. Кажи ми, когато си близо!

– Близо съм! – Пъшкам и си поемам въздух. По дяволите, близо съм!

– Някой гори от желание тази сутрин. – Едната му ръка се отделя от хълбока ми и два пръста се гмурват в мен, пращайки ме в орбита.

– О, мамка му! – крещя. – Моля те! – Сигурно отскубвам кичур от косата му.

– Внимавай... с... шибания... език! – гълчи ме той между мощните равномерни погалвания. Не може да ми държи сметка за речника в такъв момент. Той е виновен, защото ми причинява това.

Джеси разтяга отвора ми с пръстите си, прави кръгове и забива дълбоко, гали с палец клитора ми и кръжи около чувствителните ми устни с език. Това е мъчително удоволствие, но бих могла да го изтърпя цяла вечност, ако не беше увеличаващото се напрежение, натежаващо в мен и изискващо освобождение.

– Джеси! – крещя отчаяно.

След още няколко ритмични движения на пръстите, палеца и езика му, аз съм хвърлена от ръба на скала и падам в нищото, а туптенето в дехидратирания ми мозък е заменено от искри на удоволствие. Излекувана съм.

Джеси облизва и смуче бавно и нежно и ме успокоява. Тялото ми се отпуска, пулсът ми спада, а аз описвам бавни кръгове в косата му.

– Ти си най-доброто лекарство срещу махмурлук. – Въздишам дълго и доволно.

– Ти си най-доброто лекарство за всичко – парира. – Езикът му проправя пътека през средата на корема ми и нагоре между гърдите ми, докато Джеси се изправя. Продължава нагоре по врата ми и аз извивам глава назад със стон, докато той облизва изопнатата кожа на шията ми. – Хммм... сега. – Целува брадичката ми леко. – Ще те чукам под душа. – Дръпва брадичката ми така, че да може да целуне устните ми. – Става ли?

– Става – съгласявам се. Що за глупав въпрос? Не съм била с него от четири дни.

Бавно прокарвам ръце надолу по прекрасните му гърди и спирам поглед на злобния му белег.

– Не питай! Как е главата ти?

Откъсвам поглед от белега му и втренчвам поглед в очите му. Той ме гледа предупредително. Да, няма да го предизвиквам – тонът и лицето му са красноречиви.

– По-добре – отговарям. Лицето му омеква и той поглежда надолу към боксерките си.

Разбирам намека и плъзвам ръка в колана, като докосвам космите му с опакото на дланта си и се плъзгам по възбудения му член. Поглеждам към очите му и виждам, че ме наблюдава внимателно, а когато се премествам по-близо, той използва възможността да подпре чело в моето, благославяйки ме с ментовия си дъх.

Вече сме в нещо като пашкул от парата, която се стеле около нас. Аз местя ръцете си назад в боксерките му и обхващам с длани изключителния му стегнат задник.

– Обичам това – прошепвам.

Той върти чело по моето.

– Целият е твой, бебче.

Усмихвам се одобрително, премествам ръцете си отпред и хващам дебелия му пулсиращ член в основата.

– Наистина обичам това.

Той стене признателно и властно завладява устните ми. Принуждава ме да пусна твърдия му член и да върна ръката си на задника му. Издърпва ме до гърдите си и аз усещам пълното му въздействие, когато се притиска към слабините ми. Спешната потребност да го имам ме кара да прекъсна целувката ни и да дръпна боксерките му надолу по дългите му стройни крака. Той сваля едната си ръка от задника ми, за да ми помогне и скоро боксерките са долу, а големият му възбуден пенис сочи право към мен. Очаква ме шок и ужас.

Права съм. Джеси бързо ме грабва през кръста и ме придърпва към тялото си.

– Вдигни крака около кръста ми! – ръмжи той във врата ми, докато ме смуче и хапе. Изпълнявам, без да се замислям, и обгръщам с крака неговото напрегнато от очак­ване тяло, докато той ме вдига и членът му се плъзга навътре през подпухналия ми вход, като изтръгва отчаян вик от мен.

– Боже! – ахвам.

Той залепва устни върху моите и простенва, когато езиците ни изпълняват церемониален танц в устите ни и ръцете ми започват да галят поникналата му брада. С една ръка около кръста ми, ме отнася под душа, заковава ме за плочките, подпира се на стената над главата ми с другата си ръка и с много нежност и страст ме целува, а горещата вода тече върху нас.

– Това ще бъде силно, Ава – предупреждава той. – Може да крещиш.

Боже, помогни ми! Цялата горя и това няма нищо общо с топлата вода. Вдигам ръце и обхващам гърба му, когато усещам как се отдръпва леко, за да навлезе в мен, а бедрата ми се отпускат, за да му направят място. Сваля ръка от стената и се насочва към отвора ми, без да сваля очи от моите, докато главата на члена му нахлува в мен. Потрепервам.

– Ти и аз – казва Джеси, приближава хълбоци към мен и ме целува ненаситно. – Нека повече не се изтезаваме! – И с едно рязко движение напред ме изпълва до краен предел, а после връща ръката си на стената до главата ми с рев.

– Боже! – крещя.

– Не, бебче, това съм аз. – Той се стяга преди всеки могъщ напън и ме блъска към стената. – Хубаво е, нали?

Забивам нокти в него, в опит да се задържа, но водата, която шурти по гърба му, прави невъзможно да го хвана.

– Ава!

– Да! – Отмятам глава назад, задъхана и полудяла от удоволствие. С всеки здрав тласък той ме доближава все повече до пълния екстаз. Усещам как устните му се притискат към шията ми и се плъзгат по пламтящата ми кожа.

– Ти си съвършена – ръмжи той, докато ме хапе, и продължава да налага ненаситното си темпо. – Спомни ли си вече?

О, значи това е напомнящо чукане? Няма нужда да се тревожи. Няма никакъв шанс да забравя.

– Ава, спомни ли си вече? – изревава той и подсилва всяка дума с тласък.

– Никога не съм забравяла – викам, безпомощна срещу наказателните удари, които пронизват тялото ми. Пускам гърба му, защото знам, че той ще ме държи здраво и придърпвам лицето му към моето, като избърсвам водата от него. Повдига очи и ме приковава с поглед. – Никога не съм забравяла – успявам да повторя между два силни тласъка.