Какво означава „гаке“? Не е ли инструмент за копане?

Шарлот стисна ръката на Пилар, разчувствана от наивността на девойката и обясни думата възможно най-добре.

Докато говореха Пилар започна да се държи по-топло с Шарлот, въпреки че очевидно не би го направила, ако имаше друг избор.

Появи се същата прислужница, която и бе донесла роклята.

Говореше бързо, каза нещо на Пилар, момичето я изслуша, след това я отпрати.

— Мануела каза, че шивачката на майка е пристигнала. Донесла е мостри на платове и много рисунки на рокли, които може да ти ушие. Ела, ще се срещнем със сеньора в слънчевата стая.

Шарлот последва Пилар обратно в къщата, през няколко широки коридора. Скоро Шарлот се задълбочи в книгите, пълни с красиви, ръчно оцветени илюстрации. Двете с Пилар забъбриха като стари приятелки.

Шарлот би се спряла на шест прилични дневни рокли, но явно Патрик бе се разпоредил да й приготвят дрехи за всякакви случаи. Тя си избра сутрешни и следобедни рокли, тоалети за забави, за опера, копринени нощници с бродерии. Взеха мярка по краката й за обувки и танцувални пантофи. Шивачката й показа изящна дантела за украса на бельо, комбинезони и камизоли.

Семейството й бе богато и винаги бе носила хубави дрехи. До момента не бе разбрала колко й липсваха всички тези красиви неща. За разлика от по-малката си сестра, която от дете беше грубовата, Шарлот ценеше модата. В Париж, преди да се отдаде на приключенията си, тя бе изпълнила скиците си с рисунки на прекрасните френски дрехи и възнамеряваше да си поръча любимите модели, като се завърне у дома.

Тъга легна на сърцето й. Животът можеше да бъде несигурен и опасен, както вече бе разбрала. Можеше изобщо да не види повече семейството си. Забърза към дворчето в нейния апартамент и сломена, загледа се безизразно в танцуващото море, като се бореше да овладее чувствата си.

Не чу приближаването на Патрик, не разбра, че изобщо е там докато не постави ръце на раменете й.

— Какво ти е? — гласът му беше нежен като ласката на ръцете му.

Шарлот се обърна, погледна любимото лице — лицето, което така често бе искала да удари.

— Бях малко тъжна, това е всичко.

Патрик хвана брадичката й с ръка, прекара палец по устните й както понякога правеше, преди да я целуне.

— Тогава да повдигнем духа ти.

Гласът му достигна до Шарлот, резонира като нота, изпълнена на някаква вътрешна лира.

Сърцето й заби по-бързо, червенина заля бузите й, почувства се някак глупаво. Дори бунта на гордостта й не можеше да спре копнежа на цялото й тяло по сладката, тиха музика, която само Патрик можеше да извика.

Той се засмя на изражението й, наведе се и я целуна леко по носа.

— Това, от което се нуждаеш, г-жо Тревърън, е разнообразие. Една елегантна забава с много танци, смях и хапване.

Шарлот преглътна. Обичаше партита, но друго празнуване обладаваше съзнанието й. Неуверено погледна Патрик, впримчена в старата дилема дали направо да разкрие чувствата си, или да ги запази за себе си.

Патрик отново плъзна палец по устните й.

— Какво? — прошепна той.

Откровеността надделя, тъй като бе неразделна част от характера на Шарлот.

— Снощи не легна в леглото ни — каза боязливо и настойчиво.

— Липсвах ли ти? — засмя се той.

Шарлот така искаше да отговори, че не й е липсвал, но не можа да скърпи такава лъжа. Избегна отговора, като зададе въпрос.

— Любовница ли имаш в Коста дел Сиело?

Патрик повдигна вежда. — Само съпруга.

— Изражението му бе напълно сериозно, въпреки че Шарлот помисли, че вижда веселост да се таи дълбоко в очите му. — Колкото и нетрадиционно да бе бракосъчетаването ни, женени сме.

Тя срещна погледа му открито, смело, надяваше се той да не разбере колко важно бе за нея това.

— Можеш да го прекратиш само с плясване три пъти с ръце, и да повториш „Развеждам се“ — припомни му тя.

— Това ли искаш?

Шарлот отмести поглед, намери смелост и каза.

— Не. Но струва ми се, г-н Тревърън, че всички преимущества са на ваша страна. Нямам никакви уверения, че няма да тръгнеш с друга жена или да ме оставиш на някой кей…

— Тези неща биха могли да се случат, дори ако се бяхме венчали в църква в Куейдс Харбър пред цялото ти семейство. Освен това не само съпрузите си заминават, Шарлот. Ти също би могла да ме напуснеш така лесно, както и аз тебе.

Отвори уста, но усети, че няма разумен отговор и отново я затвори.

Патрик се засмя, наведе глава и я целуна замайващо.

— Ще бъда много зает утре, вдругиден и много дни след това — говореше й, докато тя успя да си поеме отново дъх — но не ще пренебрегна задълженията си на съпруг.

Шарлот се въодушеви и смути.

— До днес сутринта, когато ясно я видях на дневна светлина, мислех че Пилар ти е любовница.

Съпругът й въздъхна дълбоко.

— Пилар е дете.

— Достатъчно голяма е обаче, за да изпраща парфюмирани, любовни писма?

Патрик явно се опитваше да запази сериозен вид, но смехът в очите му го издаде.

— Преглеждала си бюрото ми — укори я той.

— Стана случайно — наежи се тя.

— Ъмм… — каза замислено Патрик и се намръщи докато разсъждаваше. Нежно, но настойчиво хвана Шарлот за врата.

— Чете ли писмата?

Шарлот се изчерви.

— Не.

— Защото са написани на испански?

Тя приятно осъзнаваше близостта на Патрик, аромата и силата, цялата същност не само на тялото, но и на духа му.

— Нямаше нужда да ги чета — запъна се тя и въпреки, че имаше намерение да е предизвикателна, думите й вместо това издаваха раздразнителност. — Парфюмът говореше достатъчно.

Патрик бавно вдигна ръка и обхвана гръдта й.

— Пилар е убедена, че ме обожава. В един момент тя ще се осъзнае и тогава ще й върна писмата.

Милувката на Патрик разпръсна паяжина от приятни усещания из цялата същност на Шарлот. С усилие успяваше да задържи вниманието си върху разговора.

— Би могъл да унищожиш писмата, нали?

Патрик поклати глава, въздъхна и умело дръпна надолу деколтето на заетата й рокля, както и камизолата под нея, разголвайки я.

— Не, защото тя ще се чуди дали наистина съм ги унищожил, или ще се появят по-късно, за да я смутят. Една дама не би трябвало да се притеснява за такива неща.

Шарлот потрепери под ласката му. Разсъдливостта й я напускаше бързо, но успя да се вкопчи за няколко останки.

— Тогава защо не й ги върнеш сега?

Той отново въздъхна, насочи вниманието си към гръдта й, за която жадуваше.

— Би било нелюбезно — говореше бавно, унесено. — Обожанието на Пилар е безвредно. Рано или късно ще го надживее.

Шарлот до болка го желаеше, въпреки че дворът съвсем не беше подходящо място за интимности между съпрузи. Отпусна глава назад, безпомощно се предаде и простена, когато Патрик се наведе и я целуна.

Той се отдаде на удоволствието свободно, без да се притеснява, че някой може да го прекъсне. След това й оправи камизолата и роклята.

Копнежът на Шарлот се надигна в трескав вик.

— Патрик — зовеше го, а същевременно ненавиждаше слабостта си и силата му. Отново бе изумена как лесно той раздухваше силна буря в нея. Буря, която само той можеше да укроти.

Докосна устните й с пръсти.

— Ще се върна довечера — каза и я остави, закрачи през двора мина през портата и се отдалечи.

Шарлот седна на каменната пейка. Не можеше да остане права поради бушуващите в нея чувства. Обичаше и мразеше Патрик. Желаеше да му се подчинява, но и да се бунтува срещу него.

След като се успокои, за което бе нужно доста време, тя взе писалка, мастилница и листи за писане от бюрото в стаята си. Седна отново на масата в двора и написа второ дълго писмо до семейството си.

Рашид я бе уверил, че е изпратил съобщението й, съчинено докато тя беше в харема на Халиф, но Шарлот искаше да е сигурна. Любимите й близки сигурно се бяха подлудили от притеснения по нея.

Прекара следобеда, работейки над писмото, за обяд хапна съвсем малко плодове, сирене и черен хляб, които един слуга донесе. През най-горещата част на деня, докато повечето от жителите на Коста дел Сиело спокойно почиваха, Шарлот изписваше листи, смачкваше ги, после съчиняваше нови. Беше важно да накара баща си и Лидия да разберат, че обича Патрик и наистина иска да бъде с него въпреки странното им приятелство.

Шарлот бе излъгала в първото си писмо, защото бе пленница тогава, без надежда да се измъкне и искаше да предпази близките си от болката, която истината би им причинила. Сега изключвайки само най-интимните подробности от отношенията си с Патрик, тя разказа приключението случка по случка. Накрая се получи такъв дебел сноп от листи, че писанията й трябваше да бъдат изпратени в пакет, а не в плик.

Същата вечер, облечена в друга взета назаем рокля, в кремав цвят с украса от антична дантела по ръкавите и деколтето, Шарлот вечеря със семейство Герида. Вечерята беше приятна, но разговорът — доста странен, защото се водеше на различни езици. От Патрик нямаше и следа.

След вечерята засвири музика в хола, както биха го назовали в Англия или в Америка. Синьора Герида свиреше на клавесин, а сеньор Герида предложи ръка на дъщеря си с подчертана официалност и я поведе в танц.

Шарлот с удоволствие ги наблюдаваше, но сладко горчива болка бе заседнала в сърцето й. Често, докато Лидия свиреше на пиано, Мили и Шарлот се редуваха да танцуват с баща си съвсем по същия начин. Отново с болезнена острота почувства липсата на близките си. Точно когато се канеше любезно да се извини и избяга в стаята си, Патрик се появи. Бе сменил обичайното си облекло — панталони, високи ботуши и широка риза с добре скроен вечерен костюм с широка вратовръзка на сиво и черно райе и карфица.

Шарлот мислеше, че е свикнала с великолепието му, защото беше зашеметяващо красив и в обикновени дрехи. През тази вълшебна нощ обаче пиратът бе станал принц. Когато взе Шарлот в ръце и започна да я върти грациозно из стаята в такт с веселия щурм на клавесина на г-жа Герида, тя забрави всичко, което я бе обезпокоило дотогава.

През този единствен танц, като че ли душите на Шарлот и Патрик се докоснаха и сляха в едно. Нито дума не бе изречена, всички форми на благоприличие бяха спазени и все пак преживяването бе по-дълбоко от най-страстното им любене.

Шарлот разбра с великолепно отчаяние, че сърцето й бе отдадено на този мъж и щеше да остане при него не само през целия им смъртен живот, но също и във вечността.

Ако Патрик бе почувствал тази съществена промяна в отношенията, то той с нищо не го показа. Танцува още два пъти с Шарлот, после с Пилар, която очевидно бе очарована. Сеньора Герида грееше на пейката до клавесина, а съпругът й облегнат на мраморната камина я наблюдаваше с обич.

Дори и сянка на ревност не премина през сърцето на Шарлот, но тя бе изумена от чувствата си, нуждаеше се от време и уединение, за да ги обуздае. Преди тази нощ бе уверена, че не би могла да обича Патрик повече от това. А сега се замайваше от внезапното разрастване на чувствата си, то обширният океан, без предупреждение бе приел мащабите на вселена.

Тихо се отдалечи от богато мебелираната гостна, като се надяваше никой да не е забелязал това, и забърза по коридора към апартамента.

Там, в морето от лунна светлина, проникнала през прозорците, тя крачеше изпълнена с безумна, стихийна енергия. Не можеше да побере тези нови чувства, терзаеше се мълчаливо, обвила ръце около себе си. В тези коварни моменти Шарлот се страхуваше, че душата й ще се пръсне.

— Шарлот.

Обърна се и видя Патрик застанал на входа на апартамента обвит в сенки. Поради тъмнината не можеше да прочете израза на лицето му, но в гласа му усети загриженост и тихо разбиране. Заплака и изхълца.

— Какво става с мен?

Патрик с лекота я взе на ръце.

— Не бих могъл да ти кажа, богиньо — призна със задъхан шепот. — И аз самият съм доста замаян. — Целуна я и Шарлот отново почувства вселената да се разтваря, препускаща със замайваща скорост. Накрая я занесе до леглото и Шарлот не можеше да отличи своето от неговото потреперване.

— Така силно те желая — каза той докато разпускаше косите й — че се страхувам от това, което ще се случи, когато те любя.

Тя свали сакото му, измъкна карфицата от вратовръзката, вкопчи се в копчетата на ризата му. Също така неудържимо, Патрик я съблече за секунди. В онази нощ нямаше мили въведения или нежни ласки, защото копнежът им един към друг се бе събрал в едно-единствено, примитивно желание, неудържимо като земетресение.

Патрик положи Шарлот на леглото, впусна се и тя го прие със страст, по-стара от звездите.


Любовта им бе нещо като весела борба в онази нощ, мислеше си Патрик, докато лежеше вперил поглед в тавана, а спящата Шарлот се бе свила от едната му страна. От първата им среща тя беше като буйна дива котка, отвръщаща с необуздана страст на нещата, които я бе научил. И все пак нещо ново се бе случило между тях тази нощ още преди да стигнат до леглото. Когато танцуваха така невинно и благоразумно, нещо в него, от дълго време разместено, си дойде на мястото.