Лара обикаляше и оглеждаше апартамента си, като че ли не беше неин. Мразеше тавана, декориран с драперия от мек плат с индийски десен, стените, украсени в подхождащи цветове, малката кръгла маса с колекция от интересни миниатюрни кутийки.

Отвращаваха я екзотичните растения, изкачващи се по стените на коридора, чийто стени бяха покрити с антични огледала. Не можеше да търпи зебрените килимчета, кафявите кожени канапета.

Апартаментът й беше аранжиран от декоратор, тя не беше докоснала нищо. Почти единственото място, където се чувстваше като у дома си, беше банята. Тук, сред безбройните гримове, дезодоранти, кремове и четки, тя можеше да се отпусне спокойно.

Апартаментът беше подреден с оглед да изглежда сензационен. Беше направен по последна мода, в съответствие с препоръките на най-новите списания за домашна уредба. И наистина беше така. Лара прекарваше тук повече време да бъде фотографирана, отколкото да живее.

Тя реши да го продаде когато цялата работа с Ник приключи. Беше безсмислено да се заобикаля с идеята на някого за добър вкус.

Кога ли щеше да свърши цялата работа с Ник? Не започваше ли тя едва сега?

Понякога тя се чувстваше страшно объркана. Щеше ли отмъщението да изпълни предназначението си? Ако Ейприл Крауфорд изостави Ник, тогава той щеше ли да се засегне достатъчно много? И след като Лара му служи за утешение няколко седмици, след като Ейприл го зареже, какво ще последва след това? Дори и да бъде разстроен, как на практика това щеше да накаже Енцо Басалино?

Въздъхна дълбоко. Отначало предложението на Рио за отмъщение звучеше най-добро. Но сега… е, не беше вече така сигурна. Може би Дъки беше именно този от тях с най-уместните идеи.

Тя се облече бавно, за да се срещне с Ник в „Льо Клуб“. Змиевидна рокля от черен сатен без гръб. Скъпоценно колие от Афганистан. Гривни от тънко ковано сребро близо до лакътя.

Довечера щеше да е нощта. Щеше да заведе мистър Ник у дома в теглото и да го държи там, докато прочете сутрешните вестникарски колони с клюки. Колкото повече време щеше да му трябва да се свърже с Ейприл, толкова по-добре.

Въздъхна още веднъж. Маргарит нямаше да одобри това, което се опитваха да направят. Маргарит щеше да се засрами от тяхното уповаване на секса да постигнат онова, което искаха.

Телефонът звънна. Тя вдигна слушалката.

— Лара? Лара, ти ли си? — разтревоженият глас на принц Алфредо Мазерини.

— Ох, Алфредо. Откъде разбра, че съм тук?

— Звъня ти всеки ден — рече той, изпълнен с негодувание. — Всеки ден се опитвам да се свържа. И всеки ден никакъв отговор. Как мислиш се чувствам?

— Съжалявам. Трябваше да отлетя до Брега. Току-що се върнах оттам. — Всъщност не съжаляваше ни най-малко. Почивката, която си даде беше чудесна.

— Но Лара, Лара, как така — продължи той с обвинителен тон, — можеше да ми звъннеш поне.

— Казах съжалявам — изстреля тя.

— Добре, свързах се с теб и сега разговаряме, така че да го забравим. — Принцът беше чувствителен и добре разбираше, че ако спори няма да стигне доникъде. — Искаш ли да дойдеш тук?

— Не.

— Тогава ела по-късно. Утре. Ще те чакам на летище Рим, после заедно ще отидем в Гщаад за състезанията по табла. Ще кажеш ли да, мила моя?

— Не, Алфредо. Имам работа за вършене.

— Ах, Лара, моя прекрасна. Караш ме страшно да полудявам.

— Дай ми още няколко дена. И ще дойда при теб в Гщаад.

— Колко дена?

— Не ме карай да обещавам несигурни неща. Обади ми се утре.

Бързо затвори слушалката и не обърна повече внимание на телефона, въпреки че незабавно започна да звъни отново. Алфредо беше глезен италиански принц през целия си живот. Щеше да му дойде добре веднъж да бъде малко самостоятелен.

