– Добре, бебче. Позволи му да се случи!

Мъчителното разтърсване, което преминава през тялото ми, ме кара да свия мускули около пениса на Джеси и аз започвам да треперя диво, докато стена, залята от мощно освобождение. Поредният дълбок тласък е последван от конвулсия и аз усещам топлата сперма на Джеси в утробата си. Той остава дълбоко в мен и стиска очи, докато нежно целува устните ми и стене ниско. Пулсирането му кара мускулите ми да се свият около него точно в мига на неговото освобождение. Пресушавам го.

– Боже, липсваше ми – прошепва и заравя лице в извивката на врата ми, където се сгушва, преди да се извърти по гръб. Повдига ръка и аз се премествам върху топлото му тяло и полагам буза на стегнатите му гърди.

– Обичам сънливия секс с теб – размишлявам замечтано.

– Това не беше сънлив секс, бебче. – Той отмята косата от лицето ми със свободната си ръка.

– Тогава какво беше?

Целува челото ми нежно.

– Това беше секс за наваксване.

О, нов вид.

– Тогава ми харесва сексът за наваксване.

– Не го харесвай твърде много! Няма да се случва често.

Пробожда ме разочарование.

– Защо?

– Защото ти няма да бягаш повече от мен, а аз не планирам да бъда далеч от теб. – Той диша в косата ми. – Изобщо.

Усмихвам се на себе си и премятам крак върху бедрата му. Той хваща коляното ми и прави кръгове с палеца си, докато аз проследявам с пръсти повърхността на белега му.

– Как се случи това? – питам, като проследявам линията отстрани.

Той вдишва уморено.

– Как се случи кое, Ава? – тонът му не оставя място за коментари по темата. Той не иска да говори за това.

– Нищо – прошепвам тихо и си отбелязвам да не питам повече.

– Какво ще правиш утре?

– Сряда е. Ще работя.

– Вземи си почивен ден!

– Какво? Просто така?

Усещам как свива рамене.

– Да. Дължиш ми два дни.

Казано от него всичко изглежда толкова просто. За него няма проблем, защото има собствен бизнес и не отговаря пред никого. Аз, от друга страна, имам клиенти, шеф и купища работа за вършене.

– Имам твърде много работа. Освен това ти ме изостави за четири дни – напомням му.

– Тогава ела с мен сега! – Той ме стиска малко по-силно.

– Къде?

– Трябва да отскоча до имението и да уредя няколко неща с Джон. Можеш да вечеряш, докато ме чакаш.

В никакъв случай! Няма да отида в имението и да рискувам да се сблъскам с нацупените устни.

– Ще остана тук. Не искам да ти се пречкам – казвам тихо и се надявам той да не настоява. Още едно спречкване със Сара няма да е добър завършек на деня.

Претъркулва ме по гръб и заковава китките ми отстрани до главата ми, докато се извисява над мен.

– Не приемам отказа ти – отпуска лице между гърдите ми и прокарва пътечка с целувки до зърното ми. – Ще дойдеш.

Зърното ми се втвърдява под нежния му въртящ се език и дишането ми се накъсва.

– Ще се видим утре – насилвам думите да излязат въп­реки затрудненото ми дишане.

Зъбите му се стягат около зърното ми и той поглежда нагоре към мен усмихнат.

– Хммм... Вразумяващо чукане? – предлага, без да пуска гърдата ми.

Чувам предната врата да се отваря с гръм и смехът на Кейт и Сам се понася нагоре по стълбите. Поглеждам към Джеси, който все още държи зърното ми, и безсилието, което се отразява на лицето му, ме оставя тайно доволна. Бих приела вразумяващо чукане по всяко време, но в това, което той цели да ми начука точно в този случай, няма никакъв разум. Защо да искам да се въвличам в словесен двубой със Сара?

Той пуфти детински и пуска зърното ми.

– Не допускам, че можеш да си държиш устата затворена, докато ти начуквам малко разум?

Вдигам вежди. Знае, че е невъзможно.

– О, мамка му! – оплаква се, докато се вдига. Коляното му забърсва вътрешната страна на бедрото ми и влажния ми център. От триенето ми се приисква да го дръпна обратно в леглото. Не искам да си тръгва. Той се навежда и ме целува силно и решително.

– Трябва да вървя. Когато ти се обадя утре, ще вдигнеш телефона.

– Да – потвърждавам послушно.

Той се усмихва мрачно и стиска хълбока ми, а аз пищя като малко момиченце и се хвърлям по корем. Тогава усещам опарването. – Той ме шляпва здраво по задника.

– Ох!

– Сарказмът не ти отива. – Леглото леко се измества, когато той става.

