Зяпвам при този тъп отговор, но запазвам самообладание, въпреки че вътрешно се топя.

– Харесва ти да имаш власт в спалнята – заявявам без дори намек от изчервяване. Горда съм от себе си. Уменията му и влиянието му над цялото ми същество ме правят нервна.

– Да. – Лицето му е напълно безизразно.

– Господар ли си? – изтърсвам, след което мислено се пробождам с прекрасната сребърна вилица пред мен. Как ми хрумна това?

Той започва да кашля, малко остава да изплюе водата си върху мен.

Оставя чашата и взима платнената салфетка, за да избърше устните си, докато поклаща глава с лека усмивка.

– Ава, нямам нужда от подобен род уговорки, за да накарам жената да направи каквото искам в спалнята.

– Ти си много властен – заявявам хладно и се вглеждам във виното си. Ще трябва да приема и това.

– Погледни ме! – заповядва той меко и аз като негова робиня, каквато всъщност съм, вдигам очи и виждам как погледът му омеква, докато той се обляга и се отпуска в стола си. – Така е само с теб.

– Защо?

– Не знам. – Той набързо захапва устната си. – Ти ме подлудяваш.

Въздишам уморено над чашата с вино. Аз ли го подлудявам? „Това важи и за теб, Уорд.“

– Пастата идва. – Вдигам очи и виждам как Луиджи въздиша, докато се приближава.

– Прекрасни хора. – Той поставя две огромни купи пред нас. – Buon appetito!31

31 Buon appetito (ит.) – Добър апетит. Б.пр.

– Благодаря, Луиджи. – Джеси се усмихва любезно.

Аз побутвам пастата с вилицата и си играя с нея известно време, после опитвам.

– Хубава ли е? – пита Джеси.

Кимвам и започваме да се храним в спокойно мълчание, като от време на време хвърляме по някой поглед един на друг.

– Кога купи панорамния апартамент? – питам.

Той отговаря, преди да поднесе храната до устата си.

– През март. – Изяжда и последната храна и избутва купата настрани, преди да посегне отново към водата.

– Така и не ми каза защо искаше точно аз да работя по разширението на имението. – Не мога да ям повече и също избутвам купата си настрани.

Джеси поглежда останалата храна и отново се обръща към мен.

– Купих жилището и много харесах това, което беше направила с него. Уверявам те, че не очаквах да си толкова забележителна с твоята идеална фигура, матова кожа и огромни кафяви очи. – Той поклаща глава все едно се опитва да пропъди спомена. Чувствам се някак по-добре от мисълта, че и той е бил толкова разтърсен от срещата ни, колкото и аз.

– Ти също не беше точно господарят на имението, когото си представях. – Потръпвам, когато си спомням какъв ефект имаше и има и сега върху мен. – Откъде знаеше къде ще бъда онзи понеделник по обед, когато се блъснах в теб на бара?

Той повдига рамене.

– Имах късмет.

– Разбира се. – Присмивам му се. По-вероятно ме е следил.

Поглеждам нагоре и виждам как изкусителните му устни се извиват в усмивка.

– Не бях в състояние да мисля за нищо друго, след като ти напусна имението. Трябваше да те имам.

– Винаги ли получаваш това, което искаш?

Той ме гледа през масата, лицето му е напълно безизразно, когато се навежда напред.

– Не мога да отговоря на това, Ава, защото никога не съм искал нищо достатъчно силно, че да го преследвам толкова упорито. Не и както искам теб.

– Вече ме имаш. – Спирам и се принуждавам да задам единствения въпрос, който не мога да подмина. – И след като преследването приключи все още ли ме искаш?

Той се обляга назад, изучава ме и прокарва пръсти по чашата с вода.

– Повече от всичко.

Издишвам рязко. Не съм сигурна дали от облекчение, или от желание.

– Тогава съм твоя.

Езикът му бавно преминава по долната му устна.

– Ава, ти си моя, откакто се появи в имението.

– Така ли?

– Да. Ще прекараш ли нощта с мен?

– Молиш ме или ми заповядваш?

– Моля те, но съм сигурен, че ако не отговориш правилно, мога да измисля нещо, което да промени намеренията ти. – Той се усмихва леко.

– Ще прекарам нощта с теб.

Джеси кимва с одобрение.

– А утрешния ден?

– Да.

– Вземи си почивен ден – нарежда ми той.

– Не.

Очите му се присвиват.

– Какво ще кажеш за петък вечер?

