Може би Джейсън не искаше да говори за кражбата. Може би се чувстваше виновен.

— Разбира се, че си спомням — отвърна тя. — Наистина исках да говоря с теб. Но училищната секретарка те докопа първа. Каза, че имаш телефонно обаждане от някакво момиче.

Джейсън присви очи, сякаш се опитваше да си спомни.

— Наистина ли?

Ариа кимна. Секретарката беше хванала ръката на Джейсън и го беше повела към кабинета си. Сега като се замисли, Ариа се сети, че секретарката беше добавила още: „Каза, че е сестра ти.“. Но нали Ариа беше видяла Али по-рано през деня — беше се запътила към съблекалнята по физическо. Може би се обаждаше тайната приятелка на Джейсън, знаейки, че единственият начин да го извикат на телефона е, ако се представи за член на семейството.

— Реших, че всъщност искаш да говориш с някое красиво и зряло момиче, а не е някаква откачена шестокласничка — добави Ариа и се изчерви.

Джейсън бавно кимна и очите му блеснаха. Той промърмори нещо под носа си, нещо, което й заприлича много на „не съвсем“.

— Моля? — попита Ариа.

— Нищо. — Джейсън пресуши остатъка от гимлета си. След това я погледна свенливо. — Така. Радвам се, че сега се престраши поне малко да разкриеш увлечението си.

По гърба й пробягаха тръпки.

— Може да не е само увлечение — прошепна тя.

— Надявам се да е така — отвърна той. Двамата се усмихнаха срамежливо един на друг. Сърцето на Ариа туптеше в ушите й.

Входната врата се отвори с тътрене и група студенти на Холис нахълтаха вътре. Някой в ъгъла запали цигара и издиша прозрачен дим във въздуха. Джейсън погледна часовника си и бръкна в джоба си.

— Много закъснях. — Той извади портфейла си и измъкна една двайсетачка, достатъчна за питиетата и на двамата. След това я погледна. — И така… — започна той.

— И така — повтори като ехо Ариа. След това се наведе напред, хвана го за ръцете и го целуна така, както искаше да го направи още преди години пред сградата по журналистика. Устните му имаха вкус на лимонов сок и водка. Джейсън я придърпа към себе си и зарови ръце в косата й. След миг се разделиха и се усмихнаха един на друг. Ариа помисли, че ще припадне.

— До после — каза Джейсън.

— Със сигурност — въздъхна Ариа. Джейсън прекоси стаята, отвори вратата и изчезна.

— О, Господи — прошепна Ариа и се облегна на бара. Една голяма част от нея искаше да се изкатери на бар столчето и да изкрещи на целия свят за онова, което току-що се беше случило. Трябваше да каже на някого. Но Ила беше заета с Ксавие. На Майк не му пукаше. Оставаше Емили, но тя упорито вярваше, че Али е била много добра, а Джейсън — не.

Телефонът й започна да пиука. Ариа подскочи и го погледна. „Имате едно ново съобщение“ — пишеше в малкото прозорче.

Въодушевлението на Ариа се изпари за миг. Тя огледа претъпкания бар. Хората седяха по диваните, потънали в разговори. Един колежанин с коса на расти разговаряше с бармана, като от време на време мяташе по някой поглед на Ариа. От дъното на залата влетя студен въздух, който накара пламъка на свещите да се разлюлее. Там имаше друга врата, която се беше отворила и затворила.

Едно ново съобщение. Ариа прокара ръце през косата си. После бавно натисна бутона за четене.

Как бяха гимлетите? Е, скъпа, съжалявам, но край на фантазиите ти. Големият брат крие нещо от теб. И по-добре ми повярвай… не ти трябва да знаеш какво е.

А.

15.

Ан гард, Кейт!

Един час по-късно същата вечер Хана се въртеше пред странната модернистична къща на семейство Монтгомъри и чакаше Майк да се появи. По-рано следобед тя се беше обадила на баща си, за да го пита дали вечерта може да отиде в библиотеката да учи за контролното по френски… без Кейт. Обясни, че трябва да е сама, за да успее да запамети дългия списък с неправилни глаголи.

