Отварям очи, когато той ме повдига от плота. Тялото ми е увито около неговото и нямам никакво намерение да се пускам.

– Остави ме тук! – мърморя унесено. Толкова съм уморена.

Той се подсмихва.

– Само се дръж! Аз ще свърша всичката работа.

Така и правя. Държа се здраво, краката ми са на кръс­та му, ръцете – на раменете му, а той ме носи през апартамента и нагоре по стълбите до банята.

– Сложи ме в леглото! – Стискам здраво, когато се опитва да ме остави върху плота на мивката.

– Ти лепнеш. Аз лепна. Нека измия и двама ни и тогава може да си легнем в леглото и да се гушкаме. Става ли? – Той отива да пусне душа.

Гледам към него през сънливите си очи.

– Не, сложи ме в леглото!

– Ава, ти си възхитителна, когато заспиваш. – Той ме вдига от плота и ме отнася под душа. Отпускам глава в свивката на врата му и дори не се опитвам да се освободя от топлото му тяло. Водата е блаженство. – Ще те пусна долу – казва той, но аз стягам прегръдката си. Джеси се смее. – Не мога да те измия, ако нямам ръце.

– Искам да си стоя залепнала за теб.

Той извръща лице към моето и нежно ме целува по челото. Усещам хъмкането му с кожата си. Едната му ръка ме пуска, а коляното му се привдига, за да поеме задника ми. Джеси се навежда, взима душгела от полицата и го пуска на пода, после прави същото и с шампоана. След това подгъва крака, плъзга ръка под свитите ми крака и бавно се плъзва по стената. Накрая се отпуска и усещам твърдия под.

Знам, че ръцете ми, сплетени около врата му, го ограничават, но не помръдвам, а и Джеси не протестира. Той ме държи с едната си ръка, а с другата мие и плакне косата ми, доколкото му позволявам. Бавно очиства остатъците от сметана и шоколад от тялото ми. Ръката му се плъзга по мен нежно в бавни, внимателни кръгове, които ме приспиват. Аз се държа за него. Не искам никога да го пускам.

– Искам да се грижа за теб завинаги – шепти той и притиска устни към слепоочието ми.

Отпускам една ръка, прокарвам я по гърдите и по корема му и бавно започвам да правя кръгове около пъпа му.

– Добре – съгласявам се. Ще бъда повече от щастлива да го прави. Не мога да се сетя за нищо по-естествено и се съмнявам, че някога бих се сетила.

Той въздиша уморено.

– Хайде, да те изнеса оттук.

Навеждам се и го целувам леко над пъпа. Поглеждам нагоре и виждам, че очите му са затворени, а главата му е наклонена назад. Протягам се и го целувам по шията, за да привлека вниманието му, но минават няколко секунди, преди той да наведе лицето си към мен.

Усмихвам му се и той се усмихва загадъчно, но е неубедителен и аз се чудя какво го измъчва.

– Какво не е наред? – питам нервно.

– Нищо. Всичко е наред. – Той обгръща бузите ми с две ръце и ми се усмихва едва-едва, обхожда ме с поглед, след което спира душа, изправя ме на крака и увива кърпа около кръста си.

Излизам след него и веднага съм обгърната в мека хавлия. Той ме изтрива от главата до петите, като внимателно подсушава косата ми.

– Искаш ли да те отнеса? – пита.

Кимвам и той се усмихва одобрително. Поема голото ми тяло в ръцете си и ме отнася до леглото. Сгушвам се под завивките и вдишвам тежко в момента, в който главата ми се отпуска на възглавницата. Възхитителният аромат на Джеси покорява сетивата ми. Ще спя добре тук.

Той хвърля кърпата си и ляга до мен, а аз се сгушвам в него с глава под брадичката му. Топлият ми дъх се отразява от врата му и се връща в лицето ми. Повдигам крак и го мушвам между бедрата му. Вече съм напълно преплетена с него и това е най-успокояващото място под слънцето.

– Заспивай, бебче! – Той целува върха на главата ми и ме притиска към себе си.

Няма да допуснем никакво разстояние помежду ни.


Двадесет и първа глава

Идвам на себе си и осъзнавам, че Джеси лежи между бедрата ми и потрива нос в моя.

– Добро утро, жено!

Простенвам и изпъвам ръце над главата си в дълго удовлетворително протягане. Чувствам сутрешната ерекция на Джеси и виждам как устните му се извиват в лека усмивка.

Мърдам под него.

– Добро утро и на теб!

С едно неочаквано движение той влиза дълбоко в мен и денят вече е невероятен. Хващам се за стегнатите му бицепси, той се подпира на ръце и започва да се движи в стабилен ритъм.