Обръщам се, той вече е облякъл ризата си и закопчава копчетата.

– Сара ще бъде ли в имението? – изтърсвам, преди мозъкът ми да филтрира глупавия въпрос.

Джеси спира за кратко, после вдига боксерките си и стъпва в тях.

– Надявам се. Тя работи аз мен.

„Какво?“

– Ти каза, че е приятелка – звуча ревливо и си удрям един шамар наум.

Той се мръщи.

– Да, тя е приятелка и работи за мен.

Прекрасно! Изтърколвам се от леглото и намирам потника и шортите си. Нищо чудно, че винаги се мъкне наоколо. Боже, мразя тази жена. Надявам потника и шортите и се обръщам. Джеси вече е метнал сакото си на раменете. Гледа ме замислено. Дали знае какво мисля?

– Ще облечеш ли някакви дрехи? – пита, докато ме оглежда от горе до долу.

Оглеждам облеклото си, а после насочвам погледа си към него. Веждите ми са вдигнати.

– Аз съм си вкъщи.

– Да, а Сам е отвън.

– Сам изглежда няма скрупули за това, че ходи без панталони. Аз поне съм покрита.

– Сам е ексхибиционист – мърмори Джеси, отива до гардероба ми и прокарва ръка по закачалките. – Ето, сложи това! – Подава ми голям, ръчно плетен кремав пуловер.

– Не! – издърдорвам отвратена. Ще припадна от жега.

Той го приближава към мен с решителен мръсен поглед.

– Облечи пуловера!

– Не – казвам бавно и кратко. Той няма да ми диктува какво да обличам, особено когато съм си у дома. Грабвам пуловера от него, хвърлям го на леглото и гледам как следи движението му във въздуха и падането му върху леглото, а после бавно забива поглед в мен. Зъбите му хапят долната му устна.

– Три – изстъргва той.

Очите ми се разширяват.

– Дразниш ли ме?

Той не ми обръща внимание.

– Две.

– Няма да облека пуловера.

– Едно – устните му се свиват в черта от недоволство.

– Прави каквото искаш, Джеси! Няма да облека този пуловер.

Очите му се присвиват.

– Нула.

Стоим един срещу друг, той с гневно изражение, смесено с частица доволство, а аз се чудя какво ще направи.

Той поклаща глава, издишва бавно, а после тръгва към мен. Стрелкам се през леглото, за да избягам, оплитам се в планината от чаршафи и изписквам, когато усещам топлата му длан да се увива около глезена ми. Джеси ме дръпва през леглото.

– Джеси! – крещя, когато той ме обръща, възсяда ме и приковава ръцете ми под коленете си. – Стани! – Издухвам косата от лицето си и откривам, че ме гледа ужасно сериозен.

– Нека изясним нещо! – Той сваля сакото си, хвърля го на леглото и вдига пуловера. – Ако правиш каквото ти се казва, животът ни ще бъде много по-лесен. Всичко това – той прокарва длан по тялото ми и щипва зърната ми през пуловера – е само за моите очи. – Той премества ръката си зад себе си и забива пръсти във вдлъбнатината над хълбоците ми.

– НЕ! – изкрещявам. – Моля те, не! – започвам да се смея. Боже, ще се напикая!

Той продължава да забива пръсти и да ме стиска и аз започвам да се мятам. Не мога да дишам. Мъчителното му докосване ме докарва до състояние между смях и плач.

– Така е по-добре – чувам го да казва, докато се мятам като обезумяла. Усещам как избутва косата от лицето ми, после притиска устни към моите. – Можеше да спестиш и на двама ни много затруднения, ако просто беше... облякла... шибания... пуловер.

Поглеждам го и се мръщя, когато той става от мен и облича отново сакото си. Сядам и откривам, че съм облечена в тъпия пуловер. Как е успял да го направи? Обръщам свиреп поглед към него. Той ме гледа напрегнато, на лицето му няма и следа от веселие.

– Аз просто ще го сваля – изтърсвам.

– Не, няма – уверява ме усмихнат.

Ставам от леглото и се отправям към банята с нелепия пуловер.

– Ти си неразумен задник – мърморя и затръшвам вратата зад себе си.

Изпишквам се и си отбелязвам наум никога повече да не го оставям да стига до нула. Това беше най-лошият ми кошмар. Разтривам горките си малтретирани хълбоци, чувствителната ми плът все още тръпне.

Когато свършвам, откривам Джеси в кухнята със Сам и Кейт, които оглеждат облеченото ми в пуловер тяло. Свивам рамене и си наливам още вино.

