Приближаваме офиса и той отново ме притиска с тялото си към стената. Навежда лице към моето и топлият му свеж дъх гали бузата ми.

– Защо се цупиш?

– Няма причина – казвам тихо.

Той се протяга, хваща ръката ми и я сваля от косата ми.

– Кажи ми истината!

Как е успял да прозре жеста ми толкова бързо?

– Отговори ми, Ава!

Не го правя. Държа устата си затворена и гледам надолу.

– Ако е заради роклята, по-добре да свикнеш с това. Само за моите очи, Ава.

Тази обедна почивка отвори моите очи. Той иска да има пълна власт върху мен и аз нямам право на избор – никакво. Това ли искам? Главата ми бучи от различни мисли и съмнения. Защо трябва да се влюбвам в такъв неразумен предизвикателен властен маниак?

Избутвам се от стената решително.

– Какво ти пука? В крайна сметка нали просто ме чукаш. – Не оставам, за да чуя отговора му. Оставям го на тротоара и влизам в сградата толкова бързо, колкото позволяват треперещите ми крака.

В момента, в който минавам през вратата на офиса, срещам любопитните погледи на Виктория и Том. Сигурно изглеждам толкова ужасно, колкото се чувствам. Надявам се, че няма да започнат да задават въпроси за господин Уорд или за каквото и да било друго. Имам чувството, че ще се разпадна. Поклащам глава към тях и се отправям към бюрото си.

Сали излиза от кухнята с поднос кафета.

– Ава, не знаех, че си се върнала. Искаш ли чаша кафе?

Искам да я помоля за чаша вино, в случай че има в кухнята, но се въздържам.

– Не, благодаря ти, Сал – промърморвам.

Съсредоточавам цялото си внимание в компютърния екран, като се опитвам да пренебрегна болката, която е заседнала дълбоко в мен. Джеси има сериозни проблеми с контрола, но глупаво или не, аз съм склонна да приема и това, както и всичко останало, не само тялото му. Пристрастена съм към всяка негова лудост. И това е неприятно и обезпокоително.

Мобилният ми телефон звъни и аз съм благодарна за разсейването. Обаждането е от господин Ван дер Хаус.

– Ало?

Лекият му датски акцент се понася от слушалката.

– Здравей, Ава! Какво мислиш за „Лайф Билдинг“? Ингрид ми съобщи, че срещата ви е минала много добре.

– Да, мина много добре.

– Надявам се, че прекрасната ти глава е пълна с идеи. Очаквам с нетърпение да се видим, след като се върна в Англия.

– Получих имейла ти и ще подготвя някои скици. Вече съм нахвърляла някои идеи и съм подготвила няколко табла с различни варианти на обзавеждане. – Идеите ми дойдоха, без да полагам някакво особено усилие в момент, в който мозъкът ми не беше зает с един определен клиент.

– Прекрасно! Ще се върна в Лондон в петък. Може ли да се срещнем след това?

– Да, разбира се. Имаш ли предвид определен ден?

– Ще оставя на Ингрид да направи уговорката за срещата. Тя се грижи за програмата ми.

– Добре, господин Ван дер Хаус.

Чувам го как въздиша неодобрително.

– Ава, моля те, просто Микаел. Доскоро!

– Доскоро, Микаел! – Затварям, вадя скиците си за „Лайф Билдинг“ и ги разстилам по бюрото си. Чувам, че вратата на офиса се отваря, но не поглеждам. В момента съм заета с някои допълнителни идеи. Това е разсейване, което ми е много необходимо и е добре дошло в този момент.

– Ава! – вика ме Том. – Търсят те!

Поглеждам нагоре и едва не падам от стола, когато виждам Джеси, който нагло стои в предната част на офиса. О, мили Боже! Какво прави?

Той върви с пълна самоувереност към бюрото ми. Изглежда божествено в избелелите си дънки, бяла тениска и разрошена коса. Забелязвам, че Том и Виктория потропват с химикалки по бюрата си, докато проследяват пътя му към мен, и че дори Сали е спряла насред крачка и изглежда леко объркана. Той присяда на ръба на бюрото ми, погледът ми се плъзга нагоре по тялото му и среща зелените му очи, крайчетата на устните му са леко повдигнати в подобие на самодоволна усмивка.

– Госпожице О’Ший! – казва той меко.

– Господин Уорд! – поздравявам колебливо. Оглеждам офиса и виждам как три чифта очи се взират в нас.

– Няма ли да ми предложите да седна?

Поглеждам отново към Джеси.

– Моля! – Соча фотьойлите от другата страна на бюрото ми и той издърпва един, като се снишава бавно и сяда в него. – Какво правиш? – шептя, докато се навеждам над бюрото.