Отваря очи.

– Обичам да правя сънлив секс с теб.

Вглеждам се в спокойното му лице и го оставям да ме отнесе в рая, но той ме изважда неочаквано от сънливото ми състояние, като ни преобръща, без да излиза от мен, така че сега аз съм върху него. Внезапното притегляне изос­тря чувствителността ми към неговото нахлуване.

– Язди ме, Ава! – гласът му е дрезгав, жадните му очи блестят на сутрешната светлина. Той сграбчва бедрата ми и аз полагам длани на гърдите му.

– Аз ли командвам?

– Бъди много лоша, бебче! – Той се повдига рязко, като ме подтиква да се задвижа. Аз гледам право в сънените му очи и бавно и внимателно се повдигам, задържам се така няколко секунди, докато се подготвям психически. Това го дразни, нуждата от движение се изписва на лицето му. Тогава се отпускам надолу, като се опитвам да го поема възможно най-дълбоко. Това му действа моментално.

Той мята глава назад, а стенанията му отекват в стаята.

– Да го направя ли пак?

– Мамка му, да!

– Внимавай с езика, моля те! – измъчвам го с бавно точно движение нагоре и надолу, като се спускам все по-надолу. Повтарям движението отново и отново и виждам как Джеси се разпада в ръцете ми.

Той обхваща гърдите ми и палците му започват да опис­ват малки кръгове около втвърдените ми зърна. Повдигам се отново и спирам малко преди да е излязъл от мен. Очите му застиват и той разтваря устни. Боря се да задържа контрола.

– Да се спусна ли?

– Да, за Бога!

Правя го и виждам как лицето му се изкривява. Няма да издържи още много. Усилие сковава напрегнатата му челюст и бръчката се появява на челото му. Той стене, стиска по-силно гърдите ми и изпраща пронизваща остра болка директно в сърцевината ми. Няма да мога да понеса това за дълго. Аз съм на прага на освобождението и имам нужда да бъдем в синхрон – заедно.

Повдигам се. Знам, че той очаква да се отпусна бавно, но аз не го правя. Вместо това му изкарвам въздуха, като се стоварвам отгоре и го поемам изцяло.

– Исусе Христе! – реве той, а челото му се покрива с пот. Завъртам бедра, за да си осигуря максимално проникване, като се притискам силно към него.

– Мамка му, мамка му, мамка му! Ава, ще свърша.

– Чакай! – заповядвам.

Шокиран, той рязко отваря очи, изпълнени с отчаяние. Завъртам бедра отново и виждам как той затваря очи, бръчката на челото му е по-дълбока, отколкото съм я виждала някога. Това изисква цялата му концентрация. Трябва ми още едно...

– Ава, не мога.

– Мамка му! Почакай!

– Внимавай с езика! – вика ми той, очите му все още са затворени. Това го убива.

– Майната ти, Джеси!

Зелените му очи се отварят предупредително при глупавите ми думи, но на мен не ми пука. Сключвам ръце около неговите и използвам мускулите на краката си, за да се повдигна, задържам се за малко и отново бързо се спускам надолу, а той ме изпълва изцяло.

Повдигам се пак.

– Сега! – крещя, докато отново се забивам надолу. Тялото ми избухва и ме изстрелва директно в орбита. Давам си смътно сметка за потиснатите стонове на Джеси, когато спермата нахлува в мен и стопля цялото ми същество. Сривам се върху гърдите му изтощена.

Лежа отпусната върху него и се топя в ритъма на пръс­тите му, които рисуват кръгове по гърба ми. Неговият полувъзбуден член все още тупти в мен, а сърцата ни бият в синхрон, докато се опитваме да си поемем въздух. И двамата сме напълно преситени.

– Обичам да правя сънлив секс с теб – казвам.

Той целува върха на главата ми.

– Не харесвам мръсната ти уста. – Гласът му е пълен с упрек.

Усмихвам се, поглеждам към него и се пресягам, за да го погаля по наболата брада. Харесвам го така. Той полага лице в дланта ми и целува пръстите ми, а след това отвръща на усмивката ми.

– Не мисля, че може да наречем това сънлив секс, бебче.

– Не може ли?

– Не. Ще измислим ново име за него.

– Добре – съгласявам се, крайно доволна. Отпускам отново бузата си върху гърдите му и прокарвам малки кръгове около златистата кожа на зърното му.

– На колко години си, Джеси?

– На двайсет и девет.

Мръщя се, но ми хрумва, че няма начин да разбера, когато най-сетне достигне до истинската си възраст. Залагам на трийсет и четири. Осем години повече от мен – мога да го преживея.

