Тереза Медейрос - Твой завинаги

Той се отдръпна крачка назад и промълви замислено:

— Май започвам да разбирам.

— Имам още две изисквания.

— О, така ли?

— Огънят не бива да загасва, а ти не бива да затваряш очи. — Тя го погледна втренчено. — Обещаваш ли ми да не затваряш очи?

— Имаш джентълменската ми дума — отговори той, макар че в момента изобщо не се чувстваше джентълмен.

Изискванията й не представляваха някаква жертва от негова страна. Тя изглеждаше толкова красива в сиянието на огъня, че не можеше да откъсне поглед от тялото й. За пореден път съжали, че слепотата му беше попречила да види Саманта.

Когато Гейбриъл отиде до камината, Сесили остана в средата на салона, опитвайки се да не трепери в тънката риза и копринените чорапи. Мускулестите му рамене опънаха ризата, когато той хвърли в огъня огромен пън, за да гори през цялата нощ. После изтри ръцете си, обърна се и я огледа жадно на фона на танцуващите сенки.

Да стои по бельо пред Гейбриъл, който все още беше напълно облечен — Сесили изведнъж се почувства като робиня, която ще бъде продадена на търг. Животът й зависеше единствено от умението й да задоволи господаря си.

Тя пое дълбоко дъх, събра цялата си решителност, свали ризата през главата си и я захвърли на пода. Когато се изправи пред него само по копринени чорапи, стегнати над коленете с избродирани панделки, Гейбриъл изохка гърлено. Протегна ръце и се озова пред нея само с две огромни крачки.

— Никога няма да се влюбя в теб — произнесе предупредително той и я бутна към дивана.

— Това няма значение — пошепна задъхано тя и го погледна дълбоко в очите.

И това беше истината. Всичко, което искаше, беше още една нощ, прекарана в любов. На следващата сутрин той щеше да замине. Може би завинаги.

Гейбриъл свали жакета си, измъкна яката, дръпна шалчето от врата си. Ръцете й веднага се озоваха там, отвориха копчетата на ризата и я разгърнаха, за да се заровят в меките златни косъмчета на гърдите му. От гърдите му се изтръгна сладостен стон.

Той се наведе над нея и тя скри лице във възглавницата, за да не срещне устните му.

— Като казваш да не те целувам, вероятно имаш предвид по устата — пошепна дрезгаво той и тя кимна. — Значи навсякъде другаде може.

Устните му се плъзнаха по шията й и изпратиха горещи тръпки по цялото й тяло. Тя присви очи, опитвайки се да потисне напиращите в гърлото й стонове.

— Не затваряй очи — заповяда той и продължи да я милва. — И аз имам няколко изисквания.

Тя се подчини точно навреме, за да види как устата му се сведе към гърдите й. Зърната веднага щръкнаха под милващия му език и в слабините й лумна пламък. Той продължи да милва последователно гърдите й, докато тя цялата натежа от желание.

Едва тогава устата му се плъзна надолу, като осея с пърхащи целувки чувствителната кожа над ребрата, хълбоците и треперещата плът точно над триъгълника от медноцветни кичурчета между бедрата. Когато той се отпусна на колене и вдигна краката й към ръба на дивана, целувките му бяха изсмукали цялата й сила и от гърлото й се изтръгна само безсилен протестиращ звук.

Големите му топли ръце разделиха бедрата й и тя остана безсрамно изложена на жадния му поглед. Една от цепениците в камината падна и изпълни помещението с дъжд от искри. В този миг Сесили почти съжали за необмислените си изисквания. Причина за тях беше смазващият страх, че Гейбриъл ще я познае по вкуса на целувката или по специалния ритъм, в който телата им се бяха движили в мрака.

— Винаги си била дяволски красива — пошепна дрезгаво той, без да откъсва поглед от нея, сякаш беше уникално съкровище.

Когато сведе глава и косите се разсипаха по раменете му, тя не можа да се удържи и бързо затвори очи.

— Отвори очи, Сесили. — Тя се подчини и видя в погледа му настойчивост, но не и жестокост. — Искам да ме гледаш.

Изобщо не й остана време да отбележи някои незначителни подробности — че единият й чорап се е свлякъл до глезена, че все още е с обувки, — когато устните на Гейбриъл я докоснаха. В най-забранената целувка. Скимтенето й премина в дълбок стон. После не остана нищо друго, освен парещата горещина на устата му, подлудяващите милувки на езика, омайващото чувство, че потъва в море от наслада.

Когато тъмните вълни се затвориха над главата й и тялото й се разтресе от тръпките на екстаза, тя извика дрезгаво името му и се учуди от чуждия звук на гласа си.

Макар и през мъгла, успя да види как той отвори панталона си. Очакваше я нова наслада. Желанието му беше неудържимо. Все още коленичил между бедрата й, той разтвори широко краката й и проникна устремно в нея.

Гейбриъл чу изохкването й, видя как се разшириха очите й, но това не беше от болка, а от наслада. Когато тясната й утроба се разтегна, за да го приеме, той трябваше да стисне здраво зъби, за да не изкрещи в лицето й разочарованието си. Всъщност трябваше да бъде благодарен, че тя вече не е девица. Това означаваше, че няма защо да се сдържа: тя беше жена и можеше да вземе онова, което той щеше да й даде. Хвана я за раменете, вдигна я и я сложи отгоре си.