Той се усмихва със самоуверената си разтопяваща усмивка.

– Тук съм, за да уредя фактурата, госпожице О’Ший.

– Ооо. – Сядам в стола. – Сали? – подвиквам. – Би ли се заела с господин Уорд, моля те! Той би искал да уреди неплатената сметка. – Виждам как Джеси мърда леко във фотьойла и ми хвърля поглед, изпълнен с упрек. Не се опитвам да го предизвиквам. Просто не е моя работа да се занимавам с плащанията. Не бих имала идея откъде да започна.

– Разбира се – отговаря Сали. Виждам как тя осъзнава изведнъж кой е мъжът. Да! Това е същият мъж, който ти крещя по телефона, който помете офиса и ти изпрати цветя. Хвърлям ù един „не питай, просто го направи“ поглед, като я подтиквам да се отправи към шкафа с папките.

– Сали ще се погрижи за вас, господин Уорд. – Усмихвам се любезно.

Веждите на Джеси се повдигат и бръчката му се откроява ясно.

– Само ти – казва той меко, така че да го чуя единствено аз.

Долавям познатото тупкане, което оповестява приближаването на Патрик, и едва не чупя молива. Денят става все по-хубав.

– Ава?

Вдигам поглед и виждам, че шефът ми стои до бюрото и ме гледа с очакване, така че махвам с молива в посоката на Джеси и казвам:

– Патрик, това е господин Уорд. Той е собственик на имението. Господин Уорд, запознайте се с Патрик Питърсън, шефът ми. – Хвърлям на Джеси умоляващ поглед.

– А, господин Уорд, виждал съм ви някъде. – Патрик протяга ръка.

– Срещнахме се за малко в „Луссо“ – казва Джеси, става и стиска ръката на Патрик.

Виждам лирите в доволните сини очи на шефа ми.

– Да, вие купихте панорамния апартамент – припява доволно той, а Джеси кима в потвърждение. Забелязвам, че Патрик вече не се тревожи за забавеното плащане. Сали се приближава с копие от фактурата и подскача до тавана, когато Патрик я издърпва от нейните фини бледи ръце. – Предложихте ли питие на господин Уорд? – пита той смаяната Сали.

– Няма нужда, благодаря. Дойдох само за да уредя сметката – дрезгавият глас на Джеси отеква в мен, аз сядам като препарирана в стола си и гледам учтивата размяна на любезности, която се развива пред очите ми.

Как може да е толкова спокоен и хладнокръвен? Аз съм напрегната от главата до петите, въртя нервно молива в ръката си и държа устата си плътно затворена. Сигурно е очевидно, че се чувствам неудобно, но Патрик изглежда не забелязва.

Той отпраща Сали.

– Не трябваше да бързате само за това. – Той размахва неплатената фактура във въздуха.

Аз се мръщя, докато следя пътя ù в опит да потисна реакцията си на демонстративното отношение на Патрик към фактурата, за която мърмореше толкова много само два часа по-рано.

– Нямаше ме, а служителите ми са допуснали недоглеждане – обяснява Джеси. Отдъхвам си благодарно.

– Знаех си, че има разумно обяснение. Пътувахте по бизнес или за удоволствие? – Патрик звучи искрено заинтересуван. Аз знам, че не е така. Наум той вече пресмята колко пари би могъл да измъкне на Джеси. Шефът ми е мил човек, но е луд на тема обороти.

Джеси насочва поглед към мен.

– Определено за удоволствие.

Потъвам още по-дълбоко във въртящия се стол и чувствам как лицето ми става все по-червено. Дори не мога да го погледна в очите. Какво се опитва да ми причини?

– Бих искал да направя някои уговорки с госпожица О’Ший, докато съм тук. Трябва да свършим бързо работата по новия проект.

Ха! Едва не му казвам, че не се предполага да прави уговорки с мен, за да ме чука. Но ако го бях направила, подозирам, че първо щяха да ме уволнят, а след това щях да получа вразумяващ секс, който да засенчи всички останали видове. Затова държа устата си плътно затворена.

– Абсолютно – буботи Патрик. – Искате само дизайн или дизайн и управление на проекта?

Извъртам очи. Знам отговора на този въпрос. След моето напълно отчаяно извъртане на очи повдигам поглед към Джеси и виждам, че той ме наблюдава, като се мъчи да запази сериозна физиономия.

– Искам целия пакет – отговаря.

– Чудесно. – Патрик потрива ръце. – Ще ви оставя на Ава. Тя ще се погрижи добре за вас. – Патрик подава ръка и Джеси я поема, като продължава да гледа към мен.

