Той въздиша, клати глава в демонстрация на отчаяние и се протяга да ме издърпа нагоре. Очите му се ококорват още повече, когато добива цялостна идея за вида ми в тази рокля.

Започвам да се смея отново, но бързо се озаптявам.

– Ядосан ли си ми? – Поглеждам към него с моето закачливо настроение и пърхам с мигли, докато се хващам за реверите на сивия му костюм.

– Обезумял съм до лудост, Ава – казва той заплашително, сграбчва лакътя ми и ме повежда към изхода.

Настигаме Сам, който помага на Кейт да се качи в поршето му, като придържа главата ù, докато я настанява. Тя все още се кикоти. Това ме разсмива отново.

– Самюъл, излезе ти късметът тази вечер! – въздъхва тя, докато той затваря вратата.

Докато двамата мъже се сбогуват, Джеси не отпуска здравата си хватка от лакътя ми.

– Ще се видим, пиленце. – Сам ме целува по бузата и ми се усмихва. Аз се усмихвам, като се опитвам да потисна поредния кикот, който би раздразнил моя неразумен мъж повече от необходимото.

Джеси ме отвежда до колата си и ме настанява отпред внимателно, но без да каже и дума. Той изглежда наистина луд, но аз съм пияна и непокорна и не ми пука.

Той се протяга към колана ми, избутвам го безочливо.

– И сама мога да се закопчея – мърморя мрачно, но той ме поглежда, сякаш иска да ми каже „не си играй с огъня“ и аз отпускам ръце в скута си. Той се навежда над мен и поставя колана. Вдишвам аромата му. – Миришеш чудесно – съобщавам му тихо.

Той се отдръпва, лицето му все още е опънато, очите – изпълнени с неудоволствие, но той не казва и дума. Затръшва вратата ми и се плъзга зад волана, а след това потегля, без да се съобразява с останалите участници в движението.

– Къщата на Кейт е натам – соча, когато той изръмжава в грешна посока.

– И? – е сбитият едносричен отговор, който получавам.

– И... аз живея там – заявявам твърдо. Той не е съсипал напълно нощта ми. С Кейт сме провеждали някои от най-интересните си разговори на чаша чай след употреба на алкохол.

– Ще останеш при мен. – Той дори не ме поглежда.

– Не, това не беше част от сделката – напомням му. – Имам време до осем утре сутрин, преди да ме разсееш отново.

– Не съм убеден.

– Не може да променяш сделката.

Той бавно извръща лице към мен.

– Ти вече я промени.

Отдръпвам се и му отправям най-възмутения си поглед, но не мога да измисля какво да отговоря. Той е прав. Аз наистина наруших правилата, но това е само защото неговите условия са абсолютно неразумни. Сядам назад в кожената седалка и се предавам. Има само около осем ча`са до осем утре сутрин, така или иначе.

Влизаме в „Луссо“ и аз пъшкам. Всеки път, когато Клайв ме вижда, аз съм или пияна, или носена на ръце поради пълно изтощение. Отварям вратата и пристъпвам навън внимателно, като се изправям, докато Джеси ме гледа отблизо, без съмнение в очакване да се спъна, за да може да ме метне на рамо и да създаде на Клайв поредното впечатление, че съм пияна.

Затварям вратата леко и тръгвам към фоайето. „Не трябва да залитам! Не трябва да залитам!“ Достигам фоайето все още във вертикална позиция и кимвам учтиво на Клайв, докато минавам покрай него, но той не казва и дума. Само ми кимва в отговор, а след това отправя поглед към Джеси, но когато навежда глава, без да поздрави, разбирам, че е видял бясното му изражение. Пуфтя, обвинявайки себе си, качвам се в асансьора и любезно чакам Джеси.

– Трябва да смениш този код – мърморя, докато набирам кода. Само трябва да уведоми охраната и те ще се погрижат незабавно.

Той не ми отговаря. О, много добре му се удава това мълчаливо отношение. Поглеждам нагоре и установявам, че той ме наблюдава отблизо с напълно безизразна физиономия. Сигурна съм, че възнамерява да ми се нахвърли и да ми спретне някакво чукане в стил Джеси. Дали ще бъде вразумяващо чукане или напомнящо чукане? О, вероятно ще бъде извинително чукане. Замаяният ми мозък започва да се наслаждава на мисълта, но в този момент вратите на асансьора се отварят и Джеси излиза преди мен, като ме оставя да го следвам. Бих заложила живота си, че ще ме възбуди и ще ме остави незадоволена.

