Бъдеще без Гейбриъл.

Ръцете й застинаха насред движението. Недоплетената плитка се изплъзна от пръстите й. Повече не можеше да отрича очевидното. Работата й тук беше свършена. Гейбриъл вече не се нуждаеше от нея. Той беше отново там, където му беше мястото — сред семейството си.

Тя стана от леглото, отиде до шкафа и извади вехтия си кожен куфар. Сложи го до леглото и го отвори, после вдигна капака на раклата си.

Никога не беше помисляла, че ще тъгува за роклите от грозен серж или за практичните вълнени чорапи, които носеше след пристигането си във Феърчайлд Парк. Но сега й се дощя да зарови лице в дрехите и да плаче без край. Бутна ги настрана, извади чиста риза и фуста и ги прибра в пътническата чанта заедно с тънко томче със стиховете на Марлоу. Тъкмо когато щеше да затвори раклата, погледът й падна върху кремава хартия за писма.

Писмата на Гейбриъл.

Беше ги заровила дълбоко в раклата, за да не ги види никога вече, но точно сега те се появиха отново, примамливи и неустоими като в деня, когато ги бе получила.

Саманта извади вързопчето и затвори капака на раклата. Приседна на ръба на леглото и плъзна пръсти по хартията, толкова изтъняла от честото докосване, че можеше да се счупи под докосването й. Живо си представяше как Гейбриъл милва хартията със силните си пръсти и претегля всяка дума, сякаш е от злато.

Знаеше, че по-късно ще се мрази за това, но не устоя и отвърза панделката, която държеше писмата. Тъкмо когато разгъна първото писмо и го вдигна към светлината на свещта, закрепена за таблата на леглото, на вратата й се почука.

Саманта скочи и се огледа виновно. Огледа ужасено стаята и изрита куфарчето, за да го скрие отново под леглото. Беше на половината път към вратата, когато се сети за писмото в ръката си.

Отново се почука, този път доста нетърпеливо.

— Един момент, моля! — извика в отговор тя, хвърли се отново към леглото и скри писмата под дюшека.

Отвори вратата и видя на прага Гейбриъл, облечен само с халат от тъмнозелена коприна. Преди да е успяла да каже дори една дума, той посегна към нея, взе лицето й между ръцете си и я зацелува с такава страст и нежност, че дъхът й спря. Когато най-сетне отдели устни от нейните, Саманта се олюля.

— И аз ви желая добра вечер, милорд — пошепна с треперещ глас.

Гейбриъл я бутна настрана и влезе в стаята. Затвори вратата, спусна резето и се облегна тежко на дебелото дърво.

— Какво ти е? — Саманта го огледа загрижено. — Да не те преследват орди варвари?

— По-лошо. Семейството ми. — Той зарови пръсти в разбърканата си коса. — Хвърчат из къщата като ято гълъби. Вече си мислех, че никога няма да успея да се измъкна. Не можеш да си представиш колко е трудно да се промъкнеш покрай някого, когото не можеш да видиш.

Благодарна, че той не можеше да види подутите очи и следите от сълзи по бузите й, Саманта отговори с привидно безгрижие:

— Ако вярваме на доктор Джилби, скоро няма да имаш такива проблеми.

Гейбриъл поклати глава, сякаш още не можеше да осъзнае щастието си.

— Учудващо, нали? Но искаш ли да знаеш кое е най-чудното? — Той посегна отново към нея и стисна до болка стройната й китка. — Когато доктор Джилби ми заяви, че отново ще оздравея напълно, веднага разбрах какво искам да видя най-много на този свят: твоето сладко лице.

Саманта побърза да се извърне настрана.

— Боя се, че ще бъдеш сериозно разочарован.

— Това е абсолютно невъзможно. — Всички следи от хумор се изпариха изведнъж, гласът му прозвуча съвсем сериозно. — Ти никога не би могла да ме разочароваш.

Стиснала здраво устни, Саманта изтръгна ръката си и се отдалечи на няколко крачки. Страхуваше се, че той ще я целуне отново, но много повече се страхуваше от собствената си реакция.

— На какво обстоятелство дължа честта на това неконвенционално посещение?

Гейбриъл се облегна отново на вратата и скръсти ръце под гърдите си. Похотливата му усмивка изпрати сладостни тръпки по гърба й.

— Не ми се правете на невинна, мис Уикършъм. Аз не съм първият господар, който се промъква в спалнята на горещо желана от него прислужница.

— Но нали тъкмо вие, милорд, ме уверявахте, че не влиза в навиците ви да натрапвате вниманието си на женските членове на персонала?