– Знам, че ще го направи. – Усмихва се и поглежда отново Патрик със зелените си очи. – Ако ми дадете банковата си сметка, ще уредя незабавен превод. Ще предплатя също така следващата фаза от проекта. Така ще предотвратим бъдещи забавяния.

– Ще кажа на Сали да ви даде банковите ни сметки. – Патрик си тръгва, но аз не се отпускам.

Джеси сяда отново пред мен, дразнещо красивото му лице излъчва неподправена радост от моята нервност. Целият пакет ли? Определено за удоволствие? Трябваше да го фрасна по главата с преспапието.

Изтръгвам се от скованото си състояние, събирам всички скици, които затрупват бюрото ми, и вадя бележника за срещите.

– Кога сте свободен? – Знам че звуча крайно непрофесионално и сухо, но не ми пука. Той стига твърде далеч с желанието си да контролира всичко.

– А ти кога си свободна?

Поглеждам нагоре и срещам доволни зелени очи. Накланям се.

– Не говоря с теб – изплювам доста незряло.

– Бих могъл да те накарам да викаш.

Опулвам се шокирана.

– Няма начин.

– Това може да усложни нещата. – Той се нацупва, а краищата на устните му се извиват в усмивка.

– Говорите за работата или удоволствието, господин Уорд?

– За удоволствието. През цялото време – отговаря той загадъчно.

– Осъзнаваш ли, че плащаш, за да правя секс с теб – съскам шептейки. – А това ме прави проститутка.

На лицето му за миг проблясва гняв и той се премества по-напред във фотьойла.

– Млъквай, Ава! – предупреждава ме. – И за твое сведение, ще викаш по-късно. – Той се обляга назад. – Докато се сприятеляваме.

Въздишам тежко. Ще бъде много по-добре, ако се откажа от договора още сега. Патрик ще се катурне от изненада, но така или иначе аз съм прецакана. Губя контрола. Губя контрола ли? Смея се на себе си. Имала ли съм изобщо контрол, откакто този красив мъж се появи в живота ми?

– Нещо смешно ли има? – пита той сериозно.

Прелиствам страниците на бележника набързо.

– Да, животът ми – мърморя. – За кога да запиша примерни дати?

– Не искам да записваш примерни дати. Примерните дати могат да бъдат отменени – тонът му е равен и уверен. Вдигам поглед от бележника и виждам как Джеси размахва голям черен маркер под носа ми. – Всеки ден – отбелязва той спокойно.

– Всеки ден? Не бъди глупав! – изтърсвам твърде високо.

Той ми отправя закачлива усмивка, маха капачката на маркера, протяга се и като закача с пръсти ръката ми, издърпва бележника. Вдигам рамене и той ме поглежда с разбиране. Обръща на утрешна дата и прокарва линия през средата и над нея изписва „Господин Уорд“с големи черни букви. След това преглежда седмицата. – Ти си моя така или иначе – мърмори на себе си.

Мръщя се, но не се осмелявам да кажа нищо, главно понеже сме в офиса и поради факта, че Джеси няма никакви притеснения. Междувременно той стига до понеделник и открива, че имам записана с молив среща с госпожа Кент за десет часа. Намира гумичка на бюрото ми и бавно изтрива молива, докато ме гледа в очите, след това се навежда и издухва парченце гумичка, останало на страницата. Определено се забавлява, докато аз седя облегната на стола си и гледам как съсипва цялата ми работна програма, като в същото време се опитва да ми покаже колко е сериозен. Боя се, че наистина е сериозен.

Той продължава да нанася дебелата черта и в дните след понеделник. Какво прави? Оглеждам се наоколо и забелязвам, че колегите ми са се отегчили от шоуто „Джеси и Ава“ и са се заели с работата си.

– Какво правиш? – питам спокойно.

Той спира и ме поглежда.

– Уреждам си срещи.

– Не ти ли е достатъчно да контролираш личния ми живот? – Изненадана съм колко спокойно звуча. Чувствам се като глътнала бастун. Този мъж има нечувано нахалство и самоувереност. – Мислех, че не си уреждаш среща за чукане.

– Внимавай с езика! – предупреждава ме той. – Казах ти и преди, Ава. Правя каквото е необходимо.

– За кое? – прошепвам едва доловимо.

– За да те задържа.

Иска да ме задържи ли? Какво, за да ме чука ли? Не го питам.

– Ами ако не искам да бъда задържана? – питам вместо това.

– Но ти искаш да бъдеш задържана. От мен. И това е причината да ми е толкова трудно да разбера защо продължаваш да ми се противопоставяш. – Той отново прелиства бележника ми и продължава да драска линии върху всеки ден от годината.