– Не! – Смея се, когато ръката му се отправя към хълбока ми – Спри!

– Моля те! – мърка той в ухото ми.

Спирам да се боря. Моля те? Правилно ли чух? Аз съм напълно смаяна. Джеси Уорд да казва моля? Добре, значи предлага сделка и казва моля.

– Добре, ще дойда. – Въздъхвам и получавам една много здрава прегръдка и той отново се сгушва във врата ми. Аз вадя ръце от водата и обхващам ръцете му с моите. Доставила съм му голяма радост и в резултат аз също съм много радостна.

Значи ще бъда неговата дама? Това без съмнение безкрайно много ще се понрави на Сара. Всъщност ще отида и дори ще очаквам събитието с нетърпение. Той иска да бъда там, а това трябва да означава нещо. Не мога да потисна леката усмивка на задоволство, която заиграва на устните ми. Аз не съм състезателен тип, но наистина никак не харесвам Сара и много харесвам Джеси, така че решението е взето.

– Никога преди не съм бил във вана – казва той тихо.

– Никога?

– Да, никога. Обикновено взимам душ. Но мисля, че мога да се пристрастя към ваната.

– Обичам да се кисна във вана.

– Аз също, но само ако и ти си в нея с мен. – Притиска ме. – Добре е, че дизайнерката е предвидила нуждата от голяма вана.

Смея се.

– Мисля, че се е справила добре.

– Чудя се дали някога е допускала, че ще се къпе в нея? – замисля се той.

– Не, не е.

– Радвам се, че е поставила вана. – Той подръпва меката част на ухото ми със зъби и усещам как стъпалата му се плъзгат по пищяла ми и се потъркват в моите стъпала над пяната.

Затварям очи и отпускам глава на гърдите му. Може би бих могла да зарежа работата и да остана с него цял ден, въпреки всичко.

Докато дремя отпуснато във водата, мисля, че разговорите във ваната с Джеси са едно от новите ми най-любими неща. И решавам, че дори може би ще започна да тичам сутрин. Не на огромни разстояния, може би по една-две обиколки на Кралските паркове през ден. И трябва да запомня да загрявам.

– Ще закъснееш за работа – казва той нежно в ухото ми. Нацупвам се на себе си. Тук ми е толкова удобно. – Само си помисли, че ако не трябваше да ходиш в офиса, можеше да останеш във ваната по-дълго. – Той целува слепоочието ми и се надига да излиза, като ме оставя да съжалявам, че не се поддадох на увещанията му да прекарам с него целия ден.


Двадесет и шеста глава

След като се обличам, слизам по стълбите и откривам Джеси при кухненския плот да говори по телефона и да бърка с пръст в буркан с фъстъчено масло. Той поглежда към мен и почти ме поваля с дяволитата си усмивка.

Прокарвам очи с възхищение по тялото му, облечено в сив костюм и черна риза. Тъмнорусата му коса е начупена с гел и стои в рошав ореол от едната страна, а аз съм много доволна, че не се е обръснал. Изглежда груб и съкрушително красив.

– Ще дойда, след като закарам Ава на работа. – Той се върти на стола и накланя глава настрани. – Да, кажи на Сара, че го искам на бюрото си, когато пристигна. – Той ми сочи скута си и аз тръгвам към него, като се боря с гримасата, която предизвиква споменаването на нейното име. – Ще му отнемем членството, просто е. – Заставам така, че коленете му остават между бедрата ми, като се усмихвам, когато той заравя лицето си във врата ми и вдишва дълбоко. – Може да прави, каквото поиска, но си заминава, край! – отсича той рязко. За какво става дума? – Кажи на Сара да го отмени... да... добре... Ще се видим скоро.

Той затваря, хвърля телефона на плота и пъха ръце под коленете ми, така че да повдигне краката ми от пода, като в същото време ме приветства с жадна срастна целувка.

– Закуска? – пита.

Поглеждам към часовника на печката.

– Ще хапна нещо в офиса. – Не мога да закъснявам. Протягам се в ръцете му и дърпам чантата си, за да извадя хапчетата. – Може ли малко вода?

– Обслужвай се, бебче! – казва и се връща към буркана с фъстъчено място.

Отивам до големия хладилник, мятам чантата на плота и вадя всичко, но не намирам хапчетата. Никъде.

– Какво има? – пита той.

– Нищо – мърморя, докато връщам всичко в чантата. – Мамка му! – псувам под нос, като в същото време се поздравявам, че разделих пакета и оставих половината в чекмеджето с бельото.

– Внимавай с езика, Ава! – укорява ме той. – Хайде, ще закъснееш.