Гейбриъл се отдели от вратата и се придвижи в посока на гласа й с грациозността на пантера, тръгнала на лов.

— Защо да упражнявам принуда, след като прелъстяването е много по-ефикасно? И много по-… — устните му разтегнаха последната дума — сладко?

Саманта заотстъпва назад. Този променен Гейбриъл беше много по-голяма заплаха за сърцето й. Въпреки това не можа да устои да не се включи в играта му.

— Междувременно трябва да сте разбрали, че не съм от жените, които се оставят да ги прелъстят заради няколко дрънкулки, с цветисти думи или екстравагантни обещания. Нито пък се поддавам на очарованието на мига. Няма да спечелите лесно нито тялото, нито сърцето ми!

Когато сянката на Гейбриъл падна върху нея, тя се удари в ръба на леглото. Той сложи ръка на гърдите й, бутна я съвсем леко и тя падна по гръб върху завивката. Преди да е успяла да възрази, той я последва и нежно обхвана лицето й с големите си ръце.

— В момента не нося със себе си дрънкулки. Но какво ще кажеш, ако ти обещая да те направя своя законна съпруга и да те обичам и почитам до края на живота си?

18

Скъпа моя Сесили,

Всяка минута, в която чакам отговора ти, е цяла вечност…

— Ти си се побъркал напълно! — Саманта го блъсна с все сила и успя да го отдалечи от себе си. Гейбриъл приседна на леглото и я погледна изумено.

— Досега не разбирах защо е много по-сигурно предложението за женитба да се отправи писмено.

Саманта скочи от леглото и закрачи напред-назад в стаята. Широките крачки издаваха вътрешното й вълнение.

— Може би ударът по слепоочието е довел не само до възвръщане на зрението ви, милорд, а е увредил и способността ви да си спомняте. Да не би да сте забравили, че сте граф, член на висшата аристокрация, докато аз съм само прислужница.

— Това, което си ти, Саманта…

Тя се обърна рязко.

— Мис Уикършъм!

На устните му заигра усмивка и това я вбеси още повече.

— Вие, мис Уикършъм, сте жената, която обожавам и която възнамерявам да направя своя съпруга.

Саманта безпомощно разпери ръце.

— Тогава бог да ви е на помощ! Възвръщате си зрението, но губите разсъдъка си.

— Никога ли не ви е хрумвало, че нямате друг избор, освен да се омъжите за мен?

— Защо казвате това?

— Защото ви компрометирах. Или вече забравихте какво се случи?

По предизвикателно вирната му брадичка се разбираше, че той знаеше: тя нямаше да забрави никога колко безсрамно се наслаждаваше тялото й на интимните му милувки — тръпките на насладата, които проникваха до най-съкровената й същност. Споменът щеше да я придружава до гроба.

— Освобождавам ви от това задължение. Нямате причини да плащате цял живот за… за една глупава недискретност.

Гейбриъл вдигна въпросително едната си вежда.

— Това ли е всичко, което последната нощ означава за вас, мис Уикършъм? Една глупава недискретност?

Неспособна да отговори убедително на възражението му, Саманта отново закрачи напред-назад.

— Майка ви със сигурност ще се ужаси, като узнае, че сте направили предложение на дъщеря на баронет. Как ли ще реагира, като й заявите, че смятате да се ожените за болногледачката си?

Гейбриъл успя да улови края на нощницата й и я придърпа в скута си. Прегърна я с топлите си ръце и предотврати всяка мисъл за бягство.

— Защо не дойдеш с мен още сега, за да видим как ще реагира?

Саманта се опита да се измъкне от прегръдката и триенето на дупето й веднага предизвика реакция.

— Бедната ще получи сърдечен пристъп! Господи, такава новина може да я убие! Или пък тя ще замахне и ще убие мен — завърши мрачно тя.

Гейбриъл избухна в смях.

— Мама съвсем не е драконът, на какъвто се прави. Всъщност при първата ни среща забелязах известна прилика между нея и…

Саманта сложи ръка на устата му.

— Не го казвай. Не смей да го произнесеш гласно!

Гейбриъл отново се засмя и махна ръката й от устата си.

— Един ден със сигурност ще я обикнеш. — Гласът и хватката му омекнаха, дързостта в очите му угасна и отстъпи място на нежно блещукане. — Все пак тя ще е баба на децата ни.

Думите се забиваха като ножове в сърцето на Саманта. Беше жестоко от негова страна да й говори за бъдеще, което никога нямаше да споделят. Тя примигна, за да прогони напиращите сълзи. Може би за тях нямаше утре, но тя трябваше да има поне една нощ.

