– Ава, просто исках да съм сигурен, че си в безопасност. – Той отпуска глава надолу и започва да хапе долната си устна. – Тревожа се, това е всичко.

Тревожи се? Познава ме по-малко от месец и вече е развил такова силно чувство за защита и притежание. Преследва ме навсякъде, вади ме от равновесие, реже рок­лите ми и ми забранява да пия.

– Аз съм на двайсет и шест години, Джеси.

Той втренчва поглед в мен. Очите му отново са тъмни.

– Защо облече тази рокля?

– За да те вбеся – отговарям честно и се размърдвам, но напразно. Няма да постигна нищо.

– Но ти не знаеше, че ще ме видиш. – Веждата му се повдига. Наистина ли мисли, че съм облякла тази рокля за някой друг?

– Въпросът е принципен – мърморя. Искам да спечеля този спор, въпреки че той не го знае. – Дължиш ми една рокля.

Той се усмихва и почти ме ослепява.

– Ще го включим в списъка с нещата за правене днес.

Какъв списък ще бъде това? Точно сега искам да спя. А той би могъл да ме събуди по друг начин. Гърча се под него, а веждите му се повдигат в изненада.

– За какво е всичко това? – пита той и безочливо се опитва да потисне усмивката си.

Добре, сега вече знам точно какво прави. Опитва се да ме отхвърли, точно както направи снощи и както направи точно преди да изляза. Това ще бъде неговото наказание за моя отказ. Той е сладък. Това е най-лошото нещо, което би могъл да направи.

– Няма нужда да се грижиш за моята безопасност – настоявам, като се опитвам да се измъкна изпод тялото му. Може да ме предизвиква, колкото си иска.

– Правя го, защото ме интересуваш – казва той, докато аз се отдалечавам от отпуснатото му върху леглото тяло.

Пука ли му? Искам да ме обича, не да го е грижа за мен. Отправям се към банята и затварям вратата. Имам чувството, че сърцето ми бавно се пропуква.

Измивам лицето си и се пресягам за четката на Джеси, но установявам, че има още една на поставката. „Ха!“ Изстисквам паста отгоре ù и се приготвям да се мия, когато хвърлям поглед към душа и забелязвам шампоана и балсама ми на полицата, както и самобръсначката, и душ-гела. Пренесъл е нещата ми тук ли? Докато си мия зъбите, отварям вратата към спалнята и виждам Джеси, който е легнал по корем и е забил лице във възглавницата. Минавам покрай него, отивам в гардеробното и почти се давя с пастата за зъби, когато виждам някои от дрехите ми да висят там.

Той е преместил нещата ми. Аз нямам ли думата? Може и да го обичам, но го познавам едва от няколко седмици. Преместил е нещата ми. Какво означава това? Дали иска и аз да се грижа за него? Е, добре, ако е така, може да се разкара още сега! По-скоро се опитва да ме контролира.

– Проблем ли?

Извръщам се с четка за зъби, висяща от устата ми и откривам, че Джеси изпълва врата и ме гледа неспокойно. Не съм виждала този поглед преди. Оглеждам тялото му и се възхищавам на стегнатите му мускули, а той се подпира на рамката с двете си ръце. Бързо пренасочвам вниманието си встрани от разсейващата му гръд в момента, в който си припомням защо съм в гардероба. Ломотя някакви неразбираеми думи през пяната в устата си, докато продължавам да четкам зъбите си.

– Съжалявам, би ли повторила? – Устните му се извиват в усмивка и аз вадя четката от устата си.

Много добре знае какво ме тревожи. Ломотя отново, без четката за зъби в устата ми, думите ми са малко по-ясни, но пяната все още затруднява речта ми.

Той извърта очи, повдига ме и ме отнася в банята.

– Плюй! – командва той, като ме оставя права.

Измивам всичката паста от устата си и се обръщам към моя неразумен властен маниак.

– Какво е това? – махвам с ръка, като се опитвам да обхвана всичко.

Той стиска устни, потиска усмивката си и се навежда напред, като облизва малко останала паста за зъби от устата ми, а топлият му език се плъзга бавно по долната ми устна.

– Готово. Кое какво е? – Той леко близва слепоочието ми, изпуска топлия си дъх в ухото ми и аз се стягам, когато се протяга и пъха ръка между краката ми, като праща тръпки от удоволствие по цялото ми тяло.

– Не! – отблъсквам го. – Няма да ме манипулираш с твоята божествена привлекателност.

Той се ухилва закачливо.

– Мислиш, че съм бог?