— Хубаво — отвърна рязко баща й. Слава богу, че вече не прилагаше толкова строго правилото „навсякъде с Кейт“ — предишния ден беше позволил на Хана да отиде сама да избере подаръка за партито на Мередит. Изглежда, че беше позволил и на Кейт да пазарува сама… в същия магазин. Веднага, щом Хана получи позволение от баща си, тя прати есемес на Майк, в който искаше да излезе на среща с него… само двамата. Баща й нямаше да умре, ако не знае всичко.

Тя погледна към прозореца и малките кубични лампи над входната врата на семейство Монтгомъри. От години не беше идвала в къщата на Ариа и беше забравила колко е странна тя. На предната й стена имаше само един прозорец, разположен леко под ъгъл над стълбищата. От друга страна задната й стена беше изцяло покрита с прозорци, от първия до третия етаж. Веднъж, когато Хана и останалите момичета се бяха събрали в бърлогата на Ариа, за да гледат семейство елени, които се разхождаха в задния им двор, Али се загледа в огромните прозорци и цъкна с език.

— Не ви ли е страх, че хората ще ви шпионират? — Тя я смушка леко с лакът. — Но пък сигурно твоите родители нямат никакви тайни, които да крият от останалите, нали? — Ариа се изчерви и излезе от стаята. Тогава Хана не разбра защо приятелката й се разстрои толкова, но вече знаеше — Али беше открила, че бащата на Ариа си има любовница и я измъчваше с тази информация по същия начин, както мъчеше Хана с повръщането й.

Каква кучка.

Майк се появи на входната врата. Беше облякъл тъмни дънки, дълго вълнено палто с вдигната яка и носеше огромен букет от рози. Хана усети лек гъдел в стомаха си. Не че се вълнуваше от срещата или нещо такова. Просто й беше много приятно да получи цветя в този сив зимен ден.

— Страхотни са — каза тя, докато Майк отваряше вратата. — Но нямаше нужда.

— Добре. — Майк притисна цветята към гърдите си и целофанът изскърца. — Тогава ще ги дам на другата си приятелка.

Хана го хвана за ръката.

— Да не си посмял! — Това определено не беше смешно, не и след номера с Хана и Кейт, който беше извъртял на партито на Мередит. Тя забарабани с пръсти по волана на своя приус. — И така. Къде отиваме?

— В „Кинг Джеймс“ — изненадващо рече Майк.

Хана го погледна предпазливо.

— Никакъв „Рив Гош“. — С нейния късмет щеше да се окаже, че Лукас е техният келнер. Tres3 неловко.

— Знам — отвърна Майк. — Отиваме на пазар.

Хана сбърчи нос.

— Ха.

— Сериозно говоря. — Майк протегна ръце. — Искам да пазаруваш цяла вечер. Знам, че вие, момичетата, обичате да го правите и искам да те направя щастлива.

Сериозното изражение на лицето му не се промени. Хана рязко смени скоростите.

— Тогава да тръгваме, преди да си решил нещо друго.

Те потеглиха по заобиколните улички, като Хана намаляваше скоростта всеки път, когато видеше знак за преминаващи елени — по това време на годината те бяха ужасно невнимателни. Майк пъхна един диск в уредбата на колата. Разнесе се пулсиращ бас, последван от виещия глас на певеца. Майк веднага започна да пее. Хана разпозна песента и също тихичко започна да припява. Майк я погледна.

— Знаеш ли кои са тези?

— Лед Цепелин — отвърна безизразно Хана. Бившето гадже на Хана, Шон Ейкърд, се беше опитал да влезе в една група миналото лято, но реши, че са твърде мрачни за чистия му, непорочен слух. Веждите на Майк се стрелнаха изненадано нагоре. — Какво, да не мислиш, че слушам Майли Сайръс? — сопна му се тя. — Или Джонас брадърс? — Всъщност Кейт слушаше Джонас брадърс. Както и разните бродуейски музики.

Когато стигнаха до мола, и двамата пееха текста на „Dazed and Confused“. Майк знаеше наизуст всеки ред и дори направи драматично китарно соло, което накара Хана да се превива от смях.