Въздишам.

– Колко е часът? – бих искала да се погушкам още час.

Той ме отмества от гърдите си.

– Оставих часовника си долу. Ще отида да погледна.

– Трябва ти часовник тук – мърморя, докато той напуска леглото и ме оставя гола, без неговата топлина.

– Ще се оплача на дизайнера – отговаря той сухо.

Пренебрегвам го, преобръщам се и прегръщам възглавницата. Това е най-удобното легло, в което някога съм спала.

– Седем и трийсет – чувам как вика от долния етаж.

Подскачам на секундата.

– Мамка му! – Изстрелвам се и слизам до кухнята. – Трябва да ме закараш до нас.

Той сяда хладнокръвно на стола напълно гол и гребе фъстъчено масло с пръст от буркана.

– Малко съм зает тази сутрин – казва, без да ме поглежда.

О, дразнещо прасе! Това, без съмнение, е тактика да ме задържи тук. Ще взема метрото, няма проблем. Оглеждам етажа за дрехите си, но не ги намирам там, където ги бях захвърлила.

– Къде са дрехите ми, Джеси?

Той пъха намазания си с фъстъчено масло пръст в устата, изсмуква го и го вади бавно, като имитира леко пукване накрая.

– Нямам представа.

Къде ги е скрил, мръсникът му с мръсник? Едва ли са далеч. Обикалям апартамента, пуфтейки, отварям врати на шкафчета и гледам под мебелите, но когато не намирам нищо, се връщам в кухнята. Той все още седи там гол и изглежда вбесяващо красив и напълно безразличен към моята ярост.

Нямам време за това. Не мога да си позволя да закъснея за работа.

– Къде са шибаните ми дрехи? – крещя.

– Внимавай с шибания език!

Клатя глава към него. Вероятно ще ми напъха калъп сапун в устата следващия път.

– Джеси, никога не съм използвала такива думи, преди да те срещна. Интересно, нали? Трябва да се прибера у дома, за да се подготвя за работа.

– Знам, че трябва. – Той налапва поредния покрит с фъстъчено масло пръст.

– Е, къде са дрехите ми? – Опитвам да съм спокойна, но ако той не ми даде дрехите сега, скоро ще полудея. Не трябва да закъснявам.

– Те са... някъде. – Ухилва се той с пръст в устата.

– Къде е това някъде? – питам, докато мисля колко много не харесвам закачливия Джеси днес.

– Ако ти кажа, ще трябва да ми дадеш нещо в замяна.

Усещам как се вбесявам.

– Какво?

– Не пий утре вечер! – Лицето му е напълно безучастно.

Мръщя му се и виждам как той потиска усмивката си. Мръсен интригант! Хванал ме е натясно – гола, закъсняваща за работа и нуждаеща се от някой, който да ме закара.

Стоя и обмислям сделката. Ако трябва да съм искрена, не възнамерявах да се напивам, особено след представлението, което направих в събота. Дори още не съм питала Кейт дали е свободна, но не искам господин Властен маниак да мисли, че може да диктува всеки мой ход. Ако му дадеш един пръст...

– Добре. – Как ще разбере дали съм пила?

Той изглежда потресен.

– Беше по-лесно, отколкото мислех. Какво ще кажеш да обядваме по-късно?

– Добре, дай ми дрехите!

– Кой командва, Ава? – пита той.

Нямам време да го предизвиквам.

– Ти. Дай ми дрехите!

– Правилно. – Той отива наперено до хладилника, прекалено наперено според мен, и отваря вратата. – Заповядай, жено!

Били са в хладилника? Изскубвам ги от ръката му и той повдига предупредително вежда. Не ми пука. Ще закъснея много. Той гледа как дърпам като обезумяла три-четвъртите си панталони. Аз ахвам и започвам да подскачам от студа, който дрехите оставят по кожата ми, а той започва да се смее.

– Имам ли време за душ? – пита сериозно.

– НЕ!

Той продължава да се смее, удря ме по задника и спокойно се изнизва от кухнята.

Кара до нас по обичайния начин, по който шофира винаги – плашещо бързо и нетърпеливо, но днес съм му благодарна.

Провежда няколко разговора от колата, докато ме чака да си взема душ. Подготвям се за работа за рекордно кратко време. Напъхвам се в някакви черни, отрязани до глезените тесни панталони, слагам бяла блуза и обувам червените си балетни пантофки. Днес се обличам невероятно бързо. След като снощи не я изсуших със сешоар, сега косата ми изглежда ужасно, така че я вдигам небрежно. Ще се гримирам в колата.