— Права си — съгласи се Кас. — Ще опитам да се свържа с нея.

— А какво става с Рио? Знаеш ли нещо за нея?

— Получих телеграма, в която пише „Успехът е сигурен“. Но ме притеснява Бет. Както знаеш, договорката ни е да се обаждаме всяка сряда. Ако не мога да се свържа с нея до утре, ще отида до къщата и ще се направя на нейна роднина.

— Добре — съгласи се Лара. — Освен това Енцо Басалино е в Ню Йорк. Поради това съм тук.

Кас се разтревожи още повече.

— Господи, надявам се Дъки да не разбере. Той все бърбори, че има един-единствен начин да се реши проблема.

— Знам, че все си мисли за убийство — рече Лара, учудвайки се сама на хладния си глас. — Но нашият план е най-добър.

Затвори, отиде в банята, среса разкошната си буйна коса и си нанесе лек грим.

Изглеждаше уморена и се безпокоеше за Бет. По-малката й сестра беше толкова невинна, необиграна. Бет се беше изолирала в комуната през целия си живот, а сега се беше затворила в къща с опасен гангстер. Кас трябваше да я изведе от играта. Не можеше и да става дума за друго развитие.

След това Лара си помисли за Ник. Трябваше да го мрази, но не беше така лесно. Смешното беше, че вместо да го намрази, откри, че го харесва — чисто, естествено харесване, което няма нищо общо с пари, положение или титла. Господи! Ако не беше така, колко по-лесно щеше да бъде всичко. Въпреки всичко, предстоеше й работа. И ако Бет излезеше от играта, за нея щеше да бъде по-отговорно.



Франк пристигна в хотела с Голи и Сегал. Двамата го придружаваха навсякъде, бяха неговата охрана, неговата сигурност. Така, както нещата бяха тръгнали в Ню Йорк, се създаваше повсеместен проблем. Само предната седмица един от основните му „изпълнители“ беше застрелян с пистолет посред Манхатън. Той не искаше да рискува. Голи и Сегал му струваха огромни пари на седмица, но си заслужаваха.

Много пъти досега Енцо беше използвал този хотел и подготовката му за гарантиране на сигурността беше както всеки път. Целият трети етаж беше недостъпен, освен за членовете на обкръжението му, които трябваше да са първи под ръка. Дори Франк трябваше да използва сложни пароли, въпреки че всичките мъже, с които пътуваше Енцо, познаваха Франк от бебе.

Енцо не вярваше на нови лица. Поддържаше постоянна армия от двайсет и пет души, които бяха с него от много години и бяха винаги готови да се отзоват на повикването му. Франк неведнъж му бе възразявал за това.

— Та те са стари типове, какво ще могат да направят за теб, ако изпаднеш в беда? Едва носят пистолет, да оставим настрана да го използват.

Енцо се изсмиваше в лицето му:

— Тези „стари типове“, както ги наричаш, са по-упорити и умни, от който и да е смотаняк от тия, дето обикалят край тебе. Аз съм сигурен, че не мога да бъда достигнат, а ти също ли си сигурен?

Но Франк се чувстваше в достатъчна безопасност с Голи и Сегал. Те бяха млади и бързи. Беше ги виждал как действат.

В хотела бащата и синът се поздравиха топло. Целунаха се и се прегърнаха силно по италиански обичай.

Енцо потупа Франк по рамената и отстъпи крачка назад да го огледа.

— Изглеждаш окей — каза той. — Как е малкото момиче? Май е готова да пръкне следващото? — Харесваше много своята снаха.

Франк кимна утвърдително.

— Анна Мария е прекрасна. Очаква с нетърпение да се види с теб. — Но в момента не мислеше за своята жена. Мислеше за Бет.

— А дечурлигата? Подскачат ли от нетърпение да видят тяхното деденце?

— Да-а, татко. Довечера ще вечеряме. Ана Мария сега приготвя любимите ти спагети, фрикадели и други неща.

— Много добре. — Енцо направи кратка пауза, през която лицето му стана сериозно. — Много съм загрижен за това, което чувам напоследък.

Франк се обърна към прозореца и втренчи поглед навън.

— Всичко е под контрол — рече той със стегнато гърло.