– Уговорих се да изляза с Кейт в петък вечер – уведомявам го, като устоявам на изкушението да усуча кичур от косата си. Той не може да мисли, че ще съм на разположение винаги, когато иска. Надявам се, че Кейт ще е свободна.

Присвитите му очи мигновено потъмняват.

– Откажи!

Това е нещо, което се налага да изясня – неговото невротично неблагоразумие.

– Ще излезем и ще пийнем по няколко питиета. Не можеш да ме спреш да се виждам с приятели, Джеси.

– Колко точно са „няколко питиета“?

Усещам как веждите ми се събират.

– Не знам. Зависи как се чувствам – гледам го с укор.

Той отново започва да хапе долната си устна и виждам как зъбните колелца в ума му се изтощават. Той се опитва да измисли как да обиколи това препятствие. Аз също не съм от помощ, като се има предвид състоянието, в което бях изпаднала миналата събота.

– Не искам да пиеш, когато не съм с теб – казва твърдо.

– Какъв лош късмет, не мислиш ли? – Боже, колко съм смела!

– Ще видим – казва той по-скоро на себе си.

Седим тихо и се гледаме през масата – той се мръщи, а аз потискам лека усмивка. След няколко мига той се отпуска назад в стола, а очите му са пълни с неизказани намерения. Не отклонявам засрамено очи от съсредоточения му поглед. Напротив, изразявам равностойни намеренията си и неприкритата си покана. Искам го отчаяно, въпреки предизвикателното му поведение.

Луиджи идва, прибира съдовете ни и нарушава момента.

– Харесвате? – пропява той.

Джеси не отклонява поглед.

– Чудесно беше, Луиджи. Благодаря – гласът му е дрезгав и той потропва по масата със средния си пръст. Усещам кракът му да забърсва моя и това е всичко, което е нужно, за да почувствам как всичките ми нервни окончания оживяват и да започна да дишам учестено. Горя от глава до пети... И той го знае.

– Сметката, моля, Луиджи – заповядва той, а приятелският му тон е заменен с настойчивост.

Изглежда Луиджи схваща посланието, защото не ни предлага менюто с десертите, а просто се оттегля и се връща почти веднага с черен поднос, на който има ментови бонбони и парче хартия. Без да поглежда сметката, Джеси става, вади пачка банкноти от джоба на дънките си и оставя няколко на масата. Протяга се, сграбчва ръката ми и казва:

– Тръгваме.

Аз съм изтеглена от стола и завлечена до вратата.

– Бързаме ли? – питам, когато хваща лакътя ми и ме насочва към колата. Но той дори не прави опит да забави крачка.

– Да.

Когато стигаме до колата, той ме завърта и ме притиска до вратата. Челото му се опира в моето. И двамата дишаме накъсано в малкото пространство между устните ни. Болезнено твърдият му член е притиснат в корема ми.

О, Боже, искам да ме обладае тук и сега. И ако някой иска да гледа, да върви по дяволите!

– Ще те чукам, докато не видиш звезди, Ава. – Гласът му е суров, той притиска хълбоците си към моите. Аз ским­тя. – А утре няма да ходиш на работа, защото няма да си в състояние да ходиш. Влизай в колата!

Бих влязла, но вече не мога да ходя. Напрежението ме е направило неподвижна.

Минават няколко секунди и аз все още не мога да помръдна и на крачка. Той ме издърпва встрани, отваря вратата и внимателно ме поставя на седалката.


Двадесета глава

Пътуването ни към „Луссо“ е най-дългото, което съм имала. Сексуалното напрежение в колата е мъчително, а Джеси е способен на насилие, когато се оказва невъзможно да изпревари някакъв муден водач.

Колата занася на завоя пред електронните врати на „Луссо“. Джеси натиска дистанционното за отваряне и барабани нетърпеливо по волана, докато чака.

Усмихвам се.

– Ще получиш удар, ако не се успокоиш.

Той спира барабаненето и ми отправя премрежен поглед.

– Ава, получавам по един шибан удар всеки ден, откакто те срещнах.

– Езикът ти е ужасен – казвам, докато вратите се отварят и той паркира бързо и небрежно.

– А ти ще пищиш много. Вън! – заповядва.

Не се съмнявам, че ще пищя, но наистина ми харесва, когато го докарвам до безумие. Слизам спокойно от колата и когато най-сетне съм в изправено положение, поглеждам нагоре и го намирам пред мен с много смущаващ поглед на лицето.

– Какво правиш? – пита той, удивен от моето спокойствие.

Поглеждам към черното нощно небе и към доковете преди да погледна към него.

– Искаш ли да се разходим?

Устата му зейва.

– Искаш да се разхождаме?

