— Аз вероятно няма да имам възможност да се върна на Брега още няколко дни — рече той, — така че ако имаш намерение да оставаш тук, навярно ще можем…

— Навярно ще можем какво? — прекъсна го тя студено. — Да извършим още няколко тайни интерлюдии? Да се позабавляваме още малко, продължавайки да си мислим, че Ейприл няма да разбере?

— Вчера не ми възразяваше.

— Вчера нямах никаква представа, че ще се разкиснеш така щом видиш имената ни заедно във вестника.

— Казах ти истината за мен и Ейприл. Никога не крия тайни. И това не променя начина, по който ме възбуди. Ти знаеш много добре, че ме възбуждаш. И нима ти е все едно, а? — Хвана ръката й и я стисна силно в своята. — Има нещо между нас, лейди, така че не се опитвай да се съпротивляваш. Просто се отпусни.

Тя почувства, че е съвсем лесно да се съгласи с него. Още два-три дни невероятен секс. И какво от това?

— Посрещни приятелите си — продължаваше той, — аз ще посрещна своя брат. Ще свършим с посрещането и по-късно ще се отбия в апартамента ти. Никой няма да разбере, само ти и аз ще знаем. Така и двамата ще спечелим. Какво ще кажеш?

Умът й работеше трескаво. Ник Басалино трябваше добре да разбере урока си, беше прекалено самоуверен.

Взела това решение, тя се колеба още само миг.

— Хайде Лара — продължаваше настоятелно той. — Имаш ли резервен ключ за апартамента?

Да, отмъщението чакаше. И щеше да е сладко, помисли си тя, бъркайки веднага в чантата си. Щеше да го скрои както трябва.

— Да, всъщност, имам — рече тя.

33.

Не беше справедливо да се обвинява Бет, мислеше си Франк. Не беше нейна вината, че Анна Мария ги хвана заедно. Бет беше добро дете, искрено мила и загрижена. А той я беше нарекъл курва. Вероятно беше напълно разстроена и унизена. Той съжаляваше за телефонното си обаждане. Беше глупаво. Усещаше, че сега има нужда от нея повече от всякога. И децата се нуждаеха от нея. Колко момичета имаше като Бет сега? Съвсем малко, можеше да го гарантира. Дните на невинните момичета отдавна бяха отминали. Днес всички бяха курви и проститутки и непрестанно се стремяха, без да им мигне окото, да се доберат до това, което могат да получат.

Искаше Бет пак да е тук. Но как би могъл да я намери, когато дори не помнеше коя агенция я беше изпратила? Беше проверил във всички агенции, но никоя от тях не си спомняше за нея. При първия разговор беше донесла препоръка. Препоръка, която той не си беше дал труд да погледне, защото я беше харесал от пръв поглед. Сега се чувстваше съвсем объркан; не знаеше къде се намираше тя и не знаеше за нея нищо повече, освен името Бет.

Нае няколко души да я издирят с мисълта, че трябва все пак да се е регистрирала в някоя агенция за даване на работа, ако е поискала друга такава. Междувременно, поради собствената си глупост, можеше само да седи и чака. А да седи и чака означаваше да мисли, но той не обичаше да има мисли, които да пълнят главата му. Така че продължи да пие, а пиенето означаваше потъване в сладко забвение, което в крайна сметка му подейства много зле, понеже означаваше цяла бутилка скоч. Не можеше да работи нищо.



Енцо даде строги разпореждания на Сегал и Голи да не изпускат Франк от поглед и да го държат в къщи. След погребението щеше да има достатъчно време да възвърне формата на Франк.

Междувременно Енцо пое всички неща в свои ръце. Най-напред проведе среща с един стар приятел, Стефано Краун. Стефано се отнасяше със съчувствие — и той имаше същите проблеми с новите гангстерски организации, които напрягаха мускули да се вмъкнат в негови територии.

— Какво мислиш да направиш? — попита Енцо.

Стефано Краун сви рамене. Беше с петнайсет години по-млад от Енцо и все още държеше бизнес империята си под пълен контрол.

— Май ще им дам парче от тортата, ще вкарам някои от тях в играта.

Енцо се изплю с отвращение на пода. Преди пак беше имал подобни проблеми със Стефано Краун. Тоя тип често се размекваше при такива обстоятелства.