– Извинявай – мърморя. – Вината е твоя, Уорд. – Мятам чантата на рамо.

– Моя ли? – казва той с широко отворени очи. – Каква е вината ми и защо?

– Нищо конкретно, просто ме разсейваш – обвиня­вам го.

Той поглежда към мен, а устните му потрепват.

– Ти обичаш да те разсейвам.

Не мога да го отрека, така че не се и опитвам.

Стигаме до площад „Бъркли“ за нула време. Той наистина е заплаха на пътя с неговата глупаво скъпа кола. Спира в нарушение на правилника на ъгъла и се извръща, за да ме погледне в лицето.

– Обичам да се събуждам до теб – казва той мило, протяга се и прокарва палец по долната ми устна.

– Аз също обичам да се събуждам до теб. Но не обичам да тичам, докато капна от умора в пет сутринта. – Краката ми вече страдат, а ще става още по-лошо.

– Предпочиташ да капваш от умора от секс ли? – Ухилва се той с дяволита усмивка, прокарвайки ръка по дължина на роклята ми.

„О, не, няма да го направиш!“

– Не, предпочитам сънлив секс – поправям го, като се накланям и го целувам бързо по устните. Излизам от колата и го оставям сам с бръчката на челото му. – Ще се видим утре. Благодаря, че ме изтощи преди работа. – Затварям вратата и понасям изтощените си крака, обути в най-неудобните обувки, които имам.

Прекарвам сутринта в проверка на клиенти и срокове. Доволна съм, че всичко върви гладко. Набелязвам няколко посещения на обекти за следващата седмица и се усмихвам, докато пиша между диагоналните линии, нанесени с голям черен маркер. Трябва да сменя бележника, преди Патрик да е научил за ежедневните ми ангажименти с Господаря.

С удоволствие приемам капучиното и кексчето, които лежат на бюрото ми, благодарение на Сали, и се намръщ­вам, когато чувам шум от клаксони на коли пред офиса. Вдигам поглед и виждам розов ван, паркиран на две места, и Кейт, която маха като обезумяла, за да привлече вниманието ми. Ставам от стола, простенвам, тъй като мускулите ми пищят в протест, и съскам на всяка крачка, която правя. Накрая стигам до „Марго Джуниър“ и се усмихвам доволно на физиономията на моята развълнувана огнена приятелка.

– Не е ли хубава? – Кейт гали с обич волана на „Марго Джуниър“.

– Красавица – съгласявам се, клатейки глава, но тогава си спомням нещо. – Как можа да позволиш на Сам да бърка в чекмеджето ми с бельо?

– Не успях да го спра – гласът ù е висок и звучи отбранително. Точно така трябва да бъде. – Той е безочлива свиня. – Хили се тя.

Нямам съмнение, че е такъв. Мисълта незабавно ми напомня за мистерията с връзването. Изкушена съм да питам Кейт, но бързо преценявам, че всъщност не искам да знам.

– Как е Джеси? – усмивката ù се разширява. – Забавлявате ли се?

– Ами, возих се на „Дукати 1098“, Сара ми демонстрира убийствено пренебрежение и тичах петнайсет километра тази сутрин. – Протягам се и се опитвам да облекча болката в бедрата си, като ги разтривам.

– Мамка му! Тя все още ли не се е отказала? Кажи ù да се разкара. – Тя се мръщи. – Тичала си петнайсет километра? Боже! Това е ужасно! И какво, по дяволите, е Дукати едикое си?

– Супербайк. – Вдигам рамене. Самата аз не го знаех преди няколко дни. – Той преведе сто хиляди на сметката на „Рококо“.

– Какво? – изпищява тя.

– Чу ме.

– Защо?

Повдигам рамене.

– За да държи Патрик настрана, докато се възползва от мен. Той не иска да ме дели.

– Леле! Този мъж е откачен.

Смея се. Да, откачен мъж – откачено заблуден, откачено богат, откачено предизвикателен, откачено привлекателен...

– Ще излизаме ли довечера? – питам. Отрязала съм откачения мъж под предлог, че Кейт е свободна.

– Разбира се.

Отпускам се с облекчение.

– Значи няма да се виждаш със Сам? Напоследък той е като постоянно присъствие в дома ти. – Повдигам вежда. Той всъщност е едно полуголо постоянно присъствие, но аз не говоря за това.

– Просто малко забавление – отговаря тя надменно.

Усмихвам се на нейната небрежност. Знам, че не е така. Говорим за момичето, което не е ходило на втора среща от години. Сам е сладък. Привличането определено личи.

Някаква кола започва да свири иззад „Марго Джу­ниър“.