Освен това тя не искаше да закъснява за срещата с Ник.

22.

Анджело звъня десет пъти на Рио по телефона, докато накрая я откри.

— Хей — рече той, — да ти кажа за онази нощ.

— Никакви извинения — рече Рио с плътен, гърлен смях. — Разбирам, аз съм мно-о-ого схватлива дама.

— Довечера навярно ще може да бъдем заедно?

— Миличък, може да съм схватлива, но ти и аз просто не можем да се изклатим на същото място.

— Хей… онази нощ се получи грешка — започна да обяснява той. — Аз обикновено не съм такъв. Не искам да се хваля, но…

Тя го сряза набързо:

— Много си мил и палав малчуган и ти е много голям за тийнейджърчета и за хубавичките зайченца, които искат нещо бързо — искам да кажа бърз секс. Но мили мой, ти и аз сме съвсем различна класа.

Анджело почувства, че цялата му репутация е в опасност и продължи:

— Мога да ти обясня за онази нощ. Беше…

Тя го прекъсна отново:

— Да-а, бейби. Определено беше. — И веднага затвори.

Той тръшна слушалката възмутен. Как смееше тая грамадна шантава наркоманка да му отказва така? Искаше да се види с нея, да докаже своята мъжественост. Беше пренебрежение и обида тя да мисли за него като сексуален неудачник. Майната му! Та той беше голям ебач. Безброй жени можеха да го потвърдят. Можеше да продължава с часове. Можеше да се владее невероятно.

Вдигна слушалката и набра номера на своя омъжена позната с четири деца.

— Ела веднага при мен — изкомандва той.

— Не мога, едно от децата е болно — извини се жената.

Той тръшна слушалката. Да не би да губеше вече своето обаяние?

После се обади на приятелката си, която беше крупие. Тя пристигна след час и той веднага я вкара в леглото. Сам се увери, че може добре да управлява секса си, довеждайки я до безброй оргазми в продължение на два часа. Тя явно остана много доволна, тъй като виковете и стенанията й бяха неспирни. Той откри, че дори не може да се изпразни. Когато го извади, беше още надървен.

След като тя си отиде, той отново се обади на Рио.

— Брей, много притеснителен малчуган си — рече тя подигравателно. — Не обичам притеснителните. Знаеш ли защо, миличък? Това наистина ме изключва от секса.

— Мога ли да дойда при теб? — намразвайки се заради това, че молеше, но завладян от нуждата да докаже способностите си пред нея.

Тя погледна часовника си: беше шест часа.

— Окей — рече тя. — Бъди тук след пет минути.

Веднага щом затвори слушалката, тя излезе.

Анджело отиде до апартамента й, който беше взет под наем, по най-бърз начин. Но нямаше никой и той остана да чака цял час, постоянно натискайки звънеца. Естествено, никой не отвори, което наистина го вбеси. Та коя си мислеше, че е тая кучка?

Накрая седна в близкия бар и си поръча скоч. На всеки петнайсет минути й звънеше по телефона и не получаваше никакъв отговор.

Изпи няколко чаши уиски. Обикновено не пиеше много, падаше си по марихуаната. Но тази вечер изпитваше нужда от нещо.

Докато отиде в казиното, походката му беше станала съвсем неуверена; чувстваше се войнствено настроен. Управителят Еди Ферантино го разбра още от пръв поглед и го отведе у дома му.

Той се обади веднага на друга приятелка и се срещна с нея в „Трамп“. Оказа се, че Рио е тук, заобиколена от нейните така наречени приятели.

— Ти си една шибана кучка — изсъска й той.

— А ти си едно скапано парче в леглото — изсъска в отговор тя.

— Слушай, ела с мен у нас и ще видиш, че ще преглътнеш думите си — настоя той, съвсем забравил за приятелката си.

— Не ме интересуват думи за ядене — рече тя и се ухили подигравателно.

— Това, което ще получиш, няма да са думи — измънка той, напрягайки усилия да изглежда трезвен.

— Да тръгваме тогава — каза оживено тя.

Той заряза приятелката си. Взеха такси. Веднага щом влязоха в апартамента, тя се съблече и захвърли дрехите си.