Той отваря вратата и влиза, без дори да погледне към мен, като разчита, че ще я затворя и ще го последвам в кухнята, където го намирам да вади бутилка вода от хладилника. Той отпива няколко глътки, след което ми я подава.

Не си губя времето да отказвам, преди всичко защото ми се пие, а не защото смятам да се държа добре. Пия вода под внимателния му поглед и поставям празната бутилка на плота, когато свършвам.

– Обърни се! – нарежда той.

Задържам дъха си, а милиони фойерверки започват да се възпламеняват в мен. Изпълнявам заповедта му, като се обръщам с гръб към него, либидото ми започва да пищи, а кожата ми да тръпне. Усещам как топлите му ръце галят рамената ми, стискам зъби и издишам рязко. Той сграбчва ципа на роклята ми и бавно го смъква, а след това прокарва ръце по страните ми, докато я сваля надолу и коленичи зад мен. Потупва глезена ми, аз излизам от роклята и се извръщам назад, за да го видя коленичил.

Той ме поглежда и бавно се изправя на крака, като провлича носа си между гърдите ми, спира се на врата ми и започва да вдишва аромата ми. Моля се наум за него.

Кожата ми гори от допира му. Иска ми се да го сграбча, но знам, че това, което предстои, ще стане при неговите условия.

– Искаш ли да целувам тялото ти, Ава? – пита той нежно.

Дъхът ми засяда в гърлото, когато гласът му започва да вибрира срещу ухото ми и въздишам дълго и тежко.

– Само трябва да кажеш. – Той погалва с устни ухото ми. Коленете ми се разтреперват.

– Да – произнасям задъхано.

– Искаш ли да те чукам, бебче?

– Джеси! – Потрепвам, когато ме погалва между краката.

– Знам. Искаш ме. – Той захапва меката част на ухото ми и сребърните клипсове издрънчават в зъбите му. Потръпвам и започвам да дишам тежко. Желая го отчаяно. Но тогава той се отдръпва и ме оставя като безволева маса от хормони. – Стой там! – заповядва твърдо и тръгва нанякъде.

Все още е облечен в костюма. Отдалечава се от мен, отваря един шкаф и взима нещо от него. Дали ще ме намаже с шоколад? Пулсът ми се ускорява.

Той се връща бавно към мен, докато аз оглеждам тайно стройното му тяло, доволна от твърдата буца в панталона му. Чакам търпеливо, без да протестирам срещу бавното му темпо. Той най-сетне стига до мен и аз усещам топлия му ментов дъх по цялото си тяло, устните му докосват леко бузите ми, очите ми, брадичката ми и накрая се отпускат върху моите.

Въздишам от удоволствие и отварям уста, но той прекъсва целувката ни и започва да се спуска надолу. Тялото ми е обхванато от огън, дишането ми става все по-накъсано. Той гледа нагоре към мен, докато се спуска, носът му се забива в дантелените ми бикини и аз се подпирам на раменете му за подкрепа. Той ми се усмихва и започва да се издига отново, като притиска тялото си към моето.

– Въздействам ти много силно – диша той в ухото ми.

Потръпвам, като се опитвам да овладея дишането си.

– Да, така е.

– Знам, че е така. И това... наистина... ме възбужда. – Той се отдалечава от мен. Какво прави? Ръцете му се повдигат и аз установявам, че държи роклята ми в едната, а в другата... чифт ножици.

Не би го направил. Той бавно отваря ножиците и започва да реже подгъва на роклята ми. След това, много бавно, се насочва към средата, докато аз гледам зяпнала. Изглежда, че ще го направи. Рокля за петстотин паунда? Не мога да го спра или дори да му кажа нещо. Той е прелестен.

Явно не е доволен от това, че е срязал скъпата ми рокля на две и продължава да я кълца на парчета, а след това оставя съсипаната дреха и ножицата върху кухненския плот спокойно и без грам емоция и се обръща с лице към мен.

Едва успявам да промълвя:

– Не мога да повярвам, че го направи.

– Не си играй с мен, Ава! – предупреждава ме той със спокоен и овладян глас. Плъзга ръце в джобовете на панталона си и ме наблюдава отблизо, когато заставам пред него абсолютно смаяна. Вече съм напълно трезва, трезвомислеща, спокойна и слисана от неговата демонстрация на власт.

– Ти – насочвам пръст към лицето му – си луд!

Устните му оформят права линия.

– Точно така се чувствам. Отнеси задника си в леглото!

Какво? Да отнеса задника си в леглото? Този мъж е много повече от неразумен – той е невъзможен. Чувствам как веждата ми се повдига. Ако остана с него, ще се наложи да сложа ботокс, преди да съм навършила двайсет и седем.