— Чудя се дали Томазо Виторелли щеше да се съгласи с теб — каза Енцо с мек тон, след което добави по-сурово: — Няма да говорим дрънканици само за това, Франк. Не съм дошъл тук да си губя времето. — Намръщи се. — Няма смисъл да разговаряме сега. Ще го обсъдим довечера, като дойде Ник.

— Добре. — Франк успя да се усмихне. — Добре, тате, всичко ще е окей.

18.

Дъки К. Уилямс остана доволен. Ударът в ресторант „Меджик Лантърн“ беше истински успех. Така беше отстранен Томазо Виторелли, един голям човек от организацията на Басалино. Освен това атентатът беше предизвикал ужасен страх в други ресторанти и клубове, които не желаеха с тях да се отнесат така. Нека сега Басалино се поти, мислеше си Дъки. Началото беше добро.



Лерой Джизъс Боолз също беше доволен. Ударът беше негова идея.

Дъки К. Уилямс беше дошъл при него. Дъки К. Уилямс му беше казал, че ще го остави да действа, както си знае.

Дъки К. Уилямс щеше да плати много долари на Лерой. Много, много мангизи.

Да-а, нещата ставаха извънредно приятни за човек като Лерой, започнал с толкова тежко детство и проблеми.

Неговата майка-шведка беше проститутка, а чернокожия му баща беше сводник. Веднага щом порасна достатъчно, беше напуснал дома си. За него родителите му вече бяха мъртви и нямаше да се натъжи ни най-малко, ако действително беше така.

С приятна външност още от ранна възраст, той никога не бе имал проблем да си намери легло, в което да преспи. Само да имаше желание, можеше да последва баща си в професията: имаше безброй предложения. Но Лерой нямаше никакво желание да бъде завързан за някаква жена.

Вместо това той се включи в една улична банда и се шля известно време с нея. Не вършеха нищо съществено — пребъркваха джобовете на пияници и стари жени, обираха близките магазини. Докато настана време да разделят спечеленото, практически не съществуваха. Лерой разбра, че трябва да се захване с нещо по-добро.

Реши, че наркотиците са бизнесът, който най-много ще му допадне. Веднъж или два пъти беше пушил марихуана, беше опитал два пъти ЛСД. Нито едното, нито другото не му навреди. Беше добре, но предпочиташе да не опитва повече. Щеше само да бъде пласьор — чиста работа.

Беше виждал как опиатите въздействат на хората, как променят погледите им и не искаше с него да бъде така. Пласирането щеше да е друго нещо и щеше да му изкара много пари.

Лерой беше млад, симпатичен и убедителен събеседник. Избра си район, в който да действа, взе малък заем от един приятел и влезе в бизнеса.

Скоро разбра, че настъпва много други по краката. Районът, който беше избрал, се оказа че е вече изцяло зает. Предупредиха го да се разкара. Мислеха си, че е някакво смотано хлапе, с което лесно ще се оправят. Той си купи револвер с печалбата от първата седмица и започна да чака.

Имаше три чифта крака, които настъпваше. След месец и трите бяха мъртви, застреляни. Лерой сложи оръжието си в найлонова торба, сложи вътре и камъни за тежест, уви я и я пусна внимателно на дъното на реката.

С печалбата от петата седмица си купи друг пистолет. Тогава беше шестнайсетгодишен.

В продължение на година се занимаваше единствено с пласиране. Работеше самостоятелно с надеждни източници на доставка. Заделяше пари настрана в спестявания и държеше пистолета си под ръка. Никой не го притесняваше. Репутацията му нарасна. Държеше на района си и не се пречкаше на никого.

Живееше сам под наем в мебелирана къща. Никога не излизаше навън, освен по работа, и рядко харчеше пари. Към края на годината беше спестил солидна сума. Достатъчна да си купи кола, цял нов гардероб дрехи и си наеме приличен апартамент.

Първата му покупка беше черен мерцедес. После си уши няколко черни костюма по поръчка. След това обзаведе апартамента си с безброй скъпи канапета и столове от черна кожа.

Беше вече на седемнайсет, но изглеждаше по-голям.