Едва сега Анджело разбра, че е направил грешка. Алкохолът беше отпуснал цялото му тяло, а главата му беше гроги.

— Е? — Тя го погледна право в лицето, поставила ръце на кръста, с разкрачени крака. — Събличай си дрехите, любовнико. Да видим какво можеш да направиш.

Започна сама да го съблича. Но дори и след като свърши със събличането, той не можа да го вдигне. Усещаше, че дори и животът му да зависеше от това, нямаше да може да го стори. Обзе го пълно унижение.

Тя започна да се смее подигравателно и каза:

— Обади се на мама, когато пораснеш и станеш голямо момче. Окей, бейби?

Облече се и излезе.

23.

Беше късно, когато Ник свърши с всичко в къщата на Франк. Имаше много проблеми за разрешаване. И безкрайни разговори. Ник каза, че такива работи не го засягат чак толкова много. За него нещата в Калифорния вървяха гладко. Местните убийства и борби за надмощие в Ню Йорк наистина не го интересуваха.

— Путьо! — изгърмя Енцо към него и го покри с пръски слюнка, когато той разясни становището си. — Каквото се случи днес тук, утре става на друго място. Да не мислиш, че си защитен от някакъв си шибан ангел пазител? Дрън-дрън.

И Енцо и Франк му се бяха много ядосали, тъй като беше дошъл без никакви бодигардове.

— Не можеш да помръднеш из Ню Йорк, ако не си прикрит — беше изревал Енцо и Франк незабавно се съгласи. Двамата освободиха колата и шофьора, които той беше наел на летището, и ги замениха с кадилак седан и двама от хората на Франк.

Ник не можа да спре да си задава въпроса как ли щеше да се почувства Лара с двама мъжаги, застанали отвън до входната й врата, когато отидеше при нея.

Пристигна в „Льо Клуб“ късно. Лара беше с компания, която той за щастие не познаваше. Но за негово раздразнение, тя го представи.

Ядоса се много, огледа се бързо наоколо, но не можа да забележи познато лице. Накрая почувства облекчение! Все пак, не беше като да е сам с Лара. Как някой може да си помисли, че са заедно? Той дори беше дошъл след нея.

Отпусна се леко в креслото и реши, че тя изглежда по-хубава отвсякога. Веднага му се прииска да я докосне и прегърне. Защо да губи време? Беше му писнало да е постоянно с нея на партита и дискотеки.

— Защо да не излезем оттук, красива лейди? — предложи той с нисък глас, докосвайки леко с ръка крака й под масата.

— Ти току-що дойде — смъмри го тя. — Ще е много нетактично за останалите.

— Слушай какво. — Ръката му стисна бедрото й. — Не ми пука от нищо. А на теб?

— Нима? — Изглеждаше развеселена. — Боже мой, как е променил климатът поведението ти. Да потанцуваме ли?

На него не му се искаше да танцуват. Просто искаше да е насаме с нея.

Остави се неохотно тя да го изтегли на дансинга, където се притисна до него. За пореден път той почувства възбудата и обещанието за това, което предстоеше.

Майната й на Ейприл. Беше свободен да прави каквото си иска. Не беше още женен.



В Ню Йорк имаше италиански ресторант, наречен „Пинокиос“, който оказваше кралски прием на Енцо, когато дойдеше в града. Ресторантът беше семеен. Майка, баща, две дъщери и син, които предчувстваха желанията и знаеха нуждите на Енцо. Всяка вечер, когато той се отбиеше, близките маси до неговата бяха давани на хора, които той лично одобряваше.

На една такава маса седеше Коста Генас. Дребен човек, имащ на пръв поглед измъчен вид, с почернели зъби и груба, съсухрена кожа. Изглеждаше съвсем неуместно да седи с три от най-привлекателните момичета в ресторанта.

Коста дъвчеше края на дълга пура и смучеше скоча си през специална сребърна сламка.

Никой на масата не говореше. Момичетата, които бяха три различни вида красота, гледаха втренчено й безучастно пред себе си. Всичките бяха със старомодни, разрошени прически, въпреки че имаха коси с различни цветове. И трите имаха големи бюстове и дълги крака.