– О, майната ти! – вика Кейт. – Тръгвам. Ще се видим у дома довечера. Твой ред е да вземеш вино. – Прозорецът започва да се затваря и тя се ухилва от ухо до ухо. Все още не мога да повярвам, че той ù купи ван.

Внезапно си спомням за сделката, която сключих в замяна на дрехите ми – да не пия довечера. Усмихвам се. Той никога няма да разбере.

Кейт си заминава, а аз се връщам на бюрото и опъвам крака. Да, вече наистина го усещам. Изправям се отново, подвивам крака под себе си и изпускам дълъг благодарствен дъх, когато стегнатите ми мускули се отпускат задоволително. Телефонът ми започва да подскача по бюрото и „Пласибо“ тихичко запяват за тичане по хълма35. Дори не трябва да поглеждам към екрана, за да разбера кой е. Той има невероятен вкус за музика.

35 В случая става дума за кавъра на песента на Кейт Буш Running Up That Hill в изпълнение на английската алтернатив група Placebo. Б.пр.

– Харесва ми – казвам вместо поздрав.

– На мен също. Ще правим любов на нея по-късно.

– Няма да ме видиш по-късно – напомням му отново. Прави го нарочно.

– Липсваш ми.

Не мога да го видя, но знам, че се цупи. А колкото до частта с правенето на любов... Е, добре, това е значително по-добре от „чукане“. Усмихвам се, сърцето ми подскача в гърдите.

– Липсвам ли ти?

– Да, липсваш ми – оплаква се той. Поглеждам към компютъра. Един часът е. Не са минали и пет часа, откакто се разделихме. – Не излизай довечера! – казва той. Това не е молба, а заповед.

Сядам. Сигурна бях, че ще се случи.

– Недей! – предупреждавам го с най-твърдия тон, който успявам да докарам. – Имам планове.

– Не мисли, че понеже си на работа, не мога да дойда и да ти начукам малко разум! – Гласът му е ужасно сериозен и дори малко ядосан.

Не би го направил, не би могъл. Или би? По дяволите, дори не съм сигурна.

– Както искаш – отговарям много леко.

Той се смее.

– Бях сериозен, жено.

– Знам, че беше. – Нямам съмнение за това, но ще трябва да почака до утре за каквото и да било чукане.

– Болят ли те краката? – пита той, докато аз отново ги изпъвам под бюрото.

– Малко. – Няма да му доставя удоволствие, като го уведомя колко много ме болят. Довечера ще си направя вана с Радокс36. Момент... Той да не се е опитвал да ме осакати, за да не изляза?

36 Radox – серия козметични продукти, сред които и гел за вана с лек обезболяващ ефект. Б.пр.

– Малко – повтаря той, а усмивката определено личи в дрезгавия му глас. – Помниш ли сделката ни?

Извъртам очи. Сигурно не съм била на себе си, когато съм решила, че може да забрави за своята малка сделка. И вече съм сигурна, че ме накара да направя този маратон в ранни зори в опит да ме спре. „Властен маниак!“

– Няма нужда от напомнящо чукане – промърморвам, ставам и отново подгъвам крак под себе си. Никога няма да разбере. Нямам намерение да се напивам така, че да си докарам жестоко главоболие – твърде скоро е след последното ми изпълнение.

– Внимавай с езика, Ава! – въздиша уморено той. – И аз ще реша кога и дали е необходимо напомнящо чукане.

– Слушам – потвърждавам с всичкия сарказъм, който заслужава.

– Кога ще те видя? – въздиша.

– Утре? – Наистина искам да го видя.

– Ще те взема в осем.

Осем? Утре е събота, искам да си поспя. Осем? Наистина не трябва да се напивам, не и ако Джеси смята да ме събуди в осем.

– По обед – противопоставям се.

– Осем.

– Единайсет.

– Осем – отсича.

– Предполага се и ти да отстъпиш! – Този мъж е невъзможен.

– Ще се видим в осем. – Той затваря и ме оставя стъпила на единия си крак с телефон, който виси на ухото ми. Поглеждам към екрана невярващо. Той може да дойде в осем, но аз няма да съм будна, за да му отворя, а сериозно се съмнявам, че и Кейт ще е будна. Отпускам болезненото си тяло обратно на стола с няколко резки поемания на въздух. Никога повече няма да тичам.

– Том! Ще излизаме довечера, искаш ли да дойдеш? – Не си правя труда да питам Виктория, защото тя има среща с Дрю.

Той ме поглежда с мръсна широка усмивка на бебешкото си лице.

– Ще трябва любезно да ти откажа. – Той навежда глава като джентълмен, какъвто знам, че не е. – Имам среща.