Бързо поемам връзките от страх, че продавачът може да се намеси.

– Ето така, виждаш ли? – подгъвам панталоните и ги връзвам отстрани.

– Чудесно – подсмихва се Джеси, докато ги гледа объркано. Очите му намират моите и аз се усмихвам широко. Той клати глава, а очите му блестят. – Искаш ли ги?

Развързвам ги и ги събувам под внимателния поглед на Джеси.

– Аз ще ги платя – уведомявам го.

Той извърта очи, сумти невярващо и вади пачка пари от джоба си.

– Колко струват тези огромни панталони? – пита той младежа.

– Само десетачка, приятел.

Сгъвам ги и ги напъхвам в чантата.

– Аз ще платя тези панталони, Джеси.

– Така ли? – Той повдига рамене и подава някаква банкнота на младежа.

– Честито! – казва той и прибира парите в чантичката, която виси на кръста му.

– Хайде!

– Не трябваше да притесняваш горкото момче – казвам. – И исках аз да си ги купя.

Той ме притегля към себе си и притиска устни към слепоочието ми.

– Млъквай!

– Ти си непоносим.

– А ти си красива. Може ли да те заведа у дома сега?

Поклащам глава към моя мъж с труден характер.

– Да. – Краката ме болят, а трябва да призная, че той прояви голяма търпимост към мързеливото ми скитане днес. Беше абсолютно разумен.

Позволявам му да ме води през тълпата, докато излизаме от някаква препълнена алея. Бумтежът на тежка техно музика буквално наранява ушите ми. Оглеждам се и виждам неонови светлини да мигат от тъмнината на някакъв търговски център, на входа на който се събират много хора. Никога не съм идвала тук, но мястото е известно с магазините си за ексцентрично облекло и необичайни аксесоари.

– Искаш ли да разгледаш?

Поглеждам към Джеси и установявам, че той е проследил погледа ми към входа на центъра.

– Мислех, че искаш да се приберем у дома.

– Може да погледнем набързо. – Тръгваме към входа и влизаме в слабо осветено място.

Музиката гърми в ушите ми още от вратата, а първото нещо, което забелязвам, са две танцьорки, екипирани в напълно прозрачно бельо, които изпълняват някакви смайващи движения на висящ метален балкон. Не мога да се спра и се вторачвам в тях. Джеси ме насочва към ескалатор, който ни повежда към недрата на центъра. Когато слизаме, съм заслепена от всевъзможни флуоресцентни дрехи в най-различни цветове и форми.

– Това не е дантела, нали? – Замисля се той, когато ме вижда да гледам глупаво към минижуп с метални шипове, които стърчат от подгъва.

– Дантела? Не, не е – съгласявам се. – Дали някой носи подобни неща?

Той се смее и кима към някакви хора, които изглеждат така, сякаш всеки момент ще припаднат от вълнение. Те вероятно имат милиони обеци. Аз съм напълно завладяна от заобикалящата ме среда, докато обикаляме лабиринта от стоманени коридори и слизаме по някакви стълби и най-накрая се оказваме притиснати отвсякъде от... секс играчки. Свивам се. Музиката е по-силна и напълно вулгарна. Зяпвам, когато чувам как някаква побъркана жена пищи от дансинга, че иска да смуче нечий пенис, докато облечена в кожа господарка трие чатала си нагоре-надолу по метален кол. Не съм някоя тесногръда пуританка, но смятам, че това е прекалено. Ние сме в отделението за възрастни, а аз се чувствам изключително неудобно. Поглеждам нервно към Джеси.

Очите му блестят и от изражението му личи, че се забавлява.

– Шокирана ли си? – пита.

– Малко – признавам. Не толкова много от стоките, колкото от отрупаната с обеци татуирана особа в ъгъла, която на практика е гола, ако изключим двайсетсантиметровите платформи на краката ù, и която извършва някои напълно незаконни движения. Това е, което напълно ме изумява.

Дали Джеси се впечатлява от всички тези неща?

– Малко е прекалено, нали? – казва той замислено и ме издърпва към стъклен стелаж. Въздишам облекчено при неговото изказване.

– Леле! – изтърсвам, в момента, в който заставам лице в лице с огромен вибратор, украсен с диаманти.

– Не се вълнувай много! – шепти Джеси в ухото ми. – Нямаш нужда от това.

Оставам с отворена уста, а той се смее тихо.

– Не знам, изглежда доста интересно – отговарям замислено.

Сега той зяпва шокирано.

– Ава, по-скоро ще умра, преди да ти позволя да ползваш нещо подобно. – Той хвърля отвратен поглед към обидния обект. – Няма да те деля с никого и с нищо, дори и с някакъв уред на батерии.