Паркингът беше претъпкан. Вляво се намираше „Хоум Депо“, вратите на „Блумингдейл“ бяха в средата, а висшата мода — с магазини като „Луи Вюитон“ и „Джими Чо“ — се кипреше вдясно. Когато излязоха на чистия нощен въздух, Хана чу как някой изпъшка. Един мъж стоеше до бялата си кола на паркинга на „Хоум Депо“ и се опитваше да качи нещо, което приличаше на резервоар с пропан-бутан в багажника на колата си. Когато се отмести встрани, тя забеляза надписа на вратите. Полиция Роузууд. Мъжът имаше ъгловато чене и остър нос. Изпод черната му вълнена шапка стърчеше кичур тъмна коса.

Уайлдън?

Хана го наблюдаваше как вдига втори резервоар, опитвайки се да го нагласи до първия. Какво, да не би у тях да нямаше нормално отопление? Зачуди се дали да не му махне с ръка, но след това бързо се извърна. Уайлдън беше заявил пред пресата, че те са си измислили за трупа на Иън в гората. Беше настроил целия град срещу тях. Задник.

— Да вървим — каза тя на Майк, като за последен път погледна към Уайлдън. Той беше затворил багажника и говореше по телефона си напрегнато. Хана се сети за времето преди няколко месеца, когато той ходеше с майка й. Беше преспал у тях и на сутринта Хана чу шепот в коридора. Когато надникна навън, видя Уайлдън да стои напрегнат до прозореца, загледан в двора. Гласът му беше прегракнал и суров. С кого говореше, по дяволите? Да не беше сомнамбул? Хана се върна в леглото, преди да успее да я забележи.

Всъщност какво намираше майка й в този тип? Уайлдън беше сладък, но не чак толкова. Когато Хана се засече с него в банята, той дори не изглеждаше впечатляващо полугол. Хана въобще не си падаше по Майк, нали така, но въпреки това смяташе, че щеше да изглежда много по-апетитно по хавлия.

* * *

„Отър“, любимият бутик на Хана, се намираше между „Картие“ и „Луи Вюитон“. Тя влетя вътре, вдъхвайки дълбоко аромата на свещите „Диптик“. От уредбата се лееше песен на Фърги, а пред нея се редуваха рафтове с облекла на Катрин Маландрино, Нанет Лепър и Москино. Тя въздъхна блажено. Кожените якета бяха блестящи и лъскави. Копринените рокли и прозрачните големи шалове заслепяваха със златните си нишки. Саша, едната от продавачките, я забеляза и й махна. Хана беше една от най-почитаните клиентки на „Отър“.

Тя веднага избра няколко неща, наслаждавайки се на звука, който издаваха дървените закачалки, когато се удряха една в друга.

— Искаш ли да ги отнеса в пробната ти? — разнесе се зад гърба и превзет глас. Хана се обърна. Майк стоеше до нея. — Вече ти избрах една и отнесох в нея някои неща, които подбрах специално за теб — добави той.

Хана отстъпи назад.

— Избрал си дрехи за мен? — Това трябваше да се види. Тя се отправи към пробната, чиято плюшена завеса беше дръпната встрани. На закачалката до огледалото висяха няколко неща. Едното бяха черни кожени панталони с висока талия. Следващото беше подчертаваща фигурата туника е дълбоко V-образно деколте и големи цепки отстрани. До тях висяха няколко сутиена „Уондърбра“ и бикини-прашки.

Хана се обърна към Майк и завъртя очи.

— Добър опит, но по-скоро адът ще замръзне, отколкото аз да облека тези неща. — Тя отново погледна кожените панталони. Интересно, Майк смяташе, че тя носи номер нула.

Лицето му увехна.

— Няма ли поне да премериш бельото?

— Не и пред теб — подразни го Хана. — Ще трябва да използваш въображението си. — Докато дърпаше завесата, не се сдържа и се усмихна. Майк заслужаваше няколко точки заради проявената изобретателност.

Тя остави велурената си чанта на малката кожена табуретка и приглади знаменцето от „Капсулата на времето“, което беше завързала за едната й дръжка. След известни размишления Хана реши в памет на Али да го украси така, както го беше направила приятелката й в шести клас. Логото на Шанел се кипреше до манга жабата. Една състезателка по хокей на трева вкарваше топката в инициалите на „Луи Вюитон“. Хана беше доста доволна от резултата.

Тя се обърна, съблече пуловера си, разкопча сутиена, свали ципа на панталоните си и ги изрита встрани. Докато се протягаше за първата рокля, завесата изведнъж се раздели. Майк подаде глава през процепа.