Лерой разбра, че за да поддържа новия си начин на живот се нуждае от още повече пари. Затова взе двама свои приятели да работят в неговата зона и се премести в нова територия.

След няколко дни получи съобщение, че Боско Сам иска да го види. Краката на Боско Сам бяха твърде големи да стъпва върху тях, и Лерой го знаеше добре, така че отиде при него.

Двамата достигнаха до споразумение. Лерой щеше да си остане в зоната, която вече имаше, и вместо да се премества в района на Боско Сам, последният щеше да му възложи няколко неща, които да му донесат доста повече пари, отколкото пробутването на наркотици.

На Лерой му хареса. Повече пари за по-малко работа и щеше да си запази двамата приятели да работят за него.

През първата година се договори с Боско Сам за три контракта. Те представляваха три удара, които трябваше да извърши. Лерой ги изпълни без засечка.

Лерой започна да се изкачва нагоре. Добиваше още по-голяма репутация и това само работеше в негова полза.

Сега, четири години по-късно, Лерой Джизъс Боолз беше на върха в професията. Отдавна беше изоставил театъра с наркотиците.

Беше използвал свободното си време да изучава експлозиви, електроника, компютърни бомби. Нямаше нищо, което да не знае как да направи: от взривяването на самолет до поставянето на бомба в банка, която да се взриви три седмици по-късно.

Лерой Джизъс Боолз беше независим, своеобразен терорист на свободна практика. Най-добрият.

Имаше репутацията, че се подлага на рискове, но всеки риск, на който се беше подложил, се беше изплатил. Лерой се издигаше много високо.

Сега той чакаше. Дъки К. Уилямс щеше да му каже кога да се задейства пак, и когато го направеше, Лерой щеше да е готов.

19.

Апартаментът на Анджело в Мейфеър51 беше малък. Всекидневна, кухня и баня. Спалнята беше обзаведена и декорирана с предмети в контрастни цветове. На стените имаше драперия от леопардови и тигрови кожи. Подът беше покрит с дебела три инча52 кожа, таванът представляваше калейдоскоп от разноцветни огледала. Естествено, на леглото беше отделено най-голямо внимание. От него можеше да се управлява почти всичко. Беше нужно само едно леко извиване на лежащия, за да натисне удобно разположените бутони, и той включваше телевизор, стерео магнетофон или кафеварка.

Анджело се гордееше със своето малко царство.

— Много е щуро, а? — наду се той пред Рио.

Тя огледа небрежно обстановката с бърз поглед.

— Вземи си водно легло, миличък — беше единствената й забележка.

И двамата бяха замаяни от алкохола. След първоначалните встъпителни слова на Рио, с които се запозна с Анджело, той не губи никакво време да се отърве от русата си компаньонка и да се присъедини към групата на Рио. Но Рио веднага охладня и започна да се опитва да го пробута на Пийчиз, докато в същото време правеше груби забележки за самонадеяните италиански полови жребци.

Както обикновено, Рио беше в центъра на вниманието. Изглеждаше скандално екстравагантна в проститутските си обувки с петинчови токове, които увеличаваха шестфутовата й височина до нелепи пропорции. Стърчеше като кула над всички; жилестото й тяло се полюшваше на претъпкания дансинг в разголена рокля, завързана на няколко места около тялото й. Сребърни гривни дрънкаха на ръцете й между лактите и рамената и различни символи на изобилието и плодовитостта подскачаха и се подместваха около врата й. Гримът й беше свръхпрекомерен, докато дългата й черна индианска коса беше увита и закрепена на главата на топка, скрита под пурпурна афро53 перука.

Танцуваше с всеки. Генерираше сексуалност и възбуда на висок волтаж.

Анджело беше доволен, че е наблизо и има възможност да гледа. Не изпитваше ни най-малко съмнение, че след това тя ще отиде у дома му с него.

Седеше отпуснат на облегалката и се забавляваше да гледа шоуто на дансинга, спомняйки си какво се бе случило преди няколко години. Ню Йорк. Тогава работеше за брат си Франк и един ден беше изпратен до къщата на Били Експрес да остави някакъв пакет.

— Лично на него — му беше казал Франк. — Непременно да му го предадеш лично.