Смея се. Дали би смачкал вибратор? Липсата му на разум минава всякакви граници. Той поглежда към мен и ми се усмихва дяволито.

– Обаче мога да си харесам някакви белезници – добавя тихо.

– Това не те възбужда, нали? – Соча към помещението, след което накланям глава настрани.

Той ме гледа с топли очи, придърпва ме към себе си и нежно целува челото ми.

– Има само едно нещо на света, което ме възбужда. И аз го обичам в дантели.

Топя се от облекчение и поглеждам към мъжа, когото обичам толкова много, че боли.

– Заведи ме у дома.

Той ми се усмихва леко и благоговейно ме целува по устните.

– Заповядваш ли ми? – пита той, докато ме целува.

– Да. Не си бил в мен твърде отдавна. А това е неприемливо.

Той се отдръпва и ме гледа внимателно, мислите му политат нанякъде и той захапва долната си устна.

– Права си, неприемливо е – казва, без да спира да хапе устните си, след което ме повежда към изхода и към колата.


Двадесет и девета глава

Нахлуваме през вратата на панорамния апартамент преплетени в прегръдка. Чакам това цял ден. Ще се взривя от страст. Искам го навсякъде по мен.

Той ме грабва за кръста и ме повдига, така че да обвия крака около хълбоците му, и ме отнася в кухнята, като натиска няколко копчета по дистанционното. До ушите ми долита песента на Пласибо Running Up That Hill. Това само разпалва отчаяната ми нужда от него. Той е мъж, който държи на думата си.

– Искам те в леглото – казва бързо, докато взема стълбите с тревожна скорост.

Вратата на спалнята е изритана и аз съм поставена на крака до леглото.

– Обърни се! – казва тихо. Изпълнявам и му давам достъп до задната част на роклята ми. – Моля те, кажи ми, че си с дантела! – моли той, докато разкопчава роклята. – Искам те в дантела.

Чувам как въздъхва дълго и доволно, а после дръпва роклята ми през главата и я оставя да падне на пода.

Изритвам обувките си и се обръщам с лице към него. Устата му е отпусната, а клепачите притворени. Отчаян е, колкото съм и аз. Посяга напред и бавно дръпва дантелената чашка на сутиена надолу, като докосва зърното ми с кокалчетата на ръката си. Сърцето ми започва неумолим спринт в гърдите. Джеси е в нежно настроение. Обичам нежния Джеси.

Гледам го как се пресяга през гърба си, сграбчва тениската и я издърпва напред през главата. Изваяните му мускули никога няма да спрат да ме карат да се задъхвам. Няма и грам мазнина по него.

– Добре ли прекара? – пита той тихо, но не ме докосва. Просто стои пред мен, докато сваля обувките и чорапите си, а аз се моля наум да побърза.

– Прекарах чудесен ден – казвам и правя всичко възможно да не обръщам внимание на страстния ритъм на музиката, която ни обгръща.

– Аз също. – Той е сериозен и замислен. Не знам как да разбирам това. – Да го направим ли още по-добър?

Боже!

– Да – прошепвам.

– Ела тук!

Този път няма да е нужно обратно броене. Пристъпвам напред, поставям длани на гърдите му и вдигам лице, за да срещна погледа му. Прекарваме няколко мълчаливи мига, взирайки се един в друг, преди устните му да докоснат моите. Това моментално ме изстрелва на седмото небе на Джеси – моето най-любимо място във Вселената.

Стена и вплитам ръце в косата му, за да се задържа за него, докато ме вдига и ме притиска към тялото си. Езиците ни се въртят и танцуват бавно. Той ме отнася до леглото, полага ме под себе си и издърпва ръцете ми над главата. Не ги задържа, но аз знам, че не трябва да ги местя.

Откъсва устни от моите и се изправя над мен, като ме оставя замаяна и задъхана. Той ме гледа втренчено и аз виждам как зъбните колелца препускат в този негов красив ум. Искам да знам какво го тревожи. Изпада в подобно състояние от дни.

– Бих могъл да седя и да гледам как се гърчиш от докосването ми цял ден – прошепва той, докато си играе с гърдата ми. Дръпва надолу и другата чашка на сутиена и обръща голямо внимание и на тази гърда.

Пръстите му стискат и изтеглят болезнено чувствителните ми зърна, докато той наблюдава с разтворени и влажни устни как ме превръща в полудяла развалина.