— Ако им дадеш малко, ще искат повече. Дадеш ли им повече, ще поискат всичко.

— Целият ми бизнес е законен — каза Стефано, поглаждайки брадичката си. — Миналата седмица вдигнаха във въздуха два от супермаркетите ми. Какво ще кажеш за това? Не мога да накарам обикновените мижитурки, които лайната ги парят от страх, да си домъкнат сутрин задниците на работа. След взривовете трийсет и трима души напуснаха работа — трийсет и трима. И навсякъде се разчува за това. Скоро всички ще офейкат. И тогава какво ще правя; кой ще движи салоните за красота, гаражите, супермаркетите, а, Енцо, приятелю?

Енцо отново се изплю. Целият Стефано Краун се интересуваше единствено от законния си бизнес. Майната му на тоя бизнес. Нещата сега бяха много по-различни от старите дни.

— Тръгнеш ли с тях, от мен нямаш никаква помощ — каза той с груб тон. — Аз имам други намерения, имам по-добри планове.

Стефано поклати глава отрицателно:

— Не искам повече проблеми. Не мога да си го позволя. Аз съм човек, който си плаща данъците. Бизнесмен. А Франк какво мисли да прави?

— Франк — въздъхна Енцо. — На Франк му се въртят други неща в главата. Чу ли за Анна Мария?

Стефано кимна утвърдително:

— Потресаваща трагедия. Съчувствам на теб и семейството ти.

— Погребението е утре. Ще го приема като знак на уважение, ако присъстваш и ти.

— Естествено, ще бъда там. — Стефано протегна ръка и каза на довиждане. — Не ми се сърдиш, Енцо, нали?

— Ни най-малко — отвърна глас. — Прави го както си знаеш. Аз ще си гледам моята работа.



По-късно същия ден Стефано Краун беше застрелян в главата, когато се канеше да влезе в един жилищен блок на „Ривърсайд Драйв“63.

— Става съвсем ужасно, човек не може вече да се движи свободно из тоя град — каза Енцо с чувство на съжаление, когато чу за убийството.

Алио Маркузи, който беше до него, просто кимна в знак на съгласие.

34.

— Хей, Анджело, малкия, изглеждаш много добре, наистина добре, братче.

Анджело и Ник се прегърнаха силно и топло, искрено зарадвани, че се виждат един друг. Анджело потри брадата си замислено:

— Май старецът ще рипне до тавана, когато я види.

— Е, малко си рошав — призна Ник, — но няма да е проблем за някой бръснар да те поокастри.

— Зарежи тая работа — рече бързо Анджело. — Така ми харесва. Стои ми добре.

— Добре — съгласи се Ник. — Не съм този, който би трябвало да те целува. — Анджело го погледна бързо. Имаше ли някакъв злонамерен смисъл в неговата забележка, помисли си той.

— Как летя? — попита весело Ник. Случайната среща с Лара беше приповдигнала настроението му. — Бяха ли хубави стюардесите? Тук достигна слух, че си бил голям разплоден жребец в Лондон. Но всъщност винаги си бил дребно ебливо копеле — каза весело и шеговито Ник.

— Както и ти, братле — рече Анджело с широка усмивка.

— Хей — припомни му Ник, — спомняш ли си когато се клатеше с оная палава изгряваща звезда, оная с розовия кадилак, и нейният приятел после ти смачка здравата фасона?

— Да-а. Как мога да забравя?

— Бедата при теб е, че все те хващат. Тук те спипва приятел, там — съпруг. Но толкова ти се чудя как все оцеляваш, дупе такова!

Анджело кимна в знак на съгласие. Ник го сграбчи под ръка:

— Хайде, да тръгваме. Енцо чака да те види. Между другото, не обръщай внимание на въоръжената ни охрана. Баща ни има някаква налудничава идея, че сме станали много добри мишени.

Анджело хвърли бърз поглед наоколо и забеляза двама мъже наблизо. Ясно, помисли си той. От контингента бодигардове. Двамата следваха Анджело и Ник до колата, качиха се и седнаха отпред, единият на волана.

Ник не им обръщаше никакво внимание, но Анджело постоянно се чувстваше неудобно. Предпочиташе Шифти Флай пред тази двойка анонимни гангстери, които изглеждаха готови да гръмнат по някой куршум в главата на всеки.

— И какво става тук — попита Анджело, когато вратите бяха затворени и колата тръгна. — Защо трябваше да се домъквам тук толкова бързо?

Ник извърна поглед и го насочи през прозореца. Изражението му стана сериозно:

— Чу ли за Анна Мария?

— Не, какво е станало? Роди ли бебето? Какво е този път?

— Тя е мъртва — каза Ник хладно. — Паднала по стълбите в къщата.

— Какво? — вдигна глава Анджело, изпълнен с неверие. — Паднала по стълбите? Да не се майтапиш с мен?

Ник вдигна рамене.

— Хей, да не би Франк да я е набил? — продължи Анджело. — Да не би тоя крастав кучи син…

— Млък — прекъсна го Ник и кимна да му напомни към двамата мъже на предната седалка. — Ще поговорим за това по-късно, насаме.

— Исусе! — възкликна Анджело. — Винаги съм харесвал Анна Мария. Ти какво мислиш, какво в действителност е станало?

— Случват се нещастни случаи — отвърна Ник неопределено.

— Да-а, особено около Франк.



Енцо чакаше в къщата на Франк. Франк беше в кухнята, вкопчил се в бутилка скоч. Край нето бяха Голи и Сегал.

Енцо седеше с Алио във всекидневната. Двама от хората му бяха поставени до задната врата, други двама — до предната и трета двойка седеше в две отделни коли, паркирани отвън.

Енцо беше решил, че трябва да бъде извънредно предпазлив. Особено сега, когато синът на Стефано Краун беше тръгнал да отмъщава. Младокът изглежда си мислеше, че Енцо по някакъв начин е отговорен за смъртта на неговия баща.

— Нямам нищо общо с това — беше заявил Енцо, когато разбра, че Джорджи Краун го е заподозрял. — Това са ония лайнари, дето Стефано искаше да вкара в играта като съдружници.

Но Джорджи Краун не му вярваше. Фамилията Краун бяха вече започнали преговори с някои конкурентни чернокожи групи, така че едва ли щеше да е в интерес на последните да стрелят по Стефано Краун.

— Мисля, че Джорджи Краун се нуждае от малко почивка — рече Енцо на Алио с мек тон. — Уреди тази работа. Ох, и освен това, приятелю, погрижи се на погребението на Стефано да бъде изпратен венец от страна на мен и моето семейство.

Въпреки всичко Енцо сега се чувстваше по-добре отколкото от години насам. Животът в Ню Йорк беше пълнокръвен и ободряващ. Маями беше отегчителен за мъж, който винаги беше живял такъв активен живот. Майната им на всички съперници на Басалино. Той щеше да им даде да опитат от лекарството, което самите те използваха.



След като изпиха чашите с Ник и той отиде да посрещне брат си, Лара се върна в града. Чувстваше се объркана, пълна със смесени чувства. Ядосана на себе си, че въобще се беше забъркала в тази шантава работа с отмъщението. По пътя се отби в апартамента на Кас.

— Изглеждаш ужасно — каза й с откровен тон Кас, когато Лара влезе.

— А се чувствам още по-зле — отвърна Лара и си наля чаша алкохол.

— Значи си разбрала?

— Какво да съм разбрала?

Кас я разсея от мислите й и разказа истинската история за Франк Басалино. После продължи:

— Бет се е върнала в комуната. Когато се обади да ми го разкаже, звучеше много добре.

— Иска ми се да се видя с нея — каза Лара, чудейки се защо Ник не беше споменал нищо за трагедията на своя брат.

— Мисля, че ще можем да й отидем на гости след една-две седмици.

— Ще ми хареса много. Обади ми се кога ще тръгнем.

Кас кимна в знак на съгласие.

— Не знам какво става с теб и Ник — рече тя, — но чух някои неща от Дъки и трябва да ти кажа, че той иска да излезеш напълно от играта. Мисля че е прав. Става много безумно.

Лара продължаваше да бъде обзета от мислите си и не я чу много добре. Но сама каза:

— Не мога повече — и поклати глава отрицателно.

— Разбирам — съгласи се Кас. — Точно това и казах. Нека оставим Дъки да го направи както е решил. Не знам много добре какви ги е намислил, но каквото и да е не мисля че е безопасно да се навъртаме край фамилията Басалино. Ще се свържа с Рио и ще й кажа.