Намусвам се и се обръщам към огледалото. Джеси бързо свежда глава до моето ниво, но аз съм готова да скоча през прозореца, преди да му позволя да ме притисне до стената.

Той плъзга ръка около кръста ми, притегля ме към гърдите си и се навежда надолу, така че отпуска брадичка на рамото ми. Изучава отражението ми в огледалото, притиска възбудения си член към задника ми и започва да върти бедра, а аз отпускам ръце и се хващам за мивката.

– Нямам нищо против да бъда твоят бог – шепти той дрезгаво.

– Защо нещата ми са тук? – питам отражението му в огледалото, като принуждавам тялото си да се стегне и не се поддавам на въздействието му.

– Пренесох ги от Кейт по-рано. Мислех, че може да останеш няколко дни.

– Аз имам ли думата?

Той отново започва да върти бедра и ме кара да стена.

– Някога имала ли си?

Клатя глава към него в огледалото и единия край на устните му се повдига в игрива усмивка, докато той продължава да движи бедра зад мен. Няма да си позволя да реагирам, защото знам, че отново ще ме остави незадоволена. И каква игра играе Кейт, като позволява на всички тези мъже да ровят в нещата ми? В гардероба има много повече дрехи, отколкото са ми нужни за два дни. Каква игра играе той?

– Приготви се, жено! – Той целува врата ми и ме шляпва по задника. – Ще те изведа. Къде би искала да отидем?

Поглеждам го смаяна.

– Аз ли избирам?

Той свива рамене.

– Трябва да ти позволявам да правиш нещата по твоя начин от време на време. – Поглежда ме с безизразно лице. Напълно сериозен е.

Би трябвало да приема предложението му, докато все още е толкова разумен, но аз съм подозрителна. След реакцията му от миналата нощ, след като сряза роклята ми и след мълчаливото му отношение към мен, аз съм объркана защо изведнъж е толкова уравновесен и стабилен.

– Е, какво би искала да правим? – пита той.

– Да отидем до Камдън37 – предлагам, готова за отказ. Мъжете мразят типичната за това място блъсканица и обикалянето по магазини и пазари.

37 Camden Town, познат още като Квартала на ексцентриците, е квартал в Лондон, известен със своята живописна архитектура, с множеството концерти и културни прояви, които се организират в него, със самобитните малки магазинчета, шарени пазари и безброй кръчми и клубове. В квартала има плавателен канал, по който може да се направи разходка с лодка, тук се намира красивият Риджънтс парк, а съвсем наблизо е разположен и лондонският зоопарк. Б.пр.

– Добре. – Той тръгва към душа и ме оставя на мивката да се чудя къде изчезна моят предизвикателен властен маниак.

* * *

Слизам по стълбите и чувам някъде долу гласа на Джеси, който говори по телефона. Влизам в кухнята и на мига ми потичат лиги. Изглежда толкова прекрасен в износени дънки и тъмносиня тениска, яката на която е изправена нагоре в стил Джеси. Обръснат е и е сложил гел на косата си. Наистина е неприемливо красив и неприемлив във всяко друго отношение.

– Ще дойда утре. Всичко наред ли е? – Той се завърта на стола си и прокарва поглед по тялото ми. – Благодаря, Джон. Обади се, ако ви трябвам. – Той оставя телефона, без да отклонява поглед от мен и скръства ръце на гърдите си. – Харесва ми роклята ти – гласът му е нисък и дрезгав.

Поглеждам надолу към моята разкроена рокля на цветя. Тя е дълга до коляното и вероятно получава одобрението му. Изненадана съм, че Кейт я е опаковала. Тя е доста лятна, с дълбоко деколте отзад и без ръкави. Усмихвам се на себе си. Още не е видял гърба и аз нямам намерение да му го показвам, защото ще ме накара да се преоблека. Сигурна съм.

Намятам плетена бежова жилетка и премятам велурената си чанта през глава.

– Готов ли си? – питам.

Той се изправя на крака и ме приближава с намръщена физиономия. Очаквам да ме целуне, но той не го прави. Вместо това слага слънчевите си очила, поема ръката ми и ме издърпва към вратата. Ще прекарам целия ден с него, а той дори не иска да ме целуне?

– Няма да ме докоснеш цял ден, така ли?

Той поглежда към сплетените ни ръце.

– Докосвам те.

– Знаеш какво имам предвид. Наказваш ме.

– Защо да го правя, Ава? – придърпва ме в асансьора. Много добре знае какво искам да кажа.

Поглеждам към него.

– Искам да ме докоснеш.

– Знам, че искаш. – Той натиска кода.

– Но няма да го направиш?