– Стой, където си! – Издърпва бикините ми и става от леглото, а аз хленча леко от загубата на тежестта му върху мен. Гледам как бавно разкопчава ципа на дънките си, смъква ги надолу по бедрата си и ги изритва спокойно, преди да смъкне и боксерките. Стискам бедра, за да се опитам да контролирам пулсирането в сърцевината ми, което се превръща в ритмично туптене, при вида на зашеметяващо красивото му голо тяло. Той се покатерва отново на леглото, разделя бедрата ми и прокарва език право през центъра на моята сексуалност.

– О, Боже, Боже, Боже! – покривам лице с длани и забивам зъби в собствената си ръка, докато той гмурка езика си в мен, изважда го и прави бавни кръгове, преди да го пъхне отново вътре. Може да припадна.

Започвам да се движа в неговия ритъм с надеждата да си осигуря по-близък контакт, но той притиска корема ми с ръка и не ми позволява да мърдам. Защо изобщо бягах? От всички тъпи неща, които бих могла да направя, бягството от този мъж заслужава златото.

Джеси вдига глава и издухва въздух към плътта ми, след което продължава безжалостно да ме измъчва от удоволствие. Когато главата ми започва да се мята и сграбчвам косата му, той засилва натиска и аз се взривявам около него. Инстинктивно избутвам хълбоци нагоре и крещя отчаяно. Джеси затваря уста около сърцевината ми и буквално изсмуква пулсациите от мен, докато аз треперя като лист и гърбът ми се извива до счупване.

Джеси стене.

– Ммм... Усещам туптенето ти върху езика ми, бебче.

Дори не мога да говоря. Влиянието, което той има върху тялото ми, е изключително. Не мисля, че съм слаба. Мисля, че той е прекалено силен. Той определено държи силата.

Претовареното ми сърце започва да успокоява ритъма си, докато прокарвам пръсти през косата на Джеси и се наслаждавам, когато целува нежно вътрешната част на бедрата ми, хапе леко и смуче. Сега сме в нежно настроение, но никой не знае докога. Няма да се заблуждавам, че съм понесла всички последици от снощното си поведение, но съм доволна да лежа тук с Джеси между краката ми за колкото време той позволи.

Зъбите му се стягат около клитора ми и аз потрепервам. Чувам го как се смее леко, докато проправя пътя си с целувки нагоре по тялото ми. Накрая намира устните ми и споделя освобождаването ми с мен, като страстно ме целува и се взира в очите ми. А аз го притискам към себе си и поемам тежестта му. Той заравя лице във врата ми и въздиша, а яростната му възбуда леко тупти до бедрото ми. Премествам хълбоци така, че да го усетя пред сърцевината си.

– Ти ме докарваш до лудост, жено – шепне той във врата ми. Повдига се и бавно навлиза в мен със заглушен стон. Проплаквам и стискам всичките си мускули около него. – Моля те, не прави това отново! – Той вкарва ръка под коляното ми и издърпва крака ми върху рамото си, преди да подпре тялото си на лакти. Бавно се отдръпва и лениво навлиза отново, а очите му са приковани в мен.

– Съжалявам – промърморвам и галя косата му.

Той се отдръпва и навлиза отново със стон.

– Ава, всичко, което правя, е, за да бъдеш в безопасност и за да запазя разсъдъка си. Моля те, слушай ме!

Проплаквам отново при следващото възхитително проникване.

– Добре – потвърждавам, но съм наясно, че съм полудяла от удоволствие и той може да ме накара да кажа всичко, което иска. Няма нужда някой да ме пази, освен от него, може би.

– Нуждая се от теб. – Той изглежда обезверен, което напълно ме обърква. – Наистина се нуждая от теб, бебче.

Обезумяла съм от удоволствие, напълно съм погълната от него, но не мога да продължа да се съгласявам, не и без допълнителни подробности. Той блокира мозъка ми с кодираните си изявления. Дали не бърка понятията „нуждая се“ и „желая“? Аз съм подминала етапа на желанието и съм съвсем леко уплашена, че съм си позволила наистина да се нуждая от този мъж.

– Защо се нуждаеш от мен? – гласът ми е накъсан и дрезгав.

– Просто се нуждая. Моля те, никога не ме напускай! – Той отново се гмурва напред и и двамата стенем.

– Кажи ми! – почти изпъшквам, стиснала раменете му, но държа очите си впити в неговите. Трябва ми нещо повече от объркващите му загадки.

– Просто приеми, че се нуждая от теб и ме целуни!

Поглеждам към него, разкъсвана между нуждата на тялото ми от него и нуждата на мозъка ми от информация. Той бавно се движи навътре и навън с невероятно спокоен ритъм и постепенно нагнетява у мен възпламеняващо напрежение. Не мога да се контролирам.