Тя слезе от самолета, облечена във вносен розов гащеризон, носейки дълго палто от леопардова кожа, преметнато на рамо.

— Здравейте, момчета — поздрави тя армията от фотографи. — Какво искате от мен да направя?

Какво ли не искаха да направи тя. Рио Джава беше винаги чудесна за снимка на корицата.

Името й беше от години в заглавията. Наркоманка на осемнайсет години, пристрастена към хероина, Рио беше открита в рехабилитационен център от нашумелия авангарден създател на филми Били Експрес, който в момента снимаше филм за наркотиците, наречен „Включи/Изключи“. Неговата натрапчива камера следеше всяко нейно движение, докато траеше лечението и процедурите й. Той не пропусна нищо и в резултат тя внезапно се превърна в звезда. Не измина много време и тя влезе в живота му за постоянно, роди му дете (събитие, което той филмира с обич най-подробно и донякъде потресаващо) и играеше главните роли във всички негови по-нататъшни продукции. Били Експрес имаше голям успех и беше много, много богат. По-порнографските му филми му бяха донесли цяло състояние.

Рио живееше с Били и неговия антураж в елегантна къща от кафяв камък в Ню Йорк заедно с неговата майка. Това беше съвсем приятно, но майка му — бивше момиче на Зегфелд38 — вървеше в комплект със сина си.

Рио почувства, че дължи все повече на Били. Той именно я направи знаменитост и тя обичаше извънредно много своята слава. Тя нямаше никакви възражения, че е с Били и неговите приятели по време на техните наркотични сеанси.

Една паметна нощ тя се намери в леглото на Били заедно с един негов китайски приятел Лей. Били много се зарадва, когато тя и китаецът започнаха да правят любов, и филмира всички сцени. Резултатът беше, че Рио отново забременя, а Били просто преливаше от удоволствие. Той обичаше децата и не губи нито минута, дори преоборудва горния етаж от къщата като детска ясла точно навреме за раждането на две близначета — две мънички китайчета.

Всички бяха щастливи. Били, неговата чудата майка, Лей, децата, тяхното обкръжение. Снимаха своите филми, даваха луди партита и живееха в състояние на опияняващ от удоволствие вакуум.

Докато един ден Рио се запозна с Лари Холдинг. Той беше почтен, женен сенатор в средата на своите четиридесет години. Дойде на едно от партитата на Били. Рио хвърли поглед към лицето му, имащо приятен слънчев загар, костюма му, честните очи и веднага бе погълната от неговия образ. Имаше нещо в Лари Болдинг, което я привличаше страстно и неотразимо.

— Трябва да го имам — прошепна тя на Били.

— Няма никакъв проблем — каза той съвсем спокойно; ревността беше чувство, непознато за Били. Бръкна в джоба си, разрови се и извади някакво хапче. — Пусни му го незабелязано в пиенето и ще бъде целият твой.

Но в един момент на трезвен проблясък, какъвто рядко се случваше, Рио реши да не подправя пиенето на сенатора. Искаше да го има без да прибягва до наркотици. Искаше той да поиска нея.

Лари Болдинг имаше усмивка на политик и много прям поглед. Рио се залови за работа. Тя не беше повлекана, когато се отнасяше до прелъстяване.

Отне й малко време, докато го вкара в леглото. Нужно бе още малко време, докато го съблече. Беше толкова мил! Имаше шарени шорти „Джокей“ и долна риза.

Рио се впусна в своите специалитети. Той проявяваше интерес към класическото чукане.

Това беше началото на една шестмесечна любовна връзка. Връзка, която трябваше да се държи в тайна поради факта, че той беше женен мъж.

Рио се отнасяше с разбиране към него. Той й разказа древната история за себе си и своята съпруга, че тя държи извънредно много на техния брак и на факта редовно да се появяват сред обществото. Тъй като историята звучеше съвсем земна, тя му повярва, защото репутацията беше важно нещо.

След няколко седмици Рио каза на Били, че повече не може да спи с него. Всъщност, тъй като Лари не одобряваше нейния начин на живот и обстановката около нея, тя се изнесе и си взе апартамент във Вилидж39. Така беше по-удобно за Лари, по-интимно.