– Няма да си легна с теб – врътвам се на пети и напускам кухнята и моя кипящ властен маниак.

Качвам се по стълбите, като стъпвам тежко и пъхтя през цялото време. Бих могла да пищя. Той е един очарователен шибан психар.

Понасям се по коридора и влизам в най-крайната спалня. Мога да избера и някоя друга, но тази ми е любимата и е разположена най-далеч от него. Затръшвам вратата зад себе си и се свивам в прекрасно подреденото легло, което изглежда по същия начин, както във вечерта на приема. Хвърлям всичките луксозни възглавници на пода и забивам разочарованата си глава във възглавницата, като моментално осъзнавам, че тя не мирише на свежа вода и мента и че това легло далеч не е толкова удобно, колкото леглото на Джеси, но все пак ще свърши работа за тази нощ. Утре ще си тръгна. Този мъж е побъркан. Няма никакъв смисъл да се опитвам да направя нещо по мой начин, защото дори ако той се прояви като джентълмен и отстъпи в първия момент, след това прави всичко по свой начин.

– Задник! – мърморя си под носа.

Вратата се отваря широко, светлината от коридора нахлува вътре и аз виждам как силуетът му става все по-голям, докато се приближава към мен. Какво ще ми направи сега? Стомашна промивка?

Той се навежда надолу и ме вдига, без да каже и дума. Ако допусках, че бих постигнала нещо, бих се борила с него. Но не го правя. Позволявам му да ме пренесе в спалнята си и да ме сложи в леглото си.

Лягам по корем и заравям лице във възглавницата, като затварям очи и се преструвам, че не се наслаждавам на аромата, който се носи от чаршафите. Изтощена съм и съм доволна, че предстоят два почивни дни. Мога да спя през цялото време.

Чувам шумоленето и движенията на Джеси, докато се съблича, а след това леглото пропада. Той обхваща кръс­та ми и без особени усилия ме придърпва към твърдите си гърди. Опитвам се да го ударя, без да обръщам внимание на предупредителното ръмжене, което се носи от него.

– Пусни ме! – казвам рязко, като отлепвам пръстите му от себе си.

– Ава! – тонът му е лишен от каквото и да било търпение. Но това само ме вбесява още повече.

– Утре... ще се махна от тук – отсичам и се повдигам, за да се отместя от него.

– Ще видим. – Той почти се смее, докато ме придърпва обратно и ме притиска към тялото си.

Спирам да се боря. Това е безсмислено усилие. Освен това не мога да потисна безкрайното задоволство, което чувствам, когато ръцете му се увиват стегнато около мен, а дъхът му стопля косата ми.

Въпреки това все още съм бясна.


Двадесет и осма глава

– Време е за ставане, жено. – Носът му докосва моя, когато отварям очи.

Необходими са ми няколко минути, за да задействам мозъка си и на очите си да привикнат със светлината и когато най-накрая успявам да се фокусирам, откривам блестящите му зелени очи да се взират в мен. Аз, от друга страна, искам да спя още. Събота е и имам голяма потребност да спя и да му кажа да се разкара от това легло скоро. Избутвам го настрани и се завъртам на другата страна.

– Не говоря с теб – мърморя и се сгушвам във възглавницата. Той ме удря по задника и ме обръща обратно, като притиска ръцете ми. – Това боли! – Мръщя му се и устните му се извиват в усмивка, но аз не съм в настроение за закачливия Джеси тази сутрин.

Той ме покрива цялата с тялото си и гледа лицето ми внимателно. Би трябвало да вдигна коляно и да го изритам там, където ще го заболи.

– Днешният ден може да премине по един от следните два начина – информира ме той. – Може да спреш да бъдеш неразумна и да прекараме един приятен ден заедно или да продължиш да се държиш като непокорна малка изкусителка, но тогава ще бъда принуден да те вържа за леглото и да те гъделичкам, докато не загубиш съзнание. Какво да бъде, бебче?

Аз? Неразумна? Ченето ми увисва, докато той ме гледа с интерес. Наистина ли мисли, че няма да го предизвикам?

Повдигам глава така, че съм съвсем близо до небръснатото му дразнещо привлекателно лице.

– Начукай си го! – казвам бавно и ясно, като го карам да се оттегли и да се опули на моята безочливост. Чувствам се засрамена от себе си, но той предизвиква най-лошото у мен със своята неразумност.

– Внимавай с езика!

– Не. Какво си мислеше, че ще постигнеш, като накара онзи охранител да ме следи? – Този малък спомен току-що изникна в сънливия ми мозък. Но ако аз съм права и той се е уговорил с охранителите да ме следят, тогава наистина ще побеснея.