– Сдобрихте ли се? – пита Кейт, кацнала в скута на Сам. Той разделя краката си и Кейт се плъзва надолу с писък. Тя игриво го шляпва, преди да ме погледне за отговор.

– Не – промърморвам и хвърлям на Джеси кисел поглед. – И ако искаш да знаеш кой проби дупка във вратата на кухнята, повече не търси! – Соча с чаша към Джеси. – Той също така счупи и чашата ти за вино – добавям като жалка доносница.

Джеси бърка в джоба си, вади с шепа купчина двайсетачки и ги плясва на масата пред Кейт.

– Кажи ми, ако са нужни още! – казва, без да откъсва поглед от мен. Поглеждам към масата. Там има поне петстотин лири. Забелязвам, че не се извини. Какъв арогантен задник!

Кейт свива рамене и прибира парите.

– Би трябвало да покрият разхода.

Джеси пъха ръце в джобовете си, идва бавно до мен и се навежда, докато лицето му е на нивото на моето.

– Харесвам пуловера ти.

– Начукай си го! – казвам много тихо, преди да отпия голяма глътка от виното.

Той се ухилва и целува носа ми.

– Езикът! – предупреждава. Хваща ме за тила, стиснал косата ми в шепа и ме придърпва напред към себе си. – И не пий твърде много! – нарежда и ме целува изпепеляващо. Опитвам се да устоя... малко. Всъщност никак.

– Може би ми трябва напомняне. – Усмихвам се и той се засмива.

Когато вече съм свободна и съм възстановила разума си, отпивам още от виното, докато го гледам през ръба на чашата.

Той клати леко глава и вдишва дълбоко, преди да се извърне от мен.

– Работата ми тук приключи – казва той самодоволно и си тръгва.

– Довиждане! – пропява Кейт и се смее.

– Мой човек! – Сам протяга ръка усмихнат. – Ава, къде е любовта?

– В задника му – мърморя, оставям чашата, взимам телефона си и се отправям обратно към моята стая. Чувам Сам и Кейт да се смеят, докато изпълзявам в леглото, облечена в пуловера.


Деветнадесета глава

Сядам на бюрото си замечтана. В ума ми препускат мисли за успокояващи думи и за невероятно чукане. Дали сексът винаги ще бъде такъв, ако – в моя идеален малък свят – реша да създам връзка с Джеси? Дали той ще раздава команди, а аз ще им се подчинявам? Дали ако не го правя, той ще прави секс с мен и ще ме подчинява с обратно броене и мъчения, докато не омекна, или пък ще се държи грубо, докато не отстъпя. Не мога да отрека, че съществува елемент на забавление в чукането, но трябва да има равновесие в даването и получаването. А аз не съм сигурна, че Джеси знае как да дава – освен ако това просто не е неговият стил на чукане. Имам ли вече връзка с този мъж?

– Ава, подранила си. – Сали влиза в офиса и аз веднага се изкикотвам вътрешно. Вчера я видях в различна светлина.

– Да, събудих се рано – отвръщам. Иска ми се да добавя, че това е заради един невротичен задник, който ме накара да нося зимен пуловер в леглото и заради който се събудих плувнала в пот.

Тя сяда на бюрото си.

– Опитах се да ти се обадя вчера, след като си тръгна.

– Така ли?

– Да. Този ядосан мъж дойде в офиса веднага щом ти излезе.

– Нима? – трябваше да се сетя.

– Да. И настроението му не беше по-добро – каза тя сухо.

Мога да си представя. Усмихвам се.

– Ти прегърна ли го?

Сали изсумтява и се строполява обратно в стола си в пристъп на неудържим кикот и аз също започвам да се смея до припадък, като я гледам как буквално се разпада.

Патрик влиза и ни гледа с раздразнение, след което се отправя към кабинета си и тръшва вратата зад себе си.

„О, мамка му!“

– Патрик тук ли беше? – питам.

Тя сваля очилата си и започва да ги чисти с подгъва на кафявата си полиестерна блуза.

– Какво? Когато побърканият мъж дойде ли? Не, беше отишъл да вземе Айрийн от гарата.

Изпускам въздишка на облекчение. Какво си мисли Джеси? Той е клиент. Не може да нахлува в офиса и да плаши хората. Трудно мога да определя поведението му като поведение на нормален разочарован клиент. Той вече ме извлече от офиса веднъж.

Входната врата се отваря и момичето, което доставя цветя (онова от „Луссо“) – се изтърколва вътре с два разкошни букета.

– Доставка за Ава и за Сали?

Гледам как Сали едва не припада на бюрото. Обзалагам се, че никога не е получавала цветя. Всъщност вече знам от кого са. Мазното копеле.