Били й даде щедра сума да се издържа и задържа децата при себе си, защото двамата се съгласиха, че така е най-добре. Тя идваше при тях през ден.

Накрая Били реши, че тя трябва да участва в един негов филм, който току-що е написал. В края на краищата тя беше негова суперзвезда.

Лари Болдинг каза, че не иска тя да го прави. Той предпочиташе тя винаги да му е на разположение, тъй като никога не знаеше точно кога ще може да я види.

— Тоя тип е един смотан гъз — предупреди я Били. — Ще те съсипе.

Но Рио беше влюбена и не слушаше. Толкова се сближи с Лари, че започна да прави всичко, което той й кажеше. Остави наркотиците, пиенето, партитата, чукаше се само с него, остави вносните гримове и шантавите дрехи.

Но посещенията на Лари ставаха все по-редки и по-редки. Накрая спряха съвсем.

Рио се почувства унищожена. Напразно се опитваше да установи контакт с него, но бариерите бяха спуснати. Нямаше никакъв начин да подмине многобройните секретарки и помощници. Абсолютно никакъв начин, по който да му каже, че е бременна с негово дете.

Когато накрая разбра, че е била използвана като вещ, това я нарани повече, отколкото си беше мислила, че е възможно. Една мрачна съботна вечер тя преряза вените си и за щастие беше намерена от съсед. Съседът се оказа, че е Маргарит Лоурънс Браун.

Беше нужно доста време за Рио да превъзмогне начина, по който Лари Болдинг се беше отнесъл към нея. Тя разви силно възмущение срещу начина, по който жените се оставят да бъдат използвани от мъжете. Особено женените мъже.

Тя се вслуша в Маргарит и разбра, че думите й имат голям смисъл. Защо да си губи времето в мрачни размишления за миналото, когато бъдещето беше именно това, което имаше смисъл?

Без дори да разбере как стана, роди детето на Лари Болдинг — едно мъничко момиченце. Били Експрес предложи тя да се върне отново при него и предишните си деца. Тя не искаше да живее повече така и му каза. Освен това му каза, че иска децата й да дойдат да живеят при нея. Били отказа и заяви, че децата ще останат при него.

Този сблъсък на двете решителни желания доведе до дълго проточила се битка из съдебните зали, която Рио накрая спечели. Взе децата при себе си въпреки публичните оскърбления, с които Били постоянно се нахвърляше срещу нея. Били беше вбесен.

Скамейката на свидетелите беше пълна с хора на Били, които ставаха последователно и свидетелстваха каква лоша майка била тя — всичките му така наречени приятели, цялото му обкръжение и майка му.

Единственият свидетел от нейна страна беше Маргарит Лоурънс Браун, която я защити достойно и накрая тя получи своите деца.

Получи се пикантен съдебен процес. Вестниците и клюките се стопиха от удоволствие да отразяват всяка минута от него.

След всичко това Рио беше залята от филмови сценарии. Всеки имаше план, за който тя щеше да е чудесна.

Скоро пак започна работа и повече не обърна поглед назад.

Сега се намираше в Лондон и беше тук с една-единствена цел.

Анджело Басалино и отмъщението.

Щеше да го унищожи точно както тя си знаеше.

11.

Въпреки че бяха стари приятели, Боско Сам си искаше парите обратно, и то с лихва, а Дъки К. Уилямс просто ги нямаше.

Дъки се мотаеше из Ню Йорк; все още живееше в апартамента, който бе споделял с Маргарит, и продължаваше да мисли за нейното убийство.

— Хайде, човече, трябва да се върнеш към работата си — умоляваше го ежедневно неговият мениджър.

— Отмени всичко — му каза Дъки. — Ще поседя така още известно време, докато ми се оправи главата. — Убийството на Маргарит беше оставило дълбока празнота в живота му. Не можеше да се примири с нейната смърт.

Отмени всичките си професионални контакти, едно турне в Европа и серия от записи за нов албум.

Няколко рекламни агенти го заплашиха с даване под съд.

Дъки не искаше да знае.

— Майната им — беше единствения му коментар. Вече не правеше никакви пари, а хонорарите, идващи от продажбите на грамофонни плочи, отиваха право в джоба на първата му бивша жена и двете „бивши деца“. Наричаше ги бивши деца, тъй като съпругата му — червенокосата кучка — беше успяла да получи разпореждане на съда, което му забраняваше да се вижда с тях.