Сесили се уви около него с ръце и крака и го прие дълбоко в себе си.

Обичам те. Обичам те. Обичам те. Думите отекваха като гръмотевици в съзнанието й. Ужасена, че в края на краищата ще ги изкрещи, тя скри лице в свивката на шията му и вкуси солта от потната му кожа.

Добре, че му бе отказала устните си. Той щеше да вкуси думите в целувката й, както бе открил сълзите, които безпомощно се стичаха по бузите й. Тя потърка лице в косата му, за да ги изсуши.

Гейбриъл застана на колене и я повлече след себе си, докато тя седна в скута му.

— Гледай ме, Сесили — заповяда тихо той.

Треперейки под напора на чувствата си, тя впи поглед в очите му. В очертаните със златен ръб дълбини откри ехото на нежната лудост, обзела собствената и душа. Той се раздвижи в нея, тя се разтвори, за да го приеме, двамата полетяха към върха, сякаш бяха едно, а пламъците танцуваха над главите им, потапяха ги в златно сияние. През цялото време Гейбриъл не престъпи обещанието си: не затвори очи, не извърна поглед.

Той остана верен на клетвата си до мига, когато вихреният ритъм изхвърли и двамата в пропастта на екстаза. В сладката забрава. Тогава я обгърна здраво, отметна глава назад и затвори очи. От гърлото му се изтръгна вик и в този вик имаше име на жена.

Сесили се отпусна, понесена от вълната на насладата и триумфа. В мига, когато се предаде на мрака, Гейбриъл извика със сърцето и устните си нейното име, не това на Саманта.

Гейбриъл се събуди със Сесили в прегръдките си. Разбърканите й къдрици го гъделичкаха по брадичката, тихото й дихание милваше нежно косъмчетата на гърдите му. Беше прекарал толкова самотни нощи, рисувайки си този момент, без да разбере колко горчив и сладък едновременно щеше да бъде, когато наистина настъпеше.

Когато Сесили изхърка тихо, той зарови пръсти в косите й. Не беше чудно, че тя спеше толкова дълбоко. Тялото й със сигурност беше изтощено от жадното му внимание. Той бе сдържал обещанието си да не пропилее нито миг от последната си нощ на сушата. Беше използвал нежното тяло на Сесили и през дългите часове беше осъществил най-тъмните си копнежи и най-сладките й фантазии. Големият пън, който бе хвърлил в камината, сега беше само тлееща жар. Не беше нужно да слага още дърва в огъня. През процепа между тежките кадифени завеси проникваше първата светлина на настъпващото утро.

Той посегна към кадифената наметка, за да я завие, и изведнъж се почувства като глупак. Внушаваше си, че през цялата нощ е упражнявал отмъщение, че е наказал Сесили със секс, че я е любил, без да я обича, и сега спокойно ще я пусне да си отиде. Но това се оказа много по-трудно, отколкото си мислеше. Устните му помилваха къдриците й и той се улови, че си задава въпроса дали е възможно да обича две жени едновременно.

Сесили се раздвижи, вдигна глава и примигна сънено.

— Колко диамантени обици си спечелих досега?

— Цяла касетка. — Той помилва нежно бузата й и усети болезнено пробождане в сърцето. — Не биваше да казвам тези грозни думи. Направих го само за да те уплаша.

— Но не подейства.

— Слава богу — пошепна той и стегна хватката си.

Ала тя му се изплъзна. Наведе се над него и мъчително бавно плъзна меките си гърди надолу по тялото му. Когато стигна до члена му, той вече пулсираше от възбуда. За пореден път.

Той я хвана за косите и вдигна главата й, за да я погледне в очите.

— Какво, по дяволите, си въобразяваш, че правиш, жено?

— Искам да си спечеля рубинена огърлица — отвърна тя с коприненомек глас, усмихна се сладко, след което отново сведе глава и се зае да го обработва с устни и език.

Когато Гейбриъл се събуди повторно, през процепа между завесите падаше ярка слънчева светлина, а Сесили я нямаше.

Той се надигна и огледа просторния салон. Огънят беше угаснал, въздухът беше студен. С изключение на полупразната чаша скоч на перваза на камината и собствените му дрехи, разхвърляни навсякъде, помещението си беше същото като снощи, когато се бе прибрал от бала. Никъде не се виждаше фино женско бельо, нито кожена наметка. Сесили бе изчезнала.

Ако все още не усещаше вкуса й на устните си, може би щеше да помисли, че нощта е била само плод на превъзбудената му фантазия.

— О, не, не още веднъж! — простена задавено той, седна на ръба на дивана и скри лице в ръцете си.

Какво да прави сега? Да излезе и да претърсва лондонските улици, докато я намери? Да си задава въпроса защо го беше любила цяла нощ, само за да го напусне, без да хвърли поглед назад? — Това щеше да го подлуди. Саманта поне си беше направила труда да му напише писмо за сбогом, преди да изчезне завинаги от живота му.

— Да върви по дяволите! — изсъска той, вдигна глава и усети как студеният въздух проникна в сърцето му. — И двете да вървят по дяволите!