– Да, вечерта е прекрасна. – Не успявам да скрия самодоволната си усмивка.

– Не, Ава, искам да те чукам, докато не започнеш да ме молиш да спра. – Той се навежда, сграбчва бедрата ми и ме прехвърля през рамо, като сритва вратата на невероятно скъпата си кола.

– Джеси. – Стомахът ми внезапно се изстрелва в гърлото. – Ще вървя.

Той решително крачи през фоайето на „Луссо“.

– Недостатъчно бързо. Добър вечер, Клайв!

Обхващам гърба на Джеси с ръце, повдигам глава и виждам, че Клайв ни наблюдава. Какво ли мисли за мен? Последния път, когато влязох в „Луссо“, също бях в ръцете на Джеси.

– Не съм пияна – подвиквам, докато гледам как Клайв изчезва от поглед, когато Джеси ме внася в асансьора и нетърпеливо набира кода. Дръзко приплъзвам ръце под дънките му към неговия фантастичен стегнат задник. Чувствам напрегнатото стягане на мускулите и гладката му топла кожа, докато излизаме от асансьора.

– Никакво бавене. Искам да съм в теб сега. Не се опитвай да се бавиш, защото, кълна се в Бог...

– Толкова си романтичен!

– Имаме цялото време на света за романтика.

Усмихвам се на себе си. Той се втурва в апартамента и затръшва вратата зад себе си. Аз се чувствам объркана, когато стига до кухнята, навежда се и ме оставя да стъпя пред него. Все още съм с ръце на раменете му и се опитвам да се ориентирам.

– Знаеш ли, наистина няма да си в състояние да работиш утре. – Топлият му дъх по лицето ми ме разнежва. – Сега се събличай!

Треперя – видимо треперя. Опитвам се да се стегна, но това е невъзможно, докато той ме гледа по този начин. Той слага ръцете си върху моите, сваля ги от раменете си и ги поставя върху корема ми.

– Започни с блузата! – гласът му е дрезгав, изпълнен с частица отчаяние.

Мога да го направя. Мога да бъда смела.

– Значи аз командвам? – питам, като очаквам неговия присмех.

Такъв няма. Той ме гледа леко изненадан от въпроса ми, но не се смее. Не може винаги той да командва.

– Ако това ще те направи щастлива. – Той сваля своя „Ролекс“ и го плъзва на кухненския плот.

Поемам дълбоко въздух и го поглеждам смело в очите. Вдигам ръцете си към най-горното копче и се надявам пръстите ми да се подчинят. С всяко копче, което откопчавам, лицето му застива все повече, а аз ставам все по-дръзка. Ако това не е бавене, не знам кое е.

Разкопчавам цялата блуза, оставям я отворена и гледам, докато очите му буквално остъргват тялото ми, а езикът му обхожда долната му устна. Тогава вдигам ръце към раменете си и започвам да свалям блузата, като умишлено се бавя, докато ръцете ми се спускат по гърдите и надолу и като някакъв необуздан секс маниак я държа отстрани за няколко секунди, докато очите му обхождат тялото ми. Когато погледите ни се срещат отново, аз драматично разтварям пръсти, пускам блузата да се свлече на пода, оставям ръцете си отворени и се завъртам за няколко секунди. Очите му блестят, а челото му е влажно.

– Обичам те в дантела – прошепва.

Усмихвам се, свалям ръце към колана на панталоните си и мързеливо разкопчавам копчето, докато той гледа. Дишането му става все по-учестено с всяка изминала секунда. Почти лишен от невероятния си самоконтрол, той хапе устната си до кръв.

След като всички копчета са откопчани, панталонът ми зейва отворен, а аз заставам с ръце под колана, готова да го смъкна по краката си, но не го правя. Очарована съм от начина, по който Джеси реагира на моя безсрамен стриптийз.

Той ме поглежда, очите му пламтят в отчаяние.

– Бих могъл да ги сцепя за не повече от две секунди.

– Но няма да го направиш – гласът ми е дрезгав и съблазнителен. Смаяна съм от собствената си дързост. – Ще почакаш. – Изритвам обувките си и те летят на няколко метра през кухнята.

Той ги проследява, а после ме поглежда и повдига вежди.

– Отиваш прекалено далеч, не мислиш ли?

Усмихвам се сладко и малко по малко, сантиметър по сантиметър започвам да плъзгам моите три четвърти панталони надолу по краката си. Накрая ги изритвам и оставам само по кораловото си дантелено бельо пред този великолепен мъж. Всичките ми задръжки са паднали. Това е проглеждане.