Боско Сам нямаше намерение да се отказва.

— Искам си парите — казваше той ден след ден с все по-заплашителен тон. — Ако беше някой друг, а не ти, Дъки…

Двамата бяха учили в едно училище, което бяха завършили много трудно, и се познаваха отдавна.

— Хайде да се срещнем — предложи Дъки, премисляйки бързо. — Навярно ще можем да се споразумеем.

— Да-а, да го направим. — Последва злокобна пауза. — Докато още си жив.

Срещнаха се в зоологическата градина. Боско Сам винаги мислеше за своята сигурност: всичките му важни срещи се провеждаха на обществени места.

— Може да се нахвърлят върху мен за автографи — оплака се Дъки. Но беше суха и прохладна октомврийска утрин и зоологическата градина в Сентръл Парк беше почти безлюдна.

Едва ли можеха да се нарекат неподозрителна двойка — Дъки, с неговото непромокаемо палто от норка, дълго до прасците, с подплата и колан, ботуши и огромни слънчеви очила и Боско Сам, мъж с палто от камилска вълна, тежък триста паунда40, с проблеми при всяко свое движение и поза.

— Шибан парк — рече Боско Сам. — Но май става за сериозни сделки. Да видим сега твойто предложение.

— Ето така ще стане всичко — рече Дъки, когато застанаха пред клетката на маймуните. — Из улиците се носи слух, че ти и бандата Краун се готвите да се прегърнете и затанцувате заедно. Да заиграете мило под звуците на соул музика и да изпързаляте Франк Басалино да скубе само дребните риби. Прекрасно. Хич няма да се изпотите от напрежение. Но как ще ти се стори, ако ти кажа, че аз бих се заел със скубането? Ама истинско скубане. И то на Франк, братята му, Енцо. Целия чувал с лайна Басалино.

— Ти? — каза Боско Сам и започна да се смее.

— Исусе! Звучиш като слонска пръдня!

Боско сам започна да се тресе от още по-силен смях.

— Слушай, човече — продължи Дъки. — Не снасям лайна по главата ти, чуваш ли какво? Говоря ти сериозно. Двестата бона — ще останеш без тях. Но ръцете ти ще са чисти. Няма да ти заври отвътре да ти тропат по твоята врата. Никой няма да знае за малкото ни споразумение, освен ти и аз. Е, трогнах ли те, братле?

— Да-а — отвърна Боско Сам замислено. — Да-а…

— Всичко ще е спокойно. Ти само чакай и гледай. И с тоя твой напудрен задник никой няма да заподозре нищо.

Боско Сам започна пак да се смее:

— Ама че си се отракал. Голяма, шибана музикална звезда, а си хитър като пуерториканска лисица.

— Хей, ще напиша една-две песни и ще ги изпея на сватбата на дъщеря ти.

— Та хлапето е само на десет.

— Тогава ще съм ти на разположение, когато ти потрябвам. Какво ще кажеш? Разбрахме ли се за играта или какво?

— Да-а. Нека бъде така. Защо, майната му, да не бъде? Познаваме се от толкоз време. Но само запомни — искам резултати, или никаква сделка. Ясно ли е?

— Окей.

— Кой ще използваш?

— Аз си знам.

Боско Сам се изплю на тревата:

— Ако имаш ум в главата, ще използваш Лерой Джизъс Боолз. Ще ти излезе скъпичко, но тоя черен нехранимайко не познава никакъв страх и затова му викаме Черните Топки!

Една от маймуните изкряска силно.

— Майната му! — възкликна Боско Сам. — Тая шибана маймуна току-що ме напика целия!

— За късмет е — рече Дъки, опитвайки се да сдържи лицето си спокойно.

— Така да е — избоботи Боско Сам, — или кокалите ти ще бъдат проклети строшени шибани кокали.

12.

Въздействието на Лара върху Ник беше бавно, но смъртоносно.

Двамата се срещнаха отново на партито на Джийнет и Ник, дадено в нейно име, и после пак по време на прожекция на нов филм с Дъстин Хофман.