— Май съм се излъгала — пошепна тя. Гейбриъл смръщи чело.

— В какво?

— Мисля, че все пак принадлежа към жените, които се оставят да ги прелъстят с цветисти думи и екстравагантни обещания. — Тя сложи ръка на бузата му, вдигна лице и го целуна по устата.

Когато усети меките устни на Саманта върху своите, Гейбриъл изпита чувството, че пред очите му е изгряло слънце. Сложи ръка на хълбоците й, настани я върху тясното легло и се излегна до нея в измачканите чаршафи.

Знаеше, че би трябвало да почака, докато се оженят. Но желанието беше по-силно от него. Толкова дълго беше мечтал за този миг — по-дълго от живота, както му се струваше сега.

— Почакай малко — помоли тя и сърцето му почти спря. — Искам само да угася свещта.

Когато Саманта отново се върна в ръцете му, той промърмори:

— И без това не ми трябва свещ. Всичко, от което имам нужда, си ти.

Той посегна към нощницата и внимателно я свали през главата й. В този миг се чувстваше като младоженец. При мисълта, че Саманта лежи гола под него и той щеше цяла нощ да изследва сладките тайни на тялото й, устата му пресъхна и ръцете му затрепериха от желание.

Колко време беше минало, откакто за последен път бе държал в ръцете си голо женско тяло? Даже преди Трафалгар бе живял месеци наред в самоналожено въздържание, изпълнен с копнеж по Сесили. Докато другите моряци от „Виктори“ удовлетворяваха потребностите си при всяко слизане на сушата, той оставаше на борда на кораба и четеше писмата на любимата си. Макар че тялото му копнееше за удовлетворение, той се задоволяваше да остави желанието да тлее и мечтаеше за деня, когато двамата ще станат едно. Ако беше заподозрял, че този ден никога няма да настъпи, пак щеше да стои и да го чака. Вероятно съм знаел, че такъв миг все пак ще настъпи, каза си сега той. Чакал съм Саманта.

Гейбриъл захвърли бързо халата си, горящ от нетърпение да усети голото й тяло под своето. Зацелува я, сякаш това беше за последен път, плъзна се надолу по тялото й и простена сладостно, когато гръдта му усети меките й гърди, а твърдият му член се потърка в меките кичурчета между краката й. Искаше да се забие в нея и да изживее за един миг насладата, която му бе отказана през дългите месеци самота.

Но Саманта не беше пристанищна проститутка. Тя заслужаваше много повече от бързо сливане на телата без никакви нежности. Тя се бе вкопчила в раменете му и извика протестиращо, когато той отдели устата си от нейната и се отдръпна. Леглото беше твърде тясно за двамата, но това им харесваше. Удобната теснота му позволи да преметне крак връз нейния, да целува шията й и да милва пълната й гръд. Зърното вече беше примамливо твърдо — като сочен горски плод, който го умоляваше да го вземе в устата си.

Изпълнен с усърдие да й достави удоволствие, той направи точно това — и се самозабрави от насладата, която изпита. Продължи да я дразни с устни и език, докато тя се заизвива отчаяно под него и застена сладостно. Кръвта пулсираше във вените му и го носеше към висините. Не му беше необходимо да вижда. Винаги беше любил жените в тъмнина — така любовта ставаше естествена като дишането.

— Усещам го — пошепна тя, дишайки накъсано, и в гласа й прозвучаха учудване и ужас.

— Надявам се — отвърна той и неохотно отдели устни от гърдите й. — За нищо на света не бих искал да ти загубя времето.

— Не, искам да кажа…

Гейбриъл беше убеден, че в този момент лицето й беше зачервено от срам.

— Там долу… — завърши неясно тя.

Той поклати глава и се изсмя безпомощно.

— Обещавам ти, че преди да свърша с теб, ще усетиш много повече „там долу“.

За да потвърди обещанието си, той плъзна ръка по копринено-меката кожа на корема й. Тя потрепери в радостно очакване, но той превърна насладата в мъчение, като си остави достатъчно време да изследва меката закръгленост на корема и чувствителните вдлъбнатини под тазовата кост.

Когато пръстите му най-сетне стигнаха до тънките кичурчета между краката й, беше достатъчно само леко движение на коляното му и тя разтвори краката си, за да му се предложи с готовност.

— Ти ми вдъхваш усещане за пълно безсрамие — призна тя и всяко издишване беше тиха въздишка. — Сякаш правя всичко това за теб… с теб.