– Дай ми това, което искам, и ще го направя. – Той не ме поглежда. Не мога да повярвам.

– Извинение?

– Не знам, Ава. Има ли за какво да се извиняваш? – Той все още гледа право напред. Не среща погледа ми дори в отражението на вратите.

– Съжалявам – казвам. Не мога да повярвам, че се извинявам. И не мога да повярвам, че толкова отчаяно се нуждая от неговото докосване.

– Не, ако ще се извиняваш, трябва поне да изглежда, че съжаляваш.

– Съжалявам.

Очите му срещат моите в огледалото.

– Наистина ли?

– Да, съжалявам.

– Искаш ли да те докосна?

– Да.

Той се обръща бързо към мен, притиска ме към огледалната стена и буквално ме покрива с тялото си. Веднага започвам да се чувствам по-добре. Не беше толкова трудно.

– Започваш да разбираш, нали? – устните му притискат моите, а бедрата му се притискат към корема ми.

– Разбирам – задъхвам се аз.

Той нахлува с език в устата ми, а аз се хващам за раменете му и впивам нокти в раменете му. Да, така е много по-добре. Посрещам езика му и се топя от допира.

– Доволна ли си? – пита той, като прекъсва целувката.

– Да.

– Аз също. Да вървим!

Отиваме в Камдън за закуска. Денят е хубав и аз вече съм прегряла, но ще се помъча още малко. Все още има възможност да ме прибере у дома опозорена и да ме накара да се преоблека.

Джеси ме взима от тротоара и ме повежда на отсрещната страна на улицата, където има малко старомодно кафе.

– Мястото ще ти хареса. Ще седнем отвън. – Той измъква огромен плетен стол и ми го предлага.

– Какво ще ми хареса? – питам, докато сядам на възглавница на точки.

– Тук правят най-добрите яйца по бенедиктински. – Той ми се усмихва широко, когато вижда, че погледът ми грейва.

Сервитьорката се приближава олигавена при вида на Джеси в цялата му мъжка божественост, но той въобще не осъзнава това.

– Два пъти яйца по бенедиктински – сочи в менюто, – силно черно кафе и капучино с допълнително сметана, без шоколад и захар, моля! – Обръща лице към сервитьорката и я отнася с една от неговите усмивки, запазени само за жени. – Благодаря.

Тя се олюлява леко и аз се усмихвам на себе си. Да, той имаше точно такъв ефект и върху мен.

Накрая сервитьорката успява да каже:

– Как предпочитате яйцата – с шунка или със сьомга?

Той ù подава менюто и сваля очилата си, така че тя понася пълното въздействие на зашеметяващо красивото му лице.

– Със сьомга, моля!

Поклащам глава втрещено и проверявам телефона си, докато сервитьорката бавно записва поръчката.

– Бяло или пълнозърнесто?

– Моля? – откъсвам поглед от телефона и установявам, че тя все още се върти край нас.

– Бяло хлебче ли предпочиташ, или пълнозърнесто? – повтаря Джеси с лека усмивка.

– Пълнозърнесто, моля!

Той отново отправя зелените си очи към сервитьор­ката.

– И за мен пълнозърнесто, благодаря ви!

Тя му се усмихва и най-накрая се оттегля.

– Как са краката ти? – пита той, но аз знам, че не това го кара да хапе долната си устна.

– Добре. Често ли тичаш? – Вече знам отговора. Никой не става посред нощ и не изминава двайсет и пет километра, освен ако не приема тичането много сериозно.

– Това ме разсейва. – Той повдига рамене и се обляга назад със замислено изражение.

– Разсейва те от какво?

Джеси продължава да ме гледа.

– От теб.

Мръщя се. Очевидно в момента не тича много, защото прекарва повечето си време да ме мачка.

– Защо трябва да се разсейваш от мен?

– Защото, Ава... – той въздиша. – Изглежда не мога да стоя далеч от теб, нито пък мога да спра да се тревожа, а не искам – в тона му прозира чувство на недоволство. От мен ли е недоволен, или от себе си?

Сервитьорката сервира кафетата и се мотае известно време, но не получава друга главозамайваща усмивка. Той е съсредоточил цялото си внимание върху мен. Изказването му е горчиво и сладко. Очарована съм, че не може да стои далеч от мен, но съм и обидена, че това го тревожи.

– Защо това те безпокои? – питам равнодушно, бъркам капучиното си и се моля наум за задоволителен отговор. Но след като минава известно време и той все още не ми е отговорил, поглеждам нагоре и виждам как мислите му препускат със сто километра в час и как хапе долната си устна.