— Продължавай! — каза рязко Ахмед, когато слугата спря да свири вероятно от умора.

Сърцето на Шарлот биеше бързо, започна леко да се изпотява, но продължаваше да танцува. Наистина щеше да се върти и усуква докато се строполи, ако това би я спасило.

След време обаче очите на Ахмед станаха по-страшни докато наблюдаваше. Накрая вдигна нагоре ръце и каза:

— Достатъчно — на ужасения слуга: — Остави ни!

Шарлот остана неподвижна, едва си поемаше дъх.

Подготви се за борба, с цялата дивост на котка самка, хранила се с мишки и змии.

Преди Ахмед да се приближи обаче, молитвите й бяха чути. Халиф и — О, скъпи Боже, халюцинираше ли? — Патрик се втурнаха в стаята и двамата размахващи саби.

— Той има пистолет! — изкрещя Шарлот, докато Ахмед посягаше към оръжието.

С едно завъртане на рапирата Халиф изби пистолета от ръката на брат си. Султанът беше обезумял, изглеждаше като свръхчовек, преодолял бе и надвил слабостта си за кратко време.

— Дай му сабята си, Патрик — каза Халиф, а очите му не изпускаха Ахмед. — Не бих искал да се бори срещу мен без оръжие.

Патрик не се поколеба, макар че Шарлот долови неохота във всяко негово движение, изписана и на лицето му. Подхвърли сабята и Ахмед ловко я улови.

Когато двамата братя се изправиха един срещу друг в битка несъмнено до смърт, Патрик отиде при Шарлот и я прегърна. Силата му преля в нея и я укрепи като някакво духовно лекарство.

— Крайно време беше да се върнеш, Патрик — сгълча го докато наблюдаваха Халиф и Ахмед, сражаващи се в грациозна битка. — Както виждаш, не бях в безопасност.

Патрик леко я стисна, но не каза нищо. Наблюдаваше боя със саби. Шарлот знаеше, че е готов да скочи в защита на Халиф, ако се наложи.

Халиф бе боледувал и не бе в обикновената си форма. Борбата изглеждаше равностойна обаче, защото и Ахмед бе отпаднал от прекараните дни в затвора.

Тънките остриета на рапирите звъннаха, а звукът всели ужас, Ахмед рани Халиф по рамото, а Халиф прободе брат си през стомаха, откъдето бликна кръв.

Шарлот потрепери и зарови глава в гърдите на Патрик. Стискаше ризата му с двете си ръце.

Борбата продължаваше сякаш безконечно, но накрая се чу вик на смъртоносна агония, който накара Шарлот да обърне глава и погледне. Ахмед, прободен в сърцето от рапирата на брат си бе мъртъв още преди да падне на пода.

Шарлот нададе стон на ужас и облекчение, успокои се, когато Патрик я остави, за да се притече на помощ на приятеля си. Халиф олюляваше крака докато гледаше Ахмед с окървавена сабя в ръка. Очите му бяха изпълнени със сълзи.

— Този ужасен ден ни преследваше от деца каза мрачно той. — Брат ми не можеше да живее в мир. Дори като дете ме мразеше.

Патрик внимателно взе рапирата от ръката на Халиф.

— Всичко свърши — каза той на приятеля си — Ахмед си отиде и отново ще настъпи мир.

Халиф кимна, но продължаваше да гледа втренчено трупа, лежащ в краката му, на пода. Лицето му бе посивяло от мъка и загуба на кръв.

Шарлот вече се бе възстановила и можеше да мисли за по-практични неща.

— Жените и децата все още са в скривалището. — Налегна я чувство за вина, защото не бе успяла да се върне при Алев и другите с новини и провизии, както бе обещала.

— Рашид ги освободи — каза Халиф и най-после се обърна, с мъка препъвайки се стигна до едно тапицирано канапе и седна.

Патрик разкъса един от чаршафите на леглото, където Ахмед бе възнамерявал да изнасили Шарлот и направи превръзка за ранената ръка на султана. При всичкото му старание погледът му бе съсредоточен върху жена му, а не върху пациента.

— Добре ли си богиньо?

Помисли за миг, после кимна.

— Как ти изглеждам?

Патрик въздъхна, прекоси стаята и я прегърна.

— Имаш дух, въпреки че си жива. — Замълча за момент, леко докосна челото й с устни, притисна я в прегръдката си за миг, като че ли да се увери, че наистина отново държи нея, самата. — Мислите за теб не ме оставиха на мира от момента, в който напуснах Испания. Когато пристигнах, Рашид и Халиф бяха вече отново завладели двореца, а щом след бързо претърсване не открихме Ахмед, евнухът ни насочи насам.

Шарлот опря чело в рамото му и въздъхна.

— Някога — призна тя — мечтаех за приключения. Сега вярвам вече съм преживяла достатъчно вълнения, че сигурно ще ми стигнат до дълбока старост.

Патрик се засмя и я целуна по челото.

— Имам усещането, г-жо Тревърън — каза той — че приключенията ни сега започват. Ти привличаш неприятности, както летен пикник привлича пчелите.

През това време Халиф се бе възстановил и можеше да говори. Погледна Шарлот с притеснение.

— Рашид ме увери, преди да ме упои и затвори, че си на сигурно място в харема, в скривалището. Дали е увеличил прегрешението си, като ме е излъгал?

Шарлот бързо поклати глава.

— Не, казал ти е истината. Бях с Алев и другите, докато намерих тунела, започващ от пода. Стори ми се, че ако никой не се осмели да излезе и види какво става, ще се превърнем в паяжини в онази скрита стая. Успях да се добера до затвора и да освободя Рашид.

— Мен кой ме освободи тогава? — Халиф се опитваше да си спомни, като разтриваше слепоочията си. — Ще простя на слугата си Рашид за това, че е взел нещата в свои ръце. Лоялността му не може да бъде поставена под въпрос.

— Ни най-малко — съгласи се Шарлот.

Само след няколко минути самият Рашид пристигна, повел група войници със себе си. Когато видя, че Ахмед е убит, евнухът посочи към двамата от мъжете да вземат и отнесат тялото.

— Хванахме предателите — каза Рашид на своя султан. Тонът му бе мрачен и официален — Какво да ги правим?

— Обезглавете ги! — заповяда Халиф. — Извършете екзекуцията в главния двор под ярката светлина на утринното слънце. Нека всички живеещи зад тези стени видят плодовете на предателството.

Очите на Шарлот описаха кръг, започна да й се повдига. Опита се да пристъпи напред и протестира, но Патрик я възпря, като я хвана за ръката. Красноречивият му поглед, а и поклащането на главата му я накараха да се откаже.

— Ела, г-жо Тревърън — каза той. — Не сме нужни тук. — При тези думи Патрик хвана ръката на Шарлот така силно, че костите й изпукаха и минавайки покрай Рашид и войниците я изведе от прохода.

— Не можеш да оставиш екзекуцията да се състои! — прошепна тя.

Патрик дори не намали хода си. Просто продължи да крачи към централната част на двореца, като теглеше Шарлот зад себе си.

— Не мога да ги спра — отвърна й рязко — нито пък ти би могла. Това е едно първобитно общество със собствени закони.

Шарлот разбираше, че е прав, и все пак беше против принципите й да гледа как на насилието се отвръща с насилие.

— Искам да напусна това място — каза тя задъхано, като се опитваше да върви редом с дългокракия си съпруг — и никога да не се върна повече.

Той я погледна през рамо и каза:

— Това е желание, което мога да изпълня. Веднага щом разбера, че положението е овладяно, ще отплаваме за острова.

Прилив на радост бликна в сърцето на Шарлот, но в следващия миг бе съкрушена от бурните събития, случили се в близките часове. Зарида и заплака с естествени, но несвойствени за една Шарлот сълзи.

Патрик спря, вдигна я с лекота на ръце, подпря брада на главата й и продължи да върви през прохода.

— Поплачи си — каза й той с дрезгава нежност. — Имаш право.

Докато изпълняваха екзекуциите Патрик и Шарлот бяха сами в стаята си, забравили всичко и всички, освен самите себе си. Отпразнуваха живота, дори докато смъртта варварски властваше насред двора.

Шарлот се бе свила до Патрик, голото й тяло блестеше от пот. С единия си пръст си играеше лениво с космите по гърдите му.

— Обичам те — каза тя.

Патрик въздъхна, притисна я до себе си, но не направи същото признание. Той просто затвори очи и заспа.

Въпреки че бе щастлива да е отново с Патрик, а и телом бе задоволена, душата й все още изпитваше глад. Какъв би бил смисълът — изобщо нищо нямаше смисъл, ако Патрик не я обичаше.

Постави ръка върху корема си и затвори очи. Независимо каква би била цената, тя не би отгледала детето си в дом, лишен от любов. Би отвела детето си в Куейд Харбър най-напред, за да отрасне в светлината и топлината на брака между баща й и Лидия.


През следващите три дни Халиф остана в покоите си. Различни хора от харема то посещаваха по различно време, включително и Алев, но още не бе се показвал публично.

Шарлот се бе изправила до един от прозорците на горния етаж и гледаше морето с неизразен копнеж, когато Патрик неусетно застана до нея и обхвана с ръце кръста й. Наведе се и я целуна по бузата.

— Възможно ли е, г-жо Тревърън — заяде се той — да имаш същия копнеж за скитане като мен?

Обърна се в прегръдката му, погледна го право в: очите и отговори:

— Да. Кога ще тръгнем?

Той докосна брадичката й с показалец.

— Вероятно утре. Започна ли да се тревожиш, че бих могъл отново да те изпратя в харема?

Бузите на Шарлот пламнаха.

— Като имам пред вид, че вече два пъти го стори, не би било несправедливо да ми минат такива мисли.

Патрик се засмя, наведе глава и целуна устните й.

— Този път не ще е така. Щом „Чародейка“ излезе в открити води, може дори да не ти разреша да напускаш каютата. — Докосна гърдите й, при което зърната й се опънаха под муселиновата камизола.

Тя оправи полите на роклята си от батиста с избродирани клончета, една от многото одежди, които Патрик бе донесъл от шивашкия магазин в Коста дел Сиело.

— Прекалено дълго време си прекарал в страни като Риц — каза важно тя, като се надяваше той да не бе забелязал породеното от докосването му и преминало през нея трепетно очакване. — Не съм създадена да лежа гола в каютата ти и да ти доставям несекващо удоволствие. Интелигентна жена съм, с воля и собствен живот.

Патрик се засмя и я издърпа към една дълбока, сенчеста ниша в стената в другия край на коридора.

— Не се сърдя, когато си задоволена — предизвикваше я с шепот, докато милваше гърдите й. — Защо, за бога, искаш да ме лишиш от моите наслади?

Шарлот трябваше да събере всички сили, за да отговори, тъй като познатата сладостна слабост потече във вените й.

— Не искам. Може би и аз ще трябва да те затворя в каютата и да те имам, когато пожелая.

Той я целуна освободено и много нежно.

— С радост ще ти бъда затворник — отговори той, докато вдигаше полите й.

Тя се облегна назад върху каменната стена на тъмната ниша. Затвори очи.

— Патрик, моля те…

Патрик се засмя и каза:

— Не е нужно да ме умоляваш, богиньо. — Грациозно застана на едно коляно, а ръцете му останаха под муселиновите поли, обхванали бедрата й. — Ако съм на твое място ще си мълча. Не е нужно да скандализираме слугите.

Тя възнамеряваше да се съпротивлява, защото мястото беше толкова възмутително, но вместо това усети, че коленете й се подгъват и почти загуби съзнание в екстаз.


Дворцовият двор бе окичен с хартиени фенери, жените от харема се носеха наоколо като ярко оцветени птици, говореха и се смееха. В ъгъла малък оркестър свиреше, а няколко маси бяха покрити от край до край с изобилие от храна и напитки.

Халиф се бе възстановил почти напълно, въстанието бе потушено веднъж завинаги. Той искаше да празнува.

— Ще ми е мъчно, когато заминеш, приятелю — каза султанът на Патрик докато пиеха боза и наблюдаваха една от жените да танцува, а бледосинята й рокля се повяваше докато тя се въртеше, изглеждаше въздушна като мъглата. — Усещам, че в близко бъдеще не ще се върнеш в Риц.

Шарлот бе на другия край на двора и говореше с Алев. Патрик почувства прилив на щастие в сърцето си, когато я откри с очи.

— Време е да създам семейство и дом — отговори той. — След това ще бъда плантатор, а не морски капитан. „Чародейка“ ще стои на котва, освен когато се налага да се транспортира реколтата от захарна тръстика и индиго.

Халиф се закашля.

— Докато боледувах и Шарлот се грижеше за мен, аз я обикнах.

Патрик срещна настойчивия и неловък поглед на приятеля си.

— Разбирам — каза Патрик и постави ръка на рамото на Халиф. — Ако пийнеш повече течности и си починеш, ще надвиеш вируса.

Султанът се изчерви, нещо, което Патрик не бе виждал преди. Понечи да заговори, но се възпря, изглеждаше нещастен сякаш с вързан език.

Патрик продължи да държи ръка върху рамото на султана.

— Тя носи дете от мен — каза тихо той. — Все пак попитай Шарлот дали иска да остане при теб, ако това е, което искаш да направиш. Ако тя се съгласи — но те предупреждавам, добри приятелю, че не ще се съгласи, защото не би могла да понесе да е една от многото жени — ще я освободя. Щастието й за мен е по-важно, от каквото и да е друго нещо.

Халиф въздъхна и хвана ръката на Патрик.

— Не бих поставил такъв въпрос, ако не знаех, че брачната церемония, която изпълних, е невалидна според вашите порядки. Християнска церемония не бе отслужена, нали?