Патрик се радваше на тъмнината и дълбокия сън на Шарлот, защото сълзи се появиха в очите му, сълзи на най-дълбокото поетично чудо. След чудото дойде страхът в най-чист вид, защото той обичаше тази жена — за момента поне не можеше да го отрече — но обичайки я, той се бе открил не само за щастието, но и за нова непонятна болка.

Дори когато притегли топлото нежно тяло на Шарлот по-близо до своето, искаше никога да не бе я срещал, да не бе напускала Куейд Харбър, да не бе ходила на пазара и да не бяха я отвлекли. Предишният му живот бе самотен, но не беше нещастен. Въпреки многобройните и разнообразни приключения, през които е бил изложен на несъмнени опасности, душата му винаги е била в безопасност.

Край на това, помисли си мрачно. Ако загубеше Шарлот поради смърт, безразличие или тя залюбеше друг, той никога не би бил вече същият. Би изживял дните си с прекършен изстискан дух.

Тя се размърда до него, тази жена, която беше неговият ангел спасител и владетел. Прекара пръсти по голия му корем, а когато същите пръсти продължиха надолу към мъжествеността му, Патрик простена.

— Ела тук — измърка сънливо. — Не съм свършила още.

Безпомощен да се противопостави, Патрик я обгърна и полу на шега наблегна:

— Би могла да ме пощадиш малко.

— Не тази нощ. Ако си много добър, може би ще те оставя да спиш утре.

Откакто тринадесетгодишен бе с жена за първи път, до този момент, винаги Патрик е бил този, който действа. Сега бе обратното и той не можеше да осъзнае чувствата, които този факт събуди в него. Влезе в ритъм с Шарлот, остави я тя да води, не можеше да се спре. Откликът беше инстинктивен, желанието зад него така безмерно, както самото море. Напяваше му безсмислени окуражителни думи, а той лудо я следваше. Когато тя достигна кулминацията, той диво се впусна в дълбините й, а удоволствието бе почти непоносимо. Накрая се отпусна до нея, разбирайки, че повече не е господар на волята си. Веднага щом дишането му се успокои, тя отново го пожела.

Бе взела съд с вода и кърпа отнякъде. Нежно и бавно го изми.

— Седни — той се подчини, въпреки че нямаше сили.

— Шарлот — молеше я той с отпусната назад глава, осъзнавайки че не може да избяга. Не можеше и да се съпротивлява, защото тя го галеше и целуваше.

— Шт — смъмри го тя нежно, пое го, и само след минута го подлуди отново.

10

През следващите две седмици Патрик не напускаше кораборемонтния док, защото трябваше да контролира всяка малка подробност от ремонта на „Чародейка“. Преди появата на Шарлот това би погълнало изцяло мислите му, а така също би задължило и физическото му присъствие там, но сега мислите му често оставаха с енергичната малка изкусителка, за която се бе оженил в Риц.

Шарлот бе и господарка на имение и лъвица, мислеше си той. Всеки ден нови одежди пристигаха от шивачката, а Шарлот се държеше спокойно и царствено като дукеса, когато му ги демонстрираше. Когато Патрик късно вечерта споделяше леглото с нея, тя му показваше необузданата страна на натурата си, даваше и вземаше наслада с необуздана дива страст.

Застанал на кърмата на „Чародейка“, Патрик се взираше с обсипаните със слънчеви лъчи води на синьо-зеленото море и се чудеше дали нежните чувства не го превръщат в нервна старица.

Опитът го бе научил да очаква предизвикателства, когато животът видимо приемаше приятно русло.

Говор на висок глас и тракане раздвижиха дока и го накараха да се обърне. Ето че Шарлот слизаше от една карета на семейство Герида, чадър на розово и бяло райе я предпазваше от жарките лъчи на слънцето. Роклята й бе с дълъг ръкав, украсена с розова дантела, знак на женственост в строго мъжкото обкръжение.

Шарлот откри с очи Патрик и му махна с ръка весело, продължи по дъската и се намери на палубата. Не беше особено доволен, защото доковете и кейовете бяха груби места, и въпреки това не можа да не се зарадва, когато видя жена си. Въпреки това посрещна я начумерен и отсечено я запита:

— Какво правиш тук?

— Дойдох да видя как върви ремонта на кораба. — При отговора вдигна брадичка, отстоявайки позицията си. Патрик разбра, че е непоколебима както обикновено.

Завъртя леко чадърчето, дари Патрик с усмивка, която леко подкоси колената му.

— Испания е прекрасна — продължи тя мило — а и гостоприемството на семейство Герида е безупречно. Вероятно обаче съм се заразила от жаждата ти за скитане, г-н Тревърън. Усещам, че копнея да продължа да пътувам и да видя какво се простира отвъд хоризонта.

Патрик се измъчваше от завладялата го страст, въпреки че Шарлот видимо не бе направила нещо да го изкуси. Помисли си дали работниците и екипажа ще забележат, ако я отведе в кабината си за около час, но отхвърли хрумването. Ако не внимава репутацията му на разбойник ще бъде унищожена и из седемте морета ще се разчуе, че Патрик Тревърън е станал съпруг.

— Казах ти да не идваш тук — скара й се той, хвана ръката й, придърпа я към перилата. — Бреговата ивица не е място за изискана жена!

Тя го погледна и запърха с мигли в маниер, който можеше да бъде окачествен само като непокорен.

— От какво мога да се страхувам, когато ти се грижиш за мен, капитан Тревърън?

Идваше му да я разтърси.

— След като бе отвлечена и се озова в харем, — прошепна вбесен — учудвам се, че можеш да задаваш такъв въпрос!

— Не можеш да ме пазиш ли? — продължи да се превзема и да го дразни. Очите й иначе невинни бяха изпълнени със смях. — Милост, Патрик, признаваш една слабост.

Патрик стисна челюстите си здраво за момент. Имаше само една слабост — обожаването на тази жена. Погледна я гневно и не й отговори на въпроса, а знаеше, че и тя не очаква такъв.

Тя се усмихна, радваше се на малката си победа, и отвори чантата си от мъниста.

— Така се случи, че имам уважителна причина. Това съобщение беше донесено сутринта. — Подаде му плик от тежка кремава копринена хартия.

Неприятно предзнамение се сви в дъното на стомаха на Патрик, когато взе плика. Написано бе само името му — всеки в Коста дел Сиело знаеше къде отсяда. На гърба обаче бе личният печат на Халиф, маркиран със зелен восък.

Счупи печата и извади един-единствен лист. Посланието бе написано явно от женска ръка на перфектен английски.

„Ахмед превзе двореца с предателство и хвърли Халиф в затвора. Ще убие истинския султан и наследниците му, а ние няма как да се съпротивим, тъй като воините на Халиф са далеч на поход в пустинята. Моля те ела бързо, ако наистина си му приятел.“

Патрик повторно прочете писмото, после го смачка с ръка. Независимо от разликите в двете култури, Халиф и Патрик бяха по-близки дори от братя. Не можеше да пренебрегне такъв зов за помощ, дори и да беше някакъв трик.

— Кочран! — изрева и така сепна Шарлот, че тя подскочи.

— Какво се е случило? — попита тя и взе намачкания лист от ръката му, изглади го върху полирания дъбов парапет. — О, не — задъхано изрече, след като прочете посланието.

Първият помощник веднага се яви, по-скоро развълнуван, отколкото обезпокоен.

— Да, сър? — Тонът му бе нетърпелив.

— Намери ми кораб! — заповяда Патрик. Събери всичките ни хора и ако можеш намери и други. — Връщаме се в Риц!

Кочран запази благоприличие, но се почуди.

— Откъде ще намерим кораб, сър? — размисли на глас.

Патрик грабна писмото от ръката на Шарлот и го тръсна на Кочран.

— По дяволите, не ме интересува дали ще наемеш и рибарска черупка — направи това, което ти казвам! — След това съсредоточи вниманието си към жена си. Хвана я здраво за ръката. — Ще отидеш в имението на Герида и ще останеш там докато дойда и те взема.

Шарлот премигна, упоритостта й изби и зачерви бузите й.

— Искам да дойда с теб! — запротестира тя.

Поведе я към трапа.

— В момента г-жо Тревърън, най-малко ме занимават вашите предпочитания. Този път, ако цениш собствената си кожа, ще ми се подчиниш!

Тази строга заповед предизвика разгорещеното й негодувание, но той я избута напред по рампата и я натика в чакащата карета. Когато затръшна вратата и изрева на испански указание на шофьора, Шарлот подаде глава от прозореца и извика ядовито:

— Няма да забравя това, капитан Тревърън!

Патрик сигурно би се изсмял, ако не беше толкова обезпокоен за Халиф. Ахмед, природеният брат на султана, беше безмилостен, а апетитите му за власт не бяха тайна. Много вероятно беше Халиф вече да е мъртъв, а екзекуцията му сигурно ще е била много бавна и брутална. По-лошото е, че принцовете, малките синове на Халиф, не можейки да се отделят от майките си, също щяха да бъдат убити, точно както бе писано в писмото.

Екипажът на „Чародейка“ се събра за минути. Слушаха с ожесточена ярост, докато Патрик представяше плана си.

Нямаше да се приближат откъм морето, защото Ахмед и бандата му крадливи бунтовници биха очаквали това и всеки приближаващ се кораб би бил потопен от канонадата на оръдията, преди да стигне до брега. След като прекосят до островното царство Риц, ще хвърлят котва в едноименното пристанище, ще купят коне и други провизии, от пазара и ще атакуват Ахмед откъм пустинята.

Резултатът ще бъде в ръцете на Бог.


Когато стигна гостната в дома на Герида, Шарлот запрати чадъра си на другия край вбесена. Обикновено не се поддаваше на внезапни раздразнения, но сега не можеше да бъде блага. Патрик й беше съпруг, мястото й беше до него, без значение къде отиваше.

Тръгваше за Риц, властен като гръцки герой, решен да спаси приятеля си, а планираше да я остави през това време точно на скучния Коста дел Сиело. Що се отнасяше до Шарлот, за нея имаше само едно нещо по-лошо от смъртната опасност, а то бе Патрик да е в беда, без тя да е до него! А ако го убиеха, нямаше никога повече да го види.

Шарлот ожесточено хапеше долната си устна, и крачеше напред-назад по-бързо и по-бързо. Патрик изобщо не я чу, когато го умоляваше да не я остави в харема на Халиф и не бе станал ни най-малко по-сговорчив от тогава. Беше напълно безсмислено да разисква въпроса повече с твърдоглавия си приятел, дори и ако се срещнат, преди да потегли на поход, което бе малко вероятно.

Мислите й направиха безумен завой. Бе чела някога за жена, преоблечена в мъжки дрехи, отишла да се бие в Гражданската война, само и само да е до съпруга си. Можеше да се дегизира и да се промъкне на кораба, който Патрик ще успее да отмъкне за пътуването…

— Не — каза на глас с въздишка. Никого не би излъгала с такава маневра, защото нямаше нищо момчешко във фигурата на Шарлот. След отвличането й от сука, когато бе предадена на Патрик в един груб конопен чувал, бе облякла една от ризите му и един чифт панталони. Тя просто изглеждаше това, което е — жена, облечена в мъжки дрехи.

При все това Шарлот нямаше намерение да се откаже и да остане на брега, докато Патрик величествено отплаваше при залез-слънце. И тя имаше приятели в двореца на Халиф — Алев и Рашид. А трябваше да се мисли и за малките синове на Алев и другите принцове, които стояха между Ахмед и трона на Риц.

Шарлот съзнателно се успокои. Седнала на края на леглото, което така щастливо бе споделяла с Патрик, тя се опита да събере мислите си. Напрегна мозъка си, но само една-единствена идея се въртеше в главата й, отчайваща и тъжна и едва ли бе по-добра от това да се промъкне на кораба. Тъй като се оказа единственият план, който можа да измисли, Шарлот реши да го следва.

Изчака докато домът утихна в обедна почивка и тайно се измъкна, като взе със себе си кесия със златни монети, които Патрик й бе дал един ден за внезапни нужди. Слънцето беше безмилостно горещо докато вървеше по прашните каменни улици към крайбрежната линия.

Много лодки бяха закотвени в пристанището. Сигурно щеше да може да наеме някой да прекоси водите до Риц.

Шарлот спря пред първата таверна от редицата просташки на вид кръчми, за да събере кураж. Не бе помислила да вземе чадъра и носа й започна да я сърби с наченки на слънчево изгаряне.

Точно се канеше да се качи по трите каменни стъпала, когато една барманка излезе и изхвърли кофа с боклуци и едва не заля красивата пола на Шарлот.

— Можещ да гледаш къде изхвърляш! — запротестира Шарлот.

За нейно учудване, барманката й отговори на английски?

— Мога — каза заядливо чернокосата жена — а може и да не мога.

Шарлот постави ръце на кръста и втренчи поглед в жената с решимост, но когато заговори, тонът й отново бе умерен. В крайна сметка тя беше нуждаещата се от услуга.

— Трябва да прекося до Риц, мога да платя добре. Има ли някой в това заведение, който може да ме заведе?

Слугинята се обърна, извика вътре в кръчмата на пронизващ испански. При думите й долнопробни моряци с различен ръст, вид и националност се събраха по мръсните прозорци, а една група бе излязла пред вратата. Злобно оглеждаха Шарлот.

— Придирчива ли си към хората, с които ще плаваш?