— Надявам се, че ще дойдеш на партито, което Джийнет и Лес дават за мен утре вечер — каза с небрежен тон Лара.

— Ейприл решава за всички наши ангажименти в обществото. Ако разбере за него, ще сме там. Моята дама мрази да пропуска партита.

Лара се усмихна и разбори широко очи:

— Страхотно — прошепна тя.

Ама че смотаняк се оказваше тоя щеше да е лесен.

9.

Франк Басалино беше най-големият син на Енцо. Енцо зависеше от него повече, отколкото от другите, тъй като, когато избра да се оттегли наполовина от бизнеса, Франк беше този, който пое в ръце част от най-важните неща.

— Един ден — беше горд да заяви Енцо, — Франк ще бъде Мъжът. Един ден, който няма да е толкова далеч.

Франк се разбираше добре с по-възрастните делови съдружници на Енцо. Те бяха трудни мъже, бързо се захващаха да критикуват, но той успя да създаде добра комуникация между тях.

В известен смисъл Франк беше по-силен от Енцо. Роден и отрасъл в един от най-трудните райони на Ню Йорк, той постоянно трябваше да се бори, за да постигне това, което иска, въпреки положението на своя баща.

Франк не беше човек, който да се излъже лесно. Трийсет и шест годишен, той беше работил за Енцо откакто беше на шестнайсет години и се беше запознал с всички аспекти на неговия бизнес. Беше въвлечен в охраната, проституцията, наркотиците, нелегалните лотарии с числа, обирите на къщи и хора. Веднъж бе имал удоволствието да бъде определен за човека, който да извърши важен удар, но Енцо не одобри. Беше твърде рисковано и опасно.

По свое време Франк беше женкар в истинския смисъл на традицията Басалино — премина през невероятен брой жени, използва ги и ги захвърли като безброй стари носни кърпички. Докато накрая, на двайсет и девет години, видя снимка на Анна Мария, своя братовчедка от Сицилия, и незабавно изпрати да я доведат. Тя беше четиринайсетгодишна и въобще не говореше английски. Енцо плати на семейството й зестра и подготви всичко. Когато тя пристигна в Америка, Франк се ожени за нея.

Какъвто бащата, такъв и синът. Двамата мъже си бяха избрали партньорки от старата страна. Въпреки че не беше като Роуз, Анна Мария беше плаха и тиха. На двайсет и една години все още не можеше добре да говори английски.

Франк и Анна Мария живееха в стара къща от кафяв камък в Куийнс34 с техните четири деца и тя очакваше следващото.

Франк сега не ходеше много по чуждо. Единствената му слабост беше да удари понякога някоя проститутка.

Когато настана време да се приведе в действие плана за отмъщение, Рио каза, че иска Франк Басалино да бъде застрелян. Но предложението й беше гласувано и отхвърлено. Съгласно обширното досие за него, което бяха успели да получат, Рио изглеждаше съвсем неподходяща за него, съвсем не беше неговия тип. И решиха не. Единственият шанс с мъж като Енцо Басалино беше някоя млада и невинна. Момиче, което би му напомнило за неговата жена, когато за пръв път я бе довел в Америка. Бет беше очевидният шанс.

Оказа се, че съществува идеална възможност. Франк търсеше бавачка да учи децата му на английски. Беше се записал в три агенции, които можеха да предложат такива бавачки, но беше отказал всичките им бавачки, които бяха повечето чернокожи или мексиканки. Беше решено Бет да се обърне с молба да получи работата.

Тя захвърли хипарските си дрехи и си облече обикновена едноцветна блуза и пола. След това завърза косата си отзад и с фалшивата си препоръка се появи пред къщата за интервю.

Прислужница я въведе във всекидневна, обзаведена старомодно. Мебелите бяха износени, а на стените имаше много религиозни картини. Бет се огледа напрегнато, сърцето й биеше силно в очакване.

Остана да чака повече от половин час, след което Франк Басалино влезе с големи крачки заедно с Анна Мария, която припкаше зад него.

Изглеждаше едър и силен; имаше черна коса, притворени очи, мрачна уста и нос като клюн — беше привлекателен по свой брутален начин.

Бет го намрази още от пръв поглед. Познаваше мъже като него — големи, силни мъже, които се дразнеха от най-малкото и не търпяха чуждо мнение. Мъже, чиято физическа сила беше тяхното най-важно оръжие.

С неволно потръпване тя си спомни една нощ в комуната, когато няколко мъже като Франк Басалино бяха дошли отнякъде и започнаха да викат посред нощ. Бяха осем или девет и всичките бяха пияни.

Бандата пияни нахални хулигани дойде с две ревящи коли. Постоянно се кикотеха и отпиваха от бутилки алкохол. Фермата беше разположена далеч от главния път. Нямаше никакви съседи, нямаше никой, при когото да изтичат за помощ.

Входната врата не беше заключена. Мъжете нахлуха с трясък и пиянски викове и започнаха да ритат старото овчарско куче Шеп, докато то се превърна в безжизнена безформена маса. После измъкнаха момичетата от леглата и ги изнасилиха едно по едно, а момчетата избутаха настрана, където ги биха, удряха методично, смеейки се с гърлени гласове. Викаха им обидни и подигравателни думи, викаха им да си отрежат косите, да започнат работа и спрат да си мотаят задниците насам-натам.

Никой не можеше да им се противопостави. Мъжете бяха едри, силни и изпълнени с праведната сила, че вършат добро като филантропи.

— Ако беше моя дъщеря — беше изсъскал един от тях в ухото на Бет докато се изпразваше в нея, — щях така да ти напердаша задника, че цяла седмица нямаше да можеш да вървиш.

Преди да си тръгнат отрязаха косите на момчетата, накълцвайки ги грубо с ръждиви кухненски ножици. На Макс бяха необходими седемнайсет шева на скалпа.

Това грубо насилие беше станало преди две години, но въпреки това Бет продължаваше да не спи добре, продължаваше да чувства отвращение, когато се срещнеше с човек като Франк.

— Хммм. — Той я погледна отвисоко. — Доста сте млада, а?

— Двайсетгодишна съм — отвърна тя. — Работила съм с деца през последните три години. Прочетохте ли моята препоръка?

Той беше изненадан да види такова младо и хубаво момиче. Беше прекалено добре да е истина, след като агенциите бяха изпратили разни смотани некадърнички при него. Децата му щяха много да харесат тази — тя изглеждаше толкова чиста и приятна.

Франк нямаше за какво да се захване.

— Слушайте какво, щом искате работата, тя е ваша. Ще имате собствена стая, прилична храна и две свободни нощи на седмица. Окей?

Тя кимна в знак на съгласие. Толкова ли лесно се оказваше всичко, както се получаваше сега?

— Мога ли да видя децата? — попита тя.

— Разбира се. Хей, Анна Мария. — Той избута напред мургавата си жена, която изглеждаше свенлива, с подпухнало лице и голям корем. — Заведи… ъъ… как ви е името, да попитам пак?

— Бет.

— Да-а, да-а. Бет, запознайте се с мис Басалино, моята съпруга. Тя не говори много английски, може би вие ще я научите и нея. Тя ще ви отведе да видите хлапетата и ще ви разведе наоколо. Ако има някакви проблеми, веднага идвайте при мен. Само запомнете, аз съм делови човек, така че гледайте да няма много проблеми. Разбрахте ли? Кога може да започнете?

Сърцето й продължаваше да бие неудържимо.

— Утре — рече тя, едва прикривайки вълнението си.

— Добро момиче. Анна Мария всеки момент ще роди. Малко от помощ тук е точно това, от което се нуждаем.

Побутна Анна Мария към нея, погледна още веднъж Бет отвисоко и излезе.

10.

Анджело Басалино беше изпратен в Лондон след инцидента. Това беше само временен ход, дискретен начин да се отърват от него, докато фамилията Кампаро се успокои. Джина Кампаро щеше скоро да се омъжва и след церемонията — вероятно само след няколко месеца — целият случай щеше да бъде забравен и Анджело можеше да бъде върнат невредим у дома.

Енцо беше до известна степен доволен от целия случай. Анджело беше негов истински син — момче, което надяваше всичко срещнато по пътя си на чудесния си, изящно стърчащ Басалино пенис.

Но ситуацията беше станала много деликатна и ако Анджело не беше син на Енцо, можеше да се намери застинал във вечно жилище в някой бетонен блок на дъното на Ийст Ривър35. Да чукаш момиче беше едно, но да го правиш на партито на нейния годеж, и то на място, където нейният брат и нейният годеник могат да те открият — съвсем друго. И то когато момичето е дъщеря на силен съперник — макар и приятелски настроен.

И така, Анджело беше отправен в Лондон. Там все пак имаше хазартен бизнес, за който той можеше да се погрижи, и без да полага много усилия Енцо уреди всичко.

Анджело не беше толкова близък до бизнес очакванията на Енцо. Момчето нямаше тази стръв или амбиция на Басалино. У него нямаше твърдо ядро или упоритост, на които да се опре, когато работи с хора.

Енцо стигна до заключението, че Анджело е едва на двайсет и четири — дете, което има много време да помъдрее. Но той също се помнеше на двайсет и четири — тогава беше ветеран с шест успешни удара, дясна ръка на Крейзи Марко и човек с голямо бъдеще пред себе си.

В Ню Йорк Анджело беше работил за Франк.

— Той е един дребен мързелив смотаняк — постоянно се оплакваше Франк. — Изпратиш го в някое заведение да вземе парите, които трябва да пуснат, и после трябва да изпращаш друг подир него, щото той вече е забърсал някоя. Само ебането му е в главата.

Енцо се опита да го изпрати до брега да работи за Ник, но се получи още по-лошо. Анджело се увлече по една сексапилна изгряваща звезда и свърши с напердашен задник от нейния „продуцент“.

— По-добре си стягай багажа и изчезвай в Лондон — беше го предупредил Енцо. — Един Басалино трябва да предизвиква респект. Чукай наред каквото ти падне, но запомни — най-важното нещо е работата и парите. Там има солидни възможности да се издигнеш и един ден искам да те видя ти да поемеш всичко в ръце след нас. Като за начало започни да работиш с организацията „Стивъсто“ — те ще ти покажат много неща.

Анджело беше вдигнал рамене. Той нямаше никакво желание да прави пари. Докато имаше предостатъчните семейни пари, защо да не си размахва инструмента и да натрупва още бройки? Нямаше никакъв смисъл да се напряга. Щеше да остави Франк и Ник да поддържат нивото на респекта към фамилията Басалино. На тях това им харесваше, а на него — не.

Но той не спори с баща си. Никой не спореше с Енцо. Веднъж Анджело беше изразил желание да не се включва в семейния „бизнес“. Искаше му се да стане актьор или може би музикант. Такива бяха амбициите му на шестнайсет години. Когато Енцо разбра за тях, го наби с кожен каиш и го заключи в неговата стая за една седмица. Анджело никога не спомена повече за своите желания.

Лондон беше прекрасен град, както Анджело скоро откри. Беше пълен с момичета и дружелюбни хора. Човек спокойно можеше да обикаля из улиците, без да се страхува, че ще бъде набит или обран.

За него беше уреден апартамент. Той се настани в него и започна да работи за организацията „Стивъсто“. Беше лесно като фасул — всичко, което трябваше да прави, беше да държи под око няколко казина и да започне да разбира как стоят нещата с този бизнес.

Анджело беше щастлив. Можеше да си има различно момиче всяка седмица щом му се приискаше, а той наистина искаше точно това. Трябваше да прави секс всеки ден. Това му беше като навик — като пиене на сутрешно кафе или като правене на лицеви опори — навик, с който се харесваше, че се отличава.

Анджело не беше висок и мускулест като братята си. Беше по-слаб, почти кльощав. И лицето му беше по-ъгловато, с високи скули. Обичаше косата му да е дълга и буйна — едно незначително ексцентрично увлечение — и понякога си пускаше мустаци и брада като четина в стил Че36.

— Изглеждаш като шибано комунистче! — все му крещеше Енцо. — Исусе! Защо не вземеш да отрежеш тая коса и да си купиш някакви свестни дрехи, може би костюм. Изглеждаш като лайно. Защо не можеш да приличаш на твоите братя?

Майната им на моите братя, мислеше си Анджело. Той поддържаше своя външен вид, точно както си искаше. Това навярно беше единственият начин да се изплюе в очите на своя баща, без да му причини прекалена вреда.

* * *

Целият контингент представители на английската преса се бяха събрали на летище „Хийтроу“37 да посрещнат Рио Джава. Репутацията й